№ 1526
гр. Варна, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20233100502071 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх.№3524/31.05.2023г., подадена от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна, чрез юрк. П. В., срещу Решение №120/15.05.2023г. , постановено
по гр.д. №1516/2022г. на РС-Провадия, II-ри състав, в частите, с които са
отхвърлени исковите претенции на последния, предявени по реда на чл.422 от
ГПК, за приемане за установено, че С. С. А., ЕГН **********, гр. Провадия,
му дължи сумата от 421.54 лева – главница за ползвани, но незаплатени ВиК
услуги, за период от 20.08.2019г. до 17.06.2021г., по партида с абонатен
№3***, за обект-имот, находящ се в ***, за които са издадени фактури за
периода от 18.09.2019г. до 17.06.2021г., ведно със законна лихва, считано от
подаване на заявлението в съда – 15.09.2022г., до окончателното й изплащане,
както и за сумата от 77.22 лева – обезщетение за забава, за периода от
18.10.2019г. до 10.09.2022г., за които суми е издадена заповед
№541/15.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д. №1011/2022г. по описа на РС-Провадия.
1
Въззивникът излага доводи за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, дал основание за частично отхвърляне на
претенциите, досежно това, че от м. 04.2019г. потребител на предоставяните
ВиК услуги не е ответникът, а е Г. Я., придобила владението върху имота по
силата на предварителен договор за покупко-продажба. Подчертава, че по
смисъла на закона потребители на ВиК услуги са физически лица-
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж за имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. В тази връзка счита, че под термина
„ползвател“ следва да се разбира лице, в полза на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Подчертава, че сключеният
предварителен договор няма прехвърлителен ефект, поради което правото на
собственост е преминало в патримониума на Я. след сключване на
окончателния договор за покупко-продажба през м. 06.2021г., като до този
момент собственик на водоснабдения имот е ответникът. Обобщава, че макар
и от м. 04.2019г. да е владяла имота, Г. Я. е придобила качеството на
потребител на ВиК услуги в момента, в който е придобила правото на
собственост, а именно от м. 06.2021г., като до тогава задължен да заплаща
услугите е ответникът. Отправя искане за отмяна на решението в
обжалваните части и уважаване на предявените искове в цялост. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна С. С. А..
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез процесуален
представител, поддържа жалбата и претендира съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител, депозира молба-становище.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Производството пред РС-Провадия е образувано по предявени от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, по реда на чл. 422
от ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, с пр. осн. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено, че С. С.
А. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД
сумата от 672.98 лева – главница за ползвани, но незаплатени ВиК услуги, за
2
период от 21.03.2018г. до 17.06.2021г., по партида с абонатен №3***, за
обект-имот, находящ се в ***, за които са издадени фактури за периода от
19.04.2018г. до 17.06.2021г., ведно със законна лихва, считано от подаване на
заявлението в съда – 15.09.2022г., до окончателното й изплащане, както и за
сумата от 176.73 лева – обезщетение за забава, за периода от 19.05.2018г. до
10.09.2022г., за които суми е издадена заповед №541/15.09.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №1011/2022г.
по описа на РС-Провадия.
В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството си на ВиК
оператор, предоставя ВиК услуги на С. С. А., в качеството му на потребител,
за имот, находящ се на адрес гр. Провадия, ул. „Лозница“ №8В, като
ползваните ВиК услуги се отчитат по партида с аб. №3***, чийто титуляр е
ответникът.
Излага, че съгласно чл. 33 от Общите условия (ОУ) ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, като след изтичане на този срок изпада в забава.
Посочва, че по повод подадено от него заявление за издаване на заповед
за изпълнение за процесните задължения за главници и лихви е образувано
ч.гр.д. №1011/2022 г. по описа на РС-Провадия, по което на 15.09.2022 г., в
съответствие с отправеното до съда искане, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, като настоящите искове са предявени по повод постъпило
от длъжника възражение срещу заповедта.
Подчертава, че към настоящия момент ответникът не е оспорил
отчетеното количество вода чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.
По изложените съображения отправя петитум за приемане за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи процесните
суми, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С.
С. А., с който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва
предявените искове по размер.
Навежда твърдения, че е придобил процесния имот по наследство от
баща си, който починал на 24.02.2019 г., като на 22.04.2019 г. продал имота на
3
Г. Х. Я. по силата на предварителен договор. Излага, че в чл. 2 от
предварителния договор е предвидено, че владението следва да се предаде на
Г. Я. на 02.05.2019 г., но още седмица след сключването на договора тя се
нанесла в имота. Сочи, че окончателен договор за прехвърляне на имота е
сключен през м. юни на 2021 г., поради това до този момент партидата се
водила на името на баща му, като последната е записана на нейно име след
като представила нотариалния акт.
При така изложеното намира, че след влизане във владение на имота от
Г. Я. през м. април 2019 г. задълженията за отчетните периоди от 20.08.2019 г.
до 17.06.2021 г. следва да се предявят към нея. Отбелязва, че след приспадане
на сумите, дължими след м. април 2019 г., остатъчната дължима от него сума
е в размер на 350.95 лева.
Първоинстанционният съд е уважил иска за главница за сумата от
251.44 лева за периода от 21.03.2018 г. до 13.12.2018 г. и този за обезщетение
за забава за сумата от 99.51 лева за периода от 19.05.2018 г. до 10.09.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
претенцията за главница за сумата от 421.54 лева за период от 20.08.2019 г. до
17.06.2021 г. и претенцията за обезщетение за забава в размер на 77.22 лева за
период от 18.10.2019 г. до 10.09.2022 г., с мотиви, че след като владението е
предадено през м. април 2019 г. на Г. Я. по силата на предварителен договор
за покупко-продажба, то от този момент нататък именно тя се явява
потребител на ВиК услуги, а не ответникът.
Доколкото предмет на въззивно обжалване е решението в
отхвърлителните части, то в частите, с които са уважени исковите претенции
последното е влязло в законна сила като необжалвано.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл.261 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
4
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на
проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което
настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при
съобразяване принципа за ограничен въззив.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, намира жалбата за основателна, като приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Депозирани са по повод постъпило възражение срещу Заповед
№541/15.09.2022 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена за процесните
вземания, по ч.гр.д. №1011/2022 г. на РС-Провадия, инициирано по повод
постъпило на 15.09.2022 г. заявление.
За основателност на така заявените искови претенции – главни и
акцесорни, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване основанието и размера на процесното вземане, в това число
валидно облигационно отношение между ищеца и ответника в качеството му
на потребител на ВиК услуги за процесния период, реалното доставяне на
фактурираните ВиК услуги и отчитането на фактурираното количество вода
по предвидения ред в приложимата Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и ОУ на
ВиК оператора.
Спорът пред въззивния съд се свежда до това дали ответната страна има
качеството на потребител на ВиК услуги за периода след предаване на
владението върху процесния имот на трето за спора лице – Г. Я., по силата на
предварителен договор за покупко-продажба, сключен през м. април 2019 г.,
съответно задължен ли е ответникът за заплащане на ВиК услугите за периода
от 20.08.2019 г. до 17.06.2021 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия на ВиК дружеството
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги, като в ал. 3 се предвижда, че потребител
5
може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за
времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие
пред ВиК оператора или бъде предоставена декларация с нотариална заверка
на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за
определен срок.
Същевременно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи предвижда, че потребители
на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти, а чл. 8, ал. 9 от
същата Наредба гласи, че наемателят на водоснабдения имот може да
заплаща услугите ВиК от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на тази наредба и на договора, както и че, когато наемателят не
спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е
наемодателят.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са собствениците или
ползвателите на имотите, за които се предоставят ВиК услуги.
От така изложеното следва извод, че ВиК дружеството е възприело в
приложимите в договорите с клиентите си Общи условия легалната
дефиниция за „потребител“, дадена в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. и Закона за
регулиране на ВиК услуги, като от цялостния анализ на тези разпоредби е
видно, че под ползвател на водоснабдения имот се има предвид лице,
притежаващо ограничено вещно право на ползване, а не такова, което
фактически ползва имота. В общите си условия ВиК операторът изрично е
предвидил изключение от това правило и то касае наемателите на
водоснабден имот, които биха могли да имат качеството потребител
единствено при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде
представена декларация с нот. заверка на подписа му.
В процесния случай сключеният на 22.04.2019 г. предварителен договор
за покупко-продажба, по силата на който е предадено владението на Г. Я.
върху водоснабдения имот в ***** нито води до прехвърляне на
6
собствеността, нито учредява ограничено вещно право на ползване, поради
което и не може да се направи извод, че след фактическото нанасяне в имота
именно Г. Я. е придобила качеството потребител по силата на посочените
разпоредби. В тази връзка и предвиденото в този договор задължение за
купувача след получаване владението на имота да поема изплащането на
всички задължения за него, в това число и тези за вода, не би могло да
обвърже ищцовото дружество, а неизпълнението му ще има значение в
отношенията между страните по договора, по силата на който е поето това
задължение.
Видно от данните по делото и приложените писмени доказателства –
препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №0031
от 25.02.2019 г. и удостоверение за наследници с изх.№ ГР17-186/1/ от
19.04.2023 г., е че ответникът С. С. А., единствен наследник, е придобил
процесния имот по наследство от своя баща С. М. А., починал на 24.02.2019
г., като собствеността е прехвърлил със сключването на окончателния договор
за покупко-продажба през м. юни 2021 г., за което е представен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том II, рег. № 1644, дело
№ 359 от 2021 г. Тези обстоятелства се твърдят и от самия ответник, който
заявява, че след като е придобил имота по наследство го е продал на Г. Я.,
като окончателният договор е сключен през м. юни 2021 г.
От така изложеното следва извод, че за процесния отчетен период от
20.08.2019 г. до 17.06.2021 г. именно ответникът С. С. А. се явява потребител
на ВиК услуги за обект-имот, находящ се в ***, в качеството му на
собственик на водоснабдения имот, като собствеността е прехвърлена едва
през м. юни 2021 г., когато е и последният отчетен период, за който е заявена
претенция от ВиК оператора.
При тези констатации и предвид липсата на спор досежно останалите
обстоятелства по делото, включително и по отношение на заявения от ищеца
размер, подкрепен и от представената справка за недобора на частен имот от
21.03.2018 г. до 17.06.2021 г., то исковите претенции за главница и лихви
следва да бъдат уважени в цялост, а първоинстанционното решение отменено
в обжалваната част.
По разноските:
Предвид основателността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 1 от
7
ГПК, и предвид своевременно отправеното искане и представения списък, на
въззивника се следват разноски за въззивна инстанция, чиито общ размер
възлиза на 150 лева – 50 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед различния резултат от спора, решението на Районен съд-
Провадия следва да се коригира и в частта за разноските, като на въззивника-
ищец се присъдят сторените пред първа инстанция разноски до пълния заявен
размер, както следва: още 73.38 лева до общо дължимите 125 лева за исковото
производство и още 44 лева до общо дължимите 75 лева за заповедното
производство.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 120/15.05.2023 г., постановено по гр.д.
№1516/2022г. на РС-Провадия, II-ри състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-
ВАРНА“ ООД срещу С. С. А. искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 421.54 лева – главница за ползвани, но незаплатени ВиК
услуги, за период от 20.08.2019 г. до 17.06.2021 г., по партида с абонатен
№3***, за обект-имот, находящ се в ***, за които са издадени фактури за
периода от 18.09.2019 г. до 17.06.2021 г., ведно със законна лихва, считано от
подаване на заявлението в съда – 15.09.2022 г., до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 77.22 лева – обезщетение за забава, за
периода от 18.10.2019 г. до 10.09.2022 г., за които суми е издадена заповед
№541/15.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д. №1011/2022 г. по описа на РС-Провадия, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С.
А., ЕГН **********, ****, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Прилеп“ №
33, сумата от 421.54 лева – главница за ползвани, но незаплатени ВиК услуги,
за период от 20.08.2019 г. до 17.06.2021 г., по партида с абонатен №3***, за
обект-имот, находящ се в ***, за които са издадени фактури за периода от
8
18.09.2019 г. до 17.06.2021 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на
заявлението в съда – 15.09.2022 г., до окончателното й изплащане, както и за
сумата от 77.22 лева – обезщетение за забава, за периода от 18.10.2019 г. до
10.09.2022 г., за които суми е издадена заповед №541/15.09.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №1011/2022
г. по описа на РС-Провадия.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 117.38 лева – съдебно-деловодни
разноски за исковото и заповедното производство и 150 лева – съдебно-
деловодни разноски за производството пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9