Решение по дело №1/2021 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 18                             26.02.2021 г.                 град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- гр.Търговище

на  двадесет и шести януари          две хиляди двадесет и първа  година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ –  Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:    Албена Стефанова 

                        Иванка Иванова      

Секретар- Стоянка Иванова                                                                                                                                 

Прокурор- Васил Ангелов

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 1 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на  глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63 от ЗАНН.

 Образувано е по касационна жалба на  „БЕНТЛИС“ ЕООД, ЕИК *********, с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна представлявано от управителя Т. И., подадена чрез а..И.З. от САК, с посочен адрес за връчване: гр.Варна, ул. „….“ №.. против Решение № 198/11.11.2020г. на Районен съд – Търговище, постановено по НАХД № 20203530200550/2020г., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 512074-F537754 от 15.05.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна към ЦУ на НАП. С посоченото НП на „БЕНТЛИС“ ЕООД, ЕИК *********, с. Слънчево за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат допуснати процесуални нарушения. Излага се становище че АУАН и НП не съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити- като не е отразено точно мястото на нарушението. Навежда се, че начина по който е описано деянието от обективна страна препятства възможността нарушителят да разбере, за какво нарушение е ангажирана неговата отговорност. Излага се становище за противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани същите и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на касатора. Навежда се, че районния съд не е съобразил, че липсва констатация за продажба на касов излишък без издаване на касов бон, като се обосновава че само в такава хипотеза е възможно обяснението за касов излишък от 41.48 лева. Излага се становище, че неправилно Районния съд е приел, че в конкретния случай на административно нарушение не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че се касае за първо нарушение на дружеството и че по отношение на същото до момента не са прилагани никакви форми на административнонаказателна принуда. Излага се становище, че така наложеното наказание макар и в минимално предвидения от закона размер се явява несъразмерно тежко. Моли се оспореното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което НП да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът не се явява и неизпраща представител. Постъпила е писмена молба от процесуалния представител на касатора адвокат И.З., в която се излагат становище за поддържане на касационната жалба на изложените в нея основания и доводи. Претендират се разноски.Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба –  ТД на НАП-Варна в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В.С., която излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи, обосноваващи правилно квалифициране на описаното от обективна страна в НП деяние и правилно приложение на материалния закон при постановяване на оспореното решение.Моли се оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, за неоснователност на жалбата. Счита въззивното решение за правилно.  Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 30.01.2020г. в 21.55 ч. била извършена оперативна проверка от служители на НАП на търговски обект:  кафе - клуб „Енерджи“, находящ се в гр. Търговище, бул. "….. № …., стопанисван от „БЕНТЛИС“ ЕООД, ЕИК *********, с. Слънчево. При проверката е установено, че разчетената касова наличност от Фискалното устройство, модел „Tremol“ ZМ-КL-V2 с индивидуален номер на ФУ № ZК143912 и индивидуален номер на ФП № 50182348  е в размер на 1223.50лв., съгласно изведеният дневен отчет с № 031087 от 30.01.2020г.При проверката била констатирана фактическата наличност в касата на обекта  в размер на 1264.98лв. Фактическата наличност на паричните средства в обекта е установена при съставянето на описи на касовата наличност. При проверката е установена разлика в касовата наличност в размер на +41.48лв. Фискалното устройство в обекта на дружеството разполага с възможност за служебно въвеждане и служебно изваждане на суми. Установено е, че няма отразявания в същото на „служебно въведени“ суми и „служебно изведени „суми. За разликата от +41.48лв контролния орган е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби/сторно операции да регистрира във фискалното устройство всяка промяна в касовата наличност, чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми. За констатираното на „БЕНТЛИС“ ЕООД, ЕИК *********, с. Слънчево бил съставен АУАН № F537754/ 13.02.2020г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Срещу така съставения АУАН не са постъпили възражения. Въз основа на съставения АУАН Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна към ЦУ на НАП е издал НП № 512074-F537754 от 15.05.2020 г., с което на  „БЕНТЛИС“ ЕООД, ЕИК *********, с. Слънчево за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

         При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че при така събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото се доказва осъществяването от страна на дружеството на описаното в НП административно нарушение, като съдът е изложил мотиви по какви съображения кредитира показанията на свидетелите К. М., С. С.и М. А. и по какви съображения не цени показанията на свидетелите М. И.и А.Ю.. Съдът е извършил преценка на размера на наложеното наказание и след като е отчелq че наказанието е наложено в минимално предвидения от закона размер е приел последното за законосъобразно определено.

         На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП като законосъобразно.

 Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК, намира следното:

Изложените в касационната жалба доводи относно допуснати съществени процесуални нарушения касаят единствено НП. Предмет на касационен контрол не е НП, а въззивното решение и то само на касационните основания по чл.348 от НПК.

Изводите на възивния съдq че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения се споделя от настоящата инстанция. В НП ясно е посочено мястото на извършване на нарушението и това е посочения в НП адрес на проверения обект- кафе –клуб „Енерджи“, находящ се в гр.Търговище, бул. „…“. В НП от обективна страна са описани всички елементи на нарушението. Описано еq че е установена разлика между разчетната касова наличност от ФУ и действителния размер на касовата наличност, установен чрез преброяване. Посочени са размерите и на двете суми. Посочен е и размерът на разликата. Посочено е също такаq че разликата не е регистрирана във ФУ, чрез функцията служебно въведени суми. Посочено е и че ФУ притежава тази функция. Така описаното от обективна страна деяние правилно е правно квалифицирано като нарушение на  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По изложените съображения каса,ционния съд приема че е налице пълна яснота относно всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение и правото на защита на наказаното лице по никакъв начин не е било нарушено. Дружеството е санкционирано за разлика в касовата наличност извън случаите на продажба, а не за неиздаване на касова бележка при продажба или за липса на реквизит в издадена касова бележка. На какво в действителност се дължи разликата не е елемент от обективна страна на наруш,нието. В случай че беше констатирана продажба без издаване на касова бележка то деянието на дружеството щеше да покрива признаците на друго нарушение, а не по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

По изложените съображения,  при така събраните по делото гласни и писмени доказателства изводите на въззивния съд за доказаност на елементите на описаното в НП административно нарушение се споделят от настоящата инстанция.

Размерът на неотчетената сума от 41.48 лева не е толкова минимален. Последният би могъл да обоснове прилагане на минимално предвидения в закона размер на наказанието, но не и неналагане на наказание с прилагане на процедурата по чл.28  „а” от ЗАНН. Обстоятелството, че не са налице други нарушения на данъчното законодателство от страна на дружеството само по себе си не е достатъчно да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от тези на обичайните нарушения от същия вид. По изложените съображения и с оглед особената значимост на охранявания обществен интерес, настоящият случай не може да се определи като маловажен  и да обоснове приложение на чл.28 „а“ от ЗАНН.

Наложения на дружеството размер на наказанието „имуществена санкция“ от 500 лева е в минимално предвидения от закона минимум, съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, под който съдът не може да слезе.

На основание всичко гореизложено касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на закона.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция са спазени  процесуалните правила при събирането на доказателствата и не са налице  допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са съществени по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Не бяха констатирани и допуснати от Районният съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Предвид изхода на правния спор на основание чл.63, ал.3  и ал.5 от ЗАНН на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер от 80 лева, съгласно чл.27е от Наредба за заплащане на правна помощ.

Воден от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН,  касационният съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198/11.11.2020г. на Районен съд – Търговище, постановено по НАХД № 20203530200550/2020г., по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА   „БЕНТЛИС“ ЕООД, ЕИК *********, с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна представлявано от управителя Т. И. да заплати на Национална агенция по приходите - София сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото. 

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

         

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:      1.          

 

 

 

                                            2.