Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7602 по
описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от Д.Ж.М. против В.Г.Н. обективно
съединени искове в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на
основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД на договор от 26.11.2010г. за покупко-продажба
на недвижим имот
в гр.София,
ж.к. ******, обективиран в НА № 20, том І, рег.№
4138, дело № 194/2010г., като привиден при абсолютна симулация и с правно
основание чл.17 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора като привиден при
относителна симулация и прикриващ договор за дарение, съединен с иск по чл.30,
ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част.
Твърденията на ищцата са, че е
наследник по закон на своя баща Ж.Б.М., починал на 05.12.2018г., последният от
своя страна единствен наследник на М.К.М., починала на 22.09.2018г. Двамата
притежавали недвижим имот-апартамент № 95 в гр.София, ж.к.******, който приживе
прехвърлили чрез договор за покупко-продажба на ответника, обективиран
в посочения нотариален акт. Твърденията са този договор да е нищожен, като
сключен при условията на абсолютна симулация-страните не са желаели
настъпването на последиците му, а целта е била имотът привидно да се прехвърли
на ответника до погасяване задълженията на наследодателя на ищцата Ж.М.към
трето лице „Т.Б.А.Л.“ ЕАД, след което собствеността да се прехвърли обратно.
Ако съдът счете, че договорът не е нищожен поради абсолютна симулация, навежда
на неговата относителна симулативност по чл.17 ЗЗД
като прикриващ дарение с твърдение да не е била платена посочената в
нотариалния акт продажна цена. Твърди прикритата сделка да накърнява запазената
ѝ част с искане за нейното възстановяване по чл.30 ЗН.
Ответникът оспорва исковете с възраженията, че волята и
намерението на страните по договора е било да настъпят правните му последици,
като от страна на ищцата не били представени писмени доказателства,
обосноваващи твърдяната симулация. Поддържа срещу прехвърленото право на
собственост да е заплатил уговорената продажна цена в брой и преди сключването
на договора по изрично настояване на продавача Ж.М., което обстоятелство било
удостоверено в съставения нотариален акт. Причината за този начин на плащане
била, че бащата на ищцата имал множество задължения към различни кредитори, а и
спрямо него било образувано изпълнително дело, като целта била продажната цена
да не бъде запорирана от ЧСИ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Не се спори М.К.М. и Ж.Б.М. да са
били съсобственици на недвижим имот-Апартамент № 95, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.207.63.1.95, находящ
се в гр. София, ж.к. ******, с площ от 63.89 кв.м., състоящ се от една стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: югоизток - двор, югозапад - ап.
№ 96, североизток-ап. № 94, северозапад-ап. № 94,96 и стълбище, заедно с мазе №
28 с площ от 5 кв.м., таванско помещение № 13 с площ от 4 кв.м. и 0.578 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, в което е построена.
На 26.11.2010г. сключили с ответника
В.Н. договор за покупко-продажба на имота, обективиран
в НА № 20, том IІ, рег.№ 4138, дело № 194/2010г. В него е посочено, че
продажната цена от 50 000 евро продавачите са получили от купувача
съобразно дяловете си предварително и напълно, както и че продавачите запазват
безвъзмездно правото на ползване върху имота заедно и поотделно до края на
живота си.
От представените преписи-извлечения
от акт за смърт и удостоверения за наследници се установява, че М.М.починала на 22.09.2018г., като към датата на смъртта си
била със семейно положение вдовица, а нейният син Ж.Б.М. починал на
05.12.2018г., към която дата бил разведен. Ищцата е негова единствена дъщеря и
наследник със запазена част по чл.28 ЗН и чл.29 ЗН. След смъртта му приела
наследството по опис, видно от представеното Определение от 11.03.2019г. по гр.
д. № 12812/2019г. на СРС, 117 състав.
Не е спорно още, че ответникът и
бащата на ищцата са били близки приятели и колеги, които работили като
таксиметрови шофьори. Преди сключването на договора за продажба на имота срещу Ж.М.била
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист на
03.09.2010г. по гр.д.№ 33282/2010г. по описа на СРС, 72 състав, за сумата от
6506.29 евро въз основа запис на заповед в полза на „Т.Б.А.Л.“ АД, с което
дружество е имал сключен договор за лизинг на лек автомобил. Въз основа
изпълнителния лист било образувано изп.д.№
20108410403357 по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, по което му била
връчена покана за доброволно изпълнение.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Г., Р.П., Г.Н. и П.К..
Свидетелят Д.Г. е съученик на ищцата, с която
израснали заедно и познава баща ѝ Ж.М.. В разговори последният споделял,
че процесното жилище трябва да остане за дъщеря му и
нейните деца. Преди това продал друг свой имот в кв.Павлово. Споделял, че има финансови
проблеми и необходимост от парични средства поради наличие на задължения, които
трудно погасявал и по тази причина обмислял възможността да прехвърли
апартамента на дъщеря си. Не е споменавал на свидетеля, че може да го продаде
на някой друг. Знае да е продаден, но не
и на кого.
Свидетелят Р.П. сочи в показанията си, че в края на м.
септември или м. октомври 2010г. ответникът, когото познавал отдавна, го
помолил да отиде с него до процесния апартамент на Ж.М.,
където парите за продажбата му били предадени в брой. Там била и майка му М.М.. Видял как ответникът предава на М.сума пари в пачки на
банкноти в евро, но не знае колко. М.ги взел и заявил, че ще ги преброи по-късно,
а след това извикал такси за да отидат с ответника при нотариус за оформяне на сделката.
След продажбата свидетелят разговарял с ответника, който му казал, че купил
апартамента, както и с Ж.М., който му споделил, че е благодарен на В.Н. за
помощта.
Свидетелят Г.Н. заявява, че познава В.Н. и Ж.М.като
клиенти в автосервиза, където работи, а и е съсед с първия. Сочи в показанията
си, че закарал В.Н. и св.Р.П. до апартамента на М.и присъствал на срещата, на
която била предадена сумата. Ж.М.прибрал парите, без да ги брои и заедно с
купувача тръгнали да изготвят документите по продажбата. Не знае каква сума е
била предадена, както и ответникът не му е казвал за колко е купил апартамента.
На двамата свидетели /Н. и П./ ответникът казал, че парите, които предава са
предназначени за покупка на имот.
Свидетелката П.К. е майка на ищцата и бивша съпруга на
М., с когото се развели през 1984г. Сочи, че след развода живеела в съседен
вход на същия блок и поддържала добри отношения с него, както и помагала в
грижите за майка му. За продажбата разбрала през септември 2018г., когато бившият
й съпруг споделил, че са го посъветвали да прехвърли апартамента си на В.Н. за
да не може дъщеря му да наследи неговите дългове и да продадат принудително
жилището. С ищцата се разбрали да съберат сумата от 3000лв., да се явят пред
нотариус и да си върнат апартамента. Бившият ѝ съпруг изразявал
увереност, че ответникът, както и съпругата и децата му, никога няма да имат
претенции към процесния апартамент. Сочи, че М.имал
сериозни финансови затруднения, без да знае точно какви, както и лично й казал,
че не е споделял с приятели за прехвърлянето на имота на друго лице.
При горното от фактическа страна
съдът намира от правна следното:
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД привидните договори са
нищожни. Такива са договорите, при които страните са се съгласили, че няма да
бъдат обвързани от правните им последици, а целят създаването на привидност
пред третите лица за това какви са действителните им отношения. Привидността е
относителна и абсолютна. Когато страните сключат договора, но не желаят да се
обвържат с него, а с последиците на друго прикрито съглашение е налице
относителна симулация. В този случай привидното /външно обективирано/
съглашение е нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, като в отношенията
между страните се прилагат правилата на прикритото, ако са налице условията за
неговата действителност-чл.17, ал.1 ЗЗД. При абсолютната симулация страните
изобщо не желаят да се обвържат от последиците на сключения договор и без да
прикриват друго съглашение.
За да се приеме абсолютна симулация и в този смисъл
нищожност по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД следва да се установи, че страните по
оспорения договор не са имали воля да се обвържат от него, конкретно да се прехвърли
правото на собственост върху имота срещу заплащането на определена цена, а са
го сключили само за да създадат привидна правна последица, настъпването на
която не са желаели. Съответно за да се приеме относителна симулация по чл.17 ЗЗД следва да се установи, че действителната воля на страните е била вместо с
продажба да се обвържат с друг договор. И в двете хипотези привидността не се
предполага, а подлежи на главно и пълно доказване от ищцата.
По начало симулацията се установява с писмено
доказателство-„обратно писмо“, в което страните са обективирали
признанието за привидност на сключения договор, респ. прикритото съглашение. Документ
с такова съдържание разкрива в пълна степен и е достатъчно доказателство за симулативността на явното изявление. При липса на съставено
обратно писмо установяването може да се осъществи с други документи,
съставляващи начало на писмено доказателство, и свидетелски показания. Тези други документи съобразно чл.165, ал.2 ГПК могат да бъдат изхождащи от
насрещната страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които
правят вероятно твърдението за привидност на съглашението. Изискването на
процесуалния закон за начало на писмено доказателство се поставя в случаите, когато оспорването е между страните по договора и е
от значение за допустимостта на свидетелски показания, защото разпоредбата на
чл.164, ал.1, т.6 ГПК забранява със свидетели да се опровергава съдържанието на
изходящ от страната частен документ. Предвиденото в чл.165, ал.2 ГПК
ограничение в способите на доказване не важи за третите лица и за наследниците,
каквато е ищцата, когато сделката е насочена срещу тях. При твърдение за
симулация те могат да я разкрият с всички допустими по ГПК доказателствени
средства, включително свидетели и без начало на писмено доказателство.
В случая поддържаната от ищцата симулативност
на договора за продажба не се основава на „обратно писмо“, което да съдържа
изявление на продавачите и/или ответника, че волята им при неговото сключване е
била различна от тази изразена в съставения нотариален акт, нито по делото са
представени писмени доказателства от категорията на тези по чл.165, ал.2 ГПК,
които да навеждат вероятна привидност. Събрани са единствено свидетелски
показания, чиято съвкупна преценка не налага извод постигнатото съгласие да е
било симулативно.
Нотариалният акт за сделка е официален свидетелстващ
документ с материална доказателствена сила, удостоверяващ
фактите, които са се осъществили пред нотариуса-явяването на страните,
прочитането на акта и изявлението им за съгласие с неговото съдържание. Той е официален
документ и в частта, в която отразява удостоверяването от нотариуса, че
продавачът по сделката е направил изявление, че е получил продажната цена, а в
частта за самото изявление на продавача за получаване на цената има
характеристиките на частен документ, който обвързва автора си и неговите
универсални правоприемници. Страната или неин правоприемник, който оспорва
някой от удостоверените факти, носи тежестта да докаже по несъмнен начин
твърдените различни факти /Решение № 97/27.07.2020г. по гр.д.№ 1917/2019г. на
ВКС, III г.о.,
Решение № 198/10.08.2015г. по гр.д.№ 5252/2014г. на ВКС, IV г.о./. Така
отразеното в НА № 20/2010г. изявление на продавачите М.М.и
Ж.М.да са получили продажната цена от 50 000 евро предварително и в брой
не се опровергава, а се потвърждава от показанията на св.Р.П. и Г.Н., които са
присъствали на предаването на сумата, макар и да не знаят точно колко е било
платено. Към момента на сключване на договора не са действали ограниченията на
ЗОПБ /обн. ДВ бр. 16/22.02.2011г./, поради което съдоговорителите не са били задължени да изберат плащане по
банков път.
Меродавно за преценката дали е налице абсолютна
симулация е доказването съгласувана воля на страните, че не желаят да се
обвържат от правните последици на сключения договор. При продажба фактът на
неплащането на цената не е елемент от фактическия състав на чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, а може да служи само като индиция за симулативност. По делото е установено обратното. Купувачът
е платил цената, съответно продавачите
са я получили /приели плащането/, което недвусмислено сочи на воля да се
обвържат с договора и са желаели именно произтичащите от него правни последици-да
се прехвърли правото на собственост срещу определена цена.
Този извод в пълна степен важи и по
отношение поддържаната относителна симулация по чл.17 ЗЗД. Обективираното
в нотариалния акт съгласие за продажба и доказаното плащане на цената от
купувача на продавачите изключва не само привидност по смисъла на чл.26, ал.2,
пр.5 ЗЗД, но и привидност с прикриване на договор за дарение. В подкрепа на последното ищцата не е привела нито
едно доказателство, а в показанията си всички разпитани свидетели говорят за
продажба, т.е. от тях не се установява, че действителната воля е била имотът да
бъде подарен, вместо продаден. Обстоятелството, че години след прехвърляне
правото на собственост наследодателят на ищцата и неговата майка са живели в
апартамента е в упражняване правото им да го ползват пожизнено, изрично
уговорено с договора. Запазването правото на ползване е част от свободата на
договаряне, но няма връзка с основанието, на което се прехвърля правото на
собственост. Постигнатото от страните съгласие в тази част има отношение
единствено към възможността продавачите да продължат да упражняват фактическа
власт върху имота и след разпоредителната сделка.
Данните за сериозни финансови затруднения и дългове
към различни кредитори на единия от продавачите Ж.М.; започналото против него
принудително изпълнение непосредствено преди продажбата; изявленията му пред
ищцата и други лица, че ще остави имота на нея /св.Грънчаров/, както и разговорите
с дъщеря му години след това да съберат парична сума и да си възстановят
собствеността върху имота /св.Кръчмарска/ не обосновават друга воля към момента
на сключване на договора, освен изразената в нотариалния акт. Част от тях
обясняват причините да се разпореди в полза на ответника със своята част от
имота /не и по отношение другия съсобственик/, които в случая са без правно
значение, а в останалата част сочат на изразено впоследствие желание да
придобие с нова сделка имота от ответника. Допълнително следва да се посочи, че
представения нотариален акт не съдържа уговорка за обратно изкупуване, нито са
събрани доказателства при сключване на договора да е било постигнато съгласие с
ответника в тази посока, в който случай договорът би бил нищожен на друго
правно основание-чл.209 ЗЗД.
По изложените съображения предявените в условията на
евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.17 ЗЗД са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Отхвърлянето на втория иск за
относителна симулация обуславя отхвърляне и на съединения с него иск по чл.30 ЗН, тъй като не е налице дарение, което да уврежда ищцата като наследник със
запазена част.
Ответникът е направил разноски в
производството по делото в размер на 100лв. за свидетели. Със списъка за
разноски по чл.80 ГПК претендира и адвокатско възнаграждение от 2500лв., но
лисват доказателства такова да е било уговорено и платено, поради което ищецът
не дължи заплащането на разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата от 100лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.Ж.М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 2, против В.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, главен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожността като привиден и евентуален иск за прогласяване
нищожността на основание чл.17 ЗЗД като привиден, прикриващ дарение на договор
от 26.11.2010г. за покупко-продажба на недвижим имот-Апартамент № 95,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.207.63.1.95, находящ се в гр. София, ж.к. ******, с площ
от 63.89 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения,
при съседи: югоизток-двор, югозапад-ап. № 96, североизток-ап. № 94, северозапад-ап.
№ 94,96 и стълбище, заедно с мазе № 28 с площ от 5 кв.м., таванско помещение №
13 с площ от 4 кв.м. и 0.578 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е изградена, обективиран в НА № 20, том IІ, рег.№ 4138, дело № 194/2010г.;
както и иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена
част.
ОСЪЖДА Д.Ж.М., ЕГН **********,***,
да заплати на В.Г.Н., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 100лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на
страните.
СЪДИЯ: