РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Перник , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500347 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260102 от 03.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1327 по описа на РС
гр. Перник за 2020 г., първоинстанционният съд е осъдил ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Позитано”, № 5 да заплати на „Маримекс” ООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. „Йордан Благоев”, № 22 сумата от 4196.29 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско
Стандарт“, инкорпориран в застрахователна полица № *** от ***, за настъпили щети
по полуремарке марка „Шварцмюлер”, с рама № ***, с рег. № ***, които са резултат от
ПТП, настъпило на 15.11.2018 г., в Италия, област Мантова, както и сумата от 528.04
лв. – обезщетение за забава, считано от 29.11.2018 г. до подаване на исковата молба –
24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Със същото
решение, предвид изхода на делото, „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е
осъдено да заплати на „Маримекс” ООД сумата от общо 1247.85 лв. - разноски в
производството.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 266229 от
1
15.03.2021 г., подадена от процесуалния представител на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” – юрисконсулт Н. З., с която същото се оспорва. В жалбата се
поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Твърди, че Районният съд не е взел предвид всички обстоятелства и
възражения, направени по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди, че Районният
съд неправилно е приел, че от страна на водача на процесното превозно средство не е
допусната „груба небрежност“. Изложени са съображения, че от страна на
„професионален водач“ е предприета неправилна маневра за завиване, в следствие на
което е настъпило процесното събитие.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала
писмен отговор на жалбата, с който я оспорва и моли въззивният съд да остави без
уважение, като потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по
същество.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба
до Районен съд Перник, подадена от „Маримекс” ООД. Със същата е предявен
осъдителен иск, за осъждане на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” да заплати
сума в размер на 4196.29 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Каско на МПС“, както и сумата от 528.04 лв. – обезщетение
за забава, считано от 29.11.2018 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. В исковата молба е било изложено, че
ищцовото дружество е сключило с „ВФС България” ЕООД договор за финасов лизинг
на полуремарке с рег. № ***. Лизингодателят „ВФС България” ЕООД сключил с
ответното дружество за сметка на ищеца договор за застраховка „Каско на МПС“,
отнасящ се за посоченото полуремарке, който бил обективиран в застрахователна
полица № ***. Договорът за застраховка бил със срок от 5 години, считано от
25.08.2017 г. Изложено било, че на 15.11.2018 г., при движение в Италия, област
Мантова, водачът на влекач с рег. № ***, към който било прекачено процесното
2
полуремарке, при преминаване под тухлен мост закачил полуремаркето в моста. За
настъпилия инцидент местните органи съставили протокол за ПТП. Ищецът уведомил
застрахователя, за което била образувана преписка по щета № ***, но ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” на 28.11.2018 г. отказало плащане, тъй като било налице грубо
нарушаване на техническите и технологичните правила за експлоатация на МПС от
неговия водач. Изложени са били съображения, че отказът за изплащане на
застрахователното обезщетение незаконосъобразен. Уточнено било, че от страна на
„Маримекс” ООД са заплати заплатил 5035.55 лв. за ремонт на полуремаркето, което
било свързано с отстраняването на щетите от посоченото ПТП.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът е оспорил
исковете по размер, считайки за завишен размера на действително претърпените вреди,
като поискано да бъдат отхвърлени като неоснователни. Признато било за
съществуването на облигационното правоотношение между страните с посоченото от
ищеца съдържание, но посочва, че имало различия между декларираните обстоятелства
и фактическата обстановка, поради което било оспорено наличието на застрахователно
събитие и било отказано плащане на застрахователно обезщетение. Изложено било, че
водачът е управлявал камиона по затворен за преминаване път, което представлявало
груба небрежност. Въведени били твърдения, че вредите са настъпили поради
неспазване на техническите и технологичните правила за експлоатация на МПС – то,
както и че водчът не е спазил пътните знаци, маркировка и обстановка, с което била
допусната груба небрежност, което изключвала отговорността на застрахователя по
силата на т.1.4 от раздел 10 на общите условия.
В хода на делото пред първостепенния съд е извършена и приета съдебна
автотехническа оценителна експертиза.
Въз основа на подробен анализ на събраните доказателства и твърденията на
страните първоинстанционният съд постановил обжалваното Решение.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми. Решението на Районен съд Перник е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Районния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо
да се добави и следното:
3
Първото възражение във въззивната жалба е, че от страна на водача на
процесното превозно средство е допусната „груба небрежност“. Тези възражения са
неоснователни и недоказани.
Видно от съдържанието на т.1.1.2 в Клауза IX („Предохранителни мерки”) към
раздел „Общи положения” от Общите условия застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение, ако повредите по МПС са вследствие на грубо
нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и
ремонт на ППС, а съгласно т. 1.4 в Клауза X („Общи изключения”) към раздел „Общи
положения” от Общите условия застрахователят не покрива щети в резултат на
умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования или
упълномощен водач.
От т. 24, II, в глава Първа (Обект на застраховката, дефиниции) към Раздел
„Каско” от Общите условия се установява, че „груба небрежност”, по смисъла на
Общите условия е поведение на застрахования, при което той съзнава последиците от
извършването или неизвършването на определено действие, но се надява, че с
предвижданите от него последици по една или друга причина няма да настъпят. Като
груба небрежност се квалифицират неизчерпателно следните действия/бездействия:
преминаване през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се
вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се подават
светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаването
през железопътен прелез при мигаща червена светлина на светофара или включена
звукова сигнализация, независимо от положението на бариерата; движение на ППС с
незатворени врати или капаци; движение със свалена хидравлична платформа;
необезопасяване на спряло ППС срещу потегляне и други.
Според въззивния съд от доказателствата не се установява водачът на
застрахованото ППС да е действал при груба небрежност при настъпване на
процесното ПТП.
На първо място, следва да се отбележи, че гражданското ни право познава две
форми на вина – умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право,
българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не
разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост.
Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или
незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице,
когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае
тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа
от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на
задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия
4
модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно
съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността
съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с
които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за
умисъл или за груба небрежност. Законодателят обаче не е дал легално определение на
термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че
небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при
предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава
от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на
небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.
В конкретния случай, това означава, че ищецът, като водач на застрахованото
МПС, трябва да не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия. За да се приеме това и да се разграничат действията на ищеца от
обикновена небрежност, според съда е трябвало да са налице някакви факти от
обективната действителност, преценката на които да е могла да го доведе до извод за
вероятните последици от действията му и несъобразяването на които да се счита за
неполагане на грижата, която и най-небрежния водач би положил. Например, при
навлизане в завоя да е управлявал МПС със скорост над допустимата за съответния
пътен участък или пък пътните условия да са били такива, че да е логично да се
предположи, че автомобилът е възможно да не успее да вземе завоя. От
доказателствата по делото обаче не се установява да са били налице такива очевидни
обстоятелства, които шофьорът да е игнорирал и с оглед които да е можел да предвиди
и осуети настъпването на ПТП. В случая, противно на твърденията на ответника, че
към датата на ПТП водачът на процесното МПС се движил по затворен път, не се
съобразил с пътните знаци, както и с конкретната пътна обстановка и пътна
маркировка, не се подкрепят от доказателствата по делото. От заключението по
приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза, се установява, че
водачът на процесното застраховано полуремарке се е движил по отворен за движение
в същата посока път, като извършва разрешен завой надясно към мост. Вещото лице е
приложило снимков материал, от който се установява, че към месец ноември 2011 г.
преди моста няма никакви пътни знаци или пътна маркировка. Към месец юни 2019 г.
вече се виждат положен нов асфалт, маркировка, както и пътни знаци, с които,
преминаването през моста е забранено за ППС с височина по-голяма от 4.5 м. и по-
широко от 6 м. На първо място според въззивния състав не е доказано по безспорен
начин, че към момента на настъпване на ПТП е имало поставени предупредителни
5
знаци, напротив снимката приложена към исковата молба е идентична, с тази под № 1
в заключението на вещото лице и на тези снимки няма никакви пътни знаци. Дори и да
имало такива обаче, видно от заключението на вещото лице височината на процесното
полуремарке е 4 м., а забраната е за преминаване на ППС с височина по-голяма от 4.5
м., т.е. в този участък от пътя не е имало забрана за преминаване на МПС с височината
на застрахованото полуремарке, с която забрана водачът да не се е съобразил.
Следва да се отбележи и, че според доказателства по делото е прието за
установено че водачът е направил неправилна маневра за завиване, което се дължало
на неправилното движение по пътното платно. Не става ясно в какво се изразява
неправилността на маневрата и на движението по пътното платно и какво точно
водачът не е съобразил и дали действително е могъл да съобрази. Според съда обаче,
по делото не е доказано, че с оглед установените по делото обстоятелства, при които е
настъпило ПТП, ищецът е действал при груба небрежност, т. е. както и най-небрежния
шофьор не би действал. В случая, се касае са обикновена небрежност, при която
ищецът е допуснал управляваното МПС при навлизане в десен завой да закачи с левия
горен край на композицията стената на моста, но не вследствие превишаване на
допустимата височина на полуремаркето или други обстоятелства, които да обосноват
извод за наличие на груба небрежност.
Отделно от това, очевидно е, че в собствените ОУ на ответника са визирани,
макар и неизчерпателно, конкретни хипотези на груба на небрежност, при които се
касае за много сериозно незачитане от страна на водача на МПС на законово
установени правила и очевидно създаване на опасност от увреждане на вещта, за
каквото няма данни в настоящия случай. Също така, макар да е предвидено в ОУ, че
като „груба небрежност“ се квалифицират и всички други случаи, в които вредата е
вследствие на самонадеяното поведение на водачите и/или от неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди, тази
формулировка е прекалено обща и не може пряко да се отнесе към конкретния случай
по делото.
Във въззивната жалба е направено възражение, че първоинстанционният съд
погрешно е приел, че водачът не е нарушил техническите и технологичните правила за
експлоатация на МПС. Настоящият състав намира възражението за неоснователно,
доколкото в първоинстанционното решение е посочено, че в случая ответното
дружество е направило общо позоваване, без никаква конкретизация кои технически и
технологични правила са нарушени. В подкрепа на изложеното от Районният съд е и
заключението на вещото лице, в което не се посочват никакви технически и/или
технологични правила за експлоатация на МПС които да са нарушени, още по-малко да
се установява причинна връзка между твърдяното неизпълнение на правила за
6
експлоатация и настъпването на процесното ПТП, респективно настъпването на
вредоносния резултат.
Предвид гореизложеното, Окръжен съд Перник счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Перник е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от Районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, поради което и такива следва да й се присъдят в размер на 880 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260102 от 03.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1327 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано”, № 5 да заплати на „Маримекс” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Йордан Благоев”, № 22 сумата в размер на 880
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7