Мотиви към присъда по НОХД № 1303 по
описа за 2014г. на ШРС
От Шуменска Районна прокуратура е
внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт срещу Р.Р.И.,
П.Е.А., М.С.З. и С.Л.М. за извършено от тях престъпление от общ характер
наказуемо по чл.195,ал.1,т.3 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК вр. с
чл.20,ал.2 от НК вр. чл.63,ал.1,т.3 от НК /по отношение на П.А., М.З. и С.М./ и
във връзка с чл.26,ал.1 от НК и
чл.18,ал.1 от НК по отношение на С.М..
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че през месец април 2012г. в гр.
Шумен, в съучастие, като съизвършители отнели чужди движими вещи – 1 брой
ударна пробивна машина, марка „Перлес“, 1 брой ДВД плейър „Самсунг“ с кабели и
дистанционно, 1 брой чешмеджийски ключ, 1 брой чанта от изкуствена кожа и 2
броя газови пистолети от владението на К.М.А. и 1 брой ТВ тунер за цифрова
телевизия, марка „Топфийлд“ и 1 брой двукасетъчен касетофон с тонколони от
владението на Т.Н.Н., всичко на обща стойност 350
лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като за
извършване на кражбата разрушили прегради, здраво направени за защита на имот,
като по време на извършване на деянието П.А., М.З. и С.М. били непълнолетни, но
са могли да разбират свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си. По отношение на С.Л.М. в диспозитивната
част е посочено, че за периода от месец април 2012г. до 31.07.2012г. сам отнел сумата
от 52 лева от владението на А.В.В. и направил опит да
отнеме 15 броя бутилки олио „Клас олио“ от владението на Н.М.С. на стойност
42,30 лева, като опита останал недовършен по независещи от него, причини.
В съдебно заседание представителят
на ШРП поддържа възведените с обвинителния акт обвинения срещу четиримата
подсъдими и предлага на съда, след като ги признае за виновни при определяне
наказанията на подсъдимите И., А. и З. да бъде приложена разпоредбата на чл.55
от НК, а при определяне наказанието на подс. С.М. да бъде приложена
разпоредбата на чл.54 от НК. По отношение на подс. Р.И. предлага да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение
да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл.66,ал.1 от НК. По
отношение на подс. М. З. предлага на съда да му определи наказание „пробация“, изпълнена чрез
първите две задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца. По отношение на
подсъдимия П.А., представителят на ШРП предлага на съда да му наложи наказание
„пробация“, изпълнена чрез първите две задължителни пробационни мерки за срок
от 7 месеца. По отношение на подс. С.М. предлага на съда да му определи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на
основание чл.69 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия Р.Р.И., по отношение на който бе даден ход по реда на
чл.269,ал.3,т.1 от НПК, моли съда,
предвид установената фактическа обстановка да определи наказанието при
условията на чл.55 от НК, предвид самопризнанието, което е направил и съдействието
за разкриване на обективната истина и младежката му възраст да определи
наказание „лишаване от свобода“ в абсолютния минимум от 3 месеца, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години.
Служебният защитник на подсъдимия
М.З., моли съда да му определи наказание след приложение на чл.55 от НК, като
му наложи наказание „обществено порицание“, предвид ниската му възраст към
датата на извършване на деянието и абсолютно чистото му съдебно минало, както и
самопризнанието и съдействието му за разкрриване на обективната истина по делото.
В последната си дума подс. З. поддържа казаното от адвоката му.
Служебният защитник на подс. П.А.,
по отношение на който бе даден ход на длото в последното съдебно заседание на
основание чл.269,ал.3,т.4,б.“в“ от НПК също моли съда с оглед установената
фактическа обстановка, след като признае подзащитния му за виновен да му
определи наказание на основание чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ предложение второ от НК и
да замени наказанието „лишаване от свобода“ с „обществено порицание“ предвид
ниската му възраст, изразеното искрено съжаление и с оглед данните за личността
му.
Служебният защитник на подсъдимия
С.М., моли съда да му определи наказание на подзащитния му също след приложение
на чл.55 от НК, тъй като същият е съдействал при установяване на обективната
истина, няма възражения относно авторството на деянието и неговата правна
квалификация, като му определи наказание „пробация“, чрез задължителните
пробационни мерки. В последната си дума подс. М. моли за „пробация“.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимите П.Е.А., М.С.З.,
Р.Р.И. и С.Л.М. през 2012г. живеели в гр. Шумен и се
познавали помежду си, като А., З. и М. били непълнолетни.
Свидетелят К. М. А. притежавал ¾ идеални части от
имот в гр. Шумен – апартамент, находящ се на ул. Б. № 7,ет.2, а останалата 1/4
ид. част, принадлежала на С.В.С.. С.С. страдала от
психично заболяване „шизофрения“ и за нея се грижела дъщеря й Т.Н.. Двете жени
живеели заедно с пострадалия К.А.. Тъй като при С. и Н. идвали различни лица,
непознати за свид. А., при отсъствие от дома си, последния заключвал
помещениета от апартамента, които обитавал. На неустановена дата през месец
април 2012г. в апратамента на ул. Б. № *,ет.*
при С.С. пристигнали четири момчета, които свид. К.А. не познавал. По негови данни, момчетата били от
ромски произход. Виждайки ги в дома си, свид. А. ги изгонил. Последният обаче
работел като охранител и давал нощни дежурства, като същата вечер трябвало да
отиде на работа. Преди да тръгне, свид. К.А. заключил вратата на стаята си. На
следващата сутрин, прибирайки се от работа, свидетелят установил, че вратата на
стаята му била разбита, като бравата й била изкъртена, а като влязъл вътре
установил, че и вратичките на шкафовете в стаята също били разбити. След като
огледал вещите си, свид. А. установил, че му липсвали два броя газови
пистолети, една ударна пробивна машина, марка „Перлес“, един брой ДВД плейър,
марка „Самсунг“ с кабели и дистанционно, един чешмеджийски ключ и една чанта от
изкуствена кожа. Т.Н. пък установила, че от стаята й липсвали един ТВ тунер за
цифрова телевизия, марка „Топфийлд“ и един двукасетъчен касетофон с тонколони.
След като установил разбитата си врата и липсите, свидетелят К.А. ***. В
резултата на проведените ОИМ били установени извършителите на деянието, а
именно: непълнолетните П.Е.А., М.С.З. и С.Л.М. и пълнолетния Р.Р.И.. Четиримата познавали С. и Н. и знаели, че живеят
заедно със свид. А.. На неустановена дата през месец април 2012г., вечерта
четиримата подсъдими отишли в дома на С.. По техни данни и твърдения чакали Т.Н.
да се прибере и тъй като нея и свид. А. ги нямало, възползвайки се от
отсъствието им и болестта на С., с помощта на метален лост разбили вратата на
стаята на свид. А. и взели от нея 2 газови пистолета, една ударна пробивна
машина, марка „Перлес“, един брой ДВД плейър, марка „Самсунг“ с кабели и
дистанционно, един чешмеджийски ключ и една чанта от изкуствена кожа. От стаята
на Т.Н. четиримата подсъдими взели един ТВ тунер за цифрова телевизия, марка
„Топфийлд“ и един двукасетъчен касетофон с тонколони, след което напуснали
апратамента. Част от отнетите вещи, четиримата подсъдими продали на различни
лица, а друга част занесли в домовете си. След разкриване на кражбата, с
Разписка от 29.05.2012г. подс. Р.И. предал на органите на РУП гр. Шумен един
брой тунер за цифрова телевизия – счупен. С Разписки от 28.05.2012г. свид. М.С.И.
предал на органите на полицията едн брой ел. ударна бормашина, а свид. Р.М.Г.
предал един брой ДВД плейър, марка „Самсунг“ с дистанционна, а подсъдимия С.Л.М.
предал двукасетъчен касетофон, марка „Сонаши“ с една тонколона, които вещи
съответно с постановления били върнати на свид. К.А. и Т.Н..
От заключението на изготвената в досъдебното
производство съдебно икономическа експертиза е видно, че общатата стойност на
отнетите през месец април 2012г. от четиримата подсъдими, вещи от дома на свид.
А. и Т.Н. били в размер на 350 лева.
Свидетелят А.В.В. през
2012г. работел като таксиметров шофьор и управлявал таксиметров автомобил „Опел
Корса“ с рег. № Н75 21АК. На 29.07.2012г. около обад, свид. В. паркирал
таксиметровия автомобил пред дома си на ул. Г.Г. № * в гр. Шумен, като го
оставил отключен. След известно време, свидетелят отишъл до автомобила си и
установил, че монетите от монетника до скоростния лост липсвали, като сумата им
била около 10 лева. Виждайки, че монетите ги няма, свид. В. веднага проверил в
сенника, където държал останалите пари и видял, че и банкнотите му, които били
в общ размер 42 лева също липсвали. В последствие, след като от намиращото се в близост до дома на свид. В.,
училище „НЮВВАБ“ бил предаден записа от охранителната камера, свидетелят И.А.И.
*** установил, че към таксиметровия автомобил, паркиран пред дома на свид. А.В.
се приближил подс. С.М. и през отворния
му прозорец бръкнал във вътрешността, като отдалечавайки се от него – носел
нещо в ръцете си, които при приближаването били празни.
Свидетелката Н.М. ***. В дома си, същата
съхранявала бутилки с олио „Клас олио“ по един литър, които били оставени в
стая на втория етаж от къщата. На 31.07.2012г., около обяд свидетелката С.
излязла от дома си и отишла до близкия магазин. Връщайки се обратно в дома си,
свидетелката видяла в двора на къщата две торби с бутилки олио, като в едната
били поставени 9 броя, а в другата – 6 броя и били „Клас олио“ по един литър.
След като се качила на втория етаж, свид. С. установила, че някой е влизал в
дома й, тъй като стаята, където държала олиото била разхвърляна и липсвали 15
броя от бутилките олио. В хода на разследването бил установен извършителят на
опита за кражба на бутилките с олио – подс. С.Л.М., който на 31.07.2012г.
влязъл в дома на свид. С., намерил бутилките с олио и взел 15 броя, поставил ги
в две торби и тръгнал да излиза. По същото това време обаче, свидетелката Е.О.М.
– съседка на свид. С., видяла подс. М. в двора на съседката си и го попитала
какво прави там. Виждайки я, подсъдимият М. веднага пуснал торбите с олиото в
двора на къщата, прескочил оградата, избутал свид. М. без нищо да й отговори и
избягал в посока към „Кьошковете“.
Видно от заключението на съдебно икономическата
експертиза е, че общата стойност на вещите,
собственост на свид. С., които подс. М. опитал да отнеме възлиза на 42,30
лева.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на събраните чрез гласни доказателствени
средства - свидетелските показания на К.М.А., А.В.В., Н.М.С., М.С.И., Р.К.Р., С.Н.Б., Е.О. М., Р.М.Г. и И.А.И., обясненията на подсъдимите М.З., П.А. и С. М., дадени в
хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.279,ал.2 и
чл.279,ал.3 във връзка с ал.1,т.2 и т.4 от НПК, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК. Съдът приема за установено
и доказано по безспорен начин мястото и времето на извършване на
престъпленията. Установено безспорно, въз основа на доказателствения
материал е авторството на четиримата подсъдими и вината им. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин,
доказателства по делото са взаимно
допълващи се и водят до извод
непораждащ съмнение във вътрешното му убеждение и обосновават решението му по следните
правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимите Р.И., П.А., М.З. и С.М. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер по чл.195,ал.1,т.3 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с
чл.20,ал.2 от НК, а по отношение на подс. М. и по чл.26,ал.1 от НК и чл.18,ал.1
от НК поради следното:
* обект на престъплението -
обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи нормалните условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна - подсъдимите
чрез своите действия отнели чужди движими вещи с определена стойност от
владението на свидетелите К.М.А. и Т.Н.Н. без тяхно съгласие, като прекратили фактическата
власт върху вещите, която до момента на деянието се упражнявала от съответния
владелец и собственик и установили своя фактическа власт върху тях, с намерение
противозаконно да ги присвоят; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато
лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че
е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета. Подсъдимият С.
М. чрез своите действия отнел чужди движими вещи и направил опит да отнеме
такива от владението на свидетелите А.В.В. и Н.М.С.
без тяхно съгласие, като прекратил фактическата власт върху вещите и установил
своя фактическа власт върху тях, с намерени противозаконно да ги приосвои;
- квалификацията по т.3 на чл.195,ал.1 от НК за процесното деяние е налице,
предвид обстоятелството, че е извършено чрез разрушаване и повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот – разбита брава на стаята;
Квалификацията на процесното
престъпление във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК по отношение на подсъдимите П.А.,
М.З. и С.М. се определя от обстоятелството, че към датата на извършване на
деянието са били непълнолетни.
Квалификацията на престъплението,
осъществено от подсъдимия С.Л. М. следва да се приложи във връзка с чл.26,ал.1
от НК, тъй като е извършил три деяния от месец април 2012г. до 31.07.2012г. в
гр. Шумен, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление,
през непродължителен период от време, при
идентична обстановка и еднородност на вината, при което второто деяние
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Квалификацията
на едно от процесните три престъпления във връзка с чл.18,ал.1 от НК по
отношение на подсъдимият С.М. се определя от обстоятелството, че е останало
недовършено по независещи от волята му причини – видяла го е свид. Е.О. М..
* субект на престъплението са:
едно пълнолетно вменяемо лице, което не се намира в състояние на невменяемост и
три непълнолетни лица, които са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си към датата на извършване на
деянието- подсъдимите не са имали фактическа власт върху движимите вещи - предмет
на престъплението и не са били техни
собственици;
* от субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимите с пряк умисъл - те са съзнавали, че лишават от
фактическа власт владелците на чуждите движими вещи, предвиждали са
преминаването им в тяхна фактическа власт и са целяли да установят тази власт
върху предметите на престъплението и противозаконно са ги присвоили - т.е. съзнавали са обществено опасния
характер на деянието и са целяли настъпването на обществено -опасните
последици.
При определяне на наказанието
на четиримата подсъдими за извършеното от тях
престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние,
която съдът преценява като висока, степента на обществена опасност
на подсъдимите - данните за техните личности, както и мотивите и
подбудите за извършване на престъплението
и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността им:
Съдът
преценява, че за подсъдимите П.Е.А. и М.С.З. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – пълни самопризнания, съдействие за разкриване на обективната истина,
коректно процесуално поведение в хода на съдебното производство, чисто съдебно
минало и почти възстановени материални щети.
Съдът не констатира
наличието на отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. М.З., а по
отношение на подс. П.А. констатира такова – последващо осъждане за две деяния,
наказуеми по чл.197,т.1 от НК и по чл.194,ал.1 от НК.
За престъплението по чл.195,ал.1
от НК след редукцията по чл.63,ал.1,т.3 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до 3 години. Съдът счита, че справедливо и
съответно на извършеното ще бъде да определи
наказанието по отношение на подсъдимите М.З. и П.А. при наличието на
многобройни смекчаващи вината, обстоятелства с приложението на
чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК, като предвид липсатата на минимум, замени
наказанието “лишаване от свобода” с наказание „пробация“, която да бъде изпълнена
чрез следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за
минималния срок от Шест месеца, с периодичност два пъти седмично и –
задължителни периодични срещи с пробационен служитл за срок от Шест месеца.
Съдът преценява, че за подсъдимият Р.Р.И. са налице следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнания, дадени в хода на досъдебното производство, чисто
съдебно минало към датата на извършване на деянието и почти възстановени натериални щети.
Съдът констатира
наличието на едно отегчаващо вината обстоятелства по отношение на подс. Р.И. – последващо осъждане за деяние, наказуемо по чл.197,т.1 от НК.
За престъплението по чл.195,ал.1 от НК е предвидено наказание
“лишаване от свобода” от 1 до 10 години. Съдът счита за справедливо и съответно
на извършеното от подс. Р.И. ще бъде да определи наказанието му при
наличието на многобройни смекчаващи вината, обстоятелства с приложението на
чл.55,ал.1,т.1 от НК и налагане на наказание “лишаване от свобода” за срок от Шест месеца,
чието изпълнение също да бъде отложено на основание чл.66,ал.1 от НК.
Съдът преценява, че за подсъдимият С.Л.М. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – частично
самопризнание, неосъждан към датата на извършване на процесното
престъпление и тежко семейно и материално положение.
Съдът констатира
наличието на отегчаващи вината обстоятелства – последващи шест осъждания за
деяния, наказуеми по чл.194 от НК, чл.170 от НК и чл.195,ал.1,т.5 и т.7 от НК,
извършени в периода от 23.04.2012г. до 05.08.2014г.
За престъплението по чл.195,ал.1
от НК след редукцията по чл.63,ал.1,т.3 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до 3 години. Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия С.М., като наказанието
бъде определено при превес на смекчаващите над отегчаващите вината,
обстоятелства. Съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от
подсъдимия ще бъде налагане на наказание
“лишаване от свобода” в размер малко над абсолютния минимум, а именно Шест
месеца “лишаване от свобода”. По отношение на така определеното наказание
"лишаване от свобода", съдът намира, че не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието, предвид обстоятелството, че към датата на
извършване на деянието същия не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е
наложително да изтърпи наказанието, поради което и на основание чл.69,ал.1 от НК отложи изтърпяването му за максималния срок от Три години.
По
този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът възложи поравно на подсъдимите
И., А., З. и М. направените деловодни разноски на основание чл.189,ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: