№ 1255
гр. Варна, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110201685 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от С. К. К. против НП № 22-0433-000052/31.03.2022 г. на Началника
на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 180 ал.1 т.1 пр.2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършване на описаното в НП нарушение, както и
законосъобразността на наложеното административно наказание. Оспорва се и
компетентността на актокъктавителя. Твърди се, че от съдържанието на НП не е ясно
дали отговорността на въззивника е ангажирана за създаването на пречка и ли
създаване на опасност за движението, като посочената неяснота е ограничила правото
му на защита, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се НП да
бъде отменено като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и да бъдат присъдени в полза на въззивника сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.Я. при ВАК, който в съдебно заседание поддържа жалбата. В
заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата
основания.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили
са писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк Лукова, в които се
излага становище по същество на делото и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се искане в случай, че бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение , предвид фактическата и правна сложност на делото, да се присъдят
такива в минимален размер, предвиден в чл. 7 от Наредба № 1 от 07.09.2004 г. в
редакцията й от 15.05.2020 г.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.02.2022 г. въззивникът паркирал л.а. Мерцедес ЦДИ с ДК№ ЕВ 9693 ВМ,
в отбивка на локалното платно към бул. Владислав Варненчик“ . Паркираният
автомобил бил възприет от свид Н. , мл. инспектор при Първо РУ при ОД на МВР-
Варна, който съставил фиш за констатирано от него нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от
ЗДвП. Фишът бил оспорен от въззивника и въз основа на същия свид. Н. съставил
АУАН за посоченото нарушение, в което приел, че процесното моторно превозно
средство създава пречки за движението. Впоследствие, въз онова на акта е издадено
процесното МПС, с което на основание чл. 180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника, като е констатирано, че
паркираният автомобил е създавал пречки или опасност за движението.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – свид.Н.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото .
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 22-0433-000052/31.03.2022 г.е издадено от
компетентен орган съотв. актът е съставен от оправомощено длъжностно лице , видно
от приложеното по АНП копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на
издаденото НП, съдът намери, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
2
до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
В съставения АУАН е прието, че К. на 17.02.2022 г. е паркирал процесния
автомобил в гр. Варна, на бул.Владислав Варненчик до № 106 върху платното за
движение осигуряващо достъп на моторните превозни средства до паркинга на
Макдрайх и локален път на бул. „Владислав Варненчик“, като по този начин създава
пречка за движещите се в този участък. Същевременно НП АНО е приел, че на
посочената дата и място въззивникът е паркирал собствения си лек автомобил на
посоченото място, където превозното средство създава опасност и ли е пречка за
движението, като по посочения начин е предвиден във фактическия състав на
престъплението още един резултат, свързан със създаването на пряка опасност за
участниците в движението.
Безспорно е налице несъответствие между описанието на нарушението в
обстоятелствената част и нарушението, за което е наложено наказание на лицето с НП.
Това несъответствие нарушава правото му на защита, тъй като АНО е въвел нови
основания за ангажиране на отговорността му, каквито не са констатирани с АУАН.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено
правото на защита на наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере за
какво нарушение е наказано.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Административно наказание се налага на нарушителя за
конкретно извършено от него нарушение.
В случая в НП са описани две изпълнителни деяния, които осъществяват
различни хипотези на нарушение. Въведени са нови факти и ново изпълнително деяние
в НП, каквито не се съдържат в АУАН. Налице е нарушение на процесуалните правила,
което е съществено такова и основание за отмяна на издаденото НП.
.
Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа делото и
по същество, като установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени: на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. По аргумент
Същевременно съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на
забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни
3
средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и
широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е въведена
необоримата презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27,
спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или пречат на пътното
движение, ограничавайки видимостта и широчината на платното за движение (Решение
№ 494 от 9.03.2015 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3531/2014 г.).
Анализът на посочената нормативна уредба и съдебната практика сочи, че извън
хипотезата на поставен знак B27, ограничаването на широчината на платното също
следва да се съобразява като пречка за движението, която обаче подлежи на доказване
с надлежните доказателствени средства.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на събраните
гласни доказателства чрез разпита на свид.Н. не бе установено безспорно, че
паркирания от въззивника автомобил е представлявал пречка или опасност за
движението. Анализът на разпита на свидетеля сочи, че изводите му в тази посока се
базират на предположения, като в показанията си същият не е изложил обективни
данни, които да подкрепят същите, в това число за конкретна пътна ситуцаия,
възникнала на конкретното място, с което паркираният автомобил е затруднил респ.
застрашил движението в конкретния пътен участък.
Същевременно следва да се има предвид, че законът не изисква пречките да се
непреодолими или реално движението да е било невъзможно, а само да е създадена
такава обстановка, която да затруднява другите водачи.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай
контролните органи правилно са преценили, че се касае именно за паркиране,
нарушаващо забраната по чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП.
От друга страна настоящият съдебен състав обаче счита, че неправилно е
приложена санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-
наказателната отговорност на въззивника. Разпоредбата на чл. 180 ал.1 от ЗДвП
включва в хипотезата си конкретен общественоопасен резултат, а именно – възникване
на непосредствена опасност за движението, каквато в настоящия случай не е
установена. Касае се за специална санкционна норма, чиито състав не е осъществен с
настоящото деяние. От друга страна, нормата на чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП предвижда
извършеното от въззивника нарушение в хипотезата си, при условията на формално
извършване, доколкото не предвижда настъпване на конкретен резултат, свързан с
възникване на конкретна опасност или увреждане, поради което се явява приложима
към настоящия случай.
Поради изложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за изменение на
издаденото НП по отношение на правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност, като съобрази, че по посочения начин не
4
се ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото приложимата
санкционна норма предвижда същото по размер административно наказание, като
приложената такава и доколкото нормата на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП не съдържа в
хипотезата си обективни респ. субективни признаци на състава на административно
нарушение, с които да допълва съдържанието на сочената като нарушена материална
норма на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗдвП.
Предвид изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като
издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като взе предвид, че по делото не са представени доказателства за извършени
разходи по делото от въззивника в т.ч. за заплащане на адвокатско възнаграждение
съответно размерът на същото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на въззивника за присъждане на сторени по делото разноски.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0433-000052/31.03.2022 г. на Началника на Първо РУ при
ОД на МВР-Варна, с което на С. К. К. на основание чл. 180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6