Решение по дело №2046/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), р. с чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Образувано е по жалба на "4Б СОЛАР“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****“ № **, представлявано от изпълнителния директор Б. З. А., чрез процесуалeн представител – адв. М.Г. против Решение № 606 по Протокол № 56 от редовно заседание на Общински съвет – Девня, проведено на 30.08.2023г., с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл. 30, ал.2 от Закона за опазване на земеделските земи, във връзка с чл.37 ЗОС и чл. 60 АПК, е прието предложение с вх. № ОбСВ 0800-132/21.08.2023г. на кмета на община Девня, за определяне на местна такса за промяна на предназначение на земеделски земи в землището на гр. Девня от общинския поземлен фонд, по отношение на следните имоти: ПИ ******* – X кат. – 300 лв./дка; ПИ ******* – X кат. – 300 лв./дка; ПИ ******* – X кат. – 300 лв./дка; ПИ ******* – X кат. – 300 лв./ дка.

В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи, че по силата на Договор № 1007-143/ 29.08.2017 г. е учредено право на строеж върху общински земеделски земи за строителство на фотоволтаична електрическа централа, като съгласно договора дружеството жалбоподател се е задължило за своя сметка да проведе процедурата и да заплати разходите по промяната на предназначение на земеделските земи. На 17.06.2019 г. на основание чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ, след положително становище от Министерството на земеделието, горите и храните, в община Девня е внесено искане за определяне на общинска такса за промяна на статута на земите. С Решение № 653 по Протокол № 53/06.08.2019г. Общински съвет Девня прима Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделски земи от Общинския поземлен фонд. Това решение е оспорено от "4Б СОЛАР“ ЕАД по съдебен ред и е отменено с влязло в сила решение на Административен съд – Варна. На 20.11.2020 г. Общински съвет Девня приема нова Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земеделски земи от Общинския поземлен фонд, представляващ Приложение към чл. 38б към Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Девня, което също е оспорено по съдебен ред. С решение по адм. дело № 301/ 2021 г., тричленен състав на АдмС - Варна отменя чл. 5, ал. 2, т. 2, чл. 5, ал. 3 - в частта на коефициентите за категория на населеното място за обектите от вида по чл. 7 посочени в колона 3 на таблицата и чл. 5, ал. 5 от Тарифата. Решението е влязло в сила. Независимо от последното, вместо да измени Тарифата, Общински съвет – Девня е отменя изцяло и приема оспореното решение. Счита, че определената местна такса е идентична с тази по отменената тарифа, като същата многократно надхвърля размера на разходите, които би направила общинската администрация за извършване на услугата. Позовава се и на нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗМДТ – относно начина на остойностяване на услугата и обвързване на таксата с площта на земеделската земя в декари, определяне на таксата „ad hoc“, чрез приемане на индивидуален административен акт.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез процесуалният представител, поддържа жалбата, отправя искане за отмяна на оспореното решение, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата, като излага съображения за законосъобразност на приетото решение. Сочи, че размерът на определената такса за промяна на предназначението е основан на изготвени експерти оценки, в които подробно е описан начина на формирането им. Възразява също, че при определяне на местните такси, Общинския съвет действа при условия на оперативна самостоятелност, т. е. няма задължение да се придържа към тарифата, утвърдена от МС. Отправя искане на отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на Договор № 1007-143/ 29.08.2017г. община Девня учредява в полза на "4Б СОЛАР“ ЕАД право на строеж и сервитутни права за срок от 50 години върху следните недвижими имоти – частна общинска собственост: ПИ *******, ПИ *******, ПИ ******* и ПИ *******. От „4Б СОЛАР“ ЕООД е поето задължение да изготви за своя сметка подробен устройствен план и да заплати разходите по промяна предназначението на земеделските земи.

С докладна записка № ОбСВ-0800-132/ 21.08.2023 г. кмета на община Девня уведомява Общински съвет Девня за постъпило писмо изх. № АО -842/ 01.06.2023г. на Министерството на земеделието и храните, в което е посочено, че с Решение № КЗЗ-10/28.05.2019г. – т. 96 е променено предназначението на 3967,043 дка земеделска земя, собственост на Община Девня за нуждите на „4Б СОЛАР“ ЕООД - за изграждане на обект „Фотоволтаична централа“, в землището на гр. Девня за позелени имоти с идентификатори: ПИ *******, ПИ *******, ПИ ******* и ПИ *******. Решението не е загубило правно действие и влиза в сила като бъдат заплатени таксите за обекта. Същото следва да се счита за съобщение по реда на чл. 24а от ЗОЗЗ.

Посочено е, че е изготвена оценка за определяне на такса за промяна на предназначението на земеделски земи от лицензиран оценител, въз основа на която общинската администрация изготвя предложение за местна такса по категории на земеделските земи обект на договора за учредяване на правото на строеж, като са взети предвид разпоредбите на ЗОЗЗ.

Коментираната докладна обективира и проект на решение, което да бъде гласувано от общинския съвет, а именно: на основание чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл. 30, ал.2 от Закона за опазване на земеделските земи, във връзка с чл. 37 ЗОС и чл. 60 АПК Общински съвет Девня да вземе решение за определяне на местна такса за промяна на предназначение на земеделски земи в землището на гр. Девня от общинския поземлен фонд, както следва: ПИ ******* – X кат. – 300 лв./ дка.; ПИ ******* – X кат. – 300 лв./ дка.; ПИ ******* – X кат. – 300 лв./ дка.; ПИ ******* – X кат. – 300 лв./дка.

Към докладната са приложени са и: писмото от МЗХ; резюме на доклад от независим оценител за изготвяне на оценки, които послужат за определяне на таксата за промяна на предназначението на земеделска земя от 3-та до 10-та категория за землищата на гр. Девня, с. Кипра и с. Падина Актовете за публична общинска собственост за поземлените имоти; Актове за публична общинска собственост.

Видно от съдържанието на изготвеното резюме от страна на изпълнителя е формиран извод за необходимост от обвързване на всяка една такса с компенсация за пропуснатите ползи от настоящото земеползване, което е отдаване под наем за определен период от време на база съответната такса. Отправено е предложение за определяне на таксата с променливи и постоянни разходи, включваща: Време за извършване на една услуга - час (променлива); Средна стойност на часовата ставка на пряко отговорен персонал – лв./ час - за 4 часа; Средна стойност на часовата ставка на ръководния персонал – лв./ час - за 2 часа; Разходи за материали за остойностяване на услугата – лв. (променлива); Разходи за дълготрайни активи, присъщи за остойностяване на услугата – лв./ час - за 1 час - еднократно (променлива); Предоставени за ползване земеделски земи за не стопански цели декари; Пропуснати ползи на дка за 10 г. на база 50 лв./ дка годишно (средна стойност от таксата за всички землища или конкретното землище); Други преки присъщи и непреки разходи – лв. (променлива);

На 25.08.2023 г. е проведено заседание на Постоянната комисия „Общинска собственост, устройство на територията, инфраструктура, гражданска защита и обществен ред“. Видно от съдържанието на протокола, по т. 13 и 14 от дневния ред е докладван проект на решение за определяне на местна такса при промяна на предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд, като е прието същият да се включи в дневния ред на заседанието на Общинския съвет.

Видно от приложения към административната преписка Протокол № 56, на 30.08.2023г. е проведено заседание на Общински съвет Девня, в рамките на което е разгледан и внесения проект на решение за определяне на местна такса при промяна на предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд.

С оспореното Решение № 606 по Протокол № 56/30.08.2023 г. от Общински съвет Девня, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 30, ал. 2 ЗОЗЗ, вр. чл. 37 ЗОС и чл. 60 АПК, е определена местна такса в размер на 300 лв./ дка. за промяна на предназначението на земеделски земи, представляващи ПИ *******, ПИ *******, ПИ ******* и ПИ *******.

Оспореното решение е приети след поименно гласуване с 10 гласа "за", 0 гласа "против" и 3 гласа "въздържал се", при гласували 13 общински съветници.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

В чл. 45, ал. 3 ЗМСМА е установена обща обжалваемост на актовете на общинския съвет. Ето защо, съобразно общото правило на чл. 147 АПК, налице е възможност за оспорване на тези актове от гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение.

С оглед горното жалбата на „4Б Солар“ ЕАД срещу решението на Общински съвет - Девня, касаещо определяне размера на таксата за промяна на предназначението на земеделски земи от общински поземлен фонд в община Девня, по отношение на каквито му е учредено с договор №1007-143/ 29.08.2017г. право на строеж, се явява депозирана от активно легитимирано лице, с правен интерес от предприетото оспорване.

В предвид изложеното, налага се извода, че оспорването е предприето от легитимиран от закона правен субект спрямо годен за оспорване акт, в нормативно установения срок, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В тази връзка, следва да се извърши проверка издаден ли е оспореният акт от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

На първо място, съгласно чл. 146, т. 1 АПК, административният акт трябва да е издаден от компетентен орган - по материя, по място и по степен. Съобразно разясненията, дадени с ТР № 2/ 1991 г. на ВС, всяка некомпетентност води до нищожност. Компетентността е властта, която законодателят предоставя на органа да издаде конкретен административен акт и чрез него да се породят или да признаят права, респ. да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон.

Оспореното решение е прието на редовно заседание на Общински съвет – Девня, с явно гласуване и с необходимото мнозинство, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА, но при липса на компетентност Общински съвет – Девня да приема подобен вид решения.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА Общинският съвет е орган на местното самоуправление. Оспореното решение на Общински съвет - Девня е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ, във връзка с чл. 37 от ЗОС и чл. 60 от АПК. Със същото е определена местна такса за промяна на предназначение на земеделски земи в землището на гр. Девня от общинския поземлен фонд за четири конкретни поземлени имоти.

Съгласно чл. 141, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) постоянните финансови източници на общината се определят със закон. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КРБ регламентира, че данъците и таксите се установяват само от Народното събрание със закон. С чл. 141, ал. 3 от КРБ и чл. 8 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) законодателят предоставя правомощие на общинския съвет да определя размера на таксите. Конституционният съд в свое Решение № 10 от 26.06.2003 г. на КС на РБ по к. д. № 12/ 2003г. провежда разлика между понятията "установява" и "определя", като приема, че "установяване" означава въвеждане, посочване на нещо, докато "определяне" е точното и ясно даване на всички присъщи негови белези. Таксите се заплащат за предоставяне на услуга и се определят като размер въз основа на необходимите административни или материалнотехнически разходи по нейното предоставяне. Задължението да се плати се поражда по волята на гражданина, който желае да се ползва от дадена услуга.

В чл. 6, ал. 1, б. "а" - б. "к" от ЗМДТ изчерпателно са установени видовете такси, които общината събира: за битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги; за технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; за притежаване на куче; други местни такси, определени със закон.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ при промяна на предназначението на земеделска земя, когато не е от общинския поземлен фонд, се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Таксата се заплаща от собственика на земеделската земя, поискал промяната на предназначението й, или от инвеститора на обекта за държавна или общинска нужда. При промяна на предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд, включително в случаите по чл. 29, ал. 3 и ал. 4 съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ се заплаща местна такса, определена от общинския съвет.

При тази правна уредба, определянето на таксата по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ попада в хипотезата по чл. 6, ал. 1, т. „е“ и „к“ от ЗМДТ, предоставящи правомощие за Общинския съвет да определи размера на местната такса за административни услуги, както и в други такива, определени със закон.

Съгласно чл. 9 ЗМДТ, общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Дейността по издаване на нормативни административни актове е същностен белег на държавното управление и основен правен регулатор, подчинен на общите принципи на чл. 4, чл. 6, чл.8 и чл.12 АПК - законност, съразмерност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Спазването на предвидената в ЗНА процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. Нормотворческият процес се основава и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност - чл. 26, ал. 1 ЗНА.

В настоящия случай, от Общински съвет Девня е определен размер на таксата, чрез индивидуален административен акт, което е в противоречие с горепосочените нормативни изисквания. Възприетият подход противоречи на коментираните правни принципи и на посочените по-горе разпоредби на ЗМДТ. Определянето на местните такси и цени на услуги, съгласно чл. 9 ЗМДТ, следва да се извърши с отделен подзаконов нормативен акт, приет на това основание.

Не е налице нормативно предвидено правомощие на Общинския съвет, като административен орган да приема решения за определяне на местна такса за промяна на предназначението на земеделски земи, поради което се налага извода, че оспореното решение от прието от некомпетентен орган и е нищожно.

Независимо от горното, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:

Оспореното решение на Общински съвет Девня за определяне на размера на местна такса не е съобразено с влязлото в сила решение по адм. дело 301/ 2021 г. на АдмС – Варна, с което са отменени чл. 5, ал. 2, т. 2, чл. 5, ал. 3 - в частта на коефициентите за категория на населеното място за обектите от вида по чл. 7 посочени в колона 3 на таблицата и чл. 5, ал. 5 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земеделски земи от Общинския поземлен фонд на Община Девня за неземеделски нужди, представляваща Приложение към чл. 38б от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Девня.

Органът, издател на акта, е задължен да се съобрази с постановеното от съда, респ. да не допуска издаването на административен акт на формално различно правно основание, в противоречие с влязлото в сила съдебно решение.

Видно от мотивите на решението, от съдебния състав отхвърлен компенсаторния характер на местната такса за промяна на предназначението на земеделски земи от общинския поземлен фонд. Прието е, че еднаквия подход при изчисляване на таксата за промяна на предназначението на земеделските земи от държавния и общинския фонд, отговаря на принципите в чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата на общинския съвет, както и че при издаване на изменението на Наредбата е следвало да не се надвишават идентичните коефициенти в Тарифата на Министерския съвет.

В настоящата хипотеза, видно от приобщените писмени доказателства при определяне на размера на таксата е налице позоваване именно на компенсаторния характер на таксата, изразяващ се в пропуснати ползи от земеползване и отдаване на земеделската земя под наем.

Административен акт, постановен в противоречие с влязло в сила решение е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК.

По изложените съображения, на основание чл.168, ал. 2 АПК, независимо от липсата на отправено искане в тази насока от оспорващия, следва да се обяви нищожността на обжалваното решение на Общински съвет - Девня.

На основание чл. 143, ал. 1 АПК, с оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на оспорващия следва да се присъдят и извършените разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Видно от представените платежни нареждания и договор за правна защита, претендираните от дружеството суми, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, са реално заплатени.

С оглед въведеното възражение за прекомерност, съдът, след преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и относимите норми, приема че в разглежданата хипотеза са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, за редуциране на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

Касае се до спор относно законосъобразността на административен акт - решение на общински съвет, без конкретен материален интерес, при неголяма сложност от фактическа и правна страна. Установителният характер на съдебното решение определя и неоценяемия характер на жалбата. В тази връзка, релевантен при извършване на настоящата преценка е минималният размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а именно – 1000 лева.

Ето защо, в предвид фактическата и правна сложност на спора, предприетите от пълномощника процесуални действия и нормативно установения минимум, налага се извода, че в полза на жалбоподателя следва се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия разноски в общ размер на 1550 лв.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 606 по Протокол № 56 от редовно заседание на Общински съвет – Девня, проведено на 30.08.2023г., с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл. 30, ал.2 от Закона за опазване на земеделските земи, във връзка с чл. 37 ЗОС и чл. 60 АПК е прието предложение с вх. № ОбСВ 0800-132/21.08.2023г. на кмета на община Девня, за определяне на местна такса за промяна на предназначение на земеделски земи в землището на гр. Девня от общинския поземлен фонд, както следва: ПИ ******* – X кат. – 300 лв./дка; ПИ ******* – X кат. – 300 лв./дка; ПИ ******* – X кат. – 300 лв./дка; ПИ ******* – X кат. – 300 лв./дка.

ОСЪЖДА Община Девня да заплати на "4Б СОЛАР“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****“ № ** сумата от 1550.00 (хиляда петстотин и петдесет) лева, представляваща извършени за водене на производството разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба, пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението, че решението е изготвено.

Съдия: