Решение по дело №490/2019 на Районен съд - Павликени

Р Е Ш Е Н И Е

/неприсъствено/

 

гр.Павликени,

28.11.2019г.

 

Павликенският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                                  Председател:  Радка Цариградска

При секретаря Венка Миланова, като сложи за разглеждане гр.дело N 490 по описа на съда за 2019 год. докладвано от съдията, за да се произнесе съдът взе предвид следното:   

 

         Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 и 2, вр.с чл.79 ЗЗД, съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.

 

         Ищецът „***“ ЕООД, гр.С., излага чрез пълномощника си, че на 10.07.2015г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „***“ ЕООД, опериращо на пазара за финансови услуги под търговската марка „***“, сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Твърди, че договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Ответникът е подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „***” на интернет страницата на кредитодателя - ***, където са му предоставени общите условия на „***“, които той е приел, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат. След това на същата страница му е предоставен проект за договор за кредит и е подписан от него електронно чрез натискане на бутона „Подпиши”, с което се счита, че се подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Процесният договор е от 10.07.2015г. под №***, като ответникът е заявявил желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева). Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 09.08.2015г., предоставена на името на кредитополучателя в „***” АД на същия ден - 10.07.2015г. Излага, че към датата на падежа ответникът не е погасил главницата и е изпаднал в забава, като съгласно т.13.3 от Общите условия на договора е начислена наказателна лихва, формирана от ОЛП плюс 10,01% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. На ответника са изпратени три напомнителни писма, съдържащи уведомление за актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, но задлъженията не са погасени. Твръди, че на 01.02.2018г. „***" ЕООД, в качеството си на цедент е прехвърлило вземанията си на ищеца „***" ЕООД, като цесионер с общ размер на прехвърлените вземания BGN 824,43 (осемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки), от които: главница - BGN 350,00 (триста и петдесет лева); наказателна лихва - BGN 444,43 (четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки); 30,00лв. такси.

Моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъде ответника да му заплати сумата от 350лв. главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на предяваване на иска – 15.07.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски в размер на 150лв. За юрисконсултско възнаглаждение и ДТ от 50лв.

Ответникът не е заел становище по предявения иск, не е депозирал в срок отговор на исковата молба и не се явява в открито с.з., редовно призован.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба са изложени твърдения за това, че ответникът като заемател към кредитора и заемодател „***” ЕООД не е изпълнил към последния задължения в размер от главница 350 лева, наказателна лихва ат 444,43лв. и 30 лева такси, както и че вземанията на заемодателя са прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба на вземания от 01.02.2018г.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея /връчени на пълнолетен член на семейството на адреса, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото /призовката е връчена отново на пълнолетен член на семейството на ответника, живущ на адреса. Ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото в първото разпореждане на съда и в определението по чл.140 от ГПК, преписи от които той е получил.  Налице е и предпоставката по чл.239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания за главница, наказателна лихва и такси, предмет на оспорена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Следва да се уважи претенцията и ответникът д абъде осъден да заплати на ищеца претендираната заемна сума.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от същото разноски по настоящото производство за държавна такса в размер на 50 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения Съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В.Л.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***" ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, *** Р. В. сумата от 350,00 (триста и петдесет лева), представляваща главница по Договор за кредит № ***/10.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2019г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.Л.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***" ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, *** Р. В., разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/. 

Решението не подлежи на обжалване.

 Да се уведоми ответната страна за правото си по чл.240 ГПК в едномесечен срок от връчването на решението да поиска от Великотърновския окръжен съд отмяна на същото или да оспори с иск същото право.

        

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

         Вярно с оригинала!

         ИИ