№ 380
гр. Пещера, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20255240100761 по описа за 2025 година
Производството е с материалноправно основание чл.127, ал.2 от СК – спорна съдебна
администрация, приложима в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение при спор относно родителските права, лични отношения и
издръжка на децата си. Страни по него са Д. С. Ч. и Р. Н. К. в качеството им на родители на
малолетното им дете С. Д. Ч., като са предявили взаимно насрещни претенции по
посочените въпроси.
Твърденията на Д. С. Ч. са, че с Р. Н. К. са живели на семейни начала от месец август
2022г. до 29.03.2025г., като от връзката си имат дъщеря – С. Д. Ч., родена на 10.05.2024г.
Поддържа се, че няколко месеца след раждането на детето им, между страните възникнало
взаимно неразбирателство, вследствие на което на два пъти - през м. септември 2024г. и на
29.03.2025г. Р. К., без да предупреди или обясни защо – се местила с бебето да живее при
родителите си в с. Радилово, където се твърди, че липсват подходящи хигиенно-битови
условия за отглеждане на дете. Сочи се, че Р. К. не полага необходимите грижи, свързани с
хигиената и правилното хранене на детето, като с оглед нейното поведение се счита, че тя
страда от биполярно разстройство. Предвид изложеното се иска съдът да постанови
решение, с което: да се определи местоживеенето на детето С. Д. Ч. - при бащата, да се
предостави на него упражняването на родителските права върху момичето, да се определят
конкретно предложени режим на личните отношения на детето с майка му, както и
издръжка, която тя да заплаща на дъщеря си, считано от 16.04.2025г, ведно с лихвата върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката. Претендират се и разноски.
В депозирания от страна на Р. К. отговор на подадената от Д. Ч. искова молба, а и в
подадената от К. искова молба по съединеното дело, се потвърждава, че двамата са живели
1
на семейни начала над 2 години, като се сочи, че непосредствено преди раждането на
дъщеря им С. Ч. – на 10.05.2024г., майката на Д. Ч. се е нанесла да живее с тях в неголемия
им апартамент, и започнала да се меси в домакинството, критикувайки К., като ежедневно в
жилището идвала и сестрата на Ч.. Поддържа се, че след раждането на бебето майката на Ч.
започнала да се намесва в отглеждането му, като се случвало да избутва К. и да не й
позволява да храни, къпе и облича бебето си. Твърди се, че Д. Ч. и майка му не позволявали
на К. да ходи с детето при родителите си или те да й гостуват, често вдигали на последната
скандали и я обиждали. Описва се как през юли 2024 г. Ч. и майка му накарали К. да иде на
преглед при психиатър, като предварително били убеждавали доктора да й постави диагноза
и да й изпише лекарства, но медицинското лице й разказало това и констатирало, че К.
всъщност е психично здрава. Сочи се, че на 18.09.2024г. след поредно спречкване с Ч. и
майка му – по повод отказа им К. да посети родителите си с бебето, тя разговаряла по
телефона с адвокат; а след като Ч., майка му и сестра му разбрали за това – те й вдигнали
скандал като й крещели и я обиждали. Твърди се и случай, в който Д. Ч. е казал на К. да се
маха от жилището им, като с майка си и сестра си не й позволил да вземе детето, за което тя
подала сигнал в полицията, а в последствие имало и образувано дело за защита от домашно
насилие, по което Ч. убедил К. да оттегли молбата си. Сочи се, че предвид тези отношения Р.
К. е заживяла с дъщеричката си при своите родители в с. Радилово, като първоначално не е
възпрепятствала бащата да взима детето, но заради проблеми с връщането му – вече
предоставяла възможност на него и роднините му да се виждат с детето само в с. Радилово,
но те не ходели. Твърди се, че след оттеглянето на молбата за защита от домашно насилие К.
сама се е погрижила за лечението на разболялата се нейна дъщеря, включително при
настаняването им в болница, като в този период Ч. не полагал грижи за детето. Оспорват се
твърденията за липса на подходящи битови и хигиенни условия за отглеждане на дете в дома
на К. в с. Радилово. Предвид изложеното се иска: да се определи местоживеенето на детето
С. Д. Ч. - при майката, да се предостави на нея упражняването на родителските права върху
момичето, да се определят конкретно предложени режим на личните отношения на детето с
баща му, както и издръжка, която той да заплаща на дъщеря си, считано от постановяване на
съдебното решение - до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката. Претендират се и разноски.
В отговор на депозираната от Р. К. искова молба – Д. Ч. отрича неговата майка и
сестра да са се месили в семейните отношения между страните, както и спрямо К. да е
упражнявано насилие или да са били отправяни обиди. Оспорват се твърденията на К. – тя
да е принуждавана да отиде на психиатър, който да й постави диагноза, както и твърденията
й - че тя доброволно дава детето на Ч. и майка му, като се поддържа, че К. не им позволява
да се свържат с нея, изключвайки телефона си. В отговора, освен повторение на твърденията
от исковата молба на Ч., се добавя, че заради неразумното поведение на К. – той изпитва
силно безпокойство за живота и здравето на детето им, поради което посещавал клиничен
психолог.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
2
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане /Дубликат/, издадено въз основа на акт за раждане №
0431/15.05.2024г. по описа на Община Пазарджик, се установява, че страните са родители на
малолетното дете С. Д. Ч., родена на 10.05.2024г.
От приложените по делото социални доклади: с изх.№ ПР/Д-РА-ПЩ/41-
001/15.07.2025г. от ДСП-Пещера (л.19) и с изх. № ПР/Д-РА/140-001/14.07.2025г. от ДСП-
Пазарджик (л.21), както и изискания социален доклад за оценка на постъпил от бащата
сигнал вх. № СИГ/Д-РА-ПЩ/37/15.05.2025г. при ДСП-Пещера(л.135), се установява, че и
майката и бащата на детето разполагат с подходящи за отглеждането му жилища, и могат да
разчитат на помощ от свои родители; а също - че от края на месец март 2025г. и до момента
детето е отглеждано в домакинството на майката в с. Радилово, в сигурна семейна среда и
при много добри битови условия, но рядко поддържат контакти с баща си.
От ценените в контекста на чл. 172 ГПК показания на разпитаните по делото
свидетели – роднини на страните, става ясно, че докато Р. К. била бременна и живеели
заедно с ищеца – в неголямото им жилище се преместила и майката на Д. Ч., чиято
инициативност да помага и наставлява в домакинството, особено след раждането на бебето,
станала причина за обтягане на отношенията със снаха й. От разпита на двете баби и лелята
на детето, както и на доведените от двете страни свидетелки – Илина Недева и Веска
Янушева се установява още, че обичайно нестабилната емоционално в такъв период родилка
се е усещала изолирана във фамилния кръг на мъжа си, като често се е напрягала и от
чувство на липса на достатъчни подкрепа и внимание от негова страна, което е довело до
нейни нервни изблици и фактическа раздяла на двамата от края на месец март 2025г.
Предмет на настоящото производство обаче не е установяването на вина за раздялата на
родителите, а гарантирането на най-добрия интерес на детето им.
При така установената фактическа обстановка съдът достигнa до следните правни
изводи:
Доколкото по делото се установява трайна фактическа раздяла между родителите, а
между тях не е постигнато съгласие или утвърдено от съд споразумение по комплекса от
въпроси, включен в разпоредбата на чл. 127, ал.1 от СК – сезираният съд служебно следва да
предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените
ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл. 125 от СК) само на единия родител, при
когото (по общо правило – чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на децата,
като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да
заплаща припадащата му се част от издръжката на децата (тъй като той не полага
непосредствените грижи за тях и не ги издържа непосредствено – чл. 143 от СК) (така –
Решение № 30 от 01.02.2019 г. по гр. дело № 3060/2018 г., IV г.о. на ВКС)
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 от СК критерият за предоставянето от съда на
родителските права, определяне мерките относно упражняването им, режимът на личните
3
отношения между децата и родителите и издръжка е интересът на децата. По смисъла на
същата разпоредба и дадените в Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС
разяснения – обстоятелствата, с оглед които се преценява по-добрият интерес на децата
включват: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съобразно тези законово предвидени критерии съдът намира следното: В конкретния
случай не се установява някой от родителите да има по-добри възпитателски качества от
другия. Относно полаганите до момента грижи и отношение от страна на родителите към
детето – от разпитите на свидетелите се установява, че преди раздялата на страните бебето
им (логично, предвид възрастта му) е било фактически обгрижвано от ползващата за целта
отпуск по майчинство Р. К., подпомагана от своята свекърва и сестрата на мъжа си.
Субективната критичност на някои от свидетелите относно тривиални въпроси като това –
може ли майката да оставя бебето си да плаче за минута или то да гледа телевизия; да се
отложи с няколко дни ваксинирането му; колко често следва да му се дава вода – не е годна
да обоснове извод за проявено пренебрежение към детето, а касае нормални житейски
обстоятелства с които на всеки родител се е налагало да се сблъсква. Тук е уместно да се
обърне внимание, че дори грижите за детето от страна на неговите баба и леля по бащина
линия да са били немалко – това не променя обстоятелството, че видно от събраните
доказателства - те са представлявали помощ за майката при отглеждането, а не могат да се
зачитат като грижи и отношение от бащата, за когото от показанията на сродниците му и
социалния доклад се установява, че проявява загриженост и отговорно отношение към
дъщеря си, но е ангажиран в делнични дни с работа от 09,00 ч. до 18,00ч. в автомобилен
сервиз. Същевременно – от социалните доклади се установява, че след раздялата на
родителите и до момента, детето е много добре обгрижважно от майка си в бащиния й дом.
Ето защо касателно конкретния критерий – приоритет следва да се даде на майката. За
еднаквото желание на всеки от родителите да му бъде присъдено упражняването на
родителските права, са показателни предявените и от двамата претенции в настоящото
производство. Критериите – привързаност към родителите, възраст и пол на детето следва
да се съобразяват съвместно, като с оглед обстоятелството, че то е едва на годинка – не би
могло да се разчита на това доколко осъзнато проявява различна привързаност към
родителите си, но съобразно посочено и в цитираното вече Постановление № 1 от 12.11.1974
г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България – крехката
възраст на момиченцето и свързаното с нея зависимост от майчини грижи следва да се
отчетат като преимущество отново в полза майката относно предоставянето на родителските
права. Относно възможността за помощ от трети лица - близки на родителите – от
социалните доклади и свидетелките показания се установява, че и двете страни в
производството в еднаква степен могат да разчитат (и го правят) на свои роднини за
отглеждане на детето им. Не се събраха и доказателства даващи превес на някой от
родителите от гледна точка на социално обкръжение. Освен в аспекта на жилищна
4
обезпеченост, материалните възможности и на двамата трудово ангажирани родители
също са сходни и не сочат на извод за по-благоприятни условия за развитието на детето при
конкретен родител.
С оглед изложеното следва да се приеме, че упражняването на родителските права по
отношение на малолетния С. Ч. следва да бъде предоставено на майката, при която да бъде
определено и местоживеенето на момиченцето, а за бащата да се определи режим на лични
отношения с детето и издръжка, която да му заплаща.
При определянето на режима на лични отношения съдът не е обвързан от искането на
страните, а отново се води единствено от интереса на детето (така – Решени № 525 от
29.06.2010г. по гр. д. № 1325/2009г. III г.о. на ВКС), като режимът подлежи на промяна при
промяна на обстоятелствата. Детето на страните е едва на 1 година и твърде честата смяна
на обстановката, в която живее, би се отразила объркващо при изграждане на представата му
за дом и сигурност. Същевременно потребността от поддържане на емоционално
здравословна и стабилна връзка с бащата изисква то да прекарва достатъчно време с него. В
контекста на установената по делото трудова ангажираност в делничните дни на бащата (а и
на бабата на детето, на чиято веща помощ ще се разчита в тази крехка възраст) – следва на
този етап режимът на лични контакти да бъде определен основно през почивните дни. В
този смисъл, и доколкото майката ползва майчинство и има възможност да прекарва
всичкото останало време с дъщеря си – следва до навършване на 3-годишна възраст на
детето, да се определи време за срещи между момиченцето и баща му – поне по три уикенда
на месец, с преспиване в дома му през всеки от тях, а също – 10 дни през лятото, когато
детето и съответният родител да имат възможност да прекарат без прекъсване повече време
заедно. Навършването на посочената по-висока възраст от 3 години на детето е свързано и с
промяна на обстоятелствата, обуславящи и по-различен режим, като най-подходящо тогава
би било – бащата да взема детето при себе си: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
за времето от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя – с преспиване, а на празници: по
време на Коледните празници – от 09,30 часа на 24.12. до 18,30 часа на 25.12 през всяка
четна година; по време на Великденските празници – през всяка четна година - от 09,30 на
Разпети петък до 18,30 часа на първия понеделник след Великден; по време на
Новогодишните празници – от 09,30 часа на 30.12. през всяка нечетна година до 18,30 часа
на 01.01. на следващата; през лятото - 20 дни, когато майката не ползва платен годишен
отпуск за рождения ден на детето – 10.05. – всяка година, в присъствието на майката - за
времето от 11,00 часа до 19,30 часа, а при несъгласие от нейна страна за съвместно
прекарване на рождения ден – за времето от 18,30 часа на предходния ден до 13,30 часа на
10.05., със задължение да връща детето при майка му след изтичане на определеното време.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Що се отнася до нуждите на детето - съдът приема, че основните присъщите за възрастта му
са тези от храна, облекло, пелени, здравни грижи. С оглед възможностите на бащата да
заплаща издръжка, следва да се съобрази установеното чрез социалния доклад по делото (л.
5
22) – че бащата е обявил освен получаваните от него във връзка с решение на ТЕЛК 500 лв.
– и допълнителен недеклариран месечен трудов доход от 2000 лв. Предвид тези
обстоятелства - подходящ с оглед въведените от закона критерии се явява размер на
издръжка, която бащата следва да заплаща за дъщеря си – 300 лева.
Относно претендираните разноски – както е посочено в Определение № 385 от
25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г. о. – „Правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2
СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика
от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани
от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита
по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.“ Ето защо, а и
предвид предмета на делото (комплекс от права), с оглед на който не биха могли да се
определят какви части от направените от страните разноски по делото са „съразмерни“ на
уважената част от молбата, такива не следва да им бъдат присъждани, а трябва да се понесат
от тях така, както са ги направили в производството (в този смисъл и Решение № 244 от
03.07.2014 г. по гр. д. № 953/2014 г. на ВКС, IV г. о., а и ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. На
ВКС, ОСГК)
В процесната хипотеза на чл. 127, ал.2 от СК - съдът служебно определя издръжка на
детето, а при образуване на делото страните не заплащат държавни такси по претенцията за
тези издръжка. Но по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК такава такса се дължи от
осъденото да заплаща издръжка лице, а размерът на тази такса се определя съобразно чл.69,
ал.1, т.7 ГПК във вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, и в настоящия случай възлиза на 432 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
С. Д. Ч. с ЕГН ********** - на майката Р. Н. К. с ЕГН **********, адрес: с. Радилово, общ.
Пещера, ул. „Старозагорска“ № 24.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете С. Д. Ч. с ЕГН ********** – при
майката Р. Н. К. с ЕГН **********, адрес: с. Радилово, общ. Пещера, ул. „Старозагорска“ №
24
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. С. Ч. с ЕГН **********, с
6
малолетното му дете С. Д. Ч. с ЕГН **********, както следва:
до навършване на 3-годишна възраст на детето:
всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в
събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване, както и 10 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, със задължение на бащата да го взима от и
връща на адреса на майката съответно в началото и в края на всеки от времевите
интервали;
след навършване на 3-годишна възраст на детето:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в събота до
18,00 часа в неделя – с преспиване,
а на празници:
по време на Коледните празници – от 09,30 часа на 24.12. до 18,30 часа на 25.12 през
всяка четна година;
по време на Великденските празници – през всяка четна година - от 09,30 на Разпети
петък до 18,30 часа на първия понеделник след Великден;
по време на Новогодишните празници – от 09,30 часа на 30.12. през всяка нечетна
година до 18,30 часа на 01.01. на следващата;
през лятото - 20 дни, когато майката не ползва платен годишен отпуск
за рождения ден на детето – 10.05. – всяка година, в присъствието на майката - за
времето от 11,00 часа до 19,30 часа, а при несъгласие от нейна страна за съвместно
прекарване на рождения ден – за времето от 18,30 часа на предходния ден до 13,30
часа на 10.05., със задължение да връща детето при майка му след изтичане на
определеното време.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.2 от СК, Д. С. Ч. с ЕГН ********** да заплаща за
малолетното си дете С. Д. Ч. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
Р. Н. К. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лева, платима до 10 число
всеки месец, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане, като издръжките да се заплащат по посочена от майката
банкова сметка /IBAN BG 69 BPBI 7930 1036 2514 02/
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените издръжки.
ОТХВЪРЛЯ предявените с исковата молба на Д. С. Ч. искови претенции.
ОСЪЖДА Д. С. Ч. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Пещера
сумата от 432 лева, представляваща дължимата държавна такса за присъдената издръжка, а в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист - и 5 лева държавна такса за издаването
му.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8