Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.10.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет и девети септември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Е. Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11941 по
описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са иск с правно
основание чл. 21, ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) и иск почл.21,
ал.2 от СК от 1985 г. (отм.), предявени при условията на обективно евентуално съединяване.
По изложените в исковата молба и
молба – уточнение от 17.05.2018г. обстоятелства И.В.И. ЕГН **********, чрез пълномощника
адв. М.К. е
предявил срещу П. Й.И. ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 21, ал.1
от СК от 1985 г. (отм.) за признаване за
установено по отношение на ответницата, че придобития по време на брака им АПАРТАМЕНТ
№**, находящо се в гр.София, Ж.К. „Люлин” в жилищна
сграда - блок №***, вход „В” на VIII етаж, построен върху държавна земя,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
83.81 кв.метра, при съседи: стълбище, държавен ап. 62, ул.’’Търново”, двор,
заедно с принадлежащите: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ-21 при съседи: коридор, Н.и Н.И.,
мазе 22 на държавен ап. 62, заедно с 2.707% идеални части от общите части на
сградата и идеалните части от правото на строеж върху мястото с идентификатор 68134.4358.165.10.21, е лична собственост на
ищеца И.В.И., поради пълна трансформация на лични средства, а в условията на
евентуалност иск за частична трансформация по чл. 21, ал.2 от СК от 1985 г.
(отм.) да бъде признато за установено спрямо ответницата, че ищецът е
собственик на 22360/ 26320 идеални части
от придобития по време на брака им АПАРТАМЕНТ №**, находящо
се в гр.София, Ж.К. „Люлин” в жилищна сграда - блок №***, вход „В” на VIII етаж,
съответстваща на вложените лични средства.
С
исковата молба е предявен и иск за делба, като с Определение постановено по
делото в з.с.з. на 25.09.2017г., на
основание чл.210, ал.2 ГПК, производството по иска с правно основание чл.34 от
ЗС е прекратено пред СГС и изпратено по подсъдност на СРС.
В исковата молба се излагат съображения, че с нотариален акт №76, том V,
дело №1285 от 06 март 1998г. на Нотариус в Софийска нотариална служба при СРС,
ищецът закупил от Р.Д.Р.и Р.Б.Д.недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №**, находящо се в гр.София, Ж.К. „Люлин” в жилищна сграда - блок
№***, вход „В” на VIII етаж, заедно с принадлежащите: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ-21 с
идентификатор 68134.4358.165.10.21. за
сумата от 26 320 000 лева/неденоминирани/, от която сума при сключване на
договора са заплатени 7 920 000 /неденоминирани/ лева, а остатъка от 18 400 000
лв. /неденоминирани/
е бил заплатен след отпускане на заем от
„БАНКА ДСК” ЕАД с Договор за кредит за покупка на жилище от 13.03.1998г. и
Допълнително споразумение към него от 18.08.2008г. Ищецът твърди, че на 13.03.1998г. под № 120, том 1, вх.рег. №
2746 е вписана ипотека върху процесния имот, за обезпечение изплащането на
отпуснат от ДСК заем на ищеца И.В.И., в размер на 18 400 000 неденоминирани
лева с деноминирана стойност 18 400 лева. Ищецът поддържа, че банковия кредит е
изплатен на 16.06.2017г. изцяло от него.
Твърди се в исковата молба, че на
06.07.1996г. ищецът И. В. И. е сключил брак с П. Й.И., който брак е прекратен с
решение от 13.03.2006г., постановено по гр.д.№ 100 /2006г. по описа на
Павликенски районен съд, влязло в сила на 30.03.2006г. Твърди, че още преди развода им, през 2005г.
ответницата П.И. заминала за САЩ, където живее и до настоящият момент.
Наведен е довод, че процесния имот е придобит чрез покупка по време на брака,
но с лични средства на ищеца от взет ипотечен кредит. Ищецът твърди още, че е получавал средства и
от майка си, която работела в Гърция. Сочи се, че получения за жилището кредит
е изплатен през 2017г., а именно 11 години след развода, като е погасяван само
от ищеца. Релевира довод, че при придобиването на жилището, само ищецът е
участвал като купувач и недвижимия имот е придобит само на негово име.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Й.И., чрез пълномощника адв.Ст.
Ц. -САК. В отговора е изложено становище за неоснователност на исковите
претенции. Поддържа, че вещнопрехвърлителното действие на процесния договор за
продажба е настъпило със сключването му на 06.03.1998г. и в този момент
собствеността е преминала върху купувачът – ищец, който е имал валидно сключен
брак към този момент с ответницата, като по отношение на жилището е възникнал
законов режим на общност. Ответницата сочи, че с ищеца сключили граждански брак
на 06.07.1996 г. След сключване на бракът и до закупуване на процесния имот двамата
с ищецът заминали да работят в Р Гърция. С част от спестените средства
заплатили част от продажната цена на жилището, а останалата част от цената била
заплатена с кредит. Твърди, че с останалите спестени средства направили ремонт
и обзавеждане на процесния имот. В това жилище живеели съвместно с ищеца до
лятото на 2006 година. Твърди, че през цялото това време, а и след това е работела по договор и поемала издръжката на
домакинството им, както и отглеждането на роденото на ***г. от брака им дете –
В., лично и с помощта на нейните родители. Ответницата поддържа, че има цялостен принос в набирането на суми за
изплащане заема на ищеца, както и за придобиване на имуществото по време на
брака - движими вещи за обзавеждане и ремонт на семейното жилище. Оспорва
твърдението на ищеца, че е предоставил лични средства за закупуване на
процесния имот, получени от неговата майка. Твърди, че изцяло собственик на
процесното жилище е ответника на основание придобивна давност на притежаваната
от ищеца идеална част. Заявява, че след прекратяване на брака, през лятото на
2006 г. ищецът напуснал процесното жилище и до този момент единствено и само тя
лично и чрез родителите й, които заживели в жилището, упражнявали фактическа
власт върху същото, спокойно и необезпокоявано упражнявала правомощията на
собственик, без противопоставяне от страна на ищеца. Заплащали всички дължими
данъци, такси и консуматив-парно, ток, вода през изтеклите години, извършвали
необходимите текущи ремонти и поддържали имота в състояние за нормално
обитаване.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв.М.К. поддържа предявените искове.
Представя писмена защита и списък
на разноски.
В
съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв.С.Ц.
оспорва
предявените искове. Претендира разноски, като
представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид
доводите на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът И.В.И. и ответницата П. Й.И.,
са бивши съпрузи, които сключили граждански
брак 06.07.1996 г.
Видно от приетото в препис Решение от 13.03.2006г. постановено по гр.д. № 100 /2006 г. на РС
Павликени, бракът на страните е прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство, като родителските права по отношение на детето В.И. роден на ***г.
са предоставени за упражняване на майката П. Й.И., а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. /л.8-л.9 от делото/ С цитираното бракоразводно решение ползването
на семейното жилище – апартамент №**, находящ се в гр. София, ж.к.„Люлин” в жилищна сграда - блок
№***, вход „В”, СИО, е предоставено за ползване на И.В.И.. Решението за прекратяване на брака на страните
е влязло в сила на 30.03.2006г., видно от отразеното със съответен печат
отбелязване.
Не се спори, че процесното жилище е
придобито по време на брака на страните.
Видно от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 76, том V, н.дело №1285 от 06 март 1998г. на Нотариус в
Софийска нотариална служба при СРС , апапртамент - №**,
находящо се в гр.София, Ж.К. „Люлин” в жилищна сграда
- блок №***, вход „В” на VIII етаж, заедно с принадлежащите: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ-21 и 2,707 % ид.части от общите части на сградата и правото на
строеж, е придобит възмездно на името на ищеца И.В.И. , за сумата от 26 320 000 лева/неденоминирани/, от която
сума при сключване на договора са заплатени 7 920 000 лева/неденоминирани/, а за
остатъка от 18 400 000 лв. /неденоминирани/ е уговорено да бъде заплатен в едномесечен срок след отпускане на
заем от „ДСК Жилищно кредитиране” на
името на продавачите Р.Д.Р.и Р.Б.Д./л.10 от делото/
От приетия неоспорен Договор за заем за покупка на жилище от
11.03.1998г., се установява, че с него е договорено „ДСК Жилищно кредитиране”,
като кредитор да предостави на И.В.И., като длъжник заем от 18 400 000лв. за
покупка на апартамент №**, находящо се в гр.София,
Ж.К. „Люлин” блок №***, вход „В” на VIII етаж. /л.20 от делото/ Уговорен е срок
на издължаване 15 години на месечни анюитетни вноски.
С Допълнително споразумение за
предоговаряне на кредит от 18.08.2008г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД –ФЦ
Калоян и ищеца И.В.И., е уговорено, че остатъка от кредита за покупка на жилище,
сключен на 13.03.1998г. възлиза на 13 000лв., като е определен нов срок на
погасяване 96 месеца, при лихва към датата на подписване на допълнителното
споразумение 13,75 %./л.22
от делото/
Не е спорно, че за обезпечаване на предоставения заем от 118 400 000
неденоминирани лева в полза на „Банка ДСК“ била вписана законна ипотека върху апапртамент - №**, находящо се в
гр.София, ж.к. „Люлин” в жилищна сграда - блок №***, вход „**, която е заличена
по молба –съгласие на „БАНКА ДСК“ ЕАД
вх.рег.№ 37534 от 16.06.2017г. на Служба
по вписванията – гр.София./л.23
от делото/
За установяване на произхода на
средствата за придобиване процесното на ищеца
допуснат един свидетел – М.Ц., а на ответната страна с оглед насрещно
доказване също е допуснат един свидетел – П.Ч..
В показанията на свид.М.Ц./46г.,
живееща с ищеца/
се съдържат данни, че с ищеца И. се познават от фирмата, в която работели.
Живеели с ищеца на семейни начала от 4-5 години. На свидетелката е известно, че
И. е взимал и погасявал кредит, т.к. работела като счетоводител и авансово му се
изплащала част от заплатата, за да може погасява кредита за жилището си. Сочи, че дори и лични средства му е давала и внасяла многократно в „Банка ДСК“. Знае, че е
разведен от 2006 г., както и че изцяло и
е внасял сумите по кредита. Лятото на 2017 г. кредитът бил окончателно изплатен.
В момента в жилището живеели родителите на бившата съпруга на ищеца.
Показанията на свидетелката М.Ц., съдът
преценява по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра в частта относно
погасяването на банковия кредит от ищеца доколкото кореспондират със
заключението на ССчЕ.
Свидетелят
П.Ч. /63г.,
без родство със страните/, разпитан в о.с.з. на 21.01.2020г.
сочи в показанията си, че познава И. и П., защото живеели в един блок и вход в
ж.к.“Люлин“. Свидетелят сочи, че той самия се нанесъл в блока през 1996 г., а И.
и П. през 1998 г. купили апартамента над неговия. Към този момент и двамата
работели. Спомня си, че И. и П. направили почти основен ремонт, защото блока
бил стар. П. работеше към „Кенар“ почти
по 10-12 часа на ден. През 1998 г. се родил сина им. Свидетелят сочи, че И. и П.
живели заедно до 2005 г., когато тя замина за САЩ. Родителите на П. се
преместили да живеят в жилището през 2005 г., когато П. замина за Америка и те
се грижеха за детето. Свид. Ч.сочи, че
по-късно разбрали, че И. и П. са се развели през 2006 г. Сочи, че е чувал от И. и П., че и двамата са работили в Гърция.
Не може да каже с какви средства е купен апартамента.
От приетото неоспорено заключение на съдебно
счетоводна експертиза с в.л. Е.С., се установява, че кредита отпуснат на ищеца И.В.И.
от „ДСК Жилищно кредитиране“ по силата на договор за заем от 11.03.1998г. е за сумата 18 400 000 неденомирани лева, а
срока за издължаване на кредита е 15 години. Сочи се, че съгласно т.1 от Допълнително споразумение за предоговаряне на
кредит от 18.08.2008г., договора е сключен за нови 96 месеца. Според
заключението на ССчЕ общия размер на платените за периода от 13.03.1998г. до
13.03.2006г. суми по банковия кредит за покупка на апартамент №**, находящ се в гр.София, Ж.К. „Люлин” блок №***, възлиза на
20 742,97 лв. Вещото лице С. е обосновало извод, че кредита е изплатен
окончетелно на 16.06.2017г., като за периода от 13.03.2006г. - прекратяване на
брака на страните до погасяване на
кредита са платени 23 380лв. Вещото лице сочи, че за осчетоводяване на вноските
по кредита е служебно е открита сметка на И.В.И..
По делото са представени документи
свързани с плащане на битови сметки, ТБО и данъци за семейното жилище на
страните, които са неотносими към предмета на спора,
поради което, съдът не ги обсъжда.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По предпочитания иск с правно основание чл. 21, ал.1 от СК от 1985 г.
(отм.)
Предвид обстоятелството, че брака на ищеца и
ответницата е сключен през 1996г. и прекратен през 2006г., то приложими са
правилата на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.) и предпочитания иск за пълна
трансформация е с правна квалификация чл. 21, ал.1 от СК от 1985 г. (отм.)
Искът
правна квалификация чл. 21, ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) /чл. 23, ал. 1 от СК от 2009г./ е установителен по своя характер и с
него ищецът цели да опровергае презумпцията за съпружеска имуществена общност
като установи, че придобит по време на брака имот е негова лична собственост.
По
допустимостта:
Със
задължителните за съда указания по т. 4 по ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че независимо на чие име е придобит един недвижим имот, може да се
установява трансформация на лично имущество, а критерият за преобразуването е
изцяло обективен - изследва се характера на вложените средства. На още
по-голямо основание това е допустимо, когато имотът е придобит на името на един от съпрузите, който притежава
правен интерес от установяване на правото си на собственост по силата на
трансформация на лични средства.
По
същество:
В
тежест на ищеца, претендиращ индивидуална собственост върху имота, е да докаже
чрез пълно и пряко доказване следните факти: 1) придобивната стойност на имота;
2) размера на вложените средства и 3) влагането им към момента на придобиване
на имуществото.
В
случая не се спори, че придобивната стойност на имотта е 26 320 000лв. /неденомирани/ – цената, която е
отразена в нотариален акт № 76 от 06.03.1998г.
Спорно
има ли принос в придобиването ответницата. Както е прието в мотивите на
цитираното ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуването на
лично имущество е изцяло обективен - изследва се единствено характера на
вложените средства.
Съгласно
разпоредбите на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.(отм.), съответно чл. 21, ал. 1 от
действащия СК от 2009 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните
влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са
придобити. Според тези текстове съпружеската имуществена общност възниква върху
вещи, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос на
съпрузите, като чл. 21 от действащия СК касае случаите, когато в имуществените
отношения между съпрузите е приложим законовия режим на общност. В СК от 1985
г.(отм.) - чл. 19, ал. 3, съответно чл. 21, ал. 3 от СК от 2009 г. е въведена
оборима презумпция за наличието на съвместен принос. Според практиката на ВКС
оборването на презумпцията може да се извърши само по съдебен ред, чрез
предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на
определено вещно право, тъй като ответника няма принос в придобиването по
смисъла на чл. 19, ал. 2 СК (отм.), съответно чл. 21, ал. 2 СК от 2009 г., така
и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е
собственик, съответно съсобственик на определено вещно право, поради липса на
принос в придобиването му. И чрез двата иска ищецът, който се легитимира като
приобретател в документа, обективиращ придобивно основание по време на брака ще
защити твърдяното от него еднолично придобиване на правото на собственост.
В
случая е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. чл. 21, ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) и е налице правен интерес от
търсената с иска защита.
Както бе отбелязано по-горе според
приложимата разпоредба на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.(отм.), вещите, правата
върху вещи и паричните влогове придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити. Според ал. 3 на чл. 19 съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г.(отм.
)
е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите
към момента на придобиването на вещта. В случая не се спори, че придобивната
стойност на имотта е 26 320лв./деномирани/ – цената, която е отразена в нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 76, том V, н.дело №1285 от 06 март 1998г. на
нотраиус при СНС, като купувач по покупко-продажбата е само ищеца И.И.. Установи се, че
при сключване на договора са заплатени 7 920 лв. /деномирани/ , а за
остатъка от 18 400 лв./деномирани/ е заплатен със средства получени от банков кредит. Не е спорно, като се устонови
и от заключнието на ССчЕ, че по силата на Договор за заем за покупка на жилище
от 11.03.1998г., кредита е предоставен на И.В.И., като същия го е погасявал.
Установи се, от кредитираните свидетелски показания /Свид. Ч./, че съпрузите са
работили в Р Гърция, преди закупуване на
жилището и са имали спестени средства. Устонови се още, че ответницата работила
във фирма „К.“ и се грижила за детето им В..
Така
установеното сочи на извода, че семейното жилище е придобито със средства от
кредит и със спестени средства. Средствата,
получени по договор за кредит обаче не съставляват лични средства, макар и да
са получени от единия от съпрузите, тъй
като задължението им за връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на
закона – чл. 25, ал. 2 СК 1985 г.(отм.). Без значение за оборване на
презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК е и начинът на последващо погасяване на
заемните средства, вложени в покупката на общия имот. Изплащането на кредита
със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни отношения, но не и
до промяна на правата им в съсобствеността. /в този см. Решение № 428 от
11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6452/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията З.А./
В
случая е безспорно между страните по делото, че за имуществените им отношения
през време на брака им е приложим законовия режим на общност. Данните по делото
налагат извода, че процесният имот е придобит през време на брака между ищеца И. и ответницата И. в резултат на съвместен
принос, поради което принадлежи общо на двамата, независимо от това, че въз
основа на договора за продажба от 06 март 1998 г. е придобит на името на И.В.И.-
т. е. през времетраенето на брака имота е бил в режим на съпружеска имуществена
общност. Последната с прекратяването на брака се трансформира в обикновена
дялова съсобственост. Установи
се, от свидетелски показания, че съпрузите са работили в Р Гърция, преди закупуване на жилището и са
имали спестени средства. Устонови се, че ответницата работила във фирма „К.“ и
се грижила за детето им В..
Налага
си изводът, от страна на ищеца, който носи доказателствента тежест не е оборена по категоричен начин презумцията
за съвместен принос по чл. 19, ал.3 СК /1985 /отм/. От доказателствата по
делото не се установи цената по договора за продажба на процесния имот – сумата
26 320 лв. да е заплатена изцяло или отчасти с лични средства на ищеца И., към
момента на придобиването на имота – 06.03.1998 г., за да се приеме, че е изцяло
или отчасти личен на ищеца.
Предвид
изложеното искът за пълна трансформация е недоказан и трябва да се отхвърли.
По евентуалния иск за частична транформация с пр. основние чл. 21,
ал.2 от СК от 1985 г. (отм.):
Предвид
отхвърлянето на предпочитания иск за пълна трансформация, се сбъднало
вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск.
Ищецът
претендира да
бъде признато за установено спрямо ответницата, че той е собственик на 22360/ 26320 идеални части от придобития по
време на брака им АПАРТАМЕНТ №**, находящо се в
гр.София, Ж.К. „Люлин” в жилищна сграда - блок №***, вход „В” на VIII етаж. В
хода на съдебното дирене ищецът не установи част от цената по договора за
продажба на процесния имот да е заплатена изцяло или отчасти с лични средства
на ищеца И., към момента на придобиването на имота – 06.03.1998 г. Както бе
отбелязано по-горе по делото установи се безспорно, че сумата от 18 400 лв. /деномирани/
е получена по силата ва договор за кредит от ищеца, като същата не съставлява
лични средства на последния, тъй като задължението за връщане е солидарно за
двамата съпрузи по силата на чл. 25, ал. 2 СК 1985 г.(отм.). Според посочения
текст съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството. С оглед изложеното не се установи и част от цената по
договора за продажба на процесния имот, в размер на 22 360лв. да съставлява
лични средства на ищеца, поради което и евентуалният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С
оглед изхода на спора в тежест на ищеца са деловодни разноски на ответника в
размер на 1600 лева, за платено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна помощ от 11.01.2018г. /л.57 от делото/
Водим от горното Софийски градски
съд, ГО, I -7 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.В.И. ЕГН ********** с
правно основание чл. 21, ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) срещу П.
Й.И. ЕГН **********, да се признае за установено по отношение на
ответницата, че придобития по време на брака им АПАРТАМЕНТ №**, находящо се в гр.София, Ж.К. „Люлин” в жилищна сграда -
блок №***, вход „В” на VIII етаж, построен върху държавна земя, състоящ се от:
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 83.81
кв.метра, при съседи: стълбище, държавен ап. 62, ул.’’Търново”, двор, заедно с
принадлежащите: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ-21 при съседи: коридор, Н.и Н.И., мазе 22 на
държавен ап. 62, заедно с 2.707% идеални части от общите части на сградата и
идеалните части от правото на строеж върху мястото с идентификатор 68134.4358.165.10.21, е лична собственост на ищеца И.В.И., поради пълна трансформация на
лични средства, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.В.И.
ЕГН ********** с правно основание чл. 21,
ал.2 от СК от 1985 г. (отм.) срещу П.
Й.И. ЕГН ********** да се признае за установено, че 22360/ 26320 идеални части
от придобития по време на брака им АПАРТАМЕНТ №**, находящо
се в гр.София, Ж.К. „Люлин” в жилищна сграда - блок №***, вход „В” на VIII
етаж, построен върху държавна земя, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 83.81 кв.метра, при съседи: стълбище,
държавен ап. 62, ул.’’Търново”, двор, заедно с принадлежащите: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ-21 при съседи: коридор, Н.и Н.И., мазе 22 на държавен ап. 62, заедно
с 2.707% идеални части от общите части на сградата и идеалните части от правото
на строеж върху мястото с идентификатор
68134.4358.165.10.21, е лична собсвеност на И.В.И., поради трансформация на лични средства, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН **********,
да заплати на П. Й.И. ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 1600 лева, разноски пред СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: