Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК С Присъда № .../...г. по НОХД № .../... г. Великотърновски районен съд признава за виновни подсъдимите: 1.С. Н. Н. от гр. В.Т., за това че при условията на продължавано престъпление на ...г. в гр. В.Т., пред дознател И.К. по дознание №.../...г.на РПУ- гр. В.Т. и на ...г. в гр. В.Т. пред ВТРС в качеството си на свидетел по НОХД№ .../...г. съзнателно потвърдила неистина- престъпление по чл.290, ал.1 вр. чл.26, като при условията на чл.36 и чл.54 НК й е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години. 2.Р. Й. Г. от гр. В.Т., за това че при условията на продължавано престъпление на ...г. в гр. В.Т., пред дознател И.К. по дознание №.../...г.на РПУ- гр. В.Т. и на ...г. в гр. В.Т. пред ВТРС в качеството си на свидетел по НОХД № .../...г. съзнателно потвърдил неистина- престъпление по чл.290, ал.1 вр. чл.26, като при условията на чл.36 и чл.54 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. 3.С. Д. Ш. от гр. В.Т., за това че при условията на продължавано престъпление на ...г. в гр. В.Т., пред дознател И.К. по дознание №1051/2006г.на РПУ- гр. В.Т. и на ...г. в гр. В.Т. пред ВТРС в качеството сÞ на свидетел по НОХД № .../...г. съзнателно потвърдил неистина- престъпление по чл.290, ал.1 вр. чл.2, като при условията на чл.36 и чл.54 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. Подадена е въззивна жалба от подсъдимата С. Н. Н., чрез процесуалният си представител адв.И. от ВТАК, против присъдата. Направени са оплаквания за необоснованост на същата, доколкото правният извод на съда не кореспондира със събрания доказателствен материал и установената фактическа обстановка. В жалбата се навежда довод, че деянията не са осъществени от обективна и субективна страна. Твърди се, че в обвинителният акт не е конкретизирано каква точно „неистина” подсъдимите са потвърдили съзнателно пред органите на правораздавателната система. Излагат се съображения, че това е нарушение, което води до накърняване правото на защита и създава невъзможност подсъдимите да знаят в какво се състои обвинението и срещу какво точно обвинение следва да се защитават. Посочва се, че подсъдимите не са присъствали по едно и също време на инцидента, че са наблюдавали от различни места и не са станали свидетели на инцидента. Моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която неговата доверителка да бъде призната за невинна по обвинението за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 вр.чл.26 НК. Алтернативно моли, ако съдът допусне, че има отстранимо процесуално нарушение и то е съществено, присъдата да бъде отменена и делото да се върне на Районна прокуратура – гр. В.Т.. Подадена е въззивна жалба от Р. Й. Г. и С. Д. Ш., чрез процесуалният им представител – адв.Б. от ВТАК. Направени са оплаквания за необоснованост на присъдата, доколкото правният извод на съда не кореспондира със събрания доказателствен материал и установената фактическа обстановка. В жалбата се навежда довод, че деянията не са осъществени от обективна и субективна страна. Твърди се, че в обвинителният акт не е конкретизирано каква точно неистина подсъдимите са потвърдили съзнателно пред органите на правораздавателната система. Излагат се съображения, че това е нарушение, което води до накърняване правото на защита и създава невъзможност подсъдимите да знаят в какво се състои обвинението и срещу какво точно обвинение следва да се защитават.Не е взето предвид обстоятелството, че подсъдимите са присъствали на различни фази от развитието на инцидента и не са видели всичко. Моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която неговите доверители да бъдат признати за невинни по обвинението за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 вр.чл.26 НК. Алтернативно моли, ако съдът допусне, че има отстранимо процесуално нарушение и то е съществено присъдата да бъде отменена и делото да се върне на Районна прокуратура – гр. В.Т.. В съдебно заседание представителят на В. заема становище да се потвърди присъдата. Адвокат И. поддържа жалбата. Навеждат се отново доводи за липса на конкретизация на обвинението и за несъставомерност на същото. Излага съображения , че делото следва да бъде върнато на Районният съд за разглеждане от друг състав, доколкото са допуснати съществени процесуални нарушения. Адвокат Б. поддържа въззивната жалба. Твърди, че първоинстанцинната присъда е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и явно несправедлива. Излага допълнителни съображения за съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство, а именно - допуснато е изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 НПК, независимо, че фактите и обстоятелствата, за които е искано изменение са били известни към момента на изменението. Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните доказателства и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, прие за установено следното: На ...г. около ... часа тримата подсъдими били в заведение ”...”, находящо се в град В. Т., ул. „...”. Подсъдимата Н., работела като управителка в същото заведение, а другите двама подсъдими, както и лицето И.Л.Й. били клиенти. Последните слушали музика от уредбата на автомобила на И.. В 23:30 часа пристигнал полицейски патрул по подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина. Полицаите предупредили клиентите на заведението да намалят музиката. И.Й. отишъл до колата си, като същият бил последван от полицаят Н. Тогава Й. ударил полицая, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носа. И.Й. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №.../...г. на ВТРС по чл. 131 ал.2 предл.4 т.3 вр.ал.1т.12 вр.чл.130 ал.1 НК. По същото дело тримата подсъдими са били разпитани като свидетели-очевидци. При извършената служебна проверка по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, въззивният съд констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство. Районна прокуратура- гр. В.Т. е внесла обвинителен акт по ДП № ЗМ -.../...г. на РУМВР-гр. В.Т. срещу лицата С. Н. Н., Р. Й. Г. и С. Д. Ш. за престъпление по чл.290, ал.1 вр.чл.26 НК. Изпълнителното деяние на престъплението лъжесвидетелството може да се осъществи в две форми: потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Първата форма на изпълнителното деяние означава да се преиначи онази истина, която съществува в представите на дееца – свидетел- той да каже нещо, за което да знае, че не е съществувало в действителност. Така в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на...г. пред дознател И.К. първият обвиняем Г. е потвърдил неистина, като заявил, че излязъл от заведението, заедно с И.,но не е видял И. да удря полицая. От така изразените мотиви на прокуратурата не става ясно, каква неистина е затаил св. Г., тоест не е изяснено кое е това обстоятелство, което да не е съществувало в действителност.По отношение на същия свидетел в обстоятелствената част на обвинителния акт е записано, че на ...г. при разпита си на съдебно заседание „излъгал” като казал , че е излязъл от заведението и е виждал всичко, но не е имало никакъв инцидент. Тоест не е посочен начина на извършване на деянието, липсва конкретизация коя от двете форми на изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването е осъществена- потвърждаване на неистина или затаяване на истина. В заключителната част на обвинителният акт е посочено, че свидетелят Р. Г. потвърдил неистина – без да бъде уточнено кое е това обстоятелството, за което дееца да знае, че не е съществувало в действителност. По отношение показанията на втория свидетел- Ш. в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че същият на ...г. пред дознател И. К. е „излъгал”, че е останал вътре / в заведението/ и не е видял скандала. На ...г в съдебно заседание потвърдил неистина, като заявил, че излязъл в заведението с И., но скандал не е имало. По отношение и на този свидетел не става ясно кое е обстоятелството, което да не е съществувало и , което да е потвърдено като неистина. Отново в заключителната част на обвинителния акт не е индивидуализирано коя е неистината , която е потвърдил Ш.. Във връзка с последната свидетелка Н. е отразено, че на ...г., пред дознател, същата е „излъгала”, че скандал не е имало, тоест липсва индивидуализация на формата на изпълнителното деяние на лъжесвидетелството. Липсва конкретизация на формата на изпълнителното деяние по отношение и на показанията, които същата е дала в съдебно заседание на ...г.- за тази дата в обвинителният акт, като деяние се посочва единствено, че св. Н. „дала лъжливи показания”. В заключителната част на обвинителният акт е описана формата на изпълнителното деяние на свидетелката Н., без да бъде отново уточнено обстоятелството, за което деецът да знае, че не е съществувало в действителност. Следователно установените непълноти в обвинителният акт се отнасят до съставомерните признаци на деянието, което води до извода, че при изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено нарушение на чл. 246, ал. 2 НПК Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемите в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 246 НПК, са значителни. В настоящият случай в обстоятелствената част на обвинителният акт не са конкретизирани и индивидуализирани фактите, които да обуславят съставомерността на деянието. Това съставлява съществено Ýарушение на процесуалните правила,защото при всяко положение води до ограничаване на правата страните в съдебното производство, Неспазването на посочените процесуални правила чрез констатираните непълноти в обвинителния акт е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите / впоследствие подсъдими/, тъй като не им е дадена възможност да разберат в какво се обвиняват, да узнаят обвинението в неговата цялост и възникването на претендираната спрямо тях наказателна отговорност, съгласно чл. 55 НПК (Решение № .../... г. на II НО, ВС и Решение № .../... г. на I НО, ВС). В този смисъл е и Тълкувателно решение № .../... г. на ОСНК на ВКС, според чиито мотиви и задължителни за съда указания, чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята теза пред решаващия орган, поради което и главното му предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Допуснатите на досъдебното производство по делото съществени нарушения на процесуалните правила са отстраними. В случая тези нарушения, поради неизпълнение на задълженията на съда по чл. 249, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, са довели и до опорочаване на проведеното съдебно следствие от ВТРС и постановения от него съдебен акт по съществото на делото и те не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция. От друга страна, препятстват възможността въззивната инстанция да провери правилността на атакуваната присъда и да се произнесе със законосъобразен, обоснован и справедлив съдебен акт. Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че следва да бъде отменена Присъда № .../... г. по н. о. х. д. № .../... г. на ВТРС, с която подсъдимите С. Н. Н., Р. Й. Г. и С. Д. Ш. са признати за виновни по повдигнатото обвинение по чл. 290, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Ето защо, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение. Предвид горното и поради констатираните основания за отмяна на атакувания съдебен акт, въззивният съд счита, че не е необходимо да вземе отношение по съществото на направените доводи и по становищата на страните в съдебно заседание, които следва да бъдат съобразени от компетентните органи при връщането на делото. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл.335, ал. 1, т. 1 от НПК, Великотърновски окръжен съд. РЕШИ: ОТМЕНЯ Присъда № .../... г. по н.о.х.д. № .../... г. на ВТРС и връща делото за ново разглеждане от прокурора за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |