Определение по дело №702/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производство е по чл. 422 от ГПК. Образувано е по искова молба на “. К” ЕАД срещу ответниците А. С. Г. и Р. Ф. М., от които се иска ангажиране на солидарната отговорност за сумата от 33 569,96 евро, равняващи се на 65 657,13 лева, дължими на основание запис на заповед, издаден на 21.06.2010г. от “С” ООД и авалирана от ответниците А. Г. и Р. М. .

Фактите, в подкрепа на иска, които се излагат са, че зад абстрактната сделка запис на заповед стои каузално правоотношение, породено от договор за банков кредит, сключен между “. Б (България)” и “С” ООД като кредитополучател, поръчители по който са били физическите лица А. Г. и Р. М.. С оглед неизпълнение на задълженията по този договор от дружеството, кредитодателят е прехвърлил вземането си чрез договора за цесия от 29.01.2008г. на “. К” ЕАД, за което е уведомил кредитополучателя и солидарните длъжници – поръчителите.

Сочи се, че след сключване на договора за цесия са останали неиздължени задължения по договор за банков кредит от “С” ООД, за гарантирането на които е била издаден запис на заповед за сумата на остатъка от задължението в размер на 33 569,96 евро. Твърди се, че записът на заповед е предявен за плащане и на издателя, и на авалистите, съответно на 18.03.2011г. и на 22.03.2011г. Сочи се, че въпреки това не е последвало плащане. Това е бил поводът да се инициира ч. гр. дело № 3085/2012г. по описа на БлРС със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение, срещу която са депозирани възражения от А. Г. и Р. М. и заявителят е предявил настоящия иск. Ето защо с предявения иск се претендира на основание чл. 430 и чл. 485 от ТЗ установяване съществуването на вземането в размер на горепосочената главница, ведно със законната лихва върху нея от 25.10.2012г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3085/2012г. по описа на БлРС.

Ответниците, в срока за отговор на ИМ по реда на чл. 131 ГПК не са депозирали такъв.

В хода на производството са приети писмени доказателства и заключението на основна и допълнителна съдебно - счетоводни експертизи.

Анализът на доказателствата по отделно и в съвкупност, според решаващия състав налагат следните фактически констатации :

Не е спорно между страните, а и от представеното копие на Договор за прокредит Динамо №100-409856/29.01.2008г. е видно, че е сключен такъв между “. банк (България)" като кредитор и "С" ООД като кредитополучател и Р. Ф. М. и А. С. Г. като солидарни длъжници. Предмет на договора е предоставянето на кредит в размер на 31 000евро, платим на 60 вноски, съгласно приложения към него погасителен план.Част от този договор са и Общите условия за кредитиране на банката. Процесният договор е бил преструктуриран, т.е. променян е начина на погасяване на остатъка с два анекса, съответно Анекс №2 от 31.08.2009г. и Анекс №3 от 21.06.2010г.

С договор за цесия сключен на 29.01.2008г. между “. б (България)" като продавач и “. К” ЕАД като купувач е продаден и прехвърленен на купувача кредитът , посочен в приложението към този договор. Посоченото приложение не е представено като доказателство по делото, но от представения Анекс към договора за цесия от 29.01.2008г. се установява, че договор за цесия е сключен за Договор за прокредит Динамо №....../29.01.2008г.

От приетия като доказателство запис на заповед, издаден на 21.06.2010г. от "С" ООД, ЕИК представлявано от законния му представител Р. Ф. М. се установява, че същият се е задължил при предявяване, но не по - късно от 19.03.2017г. да плати на или на “. Къмпани” ЕАД сумата от 33569, 96 евро. Задължението по записа на заповед е авалирано при условията при които е поето от Р. Ф. М. и А. С. Г. на дата на издаване на същия. Процесният запис на заповед е предявен за плащане и на издателя, и на авалистите, съответно на 18.03.2011г. и на 22.03.2011г.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от “. К” ЕАД е инициирано заповедно производство срещу издателя и авалистите за сумата, за която са се задължили по заповедта и е образувано ч.гр.д.№3085/2012г. на БлРС. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №8601/02.11.2012г., с която е разпоредено длъжниците "С" ООД, ЕИК , представлявано от законния му представител Р. Ф. М., Р. Ф. М. и А. С. Г. солидарно и незабавно да заплатят на кредитора “. К” ЕАД сумата от 33569, 96 евро, дължима по запис на заповед от 21.06.2010г. с падеж на предявяване, но не по - късно от 19.03.2017г. , предявен за плащане на 18.03.2011г. и на 22.03.2011г., ведно със законната лихва върху нея от 25.10.2012г. до окончателното й погасяване. Издаден е и изпълнителен лист за горното вземане. Възражение в срока по чл. 415 от ГПК е депозирано само от физическите лица Р. Ф. М. и А. С. Г..

Видно е от заключението по основаната съдебно - счетоводна експертиза, че на 29.01.2008 г. “. банк(България)" е превела по сметка на „С" ООД с IBAN: ВС 35 PRCB *5216 сума в размер на 31 000 евро, т.е. сумата е усвоена от „С" ООД. Вещото лице е констатирало, че "С" ООД е погасило главница в размер на 9 672,01 евро и редовна лихва в размер на 8 578,40 евро по договор за прокредит Динамо № ....29.01.2008 г. Последното плащане е било извършено на 09.05.2011 г. в размер на 291.08 евро, от които главница - 71.64 евро, просрочена лихва - 199.73 евро и наказателна лихва - 19.71 евро.Установило е също, че до сключване на Анекс № 2/31.08.2009 г. към основния договор е имало забавяне на погасителните вноски с 1 до 3 дни, с изключение вноската на 20.02.2009 г., при която забавянето е с 2 седмици.До сключването на Анекс № 3/21.06.2010 г. към Договора е имало неплащане на погасителната вноска на 20.05.2010 г. и 20.06.2010 г. След 04.12.2010г. не са били платени 2 поредни месечни вноски, като частичните плащания не са погасили натрупаните към момента на плащането задължения. Експертът е установил, че непогасеният остатък по договор за прокредит Динамо № ...../29.01.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба - 25.04.2013 г. е в размер на 36 350.10 евро, представляващ:

- просрочена главница - 21 327.99 евро;

- просрочена лихва - 588.44 евро;

- наказателна лихва - 12 674.66 евро;

- разноски по ИД - 652.57 евро;

и законна лихва (25.10.2012 г. до 25.04.2013 г.) - 1 106.44 евро.

В с.з. експертът допълва, че от 20.02.2009г. лихвата, която Банката е начислявала е процентът приет на заседанието на Кредитния й съвет от 13.01.2009г. , като до 20.01.2009г. процентът лихва е бил уговореният в договора, а след тази дата е станал 12%. Поддържа, че съгласно раздел III от Общите условия се дължи наказателна лихва в размер на 3,5 % месечно върху размера на просрочената главница и на тази база е изчислила просрочената главница за този период от 27.05.2011г. до 23.10.2012г. (таблица № 2 от заключението).

Според експерта кредитът е станал предсрочно изискуем на 26.05.2011г., тъй като от следващата дата е била променена наказателната лихва върху целия размер на просрочената главница. Констатирал е, че погасяването към “. Къмпани” ЕАД е ставало по банкова сметка на “Стилстрой” ООД .

В допълнителното заключение експертът сочи, че счетоводните операции по прехвърляне на кредита към “. къмпани" ЕАД в размер на 31 000 евро по договора за цесия са отразени в счетоводството на “. къмпани" ЕАД. Установил е, че Банката извършва осчетоводяването на операциите в “. Къмпани” ЕАД по договор за счетоводно обслужване, сключен между “. Б (България)” и “. К” ЕАД, като счетоводството се осъществява от “. Б (България)” , но е в полза на “. К” ЕАД. В “. Б)” единственото, което се осчетоводява в нейния баланс, е таксата, която по този договор “. К” ЕАД има задължение да заплати при всяко плащане на клиентите, които са ползвали кредита. Тази такса я плаща “. К” ЕАД, тя не е за сметка на кредитополучателя, за тях е единствено погасяването на заема. Вещото лице допълва, че записванията, които е представила като приложения от 1 до 4, са извлечения от баланса на “. Къмпани” ЕАД, а не от баланса на “. Банк (България)” .

От допълнителното заключение е видно, че по същия начин са осчетоводени вноските на 22.04.2009 г.; 21.05.2009 г. и т.н., когато погасяванията не са на падежната дата.

По силата на договор за изкупуване и обслужване на вземания сключен между “. банк(Б)" и “. къмпани" ЕАД и КФВ и Европейски инвестиционен фонд и Д АГ, Лондонски клон на 13.04.2006 г. в част II-Обслужване, Купувачът(Прокредит къмпани) с настоящето назначава “. банк(България)" за Обслужващ по отношение на Заемите, които са продадени от нея като Продавач на Купувача. За тази услуга, на всяка дата на плащане, Купувачът ще заплаща на Обслужващия Такса за Обслужващия. Т.е. на всяко плащане от страна на „С" ООД “. къмпани" ЕАД заплаща такса за обслужване на “. Б(България)" на портфейлен принцип. Категорично е вещото лице, че счетоводството на “. к" ЕАД е водено редовно като процесното задължение е осчетоводявано от 29.01.2008 г. до датата на завеждане на настоящото производство.За процесния договор “. Б (България)” прави счетоводните записвания на “. К” ЕАД, но счетоводството на “. К” ЕАД си е самостоятелно. Сочи още, че фактически погасяването на всички суми е станало от сметка на дружеството “С” ООД в “. Б (България)” .

При проверката в счетоводството на ищеца, вещото лице е установило, че след постъпването на парите в сметката на “С” ООД, банков счетоводител осчетоводява дължимата погасителна вноска, но в счетоводството на “. К” ЕАД, т.е. тя не намира отражение в баланса на Банката.

Въз основа на установените факти по делото, съдът излага следните правни изводи :

Искът, предмет на разглеждане в настоящото производство е допустим, тъй като е предявен в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК от заявителя в заповедното производство против солидарно задължените длъжници, депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение по чл 417 от ГПК.

По основателността на иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 485 от ТЗ и чл. 430 от ТЗ :

Процесният запис на заповед, издаден на 21.06.2010г. от "С" ООД, ЕИК , представлявано от законния му представител Р. Ф. М., задължението по който е авалирано при условията, при които е поето, от Р. Ф. М. и А. С. Г. на дата на издаване на същия, има всички реквизити по чл. 535 от ТЗ. Заедно с това, същият е предявен за плащане на авалистите, което е удостоверено писмено от тях с дата и подпис.

Той е бил издаден от издателя "С" ООД в полза на “. К ЕАД и авалиран от физическите лица Р. Ф. М. и А. С. Г. за гарантиране изпълнението на задълженията на издателя и авалистите по съществуващото между тях каузално правоотношение по договор за банков кредит Динамо № 100-409856/29.01.2008 г. С него на кредитополучателя "С" ООД е бил предоставен кредит в размер на 31 000евро от “. Б (България)” . Задължението за връщане на кредита е поето солидарно от кредитополучателя и солидарните длъжници Р. Ф. М. и А. С. Г. като поръчители. Установи се от констатациите на вещото лице, че банката е предоставила кредита като е превела горната сума по сметка на "С" ООД.

В деня на сключване на договора за банков кредит Д№ ..../29.01.2008 г. вземането на банката е било прехвърлено от нея на новия кредитор “. К” ЕАД. Както е установено от съдебно - счетоводната експертиза, кредиторът е погасявал задължението си , макар и не всеки месец изцяло и не на падежната дата, до 09.05.2011 г. Останалото неизпълнено задължение по договора за банков кредит е в размер на 34 591, 09 евро, от които просрочена главница в размер на 21 327.99 евро, просрочена лихва в размер на 588.44 евро и наказателна лихва в размер на 12 674.66 евро.

За пълнота на изложението и с оглед задължението на съда да следи за изпълнението на императивните правни норми, поради липса на възражения в тази насока от ответниците в срока по чл. 367 от ГПК, следва да се отбележи, че съдът приема, че договорът за цесия е бил съобщен на длъжниците на основание чл. 4 от договора за банков кредит. В посочената клауза от договора изрично е посочено, че с подписването на настоящия договор Банката уведомява кредитополучателя и солидарните длъжници, че ще прехвърли вземанията си и всички свои права по договора на “. К” ЕАД, както и че прехвърлянето се извършва в момента на заверяването на банковата сметка на кредитополучателя със сумата на кредита. Поради това, съдът приема, че е изпълнено императивното условие на чл. 99, ал.4 от ЗЗД за уведомяване на длъжниците от предишния кредитор и прехвърлянето на процесното вземане е породило действие спрямо Р. Ф. М. и А. С. Г..

От доказателствата по делото се установи, че издателят на порцесния запис на заповед не е платил задължението си по него в размер на 33 569, 96евро. Доказателствата категорично сочат и на факта, че поръчителите, които отговарят както лицето, за което са поръчителствали също не са платили предявеното им задължение по записа на заповед.

От съдебно - счетоводната експертиза се установи, че задължението по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед от 21.06.2010г. е в размер на 34 591, 09евро, т.е. по - голям от размера на задължението по абстрактана сделка, поради което последното следва да се признае за установено в претендирания размер, ведно със законната лихва от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2012г. до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество не е направило искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне относно разноските.

Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. Г., ЕГН *, с адрес: Б., ул.”. П. №28 и Р. Ф. М., ЕГН *, с адрес: Б., ул.”. №43, че дължат солидарно на “. К” ЕАД, ЕИК представлявано от законния представител М, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул."Т №26 сумата от 33 569, 96(тридесет и три хиляди петстотин шестдесет и девет евро и деветдесет и шест цента)евро, дължими по запис на заповед, издаден на 21.06.2010г., обезпечаващ изпълнението на задълженията по Договор за прокредит Д№.....г., ведно със законната лихва върху посочената сума от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2012г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 8601 от 02.11.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3085/2012г. на БлРС.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :