Решение по дело №2562/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 66
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20194430202562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

            

                                  Р Е Ш Е Н И Е  

№ …………

 

гр.Плевен, 05.02.2020г

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД - ТРЕТИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи януари , две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

 

при секретаря: ЕЛКА НИЙМЕЙЕР 

като разгледа АНД № 2562/2019г. по описа на ПлРС, трети наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0938-002645 от 22.05.2019г., издадено  ***“ при ***, с което на Б.А.Б. ***,ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се взема становище, че наказателното е неправилно и необосновано. Поддържа, че нарушението не е извършено,че просто е държал мобилният си телефон и не е провеждал разговор по него. Навежда доводи за процесуално нарушение,не е описано точно мястото на извършване на нарушението,не са ангажирани в преписката на административно наказващият орган доказателства относно нужната компетентност на лицата съставили АУАН и на лицето издало НП.Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Пред съда жалбоподателя  не се явява ,като депозира молба да се даде ход на делото в негово отсъствие и поддържа жалбата си на изложените основания, като посочва, че не е ползвал мобилния телефон, а само го е държал, както и че възраженията му не са взети предвид от административно наказващия орган. Поддържа искането си наказателното постановление да бъда отменено.

Ответната страна – ОД МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, и не вземат становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 28.08.2019г. видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – София на 04.09.2019г., съгласно отразения входящ номер,като делото е изпратено по подсъдност на РС-гр.Плевен . Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На ***. около 12:25 часа, в гр.***с посока към улица ***,като водач на л.а.***с ДК№ ***извършва следното нарушение:Използва мобилен телефон по време на движението без наличието на устройство ,позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

С оглед на горното, на място свидетелят ***.. съставил АУАН с бланков №250106 от ***. срещу Б.А.Б.  за нарушение на нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал без възражение.Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел ***. . Последният помни случая и е категоричен, че е видял нарушителя да държи мобилен телефон в ръката си и говори по него , което следва да се прецени като напълно логично.В тази насока напълно единична са и показанието на свидетелят па АУАН,свидетел както на констатиране на нарушението ,така и на съставянето му М.П.Н..,като уточнява и точно мястото където са спрели лекият автомобил .

Ето защо съдът намира показанията на свидетелите Р.  и Н. за логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените свидетелски показания.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за  актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Б.А.Б. ***,ЕГН ********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата за това ,че На ***. около 12:25 часа, в гр.***с посока към улица ***,като водач на л.а.***с ДК№ ***извършва следното нарушение:Използва мобилен телефон по време на движението без наличието на устройство ,позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че нарушението не е извършено, като недоказано.

На първо място и както вече не посочено мястото на извършеното нарушение, напротив видно от АУАН и НП както и от показанията на св.Н. в хода на съдебното следствие по делото ,че точно и ясно е записано мястото където е констатирано нарушението и е спрян жалбоподателят , в гр.***с посока към улица ***, доколкото в производството по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН показанията на свидетел съставляват годно доказателствено средство, докато изявленията на страна по делото нямат доказателствена стойност. Отделно от горното, разпоредите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват в АУАН и наказателното постановление да се посочва дата и място на нарушението. Установено е в практиката (макар да не почива на императивно изискване на ЗАНН) да се посочва още час и приблизителна минута на нарушението. Напълно липсва обаче законово изискване за посочване на точна минута или дори - секунда на същото нарушение, нито съществува практическа необходимост и възможност за подобна точност. В конкретния казус и при спазване на законовите изисквания, минутата на нарушението е посочена приблизително – около 12,25 часа и посочване точно на мястото където е констатирано нарушението. Предвид това и твърдението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, и не е посочено точно мястото на извършване на нарушението ,че не е посочено разположението на автомобила и направен снимков материал в АУАН и наказателното постановление, остава неоснователно.Съдът счита ,че точно са спазени разпоредбите на чл 42 и чл57 от ЗАНН пир съставянето на АУАН и НП и съдържат всички нужни реквизити ,за да се счита че са законосъобразни.

Също като неоснователно следва да се прецени и становището,че не е посочено разположението на автомобила и направен снимков материал,той като това не е изискване за да се докаже че има извършено нарушение на чл 104а от ЗДвП. Разпоредбата на чл.104А от ЗДвП забранява използване мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. От последния текст е очевидно, че са забранени всякакви действия по използване на мобилен телефон от водача, осъществявани с участие на ръцете, а не единствено провеждане на телефонни разговори.И актосъставителят и свидетелят са категорични че са видели жалбоподателят да държи мобилният телефон в ръка и да разговаря.

На следващо място съдът намери, че административно наказващият орган е окомплектовал преписката и е представил Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за  актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.,от която е видно че лицата съставили АУАН са компетентни да съставят АУАН.,т.е няма съмнение за компетентността на административно наказващият орган.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата наказание с тежестта на нарушението на чл.104А от Закона за движението по пътищата, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Плевен

 

Р Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0938-002645 от 22.05.2019г., издадено  ***“ при ***, с което на Б.А.Б. ***,ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата; 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Плевен, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс.

 

                                                                 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: