№ 191
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20241001000977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613 а, ал. 1 ТЗ.
Образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Защита и сигурност“ ЕООД
против решение № 1085 от 31.07.2024г. по т.д.№ 1643/2023г. по о писа на СГС, с което е
отхвърлена молбата на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на дружеството „Смарт трейдинг“ ЕООД.
Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради
необоснованост на правните изводи на съда относно факта на получаване от страна на
длъжника на сумите, за които се твърди, че са дадени в заем над осчетоводения от самия
длъжник размер.
Съдът не съобразил, че при направено от длъжника възражение, че сумата по анекс 1-
14 за увеличаване на размера на заема не е реално предадена, в негова тежест било да
докаже основателността на същото, а именно- липсата на реално предадени суми от
заемодателя над осчетоводения размер. Позовава се на практика на ВКС по реда на чл.290
от ГПК съгласно която в тежест на оспорващия реалното предаване на сумите е да
установи отрицателния факт на неполучаването. В случая такова доказване не било
проведено, поради което и възражението, че сумите над осчетоводения от длъжника размер
не са дължими останало недоказано и съответно -се явявало неоснователно.
На следващо място се изтъква, че при съобразяване на пълния размер на твърдяната
като дължима сума финансовите показатели на длъжника ще бъдат различни, тъй като
1
стойността на краткотрайните активи на ответника през този период нямало да бъде
достатъчна да покрие краткосрочните му задължения. Дори да се вземела предвид цялата
стойност на активите на длъжника отново тяхната стойност нямало да може да покрие
всички краткосрочни задължения и това щяло да е основание да бъде прието, че
дружеството е изпаднало в свръхзадълженост.
Моли се обжалваният съдебен акт да бъде отменен и въззивният съд да постанови
нов, с който да бъде уважена молбата с правно основание чл.625, ал.1 от ТЗ.
Претендират се разноски.
Ответното дружество е подало писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Акцентира се на обстоятелството, че в договора за заем, от който се твърди, че
произтича вземането на длъжника е уговорено заемната сума да бъде преведена по банков
път в двадесетдневен срок от сключване на договора.
„Смарт трейдинг“ ЕООД от своя страна обжалва постановеното в производството по
чл.248 от ГПК определение № 3497 от 13.09.2024г., с което е отхвърлена като неоснователна
молба му за присъждане на сума в размер на 34 940 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил изложените от дружеството
доводи в молбата за допълване на решението. Атакуваният съдебен акт бил постановен в
противоречие с практиката на ВКС по въпроса, съгласно същата посочените в НМРАВ
размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, но могат да служат за
ориентир при определянето им, като дължимият размер на възнаграждението се определял
от съда с оглед вида на спора, спецификите на производството, интереса , видна и
количество на извършената работа / конкретните извършени процесуални действия/, както и
фактическата и правна сложност на делото. СГС не изложил мотиви, в които да е съобразил
тези критерии при определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение.
Формално било посочено ,че е съобразена фактическата и правна сложност на спора без да
бъдат обсъдени изложените в молбата по чл.248 доводи. Било отбелязано, че „в хода на
делото не са направени възражения от страна на молителя, оспорвания на доказателства и
др., които да налагат допълнителни правни действия по процесуална защита“. Частният
жалбоподател оспорва този извод като изтъква, че както в становището от 01.12.2023г.,
така и в молбата от 21.05.2024г. и в проведените по делото открити съдебни заседания,
процесуалните представител на „Смарт трейдинг“ ЕООД са направили редица и множество
правно мотивирани възражения и оспорвания, включително и доказателствени искания. Това
дали същите са довели до „допълнителни правни действия на процесуална защита или не“ в
конкретната хипотеза зависело от процесуалното поведение на молителя по делото , който
носел доказателствената тежест за установяване на релевантните за спора факти, което по
никакъв начин не се отразявало на вида на спора, спецификите на производството, интереса,
вида и качеството на извършената работа от процесуалните представители на „Смарт
трейдинг“ ЕООД.
2
Не било ясно от къде съдът е извел принципа на пропорционалност на разноските на
двете страни, за който било посочено, че е съобразен при постановяване на атакувания
съдебен акт.
На последно място се изтъква, че уговореният размер на възнаграждението е по-
малък от половината от размера, предвиден в НМРАВ и че същият е съобразен изцяло с вида
на спора и конкретиката на случая, която изисквала изследването на активната легитимация
на кредитора и състоянието на неплатежоспособност на длъжника, което предполагало по-
висока правна сложност на спора.
„Защита и сигурност“ ЕООД не е подало отговор на частната жалба.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
повод въззивната жалба излага следните съображения:
„Сигурност и защита“ ЕООД е подало молба с правно основание чл.625 от ТЗ с
искане да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „Смарт
трейдинг“ ЕООД
Излагат се твърдения, че молителят има по отношение на длъжника изискуемо
вземане, което произтича от търговска сделка, а ответното дружество не е в състояние да
изпълни същото.
Вземането било придобито от молителя с Договор за продажба на вземане от
05.06.2023г., сключен с лицето И. А. А.. Последният имал вземане към ответника по молбата
, което произтичало от Договор за търговски заем от 21.05. 2003г., изменен с Анекси към
него с номера от 1 до 14, като последният анекс е от 27.09.2012г. Общата сума на
отпуснатите в заем средства бил 1 713 000 евро, ведно с дължимата върху тях законна лихва
за забава до деня на окончателното плащане. Към момента на подаване на молбата
дължимата сума от 1 713 000 евро не била изплатена от длъжника, поради което молителят
се явявал кредитор на длъжника като вземането му произтичало от търговска сделка.
Поддържа се също, че ответното дружество е неплатежоспособно, тъй като същото
има задължение към молителя в значителен размер, което не е в състояние да изпълни.
Предвид размера на задължението, молителят смята, че затрудненията на ответника по
молбата са трайни. Такъв извод следвал и от данните в последния обявен в ТР годишен
счетоводен отчет на дружеството, от който било видно, че същото е в невъзможност да
изпълнява изискуемите си парични задължения към кредиторите чрез наличните му
краткотрайни и реално ликвидни активи.
Освен това, като се вземе предвид,че съгласно този отчет всички притежавани от
длъжника активи са на стойност 3 396 000 лв., а осчетоводените задължения са 2 634 000 лв.
и като се прибави и задължението към молителя, което е 3 350 337 лв., то ответното
дружество било и в състояние на свръхзадълженост.
Ответникът по молбата „Смарт трейдинг“ ЕООД е подало писмено становище, с
което оспорва същата.
3
Поддържа, че молителят няма качеството на негов кредитор с ликвидно парично
вземане, тъй като задължението по договора за заем, за което се твърди, че е придобито въз
основа на договора за цесия е било погасено към първоначалния кредитор преди
съобщаване на цесията.
Подробно е описано развитието на отношенията с първоначалния кредитор като се
посочва, че към датата на падежа на задължението му по договора за заем – 21.05.2023г.
съгласно изрично писмено признание на кредитора от 30.03.2023г. размерът на
задължението на „Смарт трейдинг“ ЕООД е бил 572412 евро или 1 119 540,56лв. Това
задължение било погасено с банкови преводи по сметка на заемодателя, която същият
изрично посочил. Последното плащане било извършено на 06.07.2023г. Към датата,
посочена в договора за цесия непогасения остатък от задължението на „Смарт трейдинг“
ЕООД към И. А. А. бил в размер на 62 000 евро съгласно изричаната му писмена
декларация
Страната оспорва договора за цесия с твърдението, че същият е симулативен и е
съставен единствено за целите на настоящия процес. Дори обаче да се приемело, че
договорът е действителен, то „Защита и сигурност“ ООД можело да стане титуляр на
вземане, което не надхвърля размера от 62 000 евро, а не този упоменат в договора за цесия
– 1 713 000 евро.
И. А. като кредитор на „Смарт трейдинг“ ЕООД не уведомил последното преди
завеждане на делото за извършеното прехвърляне на вземането по договора за заем от
21.05.2003г. Отправеното уведомление било получено от длъжника с получаването на
преписа от молбата по чл.625 от ТЗ. Преди получаване на препис от тази молба и
доказателствата, част от които е и уведомлението по чл.99,ал.4 от ЗЗД била погасена и
последната част от сумата по договора за заем,като плащането било извършено към
предишния кредитор.
Предвид на тези съображения, ответникът счита, че не са налице предпоставките за
уважаването на молбата за обявяване на неплатежоспособност.
Молителят „Защита и сигурност“ ЕООД обосновава материалноправната си
легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника с
Договор за продажба на вземане от 05.06.2023г., сключен между И. А. А. като цедент и
„Защита и сигурност“ ЕООД като цесионер, с който твърди, че е придобил вземане към
„Смарт трейдинг“ ЕООД в размер на 1 713 000 евро.
В този договор е записано, че И. А. А. продава на „Защита и сигурност“ ЕООД
вземането си към „Смарт трейдинг“ ЕООД в размер на 1 713 000 евро, което произтича от
Договор за търговски заем от 21.05.2003г. и анекси с номера от 1 до14 към него срещу
заплащане на 1 541 700 евро, от които 171 300 евро, платима при подписване на договора и
1 370 000 евро, платима към датата на окончателното събиране на вземането от длъжника.
Представено е и уведомление до длъжника от И. А. А. по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с
дата 05.06.2023г. Няма данни същото да е връчено на „Смарт трейдинг“ ЕООД, а такъв факт
4
не се и твърди.
С молбата за откриване на производство по несъстоятелност е представен договор,
наречен Договор за търговски заем с дата 21.05.2003г. В същия е уговорено, че И. А. А.
предоставя в заем на „Смарт трейдинг“ ЕООД сумата от 45 000 USD / четиридесет и пет
хиляди щатски долара/, която ще бъде предоставена в 20 дневен срок от датата на
подписване на договора чрез банков превод.
Срокът на договора е 5 години.
С анекси с номера от 1 до 7, подписани между страните в периода 23.06.2003г.-
14.04.2005г. сумата на заема е увеличена с 449 000 щатски долара и 148 000 евро. Във всеки
един от анексите е посочено, че освен размера на заетата сума, всички други клаузи на
договора за заем остават непроменени.
С анекс № 8 от 23.06.2005г. срокът на договора е удължен на 10 години.
Кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума до 21.05.2013г. еднократно, но не
по-рано от 31.12.2007г.
Освен това страните са се споразумели върху предоставени заем да не се начислява
лихва.
С анекси с номера от 9 до 13, подписани в периода от 17.04.2008т. до 10.12.2009г. е
постигнато съгласие размерът на заетите средства да бъде увеличен с още 1 600 000 евро.
Така сборът на сумите по всички анекси заедно със сумата по договора става 494000 щатски
долара и 1 748 000 евро.
С анекс № 14 е уговорено, че срокът на договора се удължава на 20 години, считано
от датата на подписването, като предоставения заем трябва да бъде върнат до 21.05.2023г.
еднократно.
Отново е вписана уговорката, че върху предоставените в заем суми няма да се
начислява лихва.
Ответното по молбата дружество от своя страна представя писмени доказателства
относно размера на дължимите суми по отпуснатия заем и тяхното погасяване.
Видно от документ, наречен „Приемо- предавателен протокол“, заемодателят по
описаните по-горе договор за предоставяне на търговски заем и анексите към него е
декларирал, че към датата на подписване на протокола -30.03.2023г. остатъкът от дължимата
сума по заема е 572 412 евро с левова равностойност 1 119 540,56 лв.
Приложени са платежни нареждания за изплащане на този размер в периода от
15.05.2023г. до 06.07.2023г.
Представени са и 6 броя декларации, наречени „удостоверително изявление“, с които
заемодателят по договора след всеки получен паричен превод изрично потвърждава
неговото получаване и обявява какъв е остатъкът за плащане, а с последното такова, което е
с нотариална заверка на подписа от 06.07.2023г., е заявено, че всички отношения със
заемополучателя са окончателно уредени и кредиторът няма никакви претенции спрямо
5
него.
В хода на процеса пред първата инстанция е назначена и изслушана съдебно-
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С. Й.. От заключението по същата се
установява, че в счетоводството на „Смарт трейдинг“ ЕООД към 01.01.2023г. е било
осчетоводено задължение към И. А. в размер на 1 119 540,56 лв. като в периода м.05 -
м.07.2023г. към това лице са били извършени плащания, с които то е погасено изцяло.
Освен това вещото лице е анализирало на финансовите показатели на ответника в
производството в резултат на което е направен извод, че дружеството е в състояние с
наличните си краткотрайни активи да покрие задълженията си към своите кредитори.
Освен това експертът е констатирал, че балансовата стойност на всички притежавани
от ответника активи- дълготрайни и краткотрайни надвишава тази на всички задължения на
дружеството – текущи и нетекущи.
Изчислени са показателите за ликвидност и финансова автономност като същите
надвишават стойностите,приети за норматив.
Вземайки предвид така събрания доказателствен материал въззивният съд намира, че
молителят не се легитимира като кредитор на ответника, което е задължителна
предпоставка за уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Съображенията за това са следните:
От описаните по-горе писмени доказателства е видно, че между И. А. в качеството му
на заемодател и „Смарт трейдинг“ ЕООД като заемополучател е възникнало облигационно
правоотношение по силата на което дружеството е получило в заем парични средства.
Ответникът не оспорва , че е получил целия размер на паричните суми, посочени в
договорите за заем. Твърди обаче, че задължението е погасено изцяло.
От представените частни документи, наименовани „Удостоверително изявление“,
имащи характер на разписка и признание за получените суми и за актуалния размер на
дълга към съответния момент, подписани от заемодателя се установява, че към 30.03.2023г.
непогасеният размер на заема е равен на сумата, която е осчетоводена от длъжника.
Необходимо е да се отбележи, че същите не са оспорени от молителя в производството. Те
представляват подписани частни документи и удостоверяват, че направеното в тях
изявление изхожда от лицето, което е посочено като техен автор. Това изявление
удостоверява неизгоден за лицето, което го е направило факт и поради това следва да се
приеме, че чрез него е доказано погасяването на вземането по описания договор.
Както вече беше посочено, молителя в производството твърди , че е кредитор на
длъжника като притежава вземане, придобито чрез договор за цесия, сключен именно със
заемодателя по подписания договор от 2003г. заедно с неговите изменения, направени с
представените анекси. Цедентът обаче може да придобие само правата , които цесионерът
притежава към момента на прехвърлянето. Поради това , ако договорът действително е
сключен на 05.06.2023г. , то „Защита и сигурност“ ЕООД е можело да придобие само
вземане в размер на 62 000 евро.
6
Съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД този договор няма действие по отношение на длъжника,
докато цесията не му бъде съобщена от цедента. Длъжникът не е страна по цесионния
договор и съответно не е обвързан от него, поради което ако преди получаване на
уведомлението той изпълни на цедента, това изпълнение е напълно валидно и го
освобождава от задължението.
В случая длъжникът е извършил плащане на задължението към първоначалния
кредитор преди длъжникът да узнае за прехвърлянето. Поради това е настъпил
погасителният ефект на плащането и към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Смарт трейдинг“ ЕООД то вече не е
съществувало. Именно това обуславя и извода, че молителят не е кредитор на ответното в
производството дружество.
Кръгът на лицата, по чието искане може да бъде открито производство по
несъстоятелност е очертан в чл. 625 във вр. с чл.608, ал. 1 ТЗ. Това са длъжникът, кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, Националната агенция по
приходите за изискуемите парични вземания по чл. 608, ал.1, т.2 и 3 ТЗ – публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или
частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" за
изискуемите вземания по чл. 608, ал.1, т 4 ТЗ – задължения за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, които не са
изпълнени повече от два месеца.
При всички хипотези с изключение на първата, е необходимо наличието на
непогасено изискуемо вземане от съответния вид да бъде установи към момента на
последните устни състезания по делото. При липса на такова вземане молбата подлежи на
отхвърляне, независимо от финансовото състояние на ответника.
Тъй като по-горе вече беше направен извод, че молителят в производството не са
легитимира като кредитор с изискуемо парично вземане, то подадената молба се явява
неоснователна и не е необходимо да се обсъжда финансовото състояние на ответника.
Първоинстанционното решение е в същия смисъл поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По отношение на подадената частна жалба против определението, постановено в
производството по чл.248 от ГПК.
С този съдебен акт първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за
изменение на решението в частта за разноските. Последното е в смисъл да бъдат
присъдените направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на под една трета от заплатеното такова като са присъдени 10 000лв.,а не пълния
размер на заплатените 44940 лв. с ДДС.
7
В подадената частна жалба се излагат доводи за неправилност на този съдебен акт
като се изтъква, че първоинстанционният напълно формално и без да разгледа и обсъди по
същество изложените в молбата по чл.248 от ГПК аргументи е оставил без уважение
същата като не е съобразил, че в практиката на ВКС след постановяване на решението по
дело C- 438/22 на СЕС се приема, че размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в
НМРАВ / сега НВАР/ служат за ориентир при определянето от съда на справедливия размер
на възнаграждението като в същото време бъдат взети предвид спецификите на
производството, интереса, вида и количеството на извършената работа и др.
Въззивният съд намира следното:
Основният критерий, съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да
изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение при заявено
възражение за прекомерност, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно –
действителната правна и фактическа сложност на делото. В съответствие с тези разяснения
и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, задължително за
съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС, съобразно която съдът
не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №
1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за
определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и
правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните
доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и
анализиране нормативна уредба и съдебна практика.
В случая става въпрос за производство по Част четвърта от ТЗ- производство по
несъстоятелност. Става въпрос за специфична уредба, но доколкото в случая не се е
стигнало до откриване на такова производство по отношение на ответното дружеството,
защитата е била ограничена до спора дали са налице представките за това. Ответната
страна е заела активна позиция и процесуалните й представители са осъществили
множество процесуални действия като освен подаване на становище във връзка с
депозираната молба по чл.625 от ТЗ и ангажиране на доказателства относно оборване на
твърденията на молителя, са участвали активно в съдебните заседания, изразявали са
писмени становища във връзка с позицията на насрещната страна и са представили
писмена защита. С оглед на обема на тези процесуални действия и като съобрази, че
делото е било разгледано в четири съдебни заседания въззивният съд намира, че
възнаграждение в размер на 20 000лв. с ДДС е съответно на фактическата и правна
сложност на делото.
С оглед на тази преценка обжалваното определение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено изменение на решението в частта за разноските като
същите бъдат увеличени на 20 000лв. с ДДС.
За настоящата съдебна инстанция не се претендират разноски.
8
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1085 от 31.07.2024г. по т.д.№ 1643/2023г. по описа на
СГС.
ОТМЕНЯ определение № 3497 от 13.09.2024., постановено по т.д.№ 1643/2023г. по
описа на СГС,с което е оставено без уважение искането на „Смарт трейдинг“ ЕООД за
изменение на решение № 1085 от 31.07.2024г. по т.д.№ 643/2023г. по описа на СГС и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1085 от 31.07.2024г. по т.д.№ 643/2023г. по описа на СГС в
частта за разноските като ОСЪЖДА „Защита и сигурност“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на „Смарт трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********* още 10 000лв. разноски за адвокатско
възнаграждение с ДДС , като по този начин общо дължимите разноски стават 20 000лв. с
ДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
четиринадесетдневен срок от обявяването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9