Решение по дело №646/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 5
Дата: 17 януари 2025 г. (в сила от 19 май 2025 г.)
Съдия: Васил Венелинов Ставрев
Дело: 20244210200646
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Габрово, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. И.а
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20244210200646 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от Г. В. Г., ЕГН: **********, от гр. Горна Оряховица,
ул. „**********” № 7, вх. „А”, ет.2, ап.4 – чрез адв. К. Х. от ВТАК, против
Наказателно постановление № 24-0892-000405/05.06.2024 година на Началник
- група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което са му
наложени следните административни наказания:
1/. “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, предл. първо
от ЗДвП за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
2/. “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, предл. второ
от ЗДвП за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
3/. “Глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал.1, т.1,
предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
4/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал.4, т.7,
предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление
поради санкционирането на Г. Г. за същото деяние с постановен от РС –
Велико Търново съдебен акт. Освен това е мотивирано, че соченият от АНО
1
отказ на Г. Г. от тестване за употреба на алкохол и наркотици не е
документално закрепен, както и че не му е предоставено заверено копие от
процесния АУАН.
В съдебно заседание и в представени писмени бележки адв. К. Х.
поддържа изцяло жалбата и направеното с нея искане за отмяна на атакувания
санкционен акт, акцентирайки основно върху разминаването в показанията на
свидетелите – очевидци. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която конкретният Началник – група в сектор „Пътна полиция” в
съответното ОД на МВР е оправомощен да издава Наказателни постановления
за извършени нарушения на ЗДвП.
На 19.04.2024 г. следобяд автопатрулен полицейски екип, състоящ се от
свидетелите Е. И. и И. Д., се отзовал на подаден сигнал за спрял и пречещ на
движението лек автомобил на км. 2+600 от Общински път GAB 3030, в
близост до с. Мичковци, общ. Габрово. При пристигането си на посоченото
място двамата установили паркиран на пътя лек автомобил „Киа Спортидж” с
рег. № ВТ 39 52 КХ, като малко след това в близост до тях спряло друго МПС.
От него излезли две лица, единият от които жалбоподателят, който заявил, че
той е управлявал горецитирания автомобил. При проведения разговор
полицейските служители установили, че Г. Г. е в явно нетрезво състояние и му
указали, че паркирания лек автомобил трябва да бъде преместен, но от друго
лице, като му разпоредили в никакъв случай той да не го управлява.
Жалбоподателят обещал да не шофира, след което Е. И. и И. Д. се отдалечили
2
от мястото на проверката и спрели, за да установят дали действително Г. Г. ще
изпълни даденото указание. Малко след това – около 14:06 ч., двамата
възприели движещия се срещу тях лек автомобил „Киа Спортидж” с рег. №
ВТ 39 52 КХ, управляван от жалбоподателя, който не бил поставил своя
обезопасителен колан. Е. И. и И. Д. спрели процесния лек автомобил и на
първо място констатирали, че Г. Г. не носи своето СУМПС. Освен това
свидетелят Е. И. в качеството си на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Габрово поискал да изпробва жалбоподателя за
употреба на алкохол и наркотични вещества, като обаче същият категорично
отказал да бъде проверен, което било отразено и в изготвените на място 2 бр.
Талони за изследване – с № 259282 и № 259283. Ведно с това за установените
общо четири нарушения - чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 137А, ал.1 от ЗДвП и
две по чл. 174, ал.3 от ЗДвП Е. И. и И. Д. съставили против Г. Г. АУАН серия
GA, № 1275826/19.04.2024 г., а със ЗППАМ № 24-0892-000071/19.04.2024 г.
прекратили и регистрацията на лек автомобил „Киа Спортидж” с рег. № ВТ 39
52 КХ. Впоследствие е издадено и обжалваното Наказателно постановление,
надлежно връчено на Г. Г. на 14.08.2024 г., като на 28.08.2024 г. е подадена и
настоящата жалба против него.
Така възприетата по-горе фактическа обстановка намира категорична
доказателствена подкрепа в показанията на свидетелите – очевидци Е. И. и И.
Д., чиито заявления са абсолютно единни и непротиворечиви касателно
централните за предмета на изследване обстоятелства за всяко едно от
четирите вменени нарушения. И двамата пред съда единодушно очертаха
цялостното поведение на жалбоподателя на процесните дата и място, като
разказаха на първо място как при пристигането си на км. 2+600 от Общински
път GAB 3030, в близост до с. Мичковци, общ. Габрово следобяд на
19.04.2024 г. са установили паркиран в нарушение лек автомобил „Киа
Спортидж” с рег. № ВТ 39 52 КХ. Посочените полицйски служители заявиха
също така и че малко след това до автомобила е пристигнал и Г. Г., на когото
те са дали и устно разпореждане той да бъде преместен, но от трето лице,
доколкото самият той е бил във видимо нетрезво състояние. Липсва каквото и
да е противоречие в показанията и на двамата полицейски служители
касателно последващите действия на жалбоподателя, а именно –
привеждането в движение на лекия автомобил „Киа Спортидж” с рег. № ВТ 39
52 КХ и спирането му за проверка. Е. И. и И. Д. също така изрично посочиха,
3
че при спирането Г. Г. не е бил поставил обезопасителния си колан, както и че
не е носил своето СУМПС. На последно място и двамата полицейски
служители описаха и как въпреки надлежната покана, Г. Г. категорично е
отказал да бъде тестван както за употреба на алкохол, така и на наркотични
вещества, като с особена пунктуалност се отличават показанията на Е. И..
Именно той в качеството си на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Габрово е изискал от жалбоподателя да се подложи на
цитираните два теста и ясно е възприел неговия отказ – първоначално
вербален, а впоследствие – и документално закрепен в изготвените на място 2
бр. Талони за изследване – с № 259282 и № 259283. Именно в последните два
документа жалбоподателят несъмнено лично е вписал следното: „Отказвам
кръвна проба” и е положил своя подпис, респ. недвусмисленият му отказ от
тестване е изцяло доказан.
Категорично неоснователни са всички наведени от защитата
възражения, водещото от които е за наличие на несъответствия и
разминавания в показанията на свидетелите – очевдици. Такова съдът не
констатира, като единствено в тази насока следва да отбележи, че свидетелят
И. Д. дава малко по – лаконични показания, но те в нито един свой съществен
пукт не се различават от тези на свидетеля Е. И., който пък от своя страна
предаде пред съда с изключителна прецизност своите възприятия. Нито един
от двамата не твърди обаче нещо различно по отношение основните елементи
от горевъзприетата фактическа обстановка, а сочените разминавания са
изключително несъществени и не променят по никакъв начин доказаността на
нарушенията.
Не може да се възприеме и възражението на адв. Х. за нарушаване
предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози механизъм за тестване на нейния подзащитен или
процесуални пороци в проведеното спрямо него административно
производство. Цитираната Наредба действително разписва конкретните
стъпки за тестване на водачите, но при изначален отказ от каквото и да е
изследване – както с техническо средство, така и посредством даване на
кръвна проба, пред каквато хипотеза сме изправени, няма как въобще да се
говори за нарушаване на предвидения законов ред. В подобна ситуация
единственото възможно действие на контролните органи е да фиксират този
4
отказ, което в случая е осъществено в изготвените 2 бр. Талони за изследване –
с № 259282 и № 259283. На следващо място несъстоятелно е възражението на
защитата за невръчване на така съставения АУАН на жалбоподателя. В
приложеното по делото заверено копие на АУАН серия GA, №
1275826/19.04.2024 г. има положени подписи на Г. Г. първо в графата
„нарушител”, а след това и в разписката за неговото връчване.
Без правно значение за настоящото производство е обстоятелството, че
на 19.04.2024 г. в 17:40 ч. подсъдиимят е бил установен да шофира същият лек
автомобил - „Киа Спортидж” с рег. № ВТ 39 52 КХ, след употреба на алкохол,
на територията на Община Велико Търново. Второто деяние няма връзка с
изследваните такива, предмет на настоящото дело, и е осъществено на друго
място, в различен час, представлява престъпление с отделен предметен
обхват, несъвпадащ с изследваните тук две административни нарушения по
чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Не съществува припокриване между доказания отказ на
дееца в конкретен момент да бъде тестван за употреба на алкохол и
наркотични вещества и установеното няколко часа след това на друго място
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Ето защо и по никакъв начин не може
да се говори за двойна наказуемост на дееца, който следва да понесе
самостоятелна административнонаказателна отговорност за осъществените от
него на 19.04.2024 г. около 14:06 ч. на км. 2+600 от Общински път GAB 3030,
в близост до с. Мичковци, общ. Габрово, общо четири нарушения на ЗДвП. На
същите е дадена коректна правна квалификация и са санкционирани с
налагане на константно предвидените в съответните законови текстове
наказания „Глоба”, като всичко гореизложено мотивира съда да потвърди в
цялост атакуваното Наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 24-0892-000405/05.06.2024 година на Началник - група в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на Г. В. Г., ЕГН:
**********, от гр. Горна Оряховица, ул. „**********” № 7, вх. „А”, ет.2, ап.4,
са наложени следните административни наказания:
1/. “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да
5
управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, предл. първо
от ЗДвП за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
2/. “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, предл. второ
от ЗДвП за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
3/. “Глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал.1, т.1,
предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
4/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал.4, т.7,
предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6