№ 905
гр. Сливен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230100802 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Сливен ауто“ ООД, с
която е предявен частичен осъдителен иск срещу ответника ЗАД „Алианц
България“ АД.
Ищецът твърди, че е собственик на автомобил „Ситроен Джъмпер“, с
рег. № .............., който през цялата 2023 г. е бил застрахован със застраховка
„Каско“ от ответното ЗАД със Застрахователна полица № 23-
0300/190/5050001. На 31.07.2023 г. автомобилът, управляван от водача Г. К.,
претърпял ПТП на територията на обл. Шумен, като след последвали съдебни
процедури било установено, че в момента на ПТП, в кръвта на водача се
съдържали 0,33 промила алкохол. Ищецът отправил искане до застрахователя
за заплащане на обезщетение за причинените щети на автомобила, но
ответникът отказал, позовавайки се на т. 7.3.1.2.1 от ОУ за застраховане,
съгласно която застрахователят не изплаща обезщетение за щети, причинени
от водач, който при управление на застрахованото ППС е употребил алкохол.
Ищецът твърди, че отказът на ответника - застраховател да изплати
обезщетение за щетите по автомобила е неоснователен, тъй като се основава
на текст от Общите условия, който не е поставен в контекст с общата норма,
установена от разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането.
Изтъква, че констатираната концентрация от 0,33 промила алкохол в кръвта на
водача на увредения автомобил не изпълва условието на т. 7.3.1.2.1 от Общите
1
условия, тъй като не доказва обстоятелството, че „при управление на ППС“
водачът е употребил алкохол. Още по-силен довод за неправилността на отказа
за плащане на обезщетение е неосъщественото законово условие евентуалното
договорно неизпълнение да е в пряка причинна връзка с възникването на
застрахователното събитие. В тази насока следва да се отчете фактът, че ЗДвП
не санкционира и не въздига в нарушение наличието на алкохолна
концентрация под 0,5 промила, тъй като под тази концентрация по презумпция
алкохолът не оказва влияние върху поведението и реакциите на водача при
управление на МПС. Тази трайна дългогодишно установена законова граница
между нарушението и нормалното състояние не е случайна, а е резултат на
изследвания на човешкото поведение. Именно поради това не следва априори
да се твърди, че злополуката с автомобила е в пряка причинна връзка с
установената концентрация на алкохол в кръвта на водача. Ето защо, ищецът
намира, че ответникът няма основание да твърди, че е налице условие за отказ
от изплащане на дължимото обезщетение. На изложените основания ищецът
моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1200,00 лв.,
представляваща част от застрахователно обезщетение с общ размер 36 000 лв.
по Застрахователна полица № 23-0300/190/5050001 за щети по застрахования
автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № .............., настъпили от ПТП на
31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
отправената претенция до застрахователя до окончателното й изплащане и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на автомобила „Ситроен Джъмпер“, с рег. № .............., участник в
процесното ПТП, както и настъпването на ПТП на 31.07.2023 г. Оспорва обаче
предявения иск по основание с твърдения, че не е налице покрит риск по
застраховката, тъй като се установяват предпоставките на т. 7.3.1.2.1 от
Общите условия за застраховане, по които застрахователят не изплаща
обезщетение за щети, а именно щетите са причинени от водач, който при
управление на застрахованото ППС е употребил алкохол. Ответникът излага,
че съгласно чл. 5 от ЗДвП на водачите е забранено да управляват МПС след
употреба на алкохол. Макар санкцията срещу нарушителите да е предвидена
при наличие на количество алкохол над 0,5 промила, то законът на общо
2
основание ясно е предвидил, че употребата на алкохол застрашава
обществените отношения и представлява опасност за участниците в
движението. В този контекст застрахователят е включил в Общите условия за
застраховане изрично задължение застрахованите лица да не управляват МПС
след употреба на алкохол, като изтъква, че при ниво на алкохола 0.2 - 0.5 на
хиляда преценката за дистанция и скорост на приближаващите превозни
средства е изкривена, а водачът ще е склонен към поемане на по-големи
рискове, особено при опасни маневри като изпреварване или шофиране
прекалено близо до предното превозно средство, докато при ниво на алкохола
0.5 - 0.8 на хиляда зрението е засегнато, което води до забавена реакция при
червен сигнал или стоп-светлини, а водачът е склонен да кара прекалено бързо
или да преценява грешно разстоянията при наближаване на завой. Заявява
също, че ответникът не е бил страна по спора пред РС - Шумен, поради което
решението няма обвързваща сила. На следващо място, ответникът твърди, че
не е налице покрит риск по застрахователната полица и на друго
самостоятелно основание, тъй като от изложените твърдения и писмени
доказателства се установява наличието на предпоставките на т. 16.21 от
Общите условия, а именно е налице груба небрежност от страна на водача на
застрахования автомобил, което представлява самостоятелно основание за
отказ от изплащане на обезщетение. Описва, че в т. 132.9 от ОУ е дадена
дефиниция на термина груба небрежност, а в т. 78.3. от ОУ е уговорено
задължението на застрахования да полага грижата на добър стопанин, като
според съдебната практика груба небрежност при управление на МПС е
съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено
към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в
нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на
застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. Излага, че
водачът е управлявал процесния автомобил след употреба на алкохол и в
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и е предизвикал процесното ПТП,
вследствие на което застрахованото имущество е било увредено, като е
загубил контрол върху автомобила поради собственото му невнимание,
породено от употребата на алкохол, а именно самокатастрофирал е на прав
пътен участък от републиканската пътна мрежа, в светлата част на деня, при
суха и чиста пътна настилка, наличие на видимост и липса на препятствия.
Тоест водачът е действал при груба небрежност, налице е неизпълнение на
3
застрахователния договор от негова страна, в пряка причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие и това неизпълнение е значително
с оглед интереса на застрахователя, тъй като в резултат на него е възникнало
застрахователно събитие, довело до щета на застрахования автомобил.
Евентуално, ответникът оспорва предявения иск по размер с твърдения, че
стойността за възстановяване на процесното МПС е значително по - ниска от
претендираната от ищеца от 36000 лв. На изложените основания моли за
отхвърляне на иска като неоснователен, евентуално за частичното му
уважаване и претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за неоснователност и
недоказаност на претенцията, моли да бъде отхвърлена и също претендира
присъждане на направените по делото разноски.
И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Безспорни са между страните обстоятелствата, че между ответното
застрахователно дружество и ищцовото дружество - собственик на
автомобила „Ситроен Джъмпер“, с рег. № .............., е била сключена
имуществена застраховка „Каско“ със Застрахователна полица № 23-
0300/190/5050001, както и че по време на действието й е настъпило ПТП на
31.07.2023 г.
От приетите по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 2023-1038-362 и останалите документи от изисканата административно-
наказателна преписка от ОД МВР - Шумен се установява, че ПТП е настъпило
с лекия автомобил Ситроен Джъмпер с рег. № .............., управляван от свид. Г.
Й. К., който при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с релефа
на местността и на лява крива излиза в дясно и се преобръща извън пътното
платно. На съставената в протокола за ПТП план - схема на произшествието е
4
посочено като метеорологични условия - „облачно“, а като състояние на
пътната настилка - „мокро“. Водачът е тестван с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ като е установено количество алкохол от 0,93
промила и по искане на водача е издаден талон за медицинско изследване. При
извършеното изследване е установено количество алкохол в кръвта на водача
от 0,67 промила.
Видно от останалите документи по преписката, на водача е съставен
АУАН и е издадено НП, което водачът е обжалвал пред РС - Шумен. В
производството по АНД № 2099/2023 г. по описа на РС - Шумен е извършен
повторен химичен анализ на контролната кръвна проба на водача, при който е
установено количество алкохол в кръвта на водача от 0,33 промила, поради
което с влязло в сила решение по делото издаденото НП е отменено.
Механизмът на ПТП се установява и от показанията на свид. Г. Й. К.,
които съдът кредитира изцяло като обективни, непосредствени и
непротиворечиви. Свидетелят излага, че по времето на ПТП управлявал
процесния автомобил и извършвал доставки на продукти. Тръгнал рано
сутринта между 05:00 ч. и 06:00 ч. от гр. Сливен като трябвало да достави
стоки в мандра. На отиване валяло пороен дъжд. Свид. К. доставил
продуктите и поел по пътя обратно, като асфалтът бил мокър и хлъзгав, имало
локви. Свидетелят описва, че асфалтът бил хубав и нов, все още не бил
обозначен. Водачът шофирал със съобразена скорост, но на един ляв завой,
колата станала неуправляема, имало локви и според свидетеля се получил
аквапланинг. Свид. К. допълва, че ПТП настъпило около и след обяд, тъй като
маршрутът бил дълъг. Докато шофирал, свидетелят не употребил алкохол,
нито сутринта преди да тръгне, като късно предната вечер пил бира.
Показанията на свидетеля, по отношение на обстоятелствата, че
непосредствено преди ПТП е валял проливен дъжд и пътната настилка е била
мокра и хлъзгава, кореспондират изцяло и с констатациите в приетия по
делото Протокол за ПТП.
Ищецът отправил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, по която била образувана Щета № 0300/23/777/505216, като с
Писмо с изх. № 2-101-4101-9893/05.12.2023 г. ответното дружество отказало
изплащането на застрахователно обезщетение по застраховката „Каско“, тъй
като съгласно т.7.3.1.2 и т.7.3.1.2.1 от ОУ за застраховане, застрахователят не
5
изплаща обезщетение за щети, причинени от водач, който при управление на
застрахованото ППС е употребил алкохол.
По делото са приети заключения на съдебно-медицинска и на съдебно -
автотехническа експертиза, които съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се
установява, че стойността на щетите за възстановяване на лек автомобил
Ситроен Джъмпер, с peг. № .............. към момента на събитието, са както
следва: щетата за възстановяване на автомобила в първоначалното състояние
преди ПТП е на обща стойност от 41784,04 лева. Справедливата пазарна
стойност на автомобила към момента на събитието е 34 638,40 лева.
Стойността на нанесената щета надхвърля 75 % от справедливата пазарна
стойност на автомобила, което означава, че щетата е тотална. Стойността на
нанесената щета е в размер на 75 % от справедливата пазарна стойност или 25
978,80 лева, като разликата до пълната стойност към момента на събитието
28.06.2018 г. е размерът на запазените части.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, се установява,
че съобразено с времето от ПТП до времето на вземане на кръв от водача К. и
това, че за 1 час елиминирането на алкохол от кръвта на даден водач е 0,15
промила, то, концентрацията на алкохол в кръвта на К. около 14:30 ч. би била
1,08 промила. При ниво от 0,93 промила алкохол в кръвта на водача К., което
отговаря на лека степен на алкохолно повлияване, средната граница, /леката
степен на алкохолно повлияване е от 0,5 промила да 1,5 промила/, при което се
наблюдават следните функционални разстройства: емоционална лабилност,
лесна уморяемост, умерено изразени координационни нарушения, отслабване
на вниманието, съобразителността, забавени реакции, вегетативни смущения,
като от решаващо значение е клиничното изследване /протокол от медицинско
изследване на К. от дата 31.07.2023 г., 16:20 ч./, където не са установени
цитираните по- горе функционални нарушения. При ниво на алкохол в кръвта
от 0,67 промила, /долната граница на леката степен на алкохолно повлияване/,
което също отговаря на лека степен на алкохолно повлияване,
функционалните разстройства са както цитираните по-горе при ниво от 0,93
промила. В случаите на употреба на алкохол, за повлияването от значение са
пол, възраст, здравословен статус, умора, дали приемът е бил при пълен и
6
празен стомах, телесна маса /тегло на лицето/, извършени физически
дейности, потене, повръщане, индивидуална поносимост към алкохол,
респективно активността на алкохолдехидрогеназата и др. Алкохолът се
елиминира от организма основно чрез окисление и допълнително с
потоотделяне и дишане. При концентрация на алкохол в кръвта до 0,5
промила, т. н. субклинична фаза на повлияване, клинични белези не се
установяват. Със специални психомоторни тестове се установяват слаби
нарушения във фините координационни движения, вниманието,
съобразителността, възприятието.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявен е частичен пряк осъдителен иск на увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, срещу застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“ с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1200,00 лв. /хиляда и
двеста лева/, представляваща част от застрахователно обезщетение с общ
размер 36 000 лв. по Застрахователна полица № 23-0300/190/5050001 за щети
по застрахования автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № ..............,
настъпили от ПТП на 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на отправената претенция до застрахователя до
окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество,
съдът го намира и за основателен и доказан.
Правната норма, регламентирана в чл. 405, ал. 1 КЗ, предвижда
възможността да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по
имуществено застраховане при наличие на вреди за застрахования, настъпили
в резултат на покрито застрахователно събитие (риск) и действително
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между
пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане
на увредената вещ.
В тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да
установи при условията на пълно и главно доказване тези материални
предпоставки и размера на вредата, а ответникът следва да докаже, че е
заплатил дължимото застрахователно обезщетение в срок, съотвeтно
7
противопоставените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
В разпоредбата на чл. 498, ал. 1 - 3 КЗ е предвидено, че увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
В настоящия случай ищецът е отправил писмена застрахователна
претенция към ответното застрахователно дружество, като застрахователят е
отказал заплащане на обезщетение с Писмо с изх. № 2-101-4101-
9893/05.12.2023 г.
Между страните не съществува спор относно обстоятелствата, че между
тях е съществувало действително застрахователно правоотношение по
сключена имуществена застраховка „Каско“ със Застрахователна полица №
23-0300/190/5050001 за автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № ..............,
както и че по време на действието й - на 31.07.2023 г. е настъпило процесното
ПТП.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на САТЕ, по несъмнен начин се установява настъпването на
процесното застрахователно събитие на 31.07.2023 г., както и причинените
вреди на застрахованото МПС. Тъй като вредите надхвърлят 75 % от
справедливата пазарна стойност на автомобила, щетата е „тотална“, а
стойността й представлява 75 % от справедливата пазарна стойност на
увредения автомобил или 25 978,80 лева.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че настъпилите вреди на автомобила на ищеца при процесното
застрахователно събитие са вследствие на покрит застрахователен риск.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая не е налице
покрит риск по застраховката, тъй като се установяват предпоставките на т.
7.3.1.2.1 от Общите условия за застраховане, по които застрахователят не
изплаща обезщетение за щети, а именно щетите са причинени от водач, който
при управление на застрахованото ППС е употребил алкохол.
8
Съдът намира, че при тълкуването на изключващата риска клауза от
Общите условия на застрахователя следва да се отчитат изискванията на чл. 5,
ал. 3, т. 1 и чл. 174 ЗДвП, предвиждащи задължение за водачите да не
управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 промила или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
както и че нарушение на правилата за движение по пътищата е само
управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 промила (в т. см. Решение № 119 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 191/2023 г.
по описа на ВКС на РБ, II г. о.).
В случая, от събраните по делото доказателства се установи, че към
момента на ПТП, концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била 0,33
промила.
Изводът на съда не се разколебава от приетото заключение на
допуснатата СМЕ, тъй като принципно правилните изчисления на вещото
лице относно действителното количество алкохол в кръвта на водача на
автомобила към точния час на ПТП биха били правилни в случай, че водачът
не бе оспорил първоначално установеното количество алкохол в кръвта с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, съответно ако не бе оспорил и
заключението на първоначалния химически анализ на дадената от водача
кръвна проба. След като водачът е оспорил установените количества алкохол в
кръвта и се е стигнало до повторен химичен анализ на контролната проба кръв
в съдебното производство пред РС - Шумен, то съдът намира, че за безспорно
установено количество алкохол в кръвта на водача към момента на процесното
ПТП, следва да се приеме именно това от 0,33 промила. Действително,
ответното дружество не е било страна по делото пред РС - Шумен, но фактът,
че застрахователят не е обвързан от силата на присъдено нещо по влязло в
сила решение, в процеса на постановяването на което не е бил страна, не води
до невъзможност настоящият съдебен състав да кредитира безспорно
установените в това съдебно производство обстоятелства, релевантни за
правилното решаване и на настоящия правен спор.
Наред с това, клаузата на т. 7.3.1.2.1 на ОУ на ответното дружество, в
която е посочено, че застрахователят не изплаща обезщетения за щети,
причинени от водач, който при управление на застрахованото ППС е
употребил алкохол, не следва да се тълкува разширително, а във връзка с
9
разпоредбата на чл. 395, ал. 5 КЗ. Последната предвижда изрично като
условие за изключване на отговорността на застрахователя наличието на
причинна връзка между посоченото поведение на водача и настъпилата вреда
на застрахованото ППС.
В случая от съвкупния анализ на приетите по делото доказателства -
писмени, гласни и заключението на допуснатата СМЕ, не може да се направи
извод, че процесното ПТП, при което е било увредено застрахованото
имущество, е възникнало по причина управление на МПС след употреба на
алкохол. Не може да се приеме, че при конкретно установеното в кръвта на
водача количество алкохол от 0,33 промила именно употребата на алкохол е
предизвикала у водача непригодност да управлява автомобила. Напротив,
установи се, че при концентрация на алкохол в кръвта до 0,5 промила, т. н.
субклинична фаза на повлияване, клинични белези не се установяват. От
друга страна, процесното ПТП е настъпило след обяд, след като водачът е
управлявал автомобила в продължение на часове и то след проливен дъжд, на
мокра пътна настилка. Ето защо, не може да се приеме, че наличието на
алкохол в кръвта на водача с концентрация от 0,33 промила се намира в
причинна връзка с настъпването на процесното ПТП. (в т. см. Решение № 105
от 10.04.2025 г. по т. д. № 440/2024 г. по описа на ВКС на РБ, II т. о.)
По посочените съображения, съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника, че не е налице покрит риск по застрахователната
полица и поради проявена налице груба небрежност от страна на водача на
застрахования автомобил. Ответникът е изложил твърдения, че водачът е
загубил контрол върху автомобила поради собственото му невнимание,
породено от употребата на алкохол, а именно самокатастрофирал е на прав
пътен участък от републиканската пътна мрежа, в светлата част на деня, при
суха и чиста пътна настилка, наличие на видимост и липса на препятствия.
Установи се обаче от събраните по делото доказателства, че ПТП е настъпило
на ляв завой, при мокра пътна настилка с наличие на локви, като липсват
каквито и да е доказателства по делото загубата на управление от страна на
водача да се дължи на движение с превишена или несъобразена скорост или на
проявено невнимание.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че по делото е установено
настъпването на застрахователно събитие по сключената между ответното
10
дружество и ищеца имуществена застраховка „Каско“, както и липсата на
уговорено в Общите условия изключение от покритите рискове или
неизпълнение на задължение на застрахования, респ. водача на автомобила,
което да е основание за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение
на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
Предявеният частичен иск за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1200,00 лв.,
представляваща част от застрахователно обезщетение по Застрахователна
полица № 23-0300/190/5050001 за щети по застрахования автомобил „Ситроен
Джъмпер“, с рег. № .............., настъпили от ПТП на 31.07.2023 г., следва да
бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
По претенцията за законна лихва:
С оглед изричната разпоредба на чл. 409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл. 405 КЗ. В случая се установи, че е била отправена
писмена претенция от ищеца до застрахователя, който се е произнесъл по нея
с отказ за изплащане на обезщетение с Писмо с изх. № 2-101-4101-
9893/05.12.2023 г. Съдът намира, че от момента на отказа застрахователят е
изпаднал в забава за плащане на дължимото застрахователно обещетение, ето
защо и претенцията за законна лихва следва да бъде уважена, считано от
05.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото
разноски в общ размер на 1000,00 лв., от които 50,00 лв. заплатена държавна
такса, 750,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. заплатен
депозит за съдебно-автотехническа експертиза. Ищецът претендира като
разноски и 30,00 лв. внесен депозит за призоваване на свидетел, но с
протоколно определение от 30.09.2025 г. по делото съдът е разпоредил сумата
да се върне на ищеца, поради което същите не следва да се присъждат като
разноски в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16
ДА ЗАПЛАТИ на „Сливен ауто“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Х. Ботев“ № 8 на основание чл. 405, ал.
1 КЗ сумата от 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/, предявена като частичен
иск и представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение по
Застрахователна полица № 23-0300/190/5050001 за щети по застрахования
автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № .............., настъпили от ПТП на
31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2023
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12