Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/19.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на първи
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6314
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, съдебен адрес:***, чрез адв. В.Г.от САК срещу
П.Д.Г., ЕГН **********,
адрес: ***,
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415,
ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове
с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.205 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за мобилни услуги от
08.02.2016г. за мобилен телефонен номер ***, както следва: 123.16 лева представляващи незаплатена цена за ползвани
далекосъобщителни услуги по фактура
№***/01.07.2016г. за отчетен период от 01.02.2016 год. до 30.04.2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 30.11.2017г. до окончателното й изплащане и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца 59.97лв. неустойка за предсрочно прекратяване
на договора по чл.11, за която сума е издадена фактура ***/01.07.2016г. и 99.80 лева незаплатени лизингови вноски
по договор с аб.
№ *** от 08.02.2016г.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически
твърдения: по силата на сключен между страните договор от 08.02.2016 г. на
ответника е предоставен мобилен номер *** с месечен абонамент 19.99 лева по програма Резерв. На
абоната е предоставено мобилно устройство LENOVO,
модел А6010 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 4.99 лева всяка. Срокът на договора бил до 08.02.2018г.. В срока на
действие на договора били издадени фактури за ползвани далекосъобщителни услуги
№***/01.03.2016г.
за отчетен период 08.02.2016г. – 29.02.2016г. с падеж 16.03.2016г.; №***/01.04.2016г. за отчетен период
01.03.2016г. – 31.03.2016г. с падеж 16.04.2016г.; № ***/01.05.2016г. за отчетен
период 01.04.2016г. – 30.04.2016г. с падеж 16.05.2016г. и кредитно известие № ***01.06.2016г.
с падеж 16.06.2016г.. Твърди
се, че въз основа на договора ищецът е предоставил, а ответникът е потребил определено количество мобилни услуги. Заплащането
на ползваните по договора услуги се извършвало въз основа на фактура, която се
издавала за всеки месец. Така в срока на действие на договора, ищецът е издал процесните фактури на обща стойност 123.16 лева,
остойностяваща цена на потребени мобилни услуги.
Ищецът имал право до получи в срок всички плащания дължими от потребителя, на
което реципрочно било задължението на потребителя да плати, като съобразно
уговореното в договора неизпълнението на тези задължения обуславяло правото на
оператора да прекрати едностранно договора. Поради допуснатото от ответника
договорно неизпълнение, ищецът спрял предоставяне на услугата на 25.05.2016г. и
договорът бил прекратен по вина на потребителя. Неизпълнението на задължението
на абоната по заплащане на потребените от него услуги
е дало право на оператора, на основание чл.11 от договора да начисли и
неустойка за неизпълнение съобразно уговореното между страните, а именно в
размер на дължимите 3 - месечни абонаментни такси. На основание т.12, ал.2 от
ОУ към лизинговите договори, вноските за предоставеното мобилно устройство са
обявени за предсрочно изискуеми. Така дължими са 19 вноски за периода
м.07.2016г.-м.01.2018г.. На основание чл.2 от договора за лизинг, за да
придобие собствеността върху предоставеното устройство, лизингополучателят
следвало за заплати допълнителна сума от 4.99 лева. За вземането си срещу
ответника, представляващо цена на предоставени далекосъобщителни услуги, ищецът
се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 18203 по описа на ВРС за 2017 г.. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била
връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, поради което
за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание,
чрез процесуален представител с молба от 27.02.2019г. прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
С
оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които
възлизат на сумата от 125 лева -
довнесена държавна такса и 180 лева заплатено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, в отношенията между ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, от една страна и П.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, от друга, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника, произтичащо от Договор за мобилни услуги от
08.02.2016г. за мобилен телефонен номер ***, както следва: 123.16 лева представляващи незаплатена цена за ползвани
далекосъобщителни услуги по фактура
№***/01.07.2016г. за отчетен период от 01.02.2016 год. до 30.04.2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 30.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 вр.
чл.205 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД П.Д.Г., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, *** сумата в размер 59.97лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 08.02.2016г. по чл.11, за която сума е издадена фактура ***/01.07.2016г.
и 99.80 лева незаплатени лизингови
вноски по договор с аб. № *** от 08.02.2016г. за устройство LENOVO,
модел А6010 Black.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
*** сумата от 205 /двеста и пет лева/ лева, представляваща реализирани
от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.18203/2017г.
на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, *** сумата от 305 лева /триста и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: