Решение по дело №160/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72, ал. 4, вр. чл. 73, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и е образувано по жалба на Д. В. Г. на длъжност ****, чрез упълномощения юрисконсулт В. А. срещу Решение № 42 / 14. 03. 2025 г., постановено по АНД № 110 / 2025 год. по описа на Районен съд - Силистра, с което е отменена Заповед за задържане на лице с рег. ***, издадена от полицейски орган при РУ - Силистра, ОДМВР - Силистра, с която М. Н. Х., [ЕГН], е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР.

Жалбоподателят релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде отменено. Твърди се, че отмененият административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, включително и пълно описание на фактическите основания, като е следвало съдът да прецени допуснатата грешка като явна и несъзнателна. В този аспект се сочи, че към момента на задържане на лицето са били установени данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

С тези аргументи е обоснована теза за липса на предпоставки за приложение на отменителните основания по чл. 146 от АПК и наличие на такива за отмяна на решението на СсРС като неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Силистра.

В писмения отговор на касационата жалба, депозиран от процесуалния представител на задържаното лице – адв. В. Р. Х. – АК – Силистра е направено искане да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея решение – оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Изложени са подробни аргументи за несъответствие на съдържанието на процесната заповед за задържане на лице с изискванията на материалния закон, включително с липсата на фактически основания и посочен час на задържането. Претендират се направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл. 218 от АПК, СсАС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Силистра е установил от фактическа страна, че на 27.01.2025г. в сутрешните часове св. К. и св. Й., ***, спрели за проверка л. а. *** с рег. № [рег. номер], движещ се в града. Извършили тестване на лицето М. Н. Х. за употреба на наркотици, тъй като имали подадена информация, че е възможно това лице да държи забранени от закона вещества и да управлява автомобила. В същия имало още едно лице, чиято самоличност не била установена.

Съставен бил АУАН № 796736, серия GA на 27. 01. 2025 год., в който било отразено, че М. Х. управлява процесното МПС в 07.51ч. по [улица]в гр.Силистра, след употреба на наркотични вещества - бензодиазепини, установено с техническо средство Дръг тест 5000. Издаден бил и талон за медицинско изследване № *** връчен на лицето в 08.40 ч. Същото било отведено в ЦСМП, където предоставило кръвна проба за изследване. Последвало задържането му в РУ - Силистра до 15.40ч. на същия ден.

След освобождаването му, М. Х. отишъл в лаборатория*** в града в 16.13ч. в същия ден, където предоставил за изследване проба урина за установяване наличие на наркотични вещества. Резултатът от пробата излязъл в 16.52ч. на 27.01.2025г. и отразил липса на такива вещества изобщо.

За да постанови решението си, съдът е направил обоснован извод за липса на материалните предпоставки за законосъобразност на задържането, като е преценил, че процесната проба, за която се е визира, че е извършена от полицейските органи, не може да бъде отнесена към личността на М. Х., тъй като в писмения резултат от техническото средство е отразено, че пробата за наркотици е направена в 07.43.14 ч. на 27.01.2025г., а лицето е било установено да управлява в 07.51 ч. и след това е спряно. Отчитайки това несъответствие на изяснените по случая фактически данни и обстоятелството, че смяната на посочения полицейски патрул е започнала в 07.00 ч. на процесната дата, районният съд е направил извод, че пробата с техническото средство не може да се приема, че е на жалбоподателя.

Отделно от това, съдът е установил и че в Заповед за задържане от 27.01.2025г., издадена от оправомощен орган, не са налице изискуемите съгласно чл.74, ал. 2 ЗМВР реквизити относно час на задържане и фактическите основания за същото. Обосновал е подробно мотивите си в тази връзка.

Така постановеното решение е правилно.

При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за незакосъобразност на Заповед за задържане на лице с рег. *** Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав, който също възприема изводите за неспазване на установената форма на административния акт и за издаване на същия в противоречие с материалноправните разпоредби.

Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. чл. 74, ал.2, от ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС допуска възможност мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта.

В конкретния случай, в текста на заповедта, не се съдържа обосноваване на фактите, които административният орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото като правно основание - чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР. В заповедта не е посочено, към кое лице се отнася посочената констатация„във връзка с чл.343б, ал.3 НК управлява л. а. *** с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества“, основанието, на което е приета употребата на наркотични вещества и на което е задържано лицето. В тази връзка, съда намира, че само по себе си текстовото преповтаряне на законовата норма не е достатъчно да обоснове фактическите основания за задържане на определно лице. Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като липсата на изложени конкретни съображения защо административния орган е издал съответния акт, от една страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта, респективно - да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността съда да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на акта. Липсата на фактически основания за издаване на акта не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, било то гласни или писмени, тъй като не е налице предмет на доказване. Още повече това важи за актове от посочената категория, с които се засяга правото на свободно придвижване на лицето. В случая оспорената заповедта не препраща и към друг акт от преписката, в който да се съдържат мотиви за издаването й. Ето защо заповедта се явява немотивирана и постановена в нарушение на установената форма за издаването й. Това нарушение води до незаконосъобразност на оспорената заповед и е основание за отмяната й.

В този смисъл първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решението на РС – Силистра не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде определено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя адв. В. Х. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата (оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица). Съдът счита, че размерът на възнаграждението следва да се съобрази с посочения минимален размер в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за ВАР минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без материален интерес, за дела по ЗДВР е *** лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, СсАС

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 / 14. 03. 2025 г., постановено по АНД № 110 / 2025 год. по описа на Районен съд - Силистра, с което е отменена Заповед за задържане на лице с рег. ***, издадена от полицейски орган при РУ - Силистра, ОДМВР - Силистра, с която М. Н. Х., [ЕГН], е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР.

 

ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати на адв. В. Х. от Адвокатска колегия – Силистра сумата от *** лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението е окончателно.