Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...11.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело №8802 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №67180/17.03.2019г.,
постановено по гр.д. №63565/2017г. по описа на СРС, 74 състав, е отхвърлена
като неоснователна и недоказана исковата претенция с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, предявена от А.Л.Ш. срещу ЗАД „А.Б.” АД за сумата от 2000 лева,
представляваща частичен иск от вземане в размер на 5000 лева като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на телесни
увреждания , получени от ПТП,
настъпило на 13.03.2016г., ведно със законната лихва от 16.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата. С решението е осъден А.Л.Ш. да заплати на З.
„А.Б.” АД сумата от 440 лева, представляваща сторените разноски в
производството.
Постъпила е
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от ищеца в производството А.Л.Ш.,
чрез пълномощника адв. Я.С., в която са изложени оплаквания за неговата
неправилност. Посочва, че изводите на първоинстанционния съд не почиват на
събраните по делото доказателства, от които се установявал механизмът на ПТП,
както и обстоятелството, че ищецът е потърсил медицинска помощ един ден след
настъпването на ПТП. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да
бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
страна З. „А.Б.” АД, чрез пълномощника адв. А.Б., с който се изразява становище
за неоснователност на жалбата и е направено искане първоинстанционното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави
и следното:
Не е спорно между
страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че на
13.03.2016г. около 01.30 часа в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил
„Шкода Практик“ с рег. №******и лек автомобил „Шевролет Спарк“ с рег. №******КН,
както и, че отговорността на водача на лекия автомобил „Шкода Практик“ с рег. №******е
застрахована при ответното дружество с договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Установява се
също така от събраните по делото доказателства, че механизмът на ПТП е, както
следва: водачът на лек автомобил „Шкода Практик“ с рег. №******при движение по
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ с посока от бул. „Царица Йоанна“ към ул. „Адам
Мицкевич“ и на кръстовището с бул. „Сливница“ при наличието на пътен знак Б-1
не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с предимство (срещу пътен знак
Б-3) лек автомобил „Шевролет Спарк“ с рег. №******КН, т.е. ПТП е настъпило по
вина на застрахования при ответника водач.
Спорно между
страните по делото е дали ищецът А.Л.Ш. е бил пътник в лекия автомобил
„Шевролет Спарк“ с рег. №******КН при настъпване на ПТП, съобразно твърденията
в исковата молба, както и дали същият е претърпял травматични увреждания
вследствие на ПТП.
На основание чл.
125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл.
294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт
са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а
именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата, при ПТП с пострадали лица се съставя
констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема
на ПТП от органите на "Пътна полиция" - МВР.
В случая
местопроизшествието е посетено от служители на МВР и за същото е съставен
констативен протокол за ПТП №1627408/13.03.2016г. Протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, при
задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален свидетелстващ
документ. В този случай съставителят удостоверява пряко възприетите от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП /в т. ч.
възпроизведени в схема/, като разположението на МПС, участници в ПТП, характер
и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на
мястото на произшествието и др. Вписаните в протокола за ПТП обстоятелства може
да не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП, поради което
дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма
на ПТП посредством ангажиране и на други доказателства, когато протоколът за
ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или
преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. (в този
смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. дело № 1506/2013 г., I т. о.,
ТК, решение №71/16.08.2017г. по т.д. №60343/2016г. на ВКС, ІІ г.о.).
В случая ищецът
твърди, че е бил пътник в лекия автомобил „Шевролет Спарк“ с рег. №******КН при
настъпване на ПТП, както и, че е претърпял травматични увреждания вследствие на
същото. В подкрепа на твърденията си, че е бил пътник в автомобила, същият е
ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетеляГ.В.Д.– водач на
автомобила при настъпване на ПТП, който заявява, че на процесната дата час се
прибирал към гр. София с ищеца А.Ш., при което ги ударила друга кола. Съдът
намира, че обсъдени по реда на чл.172 от ГПК, показанията на свидетеля Д.не
могат да бъдат кредитирани, предвид заявеното от същия, че води дело с
ответното дружество за обезщетение от същото ПТП, както и с оглед
обстоятелството, че показанията му не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства. В случай, че ищецът е претърпял травми вследствие на ПТП
е следвало да бъде съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като
липсват данни по делото същият да е уведомил органите на МВР, че е претърпял
травматични увреждания. Не е отразено и в съставения констативен протокол за
ПТП, че ищецът е бил пътник в един от автомобилите, между които е възникнало
същото.
На следващо място
в подкрепа на твърденията си, че е претъпял травматични увреждания от ПТП
ищецът представя съдебномедицинско удостоверение на живо лице №95/2016г.,
издадено на 08.04.2016г., в което е отразено, че при прегледа видими
травматични увреждания не са установени, а от болничен лист с амб.
№536/14.03.2016г. е видно, че при прегледа на А.Л.Ш. се установили повърхностни
травми на предната стена на гръдния кош и е издаден болничен лист за 14 дни.
Посоченият болничен лист е представен по делото и в същия като диагноза е
посочено „други повърхностни травми на предната стена на гръдния кош“. При така
събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че не може да се
приеме за установено по делото по несъмнен и категоричен начин, че ищецът е
претъпял твърдените травматични увреждания вследствие на процесното ПТП. На
първо място следва да се отбележи, че представеното съдебно-медицинско
удостоверение е издадено значителен период от време след настъпване на ПТП,
почти един месец, както и, че видно от отразяването в същото, при прегледа на
ищеца не са констатирани видими травматични увреждания. Същите не се
установяват и от представения болничен лист, тъй като в него е посочена
единствено диагноза, но не и констатация относно разположението на
уврежданията, техният размер и характеристики, за да може да се извърши
преценка дали същите са настъпили по твърдения от ищеца начин. Изслушаното и
прието от първоинстанционния съд заключение на съдебно-медицинската експертиза
също не установява получаването на твърдените от ищеца травматични увреждания
по твърдения от него начин.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 444 лева, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №67180/17.03.2019г., постановено по
гр.д. №63565/2017г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА А.Л.Ш.
да заплати на „З.А.Б.“ АД разноски за въззивната инстанция в размер на 444
лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.