ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№607
24.07.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 373 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във
вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, подадена чрез пълномощника
юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане № 233 от 10.03.2020 г. по ч.гр.д. № 124 на
Районен съд Балчик, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на
заявителя „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за следните суми: 2156, 16 лева, представляваща възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги; 946, 86 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение; 30, 00 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането по договор за потребителски кредит №
**********/03.08.2018 г.
Жалбоподателят релевира възражения за неправилност
на съдебния акт. Изтъква, че заповедният съд не разполага с правомощието да се
произнася по валидността на сделката, от която се черпят права. Позовава се на
т. 14 от ДР на ЗЗП, в която е дадена легална дефиниция за услуга. На тази
основа прави извод, че допълнителните услуги са такива, които ще се извършат по
повод на договора за кредит. Те не са задължителни, а предоставянето им е обвързано
от волята на потребителя. Допълва също, че тези услуги нямат характер на
действия по управление и усвояване на кредита.
В заключение се прави искане
разпореждането на първостепенния съд да бъде отменено и да бъде издадена заповед
за изпълнение за процесните суми.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № 124/2020
г. по описа на Районен съд Балчик е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“
ЕООД. В заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Г.Д. и Божидар Василев, за
следните суми: 2917, 47 лева главница по договор за потребителски кредит; 946, 86
лева договорно възнаграждение за периода от 15.10.2018 г. до 27.08.2019 г.; 2156,
16 лева възнаграждение за допълнителен пакет от услуги; 331, 91 лева обезщетение
за забава за периода 16.10.2018 г. – 27.08.2019 г; 30, 00 лева такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
С Разпореждане
№ 233 от 10.03.2020 г. по ч.гр.д. № 124 Районен съд Балчик е отхвърлил искането
на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за сумата от 2156, 16 лева възнаграждение за допълнителен
пакет от услуги; за сумата от 30, 00 лева, представляваща такси
за извънсъдебно събиране на вземането и за сумата от 946, 86 лева, представляваща
договорно възнаграждение за периода от 15.10.2018 г. до 27.08.2019 г.
Въззивната
инстанция намира съдебния акт за правилен.
Заповедният
съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със
закона или с добрите нрави, изводимо от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Самият законодател е вменил такова задължение на заповедния съд, поради
което и възражението на жалбоподателя, с което се отрича компетентността на
районния съд по тези въпроси е неоснователно. В този смисъл е и Определение №
974 от 07.12.2011 г. по ч.т. д. № 797/2010 на II т.о. на ВКС.
В тази
връзка следва да бъде посочено, че от 24.12.2019 г. е в сила новата редакция на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Нормата е императивна и задължава заповедния съд
да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя
произтича от потребителски договор. Такъв е и настоящият случай. Оттук следва,
че като се е произнесъл по въпроса за неравноправността на процесната
неустойка, първостепенният съд не е превишил правомощията си, а се е съобразил
в максимална степен със законодателната воля, намерила израз в последните
законодателни промени на процесуалния закон.
Клаузата,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, е нищожна.
От съглашението е видно, че в пакета са включени следните допълнителни услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
Систематичното
тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на законодателя да
бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за
действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и
забранява вторите.
Улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства не е действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като следва по време сключването му. Насочеността
на услугата към факт, стоящ извън заемното правоотношение, е основание връзката
ѝ със заемното правоотношение да бъде отречена напълно. При това
положение не може да бъде направен извод, че спада и към допълнителните услуги
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Останалите
услуги от пакета представляват възможност за отлагане на погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой вноски; възможност за смяна на дата
на падеж. Те също не спадат към групата на допълнителните услуги, за които е
разрешено събирането на такси и комисионни. Това е така, защото допълнителни са
тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации, които при
договора за кредит са предоставяне на парична сума (от банката) и връщане на
същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения падеж (от
кредитополучателя). Такива са издаването на различни удостоверения от банката,
включително заверени копия от договора/погасителен план, известяване със смс
или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др.
Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит,
поради което е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй
като не са предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните
административни разходи по отпускането или управлението на един кредит. Изброените
възможности за отлагане и намаляване на вноски, както и за смяна на падеж, имат
пряко отношение към съществените престации при договора за кредит и от тази
гледна точка не може да бъдат определени като допълнителни услуги. Поради тази
причина уговарянето им е извършено в нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
От друга
страна събирането на такси и комисионни за услуги, чието предоставяне от
търговеца не е сигурно, а хипотетично, противоречи на изискването за
добросъвестност. По този начин дългът на потребителя необосновано се увеличава,
докато изпълнението на тези задължения от търговеца се поставя в зависимост от
настъпването на допълнителен факт. Това води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, което е основание процесната
клауза да бъде определена като неравноправна.
С уговорката
за заплащане на пакета от допълнителни услуги е нарушена и нормата на чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК, тъй като в споразумението липсва посочване на цената на всяка
една услуга поотделно.
Вземането
за сумата от 30, 00 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно
събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на
длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея,
посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения,
поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на
вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ
за основния предмет на договора разход.
Този вид
дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че
уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия
договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на
клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо настоящият
състав споделя изводите на първостепенния съд за нищожност на коментираната
клауза.
Клаузата
за възнаградителна лихва също е нищожна. В настоящия случай цифровото ѝ
изражение е 41, 17 %. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното
възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно, приложим
е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при
съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната
практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Настоящият
състав също възприема това становище. Към момента на сключване на договора за
потребителски кредит законната лихва е била 10%. При възнаградителна лихва от 41,
17% е видно, че същата е по-голяма от трикратния размер на законната лихва.
Оттук се заключава, че договорното възнаграждението противоречи на добрите
нрави и като такова е нищожно. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС -
Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация разпореждането на първостепенния съд следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 233 от 10.03.2020 г. по
ч.гр.д. № 124, с което Районен съд Балчик е отхвърлил искането на заявителя
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 2156, 16 лева възнаграждение за допълнителен пакет от услуги;
за сумата от 30, 00 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на
вземането и за сумата от 946, 86 лева, представляваща договорно възнаграждение
за периода от 15.10.2018 г. до 27.08.2019 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.