Определение по дело №638/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266332
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20211100500638
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.........../06.04.2021 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-E въззивен състав, в закрито заседание, в следния състав:     

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл.съдия  НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

         

като  разгледа докладваното  от съдия Генжова ч.гр.дело № 638 по  описа  за 2021 година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилника за вписванията (ПВ).

Образувано е по частна жалба, подадена от „К. БГ“ ЕАД (с предишно наименование „С.Г.Г.“ ЕАД), ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв. В.В., срещу определение №1936/22.12.2020г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване по заявление вх. №78906/22.12.2020г.

В жалбата се твърди, че с посоченото заявление е поискано вписване на прехвърляне на вземане, съобразно договор за цесия от 07.12.2020г. с нотариална заверка на подписите рег. №13489 по описа на нотариус П.П., рег. №157 на Нотариалната камара, сключен между „К. Бг“ ЕАД – цедент и В.В.В.– цесионер, по отношение на недвижим имот, изграден в степен на завършеност „груб строеж“, находящ се в гр. София, СО, район „Триадица“, в жилищната сграда, изградена в УПИ І-1247 (отреден за имот с пл.№1247) от кв.111, по плана на гр. София, местността „Кръстова вада“, целият с площ от 1277 кв.м., при съседи: от две страни улица, УПИ ІІІ-1248, УПИ ІV-1249, УПИ VІІІ-1669, УПИ VІІ-1632 и УПИ VІ-1236, а именно: апартамент №Б7, находящ се в секция Б на сградата, на кота +2.80 метра, със застроена площ от 103,81 кв.м., състоящ се от: коридор, две стаи, дневна – столова с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи: от изток – двор, от запад – двор, стълбище и апартамент №Б6, от север – улица, от юг – двор, заедно с таванско помещение №7, находящо се на кота +11.10 метра на гореописаната сграда, с площ от 10,729 кв.м., при съседи: коридор – тавани, таванско помещение №6, двор и разделна стена със секция „А“, заедно с 5,002% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 22,10 кв.м. И заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху гореописания УПИ, върху който недвижим имот е учредена договорна ипотека в полза на „Ю.Б.“ АД, вписана в Служба по вписванията гр. София с вх. рег. №37913 от 30.05.2008г., номер от дв.вх. рег. №663242, под акт №68, том ХХХVІ, дело №25786/2008г., учредена с НА №102, том ІІ, рег. №3391, дело №260/2008г. на нотариус С.К., рег. №526, подновена с молба за подновяване на договорна ипотека с вх. рег. №29301 от 11.05.2018г., акт №164, том 27, по отношение на която е вписан договор за цесия, сключен между „Ю.Б.“ АД – цедент и „К. БГ“ ЕАД – цесионер с вх. рег. №67810 от 19.11.2020г., акт №73, том 39, имотна партида №433619,433618. Към заявлението били представени договора за цесия, молба за вписване на договор за цесия, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, молба за подновяване на договорна ипотека и заявление с вх. рег. №67810 от 19.11.2020г., акт №73, том 39. С обжалваното определение било отказано вписване на договор за цесия, сключен между частния жалбоподател и В.В.В.с единствен аргумент, че приложената молба следвало да бъде нотариално заверена. Частният жалбоподател поддържа, че не съществува изискване молбата по чл. 17 от ПВп да е нотариално заверена, тъй като не се вписва тя, а акта – договор за цесия. Предвид горното жалбоподателят претендира отмяна на отказа и указване на вписването.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление за вписване, отбелязване или заличаване вх. №78906/22.12.2020г. жалбоподателят е отправил искане до Службата по вписванията към Агенция по вписванията да разпореди вписване на прехвърляне на вземане на „К. БГ“ ЕАД спрямо Ж.К.Х., произтичащо от договор за кредит №120-68/2008г. в размер на 120000 лева и всички анекси към него в полза на В.В.Виткова. В заявлението е посочено, че по силата на договор за цесия от 07.12.2020г. с нотариална заверка на подписите рег. №13489 на нотариус П.П. с рег. №157 на Нотариалната камара, сключен между „К. Бг“ ЕАД – цедент, и В.В.В.– цесионер, последната е придобила вземанията спрямо Ж.К.Х., произтичащи от посочения по-горе договор за кредит, обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията гр. София с вх. рег. №37913 от 30.05.2008г., номер от дв.вх. рег. №663242, под акт №68, том ХХХVІ, дело №25786/2008г., учредена с НА №102, том ІІ, рег. №3391, дело №260/2008г. на нотариус С.К., рег. №526, подновена с молба за подновяване на договорна ипотека с вх. рег. №29301 от 11.05.2018г., акт №164, том 27, по отношение на която е вписан договор за цесия, сключен между „Ю.Б.“ АД – цедент, и „К. БГ“ ЕАД – цесионер, с вх. рег. №67810 от 19.11.2020г., акт №73, том 39, имотна партида №433619,433618. В заявлението надлежно е индивидуализиран недвижимият имот, върху който е учредена договорната ипотека. Заявлението е подадено чрез адв. В.В., с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. №2465/18.08.2020г. по описа на нотариус Я.Н.с район на действие РС варна и рег. №9182/28.08.2020г. по описа на нотариус П.П. с район на действие СРС. Към заявлението е приложена молба за вписване на цесия от „К. БГ“ ЕАД, чрез адв. В.В., упълномощен с горепосоченото пълномощно. В нея са заявени същите обстоятелства, посочени в заявлението за вписване, отбелязване или заличаване.

Представен е НА за учредяване на договорна ипотека №102, том ІІ, рег. №3391, дело №260/2008г. по описа на нотариус С.К. с район на действие СРС, заявление от „Ю.Б.“ АД за подновяване на вписана ипотека вх. рег. №29301 от 11.05.2018г., акт №164, том 27. Представено е и заявление за вписване вх. рег. №67810/19.11.2020г. от „К.Б.“ АД на договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Ю.Б.“ АД и „К.Б.“ АД. Към заявлението е представен и договор за цесия от 07.12.2020г., сключен между „К.Б.“ АД и В.В.В.с нотариална заверка на подписите рег. №13489/07.12.2020г. по описа на нотариус П.П. с район на действие СРС. Представен е и вносен документ за внесена държавна такса в размер на 117,35 лева.

С обжалваното определение № 1936/22.12.2020 г., съдията по вписванията при СРС е отказал да разпореди вписване по молба вх. № 78906/22.12.2020 г. на АВ. Съдията по вписванията е приел, че молбата за вписване на цесия следва да отговаря на изискванията на ПВ за форма с нотариална заверка на подписа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по приложението на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ/.

В случая представеният за вписване акт представлява договор за прехвърляне на вземане, като от неговото съдържание е видно, че вземането, което се прехвърля, е възникнало от договор за кредит и е обезпечено с ипотека върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията. Такъв вид договор подлежи на вписване съгласно изричната правна норма на чл. 171 ЗЗД и чл. 17, ал. 1, б. "а" ПВ. Установява се, че договорът за цесия, чието вписване се иска, е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по него. Това означава, че в случая е спазено и изискването на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно която на вписване подлежат само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис, в каквато форма е съставен представеният в настоящото производство договор. При тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ПВ се налага изводът, че в нея е регламентирано изискване за формата, в която трябва да бъде съставен единствено актът, който се иска да бъде вписан, но в тази норма няма установено изискване за формата, в която трябва да бъде направено до съдията по вписванията искането на заинтересованото лице, с което се инициира съответното охранително производство. Ето защо заключението на съдията по вписванията, формулирано в обжалвания отказ, че молбата, с която той е сезиран с искане да впише договор за цесия, следва да бъде изготвена в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, е неправилен. Такова изискване не е установено нито в ПВ, нито в приложимия процесуален закон – ГПК.

Представеният за вписване договор за цесия има и необходимото съгласно чл. 6 ПВ съдържание – той съдържа индивидуализация на страните по сделката, както и описание на недвижимия имот, върху който е учредена ипотека, която е вписана в Служба по вписванията и с която са обезпечени вземанията, които са предмет на договора за цесия.

Принципът е, че при вписване на определен акт съдията по вписванията не извършва проверка за това дали са налице предпоставките за неговото издаване, освен ако това задължение не му е възложено с изрична законова разпоредба, каквато в разглеждания случай не е налице. При съобразяване на това и прилагане на този принцип съответно към хипотезата, при която се иска вписване на сключен договор за прехвърляне на вземане, който е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, се налага изводът, че съдията по вписванията не може да извършва проверка дали този договор е породил правно действие между страните по него, както и по отношение на длъжника и на всички трети лица, което настъпва при осъществяване на посочения в чл. 99, ал. 4 ЗЗД факт, а именно след като бъде съобщен на длъжника от цедента. С оглед на горното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за извършване на вписването на договора за прехвърляне на вземане, който има за предмет вземания, които са обезпечени с учредена в полза на кредитора по тях ипотека върху недвижим имот.

По изложените мотиви, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от „К. БГ“ ЕАД (с предишно наименование „С.Г.Г.“ ЕАД), ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв. В.В., определение №1936/22.12.2020г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване по заявление вх. №78906/22.12.2020г. на договор за цесия, сключен между „К.Б.“ АД и В.В.В.с нотариална заверка на подписите рег. №13489/07.12.2020г. по описа на нотариус П.П. с район на действие СРС, по отношение на недвижим имот, изграден в степен на завършеност „груб строеж“, находящ се в гр. София, СО, район „Триадица“, в жилищната сграда, изградена в УПИ І-1247 (отреден за имот с пл.№1247) от кв.111, по плана на гр. София, местността „Кръстова вада“, целият с площ от 1277 кв.м., при съседи: от две страни улица, УПИ ІІІ-1248, УПИ ІV-1249, УПИ VІІІ-1669, УПИ VІІ-1632 и УПИ VІ-1236, а именно: апартамент №Б7, находящ се в секция Б на сградата, на кота +2.80 метра, със застроена площ от 103,81 кв.м., състоящ се от: коридор, две стаи, дневна – столова с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи: от изток – двор, от запад – двор, стълбище и апартамент №Б6, от север – улица, от юг – двор, заедно с таванско помещение №7, находящо се на кота +11.10 метра на гореописаната сград, с площ от 10,729 кв.м., при съседи: коридор – тавани, таванско помещение №6, двор и разделна стена със секция „А“, заедно с 5,002% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 22,10 кв.м., върху който имот е учредена договорна ипотека с НА за учредяване на договорна ипотека №102, том ІІ, рег. №3391, дело №260/2008г. по описа на нотариус С.К. с район на действие СРС, подновена с молба за подновяване на договорна ипотека вх. рег. №29301 от 11.05.2018г., акт №164, том 27, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Да се впише представеният към заявление вх. №78906/22.12.2020г. договор за цесия, сключен между „К.Б.“ АД и В.В.В.с нотариална заверка на подписите рег. №13489/07.12.2020г. по описа на нотариус П.П. с район на действие СРС.

Връща преписката на съдията по вписванията за извършване на вписването.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                  2.