Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 22.10.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 355 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.535 от ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, район
„Оборище", бул. "Ситняково" 48, Бизнес офиси, ет. 8, чрез
пълномощника адв. Светозар Г. Златанов от САК, срещу ИЛИЯ Г.В., ЕГН ********** ***.
Предявени е установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване наличие на
задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 80 000 лева -
главница, представляваща непогасено, ликвидно и изискуемо задължение на
ответника по запис на заповед издадена на 03.08.2026г. в гр.София, с падеж - на
предявяване в срок до три години от издаването, предявен за плащане на 16.06.2016
г. от нотариус Симеон Даскалов с район
на действие - РС - Велинград, рег. № 541 на НК, чрез връчване на нотариална
покана вписана под рег. № 2583, том I, № 134, ведно със законна лихва върху нея
от 26.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 3676.00
лева разноски, от които 1600 лева за държавна такса и 2076.00 лева -адвокатско
възнаграждение.
Твърди
се в искова молба, че ищеца „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* -гр.София, е образувало ч.гр.д. № 787/2019г.
по описа на Районен съд-Велинград по реда на чл.417, т.10 от ГПК, срещу ИЛИЯ Г.В.,
ЕГН ********** с адрес ***. По делото, в полза на ищеца, била издадена Заповед
№441/09.08.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК на ВлРС и изпълнителен
лист от същата дата, с които бил осъден ответникът ИЛИЯ Г.В., ЕГН ********** ***
за сумите от 80 000 лева - главница, законна лихва върху главницата считано от
26.07.2019 г. и разноски по делото в размер на 3676.00 лева. Длъжникът подал
възражение в срока по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение. Със свое
разпореждане, получено от ищеца на 13.05.2020г., съда му указал в едномесечен
срок, съгласно чл. 415 ГПК, да предяви иск за установяване на вземането си,
предмет на заявлението. С оглед на това и на основание чл.422 от ГПК, за ищеца
възникнал правният интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът
твърди още, че обстоятелствата, от които произтичало вземането ми били
следните: На 03.08.2016 г. И.Г.В., ЕГН **********, като издател се е задължил
по силата на издаден от него запис на заповед да заплати на кредитора-заявител
„ШЕЛ България" ЕАД, безусловно, сумата от 80 000 лева при предявяване на
записа на заповед от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, в срок от три години от
издаването му. От приложената запис на заповед и нотариална покана връчена от
нотариус Симеон Даскалов с район на действие - РС - Велинград, рег. № 541 на НК
вписана под рег. № 2583, том I, № 134, било видно, че същата е предявена в
срок.
Настоява
се на това, че приложената към заявление запис на заповед в оригинал,
материализирала и удостоверявала валидно възникнало, изискуемо и подлежащо на
плащане вземане за плащане на сумата от 80000 лева от издателя И.Г.В. в полза
на ищеца/заявителя-кредитор/ „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Към настоящият момент
ответникът, като издател на записа на заповед, не бил заплатил нито изцяло нито
частично сумата от 80 000 лева, която дължал на ищеца. Вземането подлежало на
изпълнение, предвид настъпилата му изискуемост, след предявяването му за
плащане и непоследвалото такова. Неплатеният след предявяване за плащане запис
на заповед бил несъдебно изпълнително основание и поради това въз основа на
него в полза на заявителя-кредитор „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД възникнало правото и
той се снабдил с изпълнителен лист. В заповедното производство ищеца „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД претендирал изцяло вземането материализирано в процесния
запис на заповед, тъй като същото било изискуемо и ликвидно към датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК. В т.9 от заявлението си заявителят бил
индивидуализирал вземането си по размер - 80 000 лева и посочил, че произтича
от запис на заповед, издадена на 03.08.2016 г. от И.Г.В., ЕГН ********** за
тази сумата, предявен за плащане на 16.06.2016 г. от нотариус Симеон Даскалов с
район на действие - РС - Велинград, рег. № 541 на НК, чрез връчване на
нотариална покана вписана под рег. № 2583, том I, № 134.
Настоява
се и на това, че предявеният запис на заповед е редовен от външна страна и
отговарял напълно на изискванията на чл. 535 и сл. от ТЗ във връзка с чл. 455 и
сл. от ТЗ и подлежал на изпълнение. Записът на заповед бил ценна книга
материализираща права и доказателство сам по себе си за съществуване на вземането.
От своя страна ответникът бил направил общо възражение, че не дължи по
предявения за плащане запис на заповед, но не посочил доказателства да е
погасил чрез плащане или друг законен способ. Това подкрепяло твърдението на
ищеца, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж за записа на
заповед, вземането било и изискуемо и подлежащо на изпълнение.
Твърди
се още, че сторените от заявителя-ищец разноски в заповедното производство в
размер на 3676.00 лева били доказани по основание и размер от представените и
приети като доказателства по ч.гр.д. №787/2019г. на РС-Велинград, платежно
нареждане за внесена държавна такса, ДПЗС и платежно нареждане за платен
адвокатски хонорар. Присъдените разноски били съобразно уважената част от
искането по заявлението по чл. 417 ГПК.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда постанови решение, с което да се признаете за установено, че ответникът ИЛИЯ Г.В.,
дължи на ищеца ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 80 000 лева -
главница, представляваща непогасено, ликвидно и изискуемо задължение на
ответника по запис на заповед издадена на 03.08.2026г. в гр.София, с падеж - на
предявяване в срок до три години от издаването, предявен за плащане на
16.06.2016 г. от нотариус Симеон
Даскалов с район на действие - РС - Велинград, рег. № 541 на НК, чрез връчване
на нотариална покана вписана под рег. № 2583, том I, № 134, ведно със законна
лихва върху нея от 26.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата 3676.00 лева разноски, от които 1600 лв. за държавна такса и 2076.00
лв. -адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва изцяло по
основание предявения иск, като го намира за неоснователен и се иска отхвърлянето му по следните съображения:
В
заявлението по чл.417 ГПК ищцовото дружество „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД като
документ, от който произтича вземането било вписало „запис на заповед. С
настоящия писмен отговор представял
Договор за ползване на услугата euroShell от 18.11.2014 год., сключен между
ищцовото дружество и „ИВЕЛИ ТРАНС" ЕООД, което дружество към момента на
сключване на договора и допълнителните споразумения към него е било
представлявано, управлявано и собственост на ответника И.Г.В., ЕГН **********.
По силата на този договор ищцовото дружество било предоставило на „ИВЕЛИ
ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, правото да използва карти „euroShell card“ за
да получава доставки от доставчиците в държавите, посочени в Приложение №2. В
приложение №1 от договора бил уговорен асортимента от стоки и услуги, които
могат да се заплащат безкасово с euroShell card. За обезпечение на Договор за
ползване на услугата euroShell card от 18.11.2014 год. и на основание раздел 11
„Гаранции", т. 11.1.3 от договора ответникът бил издал няколко броя Запис
на заповед в полза на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********. От тези Записи
на заповед ответникът съхранявал: Запис на заповед от 01.06.2015г. за сумата от
36 000,00 лева; Запис на заповед от 15.10.2015г. за сумата от 68 000,00 лева;
Запис на заповед от 20.10.2015г. за сумата от 68 000,00 лева. Копие на
процесната Запис на заповед не е предоставена на ответника, но видно от
Приложение №3 към Договор за ползване на услугата euroShell card от 18.11.2014
год. от 15.10.2015 год. страните са договорили кредитен лимит в размер на 80
000,00 лева, който размер е идентичен с размера на сумата по представения Запис
на заповед.
Тези
няколко Записа на заповед били предназначени за гаранционно- обезпечителна
функция на каузалното правоотношение между ищеца „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
********* -гр.София и „ИВЕЛИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, което дружество
към момента на сключване на договора и допълнителните споразумения към него е
било представлявано, управлявано и собственост на ответника И.Г.В. ЕГН **********.
Твърди,
че вземанията по това каузално правоотношение - Договор за ползване на услугата
euroShell card от 18.11.2014 год. били погасени и ответникът не дължал както по
Договора, така и по запис на заповед от 03.08.2016 год.
Настоява
се на това, че от всички тези въведени основания било видно, че ищцовото
дружество също не е спазило и изричната законова разпоредба на чл.417, т.10 ГПК, а именно: когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена
форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.
По тези
съображения се иска отхвърляне на иска, като неоснователен. Претендира и
разноски.
В
о.с.з. ищецът,чрез пълномощника си адв.Златанов, с писмена молба подържа иска и
иска уважаване на същия, с подробни съображения в нея и в
писмена защита.
В
о.с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.Бързанов, оспорва иска, подържа
възраженията си, с подробни съображения в защита .
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 784/2019г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед №
441/09.08.2019г. по чл.417 ГПК, се установява да е разпоредено ИЛИЯ Г.В., ЕГН **********
***, да заплати на кредитора „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********- гр.София–
ищеца по настоящето дело -следните суми: сумата от 80000.00 лева - главница, представляваща задължение по
ЗЗ издадена на 03.08.2016г. и предявена за плащане на 18.06.2019г., ведно със
законната лихва считано от 26.07.20219г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на общо 3676лв.
Издадената
ЗНИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 784/2019г. на ВлРС е връчена на длъжника ИЛИЯ Г.В.,
ЕГН **********, заедно с ПДИ на 18.02.2020г. от ЧСИ Георги Тарльовски. На 20.02.2020г.
е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК от Илия В., в което длъжника заявява,
че не дължи изпълнение по издадената заповед, като не обосновава възражението
си.
Във
връзка с това възражение ищеца е уведомен да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената в негова полза ЗНИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
784/2019г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 13.05.2020г.,
а настоящия установителен иск е предявен на 15.06.2020г., изпратен по пощата с
клеймо от 12.06.2020г. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
Видно от
представеното копие от ПДИ, връчена на ответника от ЧСИ, по изп.дело образувано
въз основа на изп.лист издаден по ч.гр.д. № 784/2019г. на ВлРС, кредитор на
вземане в размер на 80000лв. -главница спрямо ищеца.
От
намиращата се в ч.гр.д. № 784/2019г. на ВлРС - Запис на заповед /в оригинал/ е
видно същата да е издадена на 03.08.2016г. в гр.София от ИЛИЯ Г.В., ЕГН **********
***, в полза на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********- гр.София, за сумата от
80000,0лв., платима на предявяване, като може да бъде предявен в срок от 3 г.
от издаването падежа, с място на плащане в гр.София, район „Оборище", бул.
"Ситняково" 48, Сердика офиси, ет. 8.
Въпросната
Запис на заповед е действителен, като е редовен от външна страна документ,
съдържащ всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ, а именно: наименованието
"запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е
написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на
плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати; дата и място на издаването и подпис на издателя. Всъщност редовността на
документа не е оспорен от ответника.
Записът
на заповед е предявен за плащане на издателя Илия В. с връчена му нотариална
покана на 18.06.2019г. , която дата предхожда предвидения срок от 3 години от
издаването на ЗЗ. Този факт не е оспорен от ищеца.
В
разпоредбата на чл.486, ал. 1 от ТЗ са посочени начините на определяне на
падежа, а именно – на предявяване, на определен срок след предявяването, на
определен срок след издаването, на определен ден. В случая падежа е определен
съгласно разпоредбата на чл.486, ал.1, т. ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ, като издателят е
определил на основание чл.487, ал.1, изр. 2 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ срок за
предявяването му за плащане -до 03.08.2019г. Само когато падежът изрично е
представен в зависимост от предявяването на ефекта ценната книга, тя трябва
задължително да се предяви за плащане. Настоящия случай е такъв до колкото
падежа е определен на предявяване, а и предявяване за плащане е направено.
Освен това от непредявяването на ЗЗ не следва, че не се дължи плащане по нея,
тъй като вземането е запазено в размера в който е поето задължението.
В
случая ищеца основава претенцията си към ищеца само на издадената в негова
полза Запис на заповед. Ответникът обаче оспорва иска, като сочи и конкретно
каузално отношение във връзка с което е издадена ценната книга.
Във
връзка с твърденията си за наличие на каузално правоотношение ответника е
представил: Договор от 18.11.2014г. за
ползване на услугата „euroShell card“, сключен между “Шел България“ ЕАД и „Ивели Транс“ ЕООД,
представлявано от управителя И.Г.В. /ответника/. В чл.11 от него са предвидени
гаранции за изпълнението на договора – банкова гаранция, депозит в размер
посочен в приложение №7 или друг вид гаранция, съгласувана между страните. Към
договора са представени 3 бр. приложения №7 /л.55,60 и 62 по делото/, видно от
които в тях страните по договора са уговорили
на осн. чл.11, т.1.3 издаване на Запис на Заповед, като гаранция за
изпълнението, съответно от 1200лв., 36000лв. и 68000лв. Ищецът е представил и
издадени от него –И.Г.В., в качеството му на физическо лице и представляващ
фирмата „Ивели Транс“ ЕООД в полза на “Шел България“ ЕАД - 3 бр. Запис на заповед,
а именно: ЗЗ от 01.06.2025г. за сумата от 36000лв.; ЗЗ от 15.10.2015г. за
сумата от 68000лв.; ЗЗ от 20.10.2015г. за сумата от 68000лв. Представено е също така и Приложение №3 към
Договор за ползване на услугата „euroShell card“ от 18.11.2014г., според
което е опред9елен кредитен лимит в размер на 80000лв. Представени са и
приложения №2 и 3 към същия договор, което са сключени на 25.04.2016г.
От
показанията на свидетеля Николай В. – брат на ответника се установява следното:
Ответникът имал фирма и осъществявал транспортна дейност. През 2014г. имал
сключен договор с “Шел България“ за доставка на гориво, което ставало чрез
използване на „Шел карти“, като срещу карта от приносителите й било зареждано
гориво на бензиностанциите на Шел. Тогава ответникът имал пет камиона, и бил
раздал картите на шофьорите на тези камиони. Свидетелят сочи също, че
ответникът му сподели да е подписвал през няколко месеца Запис на заповед в
полза “Шел България“, за да обезпечи
договора си с тях, което бил накаран да
направи. Споделили му също, че е подписал запис на заповед за 80000лв. пак като
обезпечение, но бил притеснен, тъй като сумата била много голяма. Според
свидетеля ответникът бил изпълнил всичките си задължения по този договор и
финансово бил приключил сметките си.
По
делото е приета и ССЕ изготвена от в.л. Т.,
която съдът кредитира, като компетентна и безпристрастна. Видно от заключение
по ССЕ между страните и сключен Договор от 18.11.2014г. за ползване на услугата
„euroShell card“, по който има счетоводни отразявания при ищцовото дружество.
Натрупаните обороти от продажби към 02.10.2017г. били в размер на 1930914,15лв.
От „Ивели Транс“ ЕООД към тази дата били
направени плащания в размер на 1897100,79лв. по банков път. При което към дата 02.10.2017г.
задължението на „Ивели Транс“ ЕООД към
ищеца възлизало на 33813,36лв. Според извлеченията на счетоводството към
23.05.2019г. задължението на „Ивели Транс“ ЕООД към ищеца от неплатени фактури възлизало на
40605,25лв. Върху неплатените фактури според срока за забава била начислена и
лихва, чийто общ размер е 11,785,60лв.
Така общото задължение, като сбор от неплатени фактури и лихви към 23.05.2019г.
било в размер на 52391,00лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи:
Записът
на заповед е едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат на
едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане на менителнични
субективни права и правни задължения. Това волеизявление не може да предвижда
бъдещо несигурно събитие, обуславящо пораждане на менителничното
правоотношение. За да се създаде действително менителнично задължение е
достатъчно волеизявление на издателя, направено при съблюдаване на изискванията
на закона за форма. Записът на заповед е формален писмен акт, към който
законодателят е поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са
посочени изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води
до недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила необходимостта
от строгите изисквания към формата му - да има достатъчна определеност, както
относно правното естество на акта, така и досежно съдържанието на породените
въз основа на него правоотношения. Законодателят в Търговския закон не поставя
изискване към съдържанието на менителницата и записа на заповед да сочат
основанието, с оглед на което се поемат или изпълняват менителничните
задължения. Липсата на изискване за основанието като елемент от съдържанието на
менителничните ефекти, обаче не означава че длъжникът по тях не може да направи
успешно възражение във връзка с основание за плащане по документа. Поемателят
също разполага с възможност да посочи каузалната сделка за обезпечение на което
е издадена ценната книга. Това е така, защото поемането на парично задължение
винаги става с определена цел, която цел, обаче, е свързана с други
правоотношения, стоящи извън менителничните. В случаите, когато субективното
право по менителничния ефект се придобива въз основа на договор между страните,
то отношенията между тези лица са каузални и издателят на ценната книга може да
прави възражения по повод на основанието. Въвеждането на същото може да се
направи и от поемателя. Каузалните правоотношения може да са различни правни
сделки - продажба, заем, и т.н. По правило с предаването на ценната книга не се
новира задължението по каузалното правоотношение, а двете правоотношения
съществуват паралелно.
Действително
основанието на задължаване не елемент от фактическия състав на абстрактни
правни сделки, какъвто е записа на заповед, като дори такова да се посочи, то е
извън задължителното съдържание на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ.
Изискванията на чл. 535 от ТЗ за форма и съдържание на записа на заповед
изключват възможността този запис на заповед да служи като доказателство за
наличие на каузално правоотношение с конкретни индивидуализиращи белези, които
да предхождат или съпътстват издаването на ценната книга. От материално-правна
гледна точка дори и да има допълнителни вписвания в ЗЗ свързани с конкретно
каузално правоотношение, тези допълнителни вписвания следва да се считат
неписани, тоест същите не биха обусловили извод за порок на ценна книга. От
процесуална гледна точка, обаче, тези допълнителни вписвания могат да се ценят
като доказателства за наличие и изпълнение на задължения по каузално
правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записа на заповед. При липса
на други доказателства, както и на такива допълнителни вписвания в ценната
книга, запис на заповед сам по себе си не може да служи за доказателство за наличие
на конкретно каузално правоотношение съпътстващо записа на заповед. (В този
смисъл Решение № 88/27.05.2013 г. по т.д.№ 374/2012 г. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК и задължително за настоящия състав).
В
хипотеза, в която ищецът не е посочил че издадения в негова полза запис на
заповед е издаден като обезпечение на каузално правоотношение по договор, но
това е направил ответникът, то и в тежест на ищеца е да докаже валидно
правоотношение по менителнично правоотношение, а на ответника валидно
правоотношение по каузално правоотношение, по което си е изпълнил задълженията.
При така наведени твърдения съдът следва да се произнесе както по вземане по
менителнично правоотношение, така и по вземане по каузално правоотношение. Това
е така, защото спорното право, въведено като предмет на делото, е с основание
каузално и менителнично правоотношение. Необходимостта от изследване на
каузалното правоотношение произтича и от обстоятелството, че в случаи, в които
се твърди че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения по
каузално правоотношение, то за да възникне валидно менителнично правоотношение,
следва да се установи валидно възникнало вземане по каузално правоотношение.
Липса на валидно възникнало вземане по каузално правоотношение, препятства
възникване на поети със записа на заповед менителнични задължения.
В
случая ответникът е доказал наличие на каузално правоотношение между ищеца “Шел
България“ ЕАД и „Ивели Транс“ ЕООД, което дружество не само е еднолично ООД, но
е и представлявано от управителя И.Г.В. /ответника/ към момента на поемане на
задължението. В този смисъл във всички видове отношения с трети лица „Ивели
Транс“ ЕООД се представлява именно от ответника, който като управител се
подписва в договори, споразумения и дори в издадени Записи на заповеди.
От
друга страна ищеца, не е въвел като предмет на делото и каузално
правоотношение, по което да докаже валидността на вземането си по издадената в
него полза Запис на заповед от ответника. Спестявайки си това обаче всъщност си е
спестил не само необходимостта да доказва наличието на каузално правоотношение
между него и ответника, но доказване на наличието на негово вземане произтичащо
от процесната Запис на заповед, свързано с каузално правоотношение между “Шел
България“ ЕАД и ответника В.. Едновременно с това ищецът твърди, че всъщност
въведеното от ответника твърдението за наличие на такова между него и „Ивели
Транс“ ЕООД е правоотношение с друг правен субект различен от издателя на
ценната книга. Само от обстоятелството,
че процесната Запис на заповед е подписана от физическото лице И.Г.В., при
липса на твърдения от страна на ищеца за наличие на каузално правоотношение по
което да е поето задължението, не може да обоснове наличие на такова задължение.
В
случая, тъй като ответникът е доказал да е налице каузално праввотношение между
страните произтичащо от: Договор от
18.11.2014г. за ползване на услугата „euroShell card“, по който не само е
уговаряно издаване на ЗЗ, като обезпечение, но и реално са издавани такива, а
като е уговорен лимит от 80000лв., то определено процесната ЗЗ издадената точно
за сумата от 80000лв. е обезпечавала изпълнението на същия договор. При което и
да има неизпълнено задължение по каузалното правоотношение, то задължението за
изпълнението му към ищеца е възникнало за дружеството „Ивели Транс“ ЕООД, като
страна по него.
По
делото по никакъв начин не се установява наличие на каузално правоотношение
между ищеца “Шел България“ ЕАД и ответника И.В..
Ето
защо и съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за недължимост
на негово задължение към ищеца за заплащане на сумата в размер на 80000лв.,
като задължение по ЗЗ издадена от ответника И.Г.В..
Ето защо и тъй като
не се установява наличие каузално правоотношение във връзка с което да е поето
задължение от ответника към ищеца за заплащане на сумата от 80000,0лева –главница по Запис на заповед,
издадена на 03.08.2016г. в гр.София и предявена за плащане на 18.06.2019г., в
полза на ищеца “Шел България“ ЕАД, за заплащане на която сума е издадена
Заповед № 441/09.08.2019г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 787/2019г. по описа на РС
Велинград, то искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Предвид изхода на делото ищеца няма право на разноски,
както в настоящото така и в заповедното производство, а направените от него
такива остават за негова сметка.
Предвид изхода от спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК,
ответника има право на разноски, като е претендирал такива и представил
доказателства за направени разноски в размер на 3130лв., съгласно списък по
чл.80 ГПК, която и сума ще му се присъди, като се осъди ищеца да му я заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, Столична община, район „Оборище", бул.
"Ситняково" 48, Бизнес офиси, ет. 8, срещу ИЛИЯ Г.В., ЕГН ********** ***,
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК - за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца за заплащане на сумата
от 80 000 лева - главница, представляваща непогасено, ликвидно и изискуемо
задължение по запис на заповед издадена на 03.08.2026г. в гр.София, с падеж -
на предявяване в срок до три години от издаването, предявен за плащане на
16.06.2016 г., чрез връчване на нотариална покана, ведно със законна лихва
върху нея, считано от 26.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
заплащане на която сума е издадена Заповед № 441/09.08.2019г. по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 787/2019г. по описа на РС Велинград, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, Столична община, район „Оборище", бул.
"Ситняково" 48, Бизнес офиси, ет. 8, да заплати на ИЛИЯ Г.В., ЕГН **********
***, СУМАТА
от 3130,00лв. /три хиляди сто и тридесет лева/, представляваща
разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)