Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр.Плевен, 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №637 по описа за 2020г. на Административен съд Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от С.Б.Н. *** срещу
Решение №Ц 2153-14-38/06.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е
отхвърлена жалба вх.№Ц1012-14-57/08.06.2020г. и е потвърдено Разпореждане
№143-00-100-3/11.05.2020г. на Ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Плевен, като правилно и законосъобразно.
В жалбата са наведени доводи, че оспореният акт е
незаконосъобразен. Твърди се, че работи като музикант на круизен кораб, плаващ
под немски флаг, с австрийски собственици, която компанията е със седалище в
Република Кипър. Твърди се още, че корабът преминава през териториите на всички
европейски държави по поречието на река Дунав. Твърди се също, че работодателят
му го осигурява здравно и социално в Република Кипър, като през март 2019 г. от
кипърските социални служби е поискано определяне на приложимото законодателство
от ЦУ на НАП, съгласно чл.16 от Регламент 987/2009, за да може да се издаде
документи U1, който да потвърди осигуряването и да се отпусне
обезщетение за безработица. Сочи се, че такъв документ е издаден от кипърската
компетентна институция. Счита се, че съгласно чл.13, §5 от Регламент 883/2004,
за него е приложимо българското законодателство, доколкото в България получава
възнаграждението си по банков път, заплаща всички данъци и осигуровки, и харчи
целия си доход - в България е обичайното му местопребиваване. Твърди се, че приложимото
към него право е следвало да бъде определено при подаване на заявлението за
безработица на 09.01.2017 г., а не повече от две години по-късно. Счита се, че
това е съществено нарушение на процедурата, което го лишава от правото на полагащото му се
обезщетение, доколкото правото му да подаде заявление в Кипър за обезщетение за
безработица е преклудирано. Сочи се, че негови колеги, работещи при същия
работодател, са получили обезщетение, като прилага разпореждане по отношение на
един от тях. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърденото с него
разпореждане за отказ за изплащане на обезщетение за безработица, алтернативно,
ако се отхвърли искането, да се изпрати на компетентната институция в Кипър, за
да му се изплати обезщетение за безработица.
От ответника не е представен писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с
адв.К. с пълномощно по делото, която поддържа депозираната жалба по наведените
в нея основания. Излага допълнителни такива във връзка с приложението на Европейското законодателство и на процесния регламент, който
касае именно лицата получаващи обезщетение, които упражняват дейност на
територията на държавите членки. Счита за опровергано становището, което е
послужило за отказ в разпореждането на НОИ, че Н. няма постоянно местоживеене
по постоянен и настоящ адрес в Република България. В заключение моли за отмяна
на оспорения акт и претендира разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Нормата на чл.118, ал.1, изречение
първо от КСО регламентира, че Решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния
съд. Решението е връчено на жалбоподателя на 08.07.2020 г. /обратна
разписка на л.60/, а жалбата е подадена на 20.07.2020г., т.е. в регламентирания
14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права
и законни интереси са накърнени, е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С.Б.Н. е подал заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО на
09.01.2017г. /л.8/. Към същото е приложено заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава—членка на ЕС със СЕД U002/004 /л.9/, в което сочи, че е необходимо да бъдат
удостоверени периоди в Кипър: 01.05.2012 г. - 02.12.2012 г., 20.03.2013 г. –
07.01.2014 г., 20.03.2014 г. – 10.11.2014 г., 07.07.2015 г. – 06.01.2016 г. ,
24.03.2016 г. - 07.01.2017 г. За всички периоди като работодател е посочен Sea Chefs River Cruises Life LTD със седалище Кипър.
С писмо от 13.01.2017г. /л.10/ ТП на НОИ Плевен е
поискало съдействие от дирекция „Европейски регламенти и международни договори”
в НОИ за издаване на СЕД U002/004 от
компетентната институция в Кипър.
С оглед изискания
формуляр производството пред ТП на НОИ Плевен е спряно /разпореждане на л.11/.
Н. е подал последваща декларация /л.л.13-14/ от
08.03.2017 г., че считано от 09.03.2017 г. декларира, че упражнява трудова
дейност. С последваща декларация от 08.11.2017 г. /л.16/ сочи, че
правоотношението му е прекратено, считано от 05.11.2017г. Към същата е
приложено заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава—членка на ЕС със СЕД U002/004 за периода 09.03-04.11.2017 г. при същия
работодател /л.17/. Приложена е и декларация относно определяне на пребиваване във
връзка с прилагане на чл.65 /2/ от Регламент №883/2004 /л.18/, в която се сочи,
че е работил като наето лице, през периода на последната заетост: съпругата му
е живяла в държавата по последната заетост, децата му са живели/учили в
България, преобладаващата част от роднините му са живели в Българпия, притежава
собствено жилище в България, преобладаващата част от социалните му контакти са
в България, и в България е установен трайно.
С писмо от 09.11.2017 г. /л.19/ ТП на НОИ Плевен отново
е поискало съдействие от дирекция „Европейски регламенти и международни
договори” в НОИ за издаване на СЕД U002/004 от
компетентната институция в Кипър във връзка с промяната на обстоятелствата.
Н. е подал
последваща декларация /л.л.21-22/ от 24.11.2017 г., че считано от 27.11.2017 г.
декларира, че упражнява трудова дейност. С последваща декларация от 09.01.2018
г. /л.24/ сочи, че правоотношението му е прекратено, считано от 08.01.2018 г.
Към същата е приложено заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от
друга държава—членка на ЕС със СЕД U002/004 за периода
27.11.2017 г. - 05.01.2018 г. /л.25/.
С писмо от 10.01.2018 г. /л.26/ ТП на НОИ Плевен отново
е поискало съдействие от дирекция „Европейски регламенти и международни
договори” в НОИ за издаване на СЕД U002/004 от компетентната
институция в Кипър във връзка с промяната на обстоятелствата.
Н. е подал последваща декларация /л.л.28-29/ от
30.03.2018 г., че считано от 03.04.2018 г. декларира, че упражнява трудова
дейност. С последваща декларация от 09.01.2019 г. /л.32/ сочи, че
правоотношението му е прекратено, считано от 04.01.2019 г. Към същата е
приложено заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава—членка на ЕС със СЕД U002/004 за
периодите 03.04.2018 г. – 09.11.2018 г. и 04.12.2018 г. – 04.01.2019 г. /л.31/.
Приложена е и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на чл.65 /2/ от Регламент №883/2004 /л.33/, в която се сочи, че е
работил като наето лице, през периода на последната заетост: съпругата му е
живяла в държавата по последната заетост, децата му са живели/учили в България,
преобладаващата част от роднините му са живели в Българпия, притежава собствено
жилище в България, преобладаващата част от социалните му контакти са в
България, и в България е установен трайно.
С писмо от 11.01.2019 г. /л.34/ ТП на НОИ Плевен отново
е поискало от дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ да
изиска издаване на СЕД U002/004 от компетентната институция
в Кипър във връзка с промяната на обстоятелствата.
Н. е подал последваща декларация /л.36/ от 21.03.2019
г., че считано от 23.03.2019 г. декларира, че упражнява трудова дейност. Приложено
е и заявление-запитване от 21.03.2019 г. /л.37/, в което се сочи, че от януари
2017 г. е подал нееднократно документи за обезщетение за безработица, но не е
пристигнал документ U1. Моли се за съдействие.
С писмо от 22.03.2019 г. /л.38/ ТП на НОИ Плевен отново
е поискало от дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ да
изиска издаване на СЕД U002/004 от компетентната институция
в Кипър, като е посочено, че такива искания са правени през 2017, 2018 и 2019
г., но няма получен СЕД.
С писмо от 17.05.2019 г. от дирекция „Европейски
регламенти и международни договори” в НОИ е изпратено заверено копие на писмо
от компетентната институция в Кипър с информация, че не могат да издадат ПД U1, защото искат определяне на приложимото законодателство
от компететната българска институция – НАП съгласно чл.16 от Регламент
№987/2009 /л.39/.
С писмо от 27.06.2019 г. /л.41/ ТП на НОИ Плевен е
изпратило на дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ
копия на още документи от работодателя от Кипър, за препращане по компетентост
на НАП.
От дирекция „Европейски регламенти и международни
договори” в НОИ до ТП на НОИ Плевен е изпратено писмо от 13.03.2020 г. /л.42/,
че се изпраща преносим документ ПД U1. Същият е
приложен на л.л.43-44. Преводът му на български език е приобщен на л.л. 69-72. В
същия са посочени периодите, в които Н. е бил осигурен, посочено е, че
заетостта е прекратена поради изтичане срока на договора, а също е посочено, че
лицето няма право на обезщетения за безработица от службата, издала документа,
защото съгласно законодателството на държавата, не съществува право на обезщетения.
Посочените осигурителни периоди са 21.06.2012 г. – 07.12.2012 г., 25.03.2013 г.
– 05.01.2014 г., 25.03.2014 г. – 08.11.2014 г., 07.07.2015 г. - 04.01.2016 г.,
27.03.2016 г. – 04.01.2017 г., 09.03.2017 г. – 05.01.2018 г., 03.04.2018 г. –
04.01.2019 г.
С писмо от 02.04.2020 г. /л.45/ ТП на НОИ Плевен е
изпратило на дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ
искане за получаване на информация за приложимото законодателство от НАП.
По преписката е
приобщено писмо /л.46/, с което на ТП на НОИ е изпратено становище относно приложимото
законодателство /л.л.47-49/. В становището, което е от 17.07.2019г., се сочи,
че по отношение на Н. не е приложимо българското законодателство, а това на
Република Кипър на основание чл.13/1/б/ от Регламент №883/2004. Изложени са
мотиви, че като наето лице от кипърска фирма, която осъществява дейност в две
или повече държави членки е подчинено на законодателството на държавата-членка,
в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или
работодателя, който го е наел, ако лицето не осъществява значителна част от
дейността си в държавата членка по пребиваване. Направен е извод, че Н.
пребивава по смисъла на Регламент №883/2004 на територията на България, ще
работи на територията на държави от ЕС като заето лице от кипърски работодател
и няма да упражнява дейност на територията на България. За периода на трудова
ангажираност от 21.06.2012 г. до 04.01.2019 г. приложимото законодателство е
това на Република Кипър.
След получаването на становището от ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ Плевен е издадено разпореждане /л.50/
за възобновяване на производството, като с последващо негово разпореждане
№141-00-100-3 от 11.05.2020 г. /л.51/ е отказано отпускане на парично обезщетение
за безработица. Като основание за отказа е посочено полученото становище и
специално чл.13/1/б/ от Регламент №883/2004, като за Н. не е приложимо
българското осигурително законодателство.
Разпореждането е получено на 21.05.2020 г. /л.52/,
като срещу същото е подадена жалба по административен ред /л.53/, в която се
излагат същите твърдения, както в жалбата до съда.
По така подадената жалба е постановено процесното Решение
№ Ц 2153-14-38 от 06.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен /л.л.56-59/.
В същото са описани жалбата и твърденията в нея, правното основание за
обжалването, фактите относно осигуряването на Н. /същите, както са изложени
по-горе/, като е посочено, че спорният въпрос е относно приложимото
законодателство по отношение на Н. и неговата трудова дейност в периода преди
подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица през 2017 г.
Посочено е, че от компетентната институция в Република Кипър е изискано
издаване на документи СЕД U002/004 за удостоверяване
на осигурителен стаж и осигурителен доход. Посочено е още, че вместо исканите
документи от компететната институция на Кипър е получено писмо с искане по
чл.16/6/ от Регламент №987/2009 за определяне на приложимото законодателство. Отразено
е, че съгласно чл.16/6/ от Регламент №987/2009,
ако съответното лице не предостави информацията, посочена в параграф 1,
разпоредбите на настоящия член се прилагат по инициатива на институцията,
определена от компетентния орган на държавата-членка на пребиваване веднага
след като се изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована
институция. Посочено е, че НАП е компететната институция за България, която е
определила със становище, че приложимото законодателство за Н. е законодателството
на Република Кипър. Налице е препращане към становището, като е направен извод,
че като се е съобразил с последното, ръководителят на осигуряването за
безработица е постановил правилно разпореждане. Жалбата е отхвърлена, а
разпореждането - потвърдено.
По делото е приобщена още Заповед
№1015-14-64/25.04.2018 г. /л.л.74-75/, съгласно т.6 от която всички документи,
свързани с парични обезщетения за безработица, се разпределят между главните
експерти по осигуряването. В т.1 е посочено, че главен експерт е Цветелина
Дашкова, подписала разпореждането, с което е постановен отказ.
Приложен е Нотариален акт от 2010 г. /л.л.80-82/,
съгласно който Н. е собственик на апартамент в гр.Плевен, ул.”Генерал Колев”
№14, ет.2, ап.4. Приобщени са и квитанции за платени данъци и ТБО за същия имот
/л.83/.
Приложено е и Превод на писмо от министерството на труда,
социалните грижи и социалното осигуряване на Кипър /л.73/, в което се сочи, че
формуляр U1 ще се издаде, след получаване на решение от страна
на българските служби, че приложимото законодателство е това на Република
Кипър.
Приобщени са и месечни отчети по банкови сметки на Н.
/л.л.101-128/, от които е видно, че получава заплатата си по банкова сметка ***,
и срещу заплатата в евро закупува левове.
По искане на оспорващия по делото е разпитан св.Ц. Н.,
брат на съпругата на жалбоподателя. Същият сочи, че през по-голямата част от
времето Н. и съпругата му пътуват на кораб по р.Дунав, а през декември, януари,
февруари, март са си в Плевен. Заявява, че имат жилище в Плевен, където
получават трудовото си възнаграждение по банков път. Сочи, че работят като
музиканти на кораб и пътуват по река Дунав, а собственик е немска фирма,
регистрирана в Кипър. Твърди, че всяка година ги взема от летището като се
прибират, и ги вози до гр.Плевен. Сочи, че никога не са били в Кипър.
За пълнота съдът отбелязва, че в справки на ТП на НОИ
се сочи, че са представени копия от актове за прекратяване на трудовите
правоотношения, но те са били върнати на Н., като по преписката не са налице техни
копия.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.54ж ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на НОИ.
Законът допуска правомощията на ръководителя на
осигуряването за безработица да бъдат делегирани на друго длъжностно лице със
заповед на директора на ТП на НОИ. В случая те са били делегирани със заповед
на лицето, което е подписало разпореждането. Разпореждането за отказ за
отпускане на обезщетение подлежи на задължителен административен контрол пред
Директора на ТП на НОИ – Плевен в 14-дневен срок от получаването му
съгласно чл. 117, ал. 1,
т. 2 б. "б" и ал. 2, т. 2 КСО. Решението, с което разпореждането е било потвърдено
е издадено от директора на ТП на НОИ.
Гореизложеното позволява да се направи извод, че
решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи
в рамките на предоставените от закона правомощия при спазване на
административно-производствените правила. Забавянето в издаването, с оглед на
постановеното спиране на производството, не е съществено процесуално нарушение,
което да доведе до незаконосъобразност на оспорения акт.
Разпореждането и решението на Директора на ТП на
НОИ-Плевен са издадени в необходимата писмена форма и съдържат правните и
фактически основания за издаването им. Оспорващият е имал възможност да участва
в административното производство, упражнил и правото си на жалба по
административен ред, като на възраженията му е отговорено в мотивите на решението
на Директора на ТП на НОИ.
По делото няма спор за факти. Н. работи като музикант
на круизен кораб, плаващ по поречието на река Дунав. Същият е нает от
дружество, регистрирано в Република Кипър, като се заплащат осигуровки за
периодите, когато работи. Тези периоди – в които работи, също не са спорни. По
времето, когато не е на работа на кораба, трудовото правоотношение на Н. с
дружеството се прекратява. През това време на прекратяване Н. ***, на адреса,
на който е регистриран, като обитава собствен апартамент. Получената заплата в
евро обменя за левове. Живее постоянно на територията на Република България, и
не е ходил никога в Кипър, което се установява от свидетелските показания на
св.Н..
Спорът по делото е правен - дали за Н. е приложимо
българското законодателство, защото само в случай, че е приложимо, същият би имал
право на обезщетение за безработица от ТП на НОИ за периодите, когато не е нает
на работа по трудово правоотношение с кипърския си работодател. Във всички
по-горе посочени периоди Н. е бил в трудови правоотношния с един и същ
работодател със седалище в Кипър. Доколкото Н. има периоди на осигуряване в
друга държава членка на Европейския съюз - Кипър, в случая са приложими
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социално осигуряване и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за
установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност, в сила 01.05.2010 г.
С присъединяването на Република България към
Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална
сигурност (като източник на вторичното право на ЕС) се прилагат пряко и с
приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на
държавите-членки. С Регламент № 883/2004 (основен регламент) са въведени
материалните разпоредби в сферата на координиране на системите за социална
сигурност на държавите-членки, докато в Регламент № 987/2009 (регламент по прилагане) се съдържат предимно
процедурни правила за прилагане на основния регламент. Основното правило
при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на
законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си
("lex loci laboris"). Лицата осъществяващи дейност като заети или
като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на
законодателството на тази държава (основание чл. 11 (3) (а) от Регламент № 883/2004). Приложимото законодателство се определя според
разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 -
16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници
между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в
персоналния му обхват).
Щом лице попада в приложното поле „ratione
personae" на Регламент № 883/2004, определено в член 2 от него, по принцип се прилага
залегналото в член 11, параграф 1 от този регламент правило за приложимост само на едно национално
законодателство и то се определя в съответствие с разпоредбите на дял II от посочения регламент (в този смисъл решение от 19 март 2015 г., Kik, C‑266/13,
EU:C:2015:188, т. 47 и цитираната
съдебна практика и решение от 25 октомври 2018 г., Уолтопия, C‑451/17, EU:C:2018:861, т. 42 и цитираната съдебна практика).
В случая от представените на настоящия съд
доказателства се установява, че през разглежданите периоди С.Н. запазва
местоживеенето си в своята държава членка по произход, а именно България,
същевременно работи като музикант на борда на кораб за сметка на работодател
със седалище в друга държава членка, а именно Кипър, на борда на плавателно
средство, плаващо под флага на трета държава членка, което плавателно средство
плава предимно на територията на Съюза – по река Дунав. Не е спорно, че в
случая следва да се приложат нормите на Съюза относно свободното движение на
работници, и по-конкретно на Регламент № 883/2004, доколкото трудовото правоотношение запазва достатъчно тясна връзка с
територията на Съюза (в този смисъл решение от 19 март 2015 г., Kik, C‑266/13,
EU:C:2015:188, т. 42 и цитираната
съдебна практика).
Според практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ наличие
на достатъчно тясна връзка между съответното трудово правоотношение и
територията на Съюза следва именно от факта, че гражданин на Съюза, живеещ в
държава членка, е нает на работа от предприятие, установено в друга държава
членка, за сметка на което той упражнява дейността си (решение от 19 март 2015 г., Kik, C‑266/13,
EU:C:2015:188, т. 43 и цитираната
съдебна практика).
Трудовите правоотношения на Н. запазват достатъчно
тясна връзка с територията на ЕС, доколкото същият пребивава в България,
мястото на установяване на неговия работодател се намира в Кипър, а коръбът, на
която работи, плава по река Дунав, по поречието на която болшинството държави
са членки на ЕС.
Поради това случаят попада в приложното поле на Регламент № 883/2004 и приложимото национално законодателство трябва да се определи в
съответствие с разпоредбите от дял II от посочения регламент.
В случая е безспорно, че за лице като С.Н. не се прилагат
предвидените в членове 12—16 от Регламент № 883/2004 специални правила относно командированите лица,
лицата, които осъществяват дейност в две или повече държави членки, които са
при условията на продължено осигуряване по избор на лицето, или тези, които са
договорно нает персонал на Европейските институции.
Същият не е и в някое от положенията, предвидени
в член 11, параграф 3, букви а)—г) от Регламент № 883/2004, които се отнасят до лица, осъществяващи дейност като
наето лице в една държава членка, държавни служители, лица, получаващи
обезщетения за безработица, или лица, отбиващи редовна военна служба или на
гражданска служба в държава членка.
Освен това, тъй като С.Н. работи като музикант на
плавателен съд под флага на трета държава членка, той не попада и в приложното
поле на общото правило в член 11, параграф 4 от Регламент № 883/2004, който по отношение на лицата, работещи на борда на
плавателен съд, посочва законодателството на държавата на флага. В случая нито Н.,
нито работодателят му имат някаква връзка с държавата на флага.
От текста на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 следва, че „всяко друго лице, към което букви
а)—г) не се прилагат, е подчинено на законодателството на държавата членка по
пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент,
гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други
държави членки".
От буквалния анализ на тази разпоредба следва, че
законодателят на Съюза е използвал общи изрази, а именно „всяко друго
лице" и „без да се засягат останалите разпоредби на настоящия
регламент", за да придаде на разглеждания член 11, параграф 3, буква д)
характер на субсидиарна норма, чието предназначение е да се прилага по
отношение на всички лица в положение, което не е конкретно уредено с други
разпоредби от посочения регламент, и да въведе завършена система за определяне на
приложимото законодателство.
В текста на тази разпоредба не е предвидено никакво
ограничаване на приложното ѝ поле до икономически неактивните лица.
В съответствие с постоянна съдебна практика на СЕС, разпоредбите
от дял II от Регламент № 883/2004, от които членове 11—16 от него са част, формират
пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е не само да се
избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства и
усложненията, които могат да възникнат в резултат на това, но и да не се
допусне попадащите в приложното поле на този регламент лица
да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на
приложимо по отношение на тях законодателство (решения от 14 юни 2016 г., Комисия/Обединено кралство,
C‑308/14, EU:C:2016:436, т. 64
и от 25 октомври 2018 г., Уолтопия, C‑451/17, EU:C:2018:861, т. 41 и цитираната съдебна практика).
Що се отнася до член 11, параграф 3 от Регламент № 883/2004, СЕС е постановил, че неговата цел е да определи, освен
в хипотезите на членове 12—16 от този регламент, националното законодателство, приложимо към лицата, които се намират
в някое от положенията, посочени в споменатия член 11, параграф 3 букви a)—д) (решение от 25 октомври 2018 г., Уолтопия, C‑451/17, EU:C:2018:861, т. 43 и цитираната съдебна практика).
Също член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 се прилага по-конкретно спрямо икономически
неактивните лица (в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Комисия/Обединено кралство, C‑308/14,
EU:C:2016:436, т. 63).
Що се отнася до генезиса на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, който се вписва в контекст на модернизиране и
опростяване на съдържащите се в Регламент № 1408/71 норми, следва да се отбележи, че тази разпоредба заменя член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, който предвижда, че „лице, за което престане да бъде
приложимо законодателството на дадена държава членка, без за него да стане
приложимо законодателството на друга държава членка в съответствие с някое от
правилата по предходните алинеи или в съответствие с предвидените в членове от
14 до 17 изключения
или особени разпоредби, е подчинено на законодателството на държавата членка,
на чиято територия пребивава единствено съгласно разпоредбите на това
законодателство".
Във връзка с това член 13 от Регламент № 1408/71, и по-специално параграф 2, буква е), е тълкуван
разширително, за да отговори на целта на правната уредба, от която е част,
състояща се в това да се избегне положение, при което лица, попадащи в
приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната
сигурност, тъй като по отношение на тях няма приложимо законодателство (в този
смисъл решение от 11 юни 1998 г., Kuusijärvi, C‑275/96,
EU:C:1998:279, т. 40).
Всъщност член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 има същата цел и доколкото тази разпоредба е
формулирана с изрази с по-широк смисъл от използваните в член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, тъй като посочва изрично лицата в положение, което
не попада в приложното поле на другите разпоредби от посочения регламент, тя не следва да се тълкува стеснително.
Поради това член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по
отношение на всички лица, които не са посочени в букви а)—г) от тази
разпоредба, а не само по отношение на тези, които са икономически неактивни.
С оглед на изложеното, положение като разглежданото се
урежда от член 11, параграф 3, буква д) от
Регламент № 883/2004, който
предвижда, че приложимото национално законодателство е това на държавата членка
по пребиваване на заинтересованото лице.
Държавите членки са длъжни да спазват действащите
разпоредби от правото на Съюза. По-специално предвидените в Регламент № 883/2004 стълкновителни норми са наложени императивно на държавите членки,
поради което те не разполагат с възможност да определят до каква степен е
приложимо тяхното собствено законодателство или законодателството на друга
държава членка (в този смисъл решение от 25 октомври 2018 г., Уолтопия, C‑451/17, EU:C:2018:861, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика).
Следователно условията за съществуване на правото на
включване към схема за социална сигурност не могат да доведат до изключване от
приложното поле на съответното законодателство на лицата, за които това
законодателство е приложимо съгласно Регламент № 883/2004 (решение от 25 октомври 2018 г. Уолтопия, C‑451/17, EU:C:2018:861, т. 49 и цитираната съдебна практика).
Следователно член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че когато лице
работи като музикант на кораб за сметка на установен в държава членка
работодател на плавателно средство под флага на трета държава членка, което
плава предимно на територията на Съюза, и е запазило местопребиваването си в
своята държава членка по произход, попада в приложното поле на тази разпоредба,
така че приложимото национално законодателство е това на държавата членка по
пребиваване на лицето.
В този смисъл, по сходен случай, е Решение на Съда (трети състав)
от 8 май 2019 година по дело C-631/17 (SF срещу Inspecteur van de
Belastingdienst).
Настоящият състав на съда приема, че чл.13/1/б/ от
Регламент №883/2004 не може да се тълкува в смисъл, че от седалището на
работодателя се определя приложимото право, и то следва да е на държавата
членка, където е това седалище. В разпоредбата е посочено, че това е правото на
държавата, където е мястото на дейност на работодателя. В случая за
работодателя няма доказателства, че има каквато и да е дейност в Кипър, с оглед
на което за Н. не е приложимото правото на Република Кипър.
За пълнота следва да се отбележи, че видно от
удостоверението от Република Кипър, Н. няма право на обезщетение за безработица
от тази държава. Лишаването му от право на обезщетение за безработица и от
България би довело до това, осигурено лице да бъде лишено от право на
обезщетение за безработица и от двете държави, с които има връзка
осъществяваната от него трудова дейност, което не е цел на регламенти №883/2004
и 987/2009.
По изложените мотиви, съдът приема, че приложимо по
отношение на Н. е българското законодателство, с оглед на което решението на
директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане противоречат на
материалния закон и следва да бъдат отменени. След отмяната делото като преписка
следва да се върне на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Плевен
за постановяване на ново разпореждане, в съответствие с мотивите на настоящето
решение, доколкото делото не може да се реши по същество с оглед естеството на
административния акт. Съгласно чл.174 от АПК, съдът следва да определи срок за
това произнасяне, като доколкото всички доказателства са събрани, това следва
да стане в 14-дневен срок от получаване на преписката от органа, при
съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на делото следва ТП на НОИ да бъде
осъден да заплати в полза на оспорващия Н. направените по делото разноски.
Същите са поискани своевременно и възлизат на 420 лева договорено и заплатено
възнаграждение на един адвокат /л.77/, което е действително заплатено, видно от
документа за банков превод на л.78.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.1 и ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти
състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Ц 2153-14-38 от
06.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него Разпореждане
№141-00-100-3 от 11.05.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ Плевен.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ Плевен, за постановяване на ново
разпореждане в 14-дневен срок от получаване на преписката, при съобразяване с
мотивите на съдебното решение по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт Плевен да заплати на С.Б.Н. ***, ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 420,00 лв. (четиристотин и двадесет)
лева.
Решението е окончателно на основание чл.119 от КСО.
Преписи от решението да се изпратят
на страните в производството.
СЪДИЯ:
/П/