РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20221880200165 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д и чл. 83 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 416, ал. 6 от
Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба подадена от И. Н. И., като .....
на „...” ООД, срещу Наказателно постановление № 23-004079 от 28.01.2022 г.
– издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област”
(ДИТ), с което за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.
1, ал. 2 КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата и в проведеното открито съдебно заседание пълномощникът
на санкционираното юридическо лице поддържа, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се иска от съда да го
отмени.
Длъжностното лице изпълняващо функциите на
административнонаказващ орган – директор на ДИТ, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
трима свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна :
На 02.12.2021 г. разпитаните по делото свидетели, компетентни
длъжностни лица в ДИТ, извършили проверка на място по спазване на
1
трудовото законодателство в обект – ...... „......”, стопанисван от дружеството-
жалбоподател и находящ се над с. Б., общ. С. Проверяващите установили, че
в обекта е допуснато до работа лицето М. А. Е., което е заварено да полага
труд. На същия е предоставена за попълване декларация, която е попълнена
по следния начин : лицето работи в проверявания обект от ... г. като ..., с
работно време от 7,30 ч. до 11,30 ч. и от 15,00 ч. до 17,30 ч., без почивни дни
и без трудов договор, с възнаграждение в размер на 900 лева. Декларацията е
подписана пред свидетелите, като по този се установява авторството на
диспозитивния документ. От проверяващите е изготвен протокол за
извършена проверка, с констатации по т. 3 за допуснато нарушение на
трудовото законодателство – полагане на труд без сключен трудов договор,
който е връчен лично на управителя на „....” ООД на 15.12.2021 г. От страна
на представителя на търговското дружество е представен граждански договор
без достоверна дата на съставянето му, с начална дата на действието му, но
без краен срок. На 15.12.2021 г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) срещу „...” ООД, за това, че в
качеството си на „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда не е уредил отношения по предоставяне на
работна сила като трудови.
Съставеният акт съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и
при спазване на останалите изисквания на закона – чл. 40 и чл. 41 ЗАНН.
Актът е подписан от актосъставителя и от двама свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, както и от управителя на „...” ООД. И. Н. И. се
е запознал със съдържанието му и е получил препис от него. Бил е уведомен
за правото си в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и
обяснения, което е удостоверено с подписа му под акта, като е получил и
препис от него, където подробно е описано правото на възражение.
Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от
събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания на
разпитаните по делото служители на ДИТ изцяло кореспондират със
събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което
съдът ги счита за достоверни. Съдът не кредитира представения от
жалбоподателя т.нар. „граждански договор”, тъй като счита, че
действителното правоотношение между страните по него следва бъде
изведено от техните действия, както и от мястото и условията на
извършването им, като всичко установено по настоящото дело сочи на
трудово правоотношение. Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 1 КТ : редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. По делото не се представиха убедителни доказателства, които да
докажат противното.
Въз основа на съставения АУАН директорът на ДИТ е издал
обжалваното наказателно постановление (НП), с което на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложил на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция в размер на 2000 лева. Със заповед № З-0058 от
11.02.2014 г. изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” е възложил на директорите на ДИТ да издават
наказателни постановления по АУАН, съставени от инспектори от
съответната ДИТ. Със заповеди № З-0024 и № З-0025 от 08.01.2019 г. е
2
определен териториалният обхват на контролна дейност на служителите в
ДИТ.
Издаденото НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН.
Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. НП е редовно връчено на 31.01.2022 г. – според
приложеното по делото копие от известие за доставяне, а жалбата е изпратена
по пощата на 14.02.2022 г. В наказателното постановление и в акта не е
налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на
наказващия орган. Управителят на „...” ООД е бил напълно наясно за какво е
санкционирано търговското дружество, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Неизпълнението на задължението към държавата е
описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени
във фактическото описание, поради което правото на защита е гарантирано.
Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена санкцията.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима. Съгласно императивните
разпоредби на Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се
сключва в писмена форма. По делото безспорно се установи, че „...” ООД не е
изпълнило това свое задължение към държавата при осъществяване на
дейността си, като е осъществен фактическият състав на чл. 83 от ЗАНН.
Законът забранява на съда да приеме, че е налице маловажен случай –
чл. 28, ал. 7 ЗАНН и чл. 415в, ал. 2 КТ, а относно размера на наложената
имуществена санкция – 2000 лева, съдът, с оглед на установеното по делото,
счита че той е неправилно индивидуализиран. На „...” ООД не са налагани
други имуществени санкции за нарушаване на трудовото законодателство,
което е видно от справката приложена към делото. В този смисъл
по-адекватна би била имуществена санкция в минимален размер, а именно
1500 лева.
Поради направено изрично искане, дружеството - жалбоподател следва
да понесе направените от наказващия орган разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева (чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ). Същото се отнася и за
поисканото присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, според
представения списък. Редът по АПК е регламентиран в чл. 143, ал. 1 – ал. 4,
но в него не е включена хипотеза на изменение на акта, респективно на
наказателното постановление. Поради това на основание чл. 144 АПК е
приложима нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, като разноските следва да се
присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая само е намален размерът
на наказанието, с оглед на което е важно съотношението между наложеното
наказание и определения от съда размер. При наложена имуществена санкция
от 2000 лв., намалена на 1500 лв. и определено от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., от РПК „Чавдар” се дължат 75 лева. От
друга страна при направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
3
на 370 лв., на дружеството – жалбоподател се дължат 92,50 лева от дирекция
„Инспекция по труда Софийска област”.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 23-004079 от 28.01.2022 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с
което на „Чемерник” ООД, със седалище в гр. София, ул. „Черни Лом” № 10,
ЕИК *********, представлявано от управителя И. Н. И., е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, като намалява нейния размер на
1500 лева.
Осъжда „Чемерник” ООД, със седалище в гр. София, ул. „Черни Лом”
№ 10, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Н. И., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, представлявана от
директора, адрес : гр. София, бул. „Витоша” № 6, сумата от 75 лева –
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, присъдени съразмерно на изхода от делото.
Осъжда Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”,
представлявана от директора, адрес : гр. София, бул. „Витоша” № 6, да
заплати на „Чемерник” ООД, със седалище в гр. София, ул. „Черни Лом” №
10, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Н. И., сумата от 92,50
лева – представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, присъдени съразмерно на изхода от делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4