Определение по дело №372/2018 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №  ……

12.03.2018 година, град Пазарджик

 

            РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, 27 граждански състав, на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                                        СЪДИЯ : Десислава Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 372 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по гл. XXIV от ГПК.

Образувано е по искова молба Е.А.К. против А.Д.К., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 от СК - за прекратяване на граждански брак, с произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили граждански брак на 02.10.2017 г., чието съдържание към настоящия момент е изчерпано, поради наличието на психическо и физическо насилие от страна на ответника (обиждал и нанесъл побой, вкл. на 30.10.2017г. в гр. Франкентал, Р Германия), довели до отчуждение и фактическа раздяла на съпрузите.  Претендира се от съда да прекрати бракът поради дълбоко и непоправимо разстройство, да постанови възстановяване предбрачното фамилно име на ищцата. Представят се документи под опис, прави се искане за разпит на двама свидетели.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответникът оспорва фактическите твърдения на ищцата. Счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищцата, за което излага подробни обстоятелства и насрещни фактически твърдения в насока, че твърдения побой на 30.10.2017 г. бил продиктуван от претенциите на ищцата и семейството й да получат зестрата за сватбата, като посочва, че всички полицейски производства по случая са прекратени. Излагат се твърдения, че причина ответника да сключи брак е бременността на ищцата, но която била прекратена поради наличието на венерическо заболяване, оказало се причинено от предходните й сексуални контакти. Представят се документи под опис, прави се искане за разпит на двама свидетели.

Към настоящия момент се признава и не се нуждае от доказване, че страните по делото са сключили граждански брак на на 02.10.2017 г. в гр. Пазарджик, както и че същите се намират във фактическа раздяла.

 Доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по следния начин: по иска за развод всяка една от страните по делото следва да установи твърдените от нея факти от живота на съпрузите и брачни провинения на другата страна, станали причина за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. По отношение на иска за възстановяване на фамилното име на ищцата – че предбрачното й такова е Илиева.

Представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства са допустими, относими и необходими, с оглед предмета на делото, поради което следва да се допуснат за приемане в открито съдебно заседание. Такива са и доказателствените искания на страните за допускане на свидетели, като ще им се допуснат по двама свидетели.

Съгласно чл. 321, ал. 1 ГПК страните трябва да се явят лично в първото съдебно заседание, като при неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Предвид изложеното и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, Съдът

                         

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА на основание чл. 140 от ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 от СК, съединен с акцесорния иск за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили граждански брак на 02.10.2017 г., чието съдържание към настоящия момент е изчерпано, поради наличието на психическо и физическо насилие от страна на ответника(обиждал и нанесъл побой, вкл. на 30.10.2017г. в гр. Франкентал, Р Германия), довели до отчуждение и фактическа раздяла на съпрузите.  Претендира се от съда да прекрати бракът поради дълбоко и непоправимо разстройство, да постанови възстановяване предбрачното фамилно име на ищцата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответникът оспорва фактическите твърдения на ищцата. Счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, но вина на ищцата, за което излага подробни обстоятелства и насрещни фактически твърдения, в насока, че твърдения побой на 30.10.2017 г. бил продиктуван от претенциите на ищцата и семейството й да получат зестрата за сватбата, като посочва, че всички полицейски производства по случая са прекратени. Излагат се твърдения, че причина ответника да сключи брак е бременността на ищцата, но която била прекратена поради наличието на венерическо заболяване, оказало се причинено от предходните й сексуални контакти.

ОБЯВЯВА за безспорни обстоятелствата, че страните по делото са сключили граждански брак на 02.10.2017 г. в гр. Пазарджик, както и че същите се намират във фактическа раздяла, поради което не се нуждаят от доказване.

УКАЗВА , че доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по следния начин: по иска за развод всяка една от страните по делото следва да установи твърдените от нея факти от живота на съпрузите и брачни провинения на другата страна, станали причина за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. По отношение на иска за възстановяване на фамилното име на ищцата – че предбрачното й такова е Илиева.

 УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно първото по делото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА представените документи с исковата молба и с отговора на исковата молба кат описмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на страните, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, като ги предупреждава, че ако свидетелите не бъдат доведени, съдът ще отмени, на осн. чл. 253 от ГПК, настоящото определение и делото ще се гледа без тях.

УКАЗВА, на основание чл. 321, ал. 1 ГПК, на страните, че в първото заседание за разглеждане на делото трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

НАПЪТВА страните към медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет страницата на Министерство на правосъдието.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 03.04.2018 г. от 11,00 ч., за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

                                                  

СЪДИЯ: ..............................

                                                                                                                / Д. Тодорова /