РЕШЕНИЕ
№ 1300
гр. Бургас , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
Секретар:Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20202100102174 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Д. Б. ,
ЕГН**********, с адрес ****, чрез адв. Наталия Крилова от АК-Бургас,
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Цар Асен №26, Адвокатско дружество „Добрев и
Ко“ против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение с
обвинителен акт по ДП №58/2012г. по описа на ОСО при ОП-Бургас, вх.
№3254/2007г., ДП №231/2007г. на ОП-Бургас, за което е бил оправдан с
присъда №25 от 02.02.2017г. на БОС, постановена по НОХД№692/2014г. на
БАС, като след отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от БАС с
решение №204 от 14.12.2017г. по ВНОХД№245/2017г. на БАС, съдебното
производство е било прекратено с определение №48 на БОС от 20.02.2018г.
по НОХД№1331/2017г. на БОС и досъдебното производство върнато на ОП-
Бургас, впоследствие последното прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.
24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-
Бургас, както и за сумата от 4 050 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
1
наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство 03.06.2020г. до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е привлечен като обвиняем за
извършено от него престъпление от общ характер по чл. 123, ал.1 от НК, за
това, че на 17.05.2007г., в гр. Свети Влас в новострояща се сграда на
строителен обект е причинил смъртта на М.М.И. поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност-изпълнение на СМР на височина чрез полагане на бетон с
бетон-помпа на площадка на асансьорна клетка на кота +9,56 на секция Б1 от
горепосочения строителен обект. Ищецът посочва, че срещу него и лицата С.
П., П. О., Б. А. и М. М. е бил изготвен обвинителен акт по ДП №58/2012г. по
описа на ОСО при ОП-Бургас, вх.№3254/2007г., ДП №231/2007г. на ОП-
Бургас, за извършено престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 вр. чл.2, ал.2 от НК в
редакцията на нормата преди изменението в Д.в. бр. 26 от 2010г.,
предвиждаща наказание лишаване от свобода до пет години. Поддържа, че по
така повдигнатото и поддържано от ОП-Бургас обвинение е бил оправдан с
присъда №25 от 02.02.2017г. на БОС, постановена по НОХД№692/2014г. на
БАС. Твърди, че оправдателната присъда е била отменена и делото върнато
за ново разглеждане от БАС с решение №204 от 14.12.2017г. по
ВНОХД№245/2017г. на БАС. При новото разглеждане на делото съдебното
производство е било прекратено с определение №48 на БОС от 20.02.2018г.
по НОХД№1331/2017г. на БОС и досъдебното производство върнато на ОП-
Бургас. Излага, че досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 243,
ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 03.06.2020г. на
прокурор при ОП-Бургас, влязло в законна сила на 25.06.2020г. Твърди, че
още преди привличането му, считано от 2011г. е бил притесняван по повод
образуваното наказателно производство, тъй като е бил разпитван като
свидетел и като обвиняем и в продължение на 10 години се е намирал под
въздействие на това наказателно производство. Посочва, че когато е
привлечен като обвиняем е бил млад човек на 31 годишна възраст, с висше
образование, на 01.09.2016г. е прекратено трудовото му правоотношение с
подизпълнителя Понстрой инженеринг поради съкращение, като са
прекратени трудовите договори и на другите подсъдими. Твърди, че е останал
2
без работа, на трудовата борса в продължение на девет месеца, с малко дете и
със съпруга в отпуск по майчинство. Заявява, че много тежко е понесъл
загубата на работата си, която извършвал в продължение на много години и е
разчитал като млад специалист да се издигне. От тогава до сега е имал големи
проблеми в намирането на работа и в момента отново е безработен. Счита, че
в резултат на наказателното производство е изгубил работата си, която е
изпълнявал без прекъсване в продължение на 11 години и 5 месеца,
провалили са се плановете му за професионални изяви и развитие в служебен
план. Според ищеца е претърпял неимуществени вреди и от обстоятелството,
че живее в гр. Средец, който е малък град и всички се познават. Посочва, че
когато започнали да пристигат призовки по наказателното дело всички
научили за това и започнали да говорят, че е съден за убийство, хората
злословили по негов адрес и го отбягвали, приятелите му започнали да
странят от него. Тежко според ищеца са понесли воденото наказателното
производство срещу него и родителите му и това довело до допълнителна
болка, че им причинява такова страдание. Твърди, че са се влошили
отношенията му с неговата съпруга, както и с близките, тъй като преди всяко
съдебно заседание изпадал в особено състояние, не искал да говори с никого,
дори със съпругата си, която го питала как ще издържа семейството си ако
влезе в затвора. Изнася данни, че станал раздразнителен и мнителен,
авторитетът му се сринал, често страдал от безсъние и главоболие, при всяко
съдебно заседание няколко дни поред не можел да спи, излизал на двора през
нощта и вървял до изтощение. Поради това предявява претенция за
претърпените от него неимуществени вреди, чието обезщетяване търси в
настоящото производство. Претендира и имуществени вреди, представляващи
адвокатско възнаграждение по НОХД№692/2014г. в размер на 1650лв.,
заплатени на адв. Йордан Дичев, на два пъти по 600лв. и 1050лв., по
ВНОХД№245/2017г. на БАС в размер на 1200лв. заплатен адвокатски
хонорар на адв. Наталия Крилова и по НОХД№1331/2017г. на БОС в размер
на 2400лв. заплатен адвокатски хонорар на адв. Наталия Крилова. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК, в
който по същество оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че са
недоказани претендираните неимуществени вреди, техния размер и най-вече
3
наличието на причинна връзка между вредите и поведението на
представителите на прокуратурата. Посочва, че повдигнатото спрямо ищеца
обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, спрямо
него не са взети никакви мерки на процесуална принуда и реално правата му
по никакъв начин не са били ограничени, продължил е да работи в същото
дружество, станал е родител по време на съдебната фаза на процеса. Излага,
че делото не е било медийно разгласено от прокуратурата, като ищецът е бил
оправдан още на първа инстанция. Намира, че продължителността на
съдебната фаза не е в зависимост и не се дължи на поведението на
представителите на прокуратурата, тъй като след внасянето на обвинителен
акт съдът придобива ръководна функция в процеса. Предвид това счита, че от
прокуратурата не може да се търси отговорност за цялата продължителност
на наказателното производство. Позовава се на обективни фактори,
обуславящи продължителността на наказателното производство - фактическа
и правна сложност на делото, с няколко обвиняеми, респективно подсъдими,
което е преминало през две съдебни инстанции. Оспорва твърденията на
ищеца за оставане без работа вследствие на повдигнатото обвинение, като
намира, че същите не са доказани. При условията на евентуалност моли да
бъде намален размера на обезщетението, тъй като същият е завишен и не
отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Счита за
неоснователно искането за присъждане на имуществени вреди, за каквито не
са ангажирани доказателства за извършено плащане. Оспорва началния
момент на претендираната законна лихва, която е дължима най-рано от
датата, на която постановлението за прекратяване е придобило стабилитет.
БОС е сезиран с искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во
от ЗОДОВ.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представено постановление за привличане на обвиняем от
10.09.2013г. на следовател при Окръжен следствен отдел в Окръжна
прокуратура-Бургас, съгласно което ищецът Т. Д. Б. е привлечен за обвиняем
в извършване на престъпление от общ характер по ДП №58/2012г., за това, че
4
на 17.05.2007г. в гр. Свети Влас, община Свети Влас в новострояща се сграда,
находяща се в имот с идентификатор 11538.4.72 по КККР на гр. Свети Влас, с
инвеститор ДЮФ ООД, изграждано от подизпълнителя
Понстстройинженеринг АД в качеството му на изпълнител по договор за
строителство от 04.12.2006г., сключен с възложителя и главен изпълнител на
строежа Пасифик конструкшън ООД, при условията на независимо
съпричиняване с трети лица причинил смъртта на М.М.И. поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност – изпълнение на СМР на височина чрез полагане на бетон
с бетон-помпа на площадката на асансьорната клетка на кота +9,48метра на
секция Б1 на посочения строителен обект, като не изпълнил задълженията си
по чл.126, т.5, т.6, т.10 и т.13 от КТ, по чл. 7, ал.1, ал.3, т.3, чл.10, ал.1 и ал.2
от ЗЗБУТ, чл.4, ал.2, чл.7 и чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба №3 от 14.05.1996г. за
инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда
и противопожарна охрана и чл. 71, т.4, чл.165, ал.1 и ал.2, чл.199, ал.1 и ал.2,
чл.199б, чл.199в, ал.1, чл. 246, ал.1 и ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, чл. 24, ал.1 и
ал.2, чл.26, т.1-5, т.7 и т.10,б.“б“, чл. 38, ал.1, чл.40, т.1 и т.2, чл.44, ал.1, чл.
60, ал.1 и ал.2, чл.61, чл.62, ал.1 и ал.2, чл.87, ал.1 и ал.2, чл.88, ал.1 и ал.2 от
Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР, както и нормите на
вътрешно-ведомствени правила и вътрешно-ведомствена инструкция.
Престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 вр. чл.2, ал.2 от НК в редакцията преди
изменението с Държавен вестник, бр.26/2010г.
Приложени са протокол за разпит на ищеца като свидетел от
08.12.2011г., както и протокол за разпита му като обвиняем от 10.09.2013г. по
досъдебното производство.
На 28.07.2014г. Окръжна прокуратура-Бургас е внесла обвинителен акт
в ОС-Бургас срещу обвиняемия Т. Д. Б. и трети лица за извършване на
престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем ищецът по чл.123,
ал.1, пр.2 от НК /в редакцията преди изменението в Д.в. брой 26 от 2010г./
вр. чл.2, ал.2 от НК. В хода на наказателното производство не са взети мерки
за неотклонение или други мерки на процесуална принуда спрямо Б.
5
По повод на внесения в ОС-Бургас обвинителен акт е образувано НОХД
№ 692/2014 г. по описа на БОС. Наказателното производство е приключило
след провеждане на 17 открити съдебни заседания с постановена по това дело
присъда№25 от 02.02.2017г. от първоинстанционния съд, с която ищецът е
признат за невинен в извършване на инкриминираното в обвинителния акт
престъпление Присъдата е протестирана от ОП-Бургас и отменена с решение
№204 от 14.12.2017г. по ВНОХД№245/2017г. на АС-Бургас и делото върнато
за ново разглеждане на ОС-Бургас от стадия на съдебното заседание
С решение №42 от 11.04.2019г. на Апелативен съд-Бургас, постановено
по ВНОХД№22/2019г. на БАС, наказателното производство е възобновено,
отменени са осъдителната присъда на РС-Малко Търново и въззивното
решение на БОС и ищецът признат за невиновен по подвигнатото му
обвинение.
При новото разглеждане с протоколно определение от 20.02.2018г. по
НОХД№1331/2017г. съдебното производство е прекратено и делото върнато
на прокуратурата.
Наказателното производство по досъдебното производство е прекратено
с постановление за прекратяване от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-Бургас,
на осн. чл. 234, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, стабилизирано на
25.06.2020г., след съобщаване му по реда на чл. 243, ал.3 от НПК. Посочената
от прокурора причина за прекратяване на производството е, че допуснатите
от ищеца нарушения на законови и подзаконови нормативни актове,
регламентиращи здравословните и безопасните условия на труд, не са в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което
не може да бъде ангажиране наказателната му отговорност.
Видно от ангажираните от ищеца договори за правна защита и
съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение по НОХД№692/2014г. в
общ размер на 1650 лева на адв. Йордан Дичев, по ВНОХД№245/2017г. на
БАС в размер на 1200 лева на адв. Наталия Крилова и по НОХД№1331/2017г.
на БОС в размер на 2400 лева на адв. Наталия Крилова.
Установява се по делото, че Т.Б. е бил в трудово правоотношение с
Понсстройинженеринг ЕАД съгласно приложения трудов договор, считано от
6
21.03.2005г. Същият е бил преназначен на длъжността „технически
изпълнител“, считано от 01.01.2006г. по безсрочно трудово правоотношение
видно от приложеното допълнително споразумение. От представената
трудова книжка на ищеца се доказва, че считано от 01.09.2016г. е прекратено
трудовото му правоотношение с подизпълнителя Понсстройинженеринг ЕАД,
като липсва спор между страните, че посоченото основание в заповедта за
уволнение е съкращаване на щата.
По делото са представени трудова книжка на ищеца, регистрационна
карта от Бюрото по труда с дата на регистрация 14.05.2020г. и заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение от 12.05.2020г. с работодател
Страбаг ЕАД поради завършване на определената работа.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят И. Ж., от
чийто показания се установява, че от жителите на гр. Средец узнал, че спрямо
ищеца се води дело, слуховете били, че е за убийство. Преди това Т.Б.
поддържал приятелски кръг от около 10 човека, с които се събирал всяка
седмица или през седмица. След случилото се спрели да се събират и една
част от приятелите му се отдръпнали от него. Ищецът избягвал да разговаря
какво се е случило, затворил се в себе си и ограничил контактите си. Станал
умислен и почти не разговарял, което не било характерно за него. Свидетелят
си спомня, че една вечер, след полунощ, Т.Б. обикалял на двора на къщата,
тъй като не можел да заспи, поради предстоящото съдебно заседание, бил
притеснен и тревожен, гласът му треперел. Разказал на свидетеля, че това не е
за първи път и се опитва така да се измори, за да поспи. Съпругата на ищеца
му споделила, че станал раздразнителен и спрял да й обръща внимание.
Свидетелства, че Ж. е завършил инженерство и семейството му се ползва с
много добро име в гр. Средец. Избягвали всякакви въпроси във връзка със
случая.
Свидетелят И.П. в депозираните показания пред БОС поддържа, че
когато започнал работа в Понстстройинженеринг ищецът бил много доволен,
бил на много добра длъжност, с хубава заплата, издигнал се през годините.
След делото всички започнали да странят от него, приятелите отказвали да
излизат с него. Посочва, че в малкия град всичко се знае. Ищецът останал
сам, затворил се в себе си, станал мълчалив, тревожен, замислен и
7
раздразнителен. Родителите на Б. също били много притеснени във връзка с
делото, тежко понесли случилото, вдигали кръвно и той се притеснявал да не
ги умори. Излага, че трудовото правоотношение на ищеца било прекратено,
по принцип го съкратили, но се носели слухове, че нямали друг избор, за да
го махнат от работа след инцидента. След това ищецът често сменял
работата, започвал и всеки път го съкращавали, когато приключи обекта.
Свидетелката Н.Б. - съпруга на ищеца допълва, че продължителността
на наказателното производство – около 10 години се отразило много тежко на
Т.Б. и на семейството му. Съобщава, че преди всяко съдебно заседание
съпругът й ставал много изнервен, трудно се общувало с него, имал
финансови затруднения, отношенията им много се обтегнали и били на
няколко пъти пред развод. Потвърждава, че приятелите им започнали да
странят от тях. Ищецът се притеснявал, че ако влезе в затвора съпругата му
няма да може да се справи сама с детето и няма да има кой да ги издържа.
Много негативно му се отразило съкращението от работа, където преди това
работил 11 години и имал желание да се развива.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
които са детайлни и последователни и не се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства.
При така събраните доказателства от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая безспорно
се установи, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.
123, ал.1 от НК /в редакцията преди изменението в Д.в. брой 26 от 2010г./, за
което престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до пет
години, като наказателното производство е било прекратено с постановление
за прекратяване от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-Бургас, на осн. чл. 234,
ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на това съдът намира, че в
случая е налице хипотезата на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение против ищеца, осъществено с действията на органите на
8
прокуратурата, поради което са налице условията за ангажиране
отговорността на държавата за репариране на вредите от предприетите от
прокуратурата незаконосъобразни действия.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира изцяло, предвид липсата на доказателства, които да ги
опровергават, безспорно се установи, че в резултат на незаконното обвинение
ищецът изпитал притеснения, изживял психически стрес, били накърнени
доброто му име и неговото достойнство в обществото, ограничени
социалните контакти, претърпял негативни последици в семейния си живот и
в професионалното си развитие. С оглед на това, съдът намира за доказана по
основание предявената претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди.
Що се касае до размера на предявения иск за неимуществени вреди
съдът съобрази, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от
тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания
и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр.
Като съобрази изброените по-горе комплексни критерии, а именно
тежестта на повдигнато обвинение за престъпление по по чл. 123, ал.1 от НК
/в редакцията преди изменението в Д.в. брой 26 от 2010г./, за което е
9
предвидено наказание до пет години години лишаване от свобода,
продължителността на наказателното преследване – девет години и половина,
обстоятелството, че спрямо обвиняемия е нямало взета мярка на процесуална
принуда, както и конкретното отражение на незаконното обвинение върху
емоциите, психиката, здравето и професионалното развитие на ищеца, БОС
намира, че обезщетение в размер на 20 000 лева, би репарирало в пълна
степен причинените му неимуществени вреди вследствие на непозволеното
увреждане.
Установи се по делото, че повдигнатото обвинение, макар и за не тежко
престъпление по смисъла на НК и при не особено интензивно проведена
наказателна репресия, е повлияло изключително негативно върху живота на
ищеца във всякакъв план. Наложило се е Т.Б. да участва като подсъдим в
общо 19 открити съдебни заседания, от които 17 по НОХД № 692/2014 г.
Безспорно продължителната висящност /над девет години/ на наказателното
производство е внесла страх и несигурност в живота му. Неразумната
продължителност на наказателното преследване при незаконно повдигнато и
поддържано обвинение увеличава вредните последици за обвиняемия, което
е от значение при определяне на глобалното обезщетение по справедливост.
Дори и делото да е било от фактическа и правна сложност, така както твърди
прокуратурата в отговора на исковата молба, с поведението си обвиняемият
по никакъв начин не е допринесъл за общата продължителност на
производството. Преди образуваното наказателно производство ищецът е бил
уважаван в обществото и сред приятели, без семейни проблеми и
професионално реализиран. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
същият живее в гр. Средец в сравнително малка общност, където всички се
познават и случилото е станало достояние на съгражданите му, които са
смятали, че е обвинен за убийство.
При горните мотиви съдът счете искът за неимуществени вреди за
основателен до размера от 20 000 лева, до който следва да бъде уважен. За
горницата над този размер до размера от 70 000 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
неимуществените вреди такава се дължи, считано от момента на
10
стабилизиране на прекратителното постановление – 25.06.2020г до
окончателното изплащане на главницата. Неоснователна е акцесорната
претенция за законната лихва за периода от постановяване на
постановлението - 03.06.2020г. до 24.06.2020г.
Установи се по делото, че по наказателното производство ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 4050 лева за
осъществена правна помощ.
Предвид това съдът счете за доказан по своето основание и размер
искът за имуществени вреди, който следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на делото и съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 782,72 лв., представляваща
част от направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на
уважената част от исковете. За горницата над посочения размер до
претендирания размер искането за присъждане на разноски следва да бъде
отхвърлено. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е неоснователно предвид определянето на възнаграждението в минималните
размери по Наредбата.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Б.
, ЕГН**********, с адрес ****, чрез адв. Наталия Крилова от АК-Бургас,
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Цар Асен №26, Адвокатско дружество „Добрев и
Ко“, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение по ДП №58/2012г. по описа на ОСО при
ОП-Бургас, вх.№3254/2007г., ДП №231/2007г. на ОП-Бургас, за което е бил
оправдан с присъда №25 от 02.02.2017г. на БОС, постановена по
НОХД№692/2014г. на БАС, като след отмяната й и връщане на делото за
ново разглеждане от БАС с решение №204 от 14.12.2017г. по
ВНОХД№245/2017г. на БАС, съдебното производство е прекратено с
определение №48 на БОС от 20.02.2018г. по НОХД№1331/2017г. на БОС и
11
досъдебното производство върнато на ОП-Бургас, впоследствие последното
прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК с
постановление от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-Бургас, както и сумата от
4 050 /четири хиляди и петдесет / лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 25.06.2020г. до окончателното плащане, като за горницата над
уважения до предявения размер ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди,
както и претенцията за законна лихва за периода от 03.06.2020г. до
24.06.2020г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Б.
сумата от 782,72 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12