Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 23.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 26.09.2018 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.д. № 3118 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез юрк. Н.А.С., съдебен адрес:
*** против А.Е.И., ЕГН **********,
адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление на
основание чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок длъжникът А.Е.И. е
възразил срещу същата, инициирало настоящото исково производство.
Вземането се обосновава със следното:
между страните е сключен Договор за паричен заем № 2673257 от 31.10.2016 г.
Сключен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.11.2017
г. между „***“ АД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *********, по
силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ
размер на 1 000.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след
сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението
си. А.Е.И. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 1 096.81 лв., ведно с
договорната лихва на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 84.37
лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем, А.Е.И.
е извършвал плащания в общ размер на 485.00лв.
Към момента на предявяване
на исковата молба дължимата главница е в
размер на 729.12 лв.
За ползването на предоставената заемна
сума по сключения Договор за паричен заем № 2673257 от 31.10.2016 г.,
ответникът дължи договорна лихва, в размер 48.73 лв. за периода от 17.11.2016
г. - датата на първата вноска до 04.05.2017 г. - датата на настъпване на падежа
на договора.
В сключения между страните
договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява
еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се
дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия
момент дължимата неустойка е в размер на 312.84 лв.
Разпоредбите на договора предвиждат,
че съгласно Тарифа на „***“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи
такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни
разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен
период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай А.Е.И. дължи разходи
и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 18.00 лв.
Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 04.05.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно
да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 64.71 лв. за
периода от 05.05.2017 г. - датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до 31.01.2018г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.” ООД има следните
вземания срещу А.Е.И.: 729.12 лв. главница; 48.73 лв. договорна лихва за
периода 17.11.2016 г. до 04.05.2017 г.; 312.84лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 18.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 64.71 лв. за периода от 05.05.2017 г. - датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 31.01.2018 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и разноски по делото,
вкл. възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Посочена е банкова сметка *** :IBAN: ***:
***, Банка: "Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД)
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника А.Е.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, с който признава
предявения иск. Заявява готовност
да заплати претендираните от ищеца суми
в в 3-месечен срок.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се
представлява, но е депозирано писмено изявление от процесуалния представител. В
същото е заявено , че ответникът е изплатил сумите, предмет на
делото , без разноските – в настоящото и
заповедното производство.
В
о.с.з. ответникът, редовно призована , не се явява и не се представлява. Не ангажира последващо становище.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно
е, че на 07.02.2018год. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника, като е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 971/2018год. по описа на ПлРС
за сумите, както следва: с умата 729, 12 лв., представляваща главница, сумата 48, 73 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2016 г. до 04.05.2017г.,
сумата 312, 84 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, сумата 18, 00 лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 64, 71
лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.05.2017 г. до
31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018
г. до изплащане на вземането, както и сумата 125, 00 лв. разноски по делото, от
които 25, 00 лв. внесена държавна такса и 100, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено,
че вземането на заявителя произтича от : задължение по Договор за паричен заем
№ 2673257 от 31.10.2016 г., и Приложение
№1/01.11.2017 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., сключен между „***“АД,
ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з.“ООД, ЕИК *********.
По делото не е спорно съществуването
на вземането, като от депозираното изявление на пълномощника на ищеца се установява, че сумите, предмет
на делото са изплатени от ответника. Ето
защо искът следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане, като следва да се присъдят разноските, направени от ищеца в настоящото производство – 175лв.
за внесена държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнагрлаждение;
разноските в заповедното производство – 25лв. внесена държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съдът прие, че следва да присъди по-малък размер юрисконсултско
възнаграждение за настоящото
производство, в сравнения с искания 350лв., т.к.: делото не е с фактическа и
правна сложност; проведено е едно о.с.з., в което представител на ищеца не се е явил; ответниктъ е признал и заплатил
сумите, предмет на делото; предметът на делото е идентичен с този – предмет на
заповедта в проведеното преди това
заповедно производство по описа на ПлРС.
В хода на администриране на делото,
преди постановяване на определението по реда на чл.140 от ГПК, ищецът е
оттеглил часто то претенцията си – за сумата 18лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение. В случая и предвид времевия
момент на депозиране ан изявлението, не
се изисква съгласие на ответната страна, а поризводството по делото в тази част
следва да се прекрати.
Воден от горното, съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., пълномощник юрк. Н.А.С.,
съдебен адрес: *** против А.Е.И., ЕГН **********,
адрес: ***, иск на основание чл.422 от ГПК вр. чл.240 ал.1, 2, вр. чл.86 вр.
чл.79 вр. чл.92 от ЗЗД за сумите, както следва: 729.12 лв. главница; 48.73 лв.
договорна лихва за периода 17.11.2016 г. до 04.05.2017 г.; 312.84лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава върху непогасената главница в размер на 64.71 лв. за периода от 05.05.2017
г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
31.01.2018г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№971/2018год.
по описа на Плевенски районен съд, като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ПРИЕМА на основание чл.232 от ГПК направеното оттегляне на иска в
частта, с която е предявена за установяване като дълживма претенция в размер
18.00лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение
- и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК А.Е.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.,
пълномощник юрк. Н.А.С., съдебен адрес: *** разноски по делото, както
следва:
175лв. за внесена държавна такса
и 100лв. за юрисконсултско възнагрлаждение за исковото производство; разноски в
заповедното производство – 25лв. внесена държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. В прекратителната му част решението е с характер на определение и може да се обжалва по същия ред в
едноседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: