РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Габрово, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244200100373 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от В. Х. Х. от гр.
Габрово, с пълномощник адвокат П. К., против ЗД „Бул Инс" АД гр. София.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2024 г., около 13,50 ч., по път І-5 км.
134+100 в посока гр. Габрово, е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка и
модел „**" с рег. № ** нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил
контрол над управляваното МПС, навлезнал в лентата за насрещно движение и се
ударил в товарен автомобил марка „**" с peг № **. В резултат на настъпилото ПТП
ищецът, пътник в л.а. „**", е получил следните увреждания: многофрагментно
счупване с дислокация на бедрена кост и бедрена шийка; счупване на ключица с
дислокация; фрактура на дясна клавикула с дислокация; белодробна контузия;
травма на гръдния кош; контузио корпорис генерализата; фрактура феморис
синистра; фрактура тибие проксималис синистра; фрактура кубиодеи синистра;
фрактура базис метатарзи III синистра; фрактура метатарзи IV синистра; луксация
на таз; контузионни огнища; травма жлъчен мехур; множество травми,
наранявания и охлузни рани по глава, тяло и крайници, психически стрес и др.
По случая било образувано ДП № 3/2024 г. по описа на ОДМВР гр. Габрово,
пр.пр. № 201/2024 г. на РП Габрово.
1
След инцидента пострадалият Х. е настанен за лечение в Отделение по
ортопедия и травматология към МБАЛ „Тота Венкова" АД, гр. Габрово и били
предприети множество медицински интервенции, вкл. оперативни на 30.01.2024 г.
и на 06.02.2024 г. На 12.02.2024 г. пострадалият бил изписан и му била назначена
домашна терапия.
В резултат от горепосоченото лечение на ищеца, същият е претърпял
имуществени вреди в размер на 6448,34 лв.
Твърди се, че пострадалият е амбициозен и работлив, добронамерен,
отговорен човек с ясни амбиции и планове. Преди инцидента е работил на трудов
договор като монтажник ел. оборудване. Пътният инцидент му причинил внезапно
и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С усилия се
справял в ежедневието си и силно ограничил социалните си контакти, поради
наличните и към момента болки и дискомфорт, които изпитва в областта на
травмите. Над четири месеца се е придвижвал с помощни средства, а към
настоящия момент продължава да се придвижва куцайки. Преди процесното ПТП е
обичал да спортува, да се разхожда, да ходи на походи. Нараняванията значително
затрудняват нормалното ежедневие на ищеца, както и всички физически
активности. Изпитва дискомфорт и силна болка в травмите. Не може да спи
спокойно от болките в областта на крайниците и цялото тяло, получава задух,
сърцебиене и сънува кошмари, свързани с преживения инцидент. Търпи
изключителни и постоянни болки. Оплаква се от замайване, нестабилност в
походката и главоболие. Получените увреждания са затруднили значително
ежедневиетому и са повлияли отрицателно на психологическото му състояние. От
констативен протокол за ПТП било видно, че виновен за процесното ПТП е водачът
на л.а. „****, застрахован при ответното дружество, който навлязъл в насрещното
платно. Ищецът предявил застрахователна претенция пред ответното дружество,
но същото е отказало да му изплати обезщетение.
Ищецът търпи, че вследствие получените увреждани при ПТП-то търпи
силни болки и интензивни страдания, които следва да бъдат обезщетени от
застрахователя на виновния водач. Затова прави искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 26 000 лв. -
частично предявена от 220 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди и сумата 6 448, 34 лв., представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди, ведно с лихвата за забава, съгласно
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ от 27.01.2024 г. Претендират се и
разноските по делото.
2
С протоколно определение от 30.09.2025 г. е допуснато направеното от
ищеца изменение на иска с увеличаване размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди на 180 000 лева, частичен иск от 220 000 лева.
В с.з. ищецът се представлява от адв. В. Б., преупълномощен от адв. К.,
който поддържа предявените искове. Подробни съображения за уважаването им се
излагат в писмена защита.
В законоустановения срок дружеството-ответник е представило писмен
отговор, чрез пълномощник адвокат ** Г.. Оспорва предявените искове по
основание и размер.
Не се оспорва, че към датата на настъпване на ПТП-то за л.а. марка и модел
„**" с рег. № ** е имало валидна застраховка. Оспорва се механизмът на
процесното ПТП и в тази връзка протокола за ПТП. Оспорва се вината на водача на
застрахованото МПС и се твърди, че събитието е случайно по смисъла на чл. 15 от
НК. Оспорва се наличието на причинно - следствена връзка с механизма на ПТП-
то и настъпилите неимуществени вреди за ищеца. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не бил с поставени
обезопасителени колан. Оспорва се размера на иска като прекомерно завишен, за
което се излагат подробни доводи. Оспорва се началната дата, от която се
претендира лихвата. Претендират се разноските по делото.
В с.з. ответникът се представлява от адвокат Д. Н. /преупълномощен от адв.
Г./, който моли съда да отхвърли предявените искове по съображения, изложени в
подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорно настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 20.01.2024 г., около 13,50 ч., на път І-5 км. 134+100 в посока гр.
Габрово, с участие на л.а. марка и модел „**" с peг. № **, управляван от ** ** **, в
което пътувал ищецът В. Х., и товарен автомобил марка ,.**" с peг. № **,
управляван от ** ** **. За същото е съставен приетия като писмено доказателство
констативен протокол за ПТП №2024-1034-50476 от 20.10.2024 г. Образувано е и
досъдебно производство № 3/2024 г. по описа на ОД МВР – Габрово, копие от
което е представено по делото. Видно от същото, наказателното производство е
образувано за това, че на 20.01.2024 г., около 13,47 ч., на път І-5, км. 134 посока
Дряново - Габрово са нарушени правила за движение при управление на л.а. марка
и модел „**" с рег. № ** и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда
3
(фрактура на лява бедрена кост и дясна ключица) на В. Х. Х. - престъпление по чл.
343, ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК; по досъдебното производство няма
привлечено обвиняемо лице. От протокола за оглед на местопроизшествие,
изготвен по посоченото досъдебно производство и представляващ официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, се установява, че пътната настилка в
участъка на процесното ПТП е била заснежена, като и към момента на огледа валял
сняг.
Не е спорно и че към датата на настъпване на произшествието за л.а. „**" с
peг. № ** е била налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с
ответника ЗД „Бул Инс" АД, по силата застрахователна полица
№BG/02/123003363176, със срок на валидност една година, считано от 11.11.2023 г.
до 10.11.2024 г. Това обстоятелство се установява и от приложената справка от
базата данни на Гаранционния фонд /л. 31 от делото/.
На основание чл. 380 от КЗ ищецът е предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответника-застраховател, като видно от
приложената обратна разписка и отговори от ЗД „Бул инс“ АД на 19.04.2024 г. в
дружеството е образувана преписка по щета с № **********. Не се твърди и не са
представени доказателства за извършено плащане от застрахователя.
Ищецът е представил неоспорени от ответната страна медицински
документи. Съгласно Епикриза ИЗ №810/2024 г., изд. от МБАЛ „Д-р Тота
Венкова" АД гр. Габрово В. Х. е лекуван в Отделение по ортопедия и
травматология към МБАЛ „Тота Венкова" АД гр. Габрово от 20.01.2024 г. до
25.01.2024 г. Приет е с болки в областта на долните и горните крайници,
деформирано дясно рамо, деформирано ляво бедро, затруднено дишане. Отразено
е, че пациентът има ясен спомен за случилото се и отрича травма на глава.
Назначени са извършване на изследвания и прегледи. На 25.01.2024 г. е извършено
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, фемур. имобилизация с
ортеза. В епикризата е отразен следния постоперативен статус на ищеца:
Контузионен бял дроб, луксервацио респираторен дистрес синдром ARDS,
фрактура на бедро. Пациентът е насочен за хоспитализация в МБАЛ „Сърце и
Мозък" ЕАД гр. Плевен.
Съгласно Епикриза ИЗ №2783/2024 г., изд. от МБАЛ „Сърце и Мозък" ЕАД
гр. Плевен, В. Х. е лекуван в клиника по ортопедия и травматология за периода
25.01.2024 г. - 12.02.2024 г., с поставена окончателна диагноза: контузио корпорис
генерализата; контузио торапис; фрактура феморис синистра; фрактура тибие
4
проксималис синистра; фрактура кубиодеи синистра; фрактура базис метатарзи III
синистра; фрактура метатарзи IV синистра; фрактура клавикуле декстра. Като
придружаващо заболяване е вписано: Счупване на неуточнена част от костите на
гръдния кош. В епикризата е отразено, че установените към датата на приема на
пациента находки в белодробния паренхим дават основание да се мисли за
контузионни огнища. В резултатите от следващите дни /28.01.2024 г., 31.01.2024 г./
се отчита редукция на контузионните огнища. В епикризата е описана проведената
медикаментозна и друга терапия. На 30.01.2024 г. на ищеца е извършено открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация. фемур - направено алиниране на
крайника постигнато с тракция и контрол на ротацията, имплантиран антеграден
латерален бедрен пирон със статично застопоряване. На 06.02.2024 г. е направено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Направена
е стабилизация с преконтурирана плака и винтове, допълнителна фиксация на
туберозитас тибие с канюлиран винт, поставен в компресивен вариант, послойно
възстановяване. Направен предно-горен достъп до дясна клавикула, след
индентифициране на фрагментите и дебридман на фрактурата е извършена
стабилизация с контурирана реконструктивна плака и винтове с компресия,
постигната чрез плака; дефинитивна хемостаза. На 12.02.2024 г. ищецът е изписан
с подобрение и назначена терапия за дома: превръзки през три дни при нужда;
сваляне на кожни скоби от останалите достъпи на 15-тия следоперативен ден;
продължаване на антикоагулантна профилактика за още 30 дни; придвижване с
помощни средства (проходилка) до рентгенографско установено зарастване на
счупванията на долни крайници, но не по-малко от 4 месеца; превръзки в
амбулаторни условия. Издаден е болничен лист за 49 дни, съгласно представения
медицински протокол на ЛКК /л. 26-31 от делото/, като в същия е вписана и
професията на ищеца - монтажник на електрооборудване.
Видно от приетата Епикриза ИЗ №11776/2025 г., изд. от МБАЛ „Сърце и
Мозък" ЕАД гр. Плевен, на 09.04.2025 г. ищецът е приет за лечение в клиника по
ортопедия и травматология на МБАЛ „Сърце и мозък" ЕАД гр. Плевен, като на
10.04.2025 г. му е извършена операция за отстраняване на метална плака от дясна
клавикула. Изписан е на 11.04.2025 г. С медицински протокол на ЛКК от 11.04.2025
г. /л. 297-298/ му е разрешен отпуск по болест за периода 09.04.2025 г. до 11.05.2025
г. От Експертно решение № 00537 от 26.07.2024 година, изд. от ТЕЛК при МБАЛ
„Д-р Тота Венкова" АД – Габрово, се установява, че вследствие извършено
освидетелстване на ищеца е продължен срока на временната му
неработоспособност за два месеца, считано от 18.07.2024 г.
5
Представени са документи, установяващи заплатени от ищеца разходи за
лечение, както следва: Фактура № **********/25.01.2024 г., изд. от МБАЛ Д-р
Тота Венкова АД, ведно с касов бон към нея, за сумата 5,80 лв., представляваща
заплатена потребителска такса; Фактура № **********/12.02.2024 г., изд. от
МБАЛ „Сърце и Мозък" ЕАД, ведно с касов бон към нея, за сумата 5904,00 лв.,
представляваща заплатени консумативи и медицински изделия; Фактура №
**********/12.02.2024 г., изд. от МБАЛ „Сърце и Мозък" ЕАД, ведно с касов бон
към нея, за сумата 40,60 лв., представляваща заплатена потребителска такса;
Фактура № **********/12.02.2024 г., изд. от МБАЛ „Сърце и Мозък" ЕАД, ведно е
касов бон към нея, за сумата 210,00 лв., представляваща заплатено меню за хранене
в лечебното заведение, съобразено със съответния лечебно диетичен режим; Касов
бон № 0032871/12.02.2024 г., изд. от „Аптеки Вестител" ЕООД гр. София, за сумата
287,94 лв., представляваща стойността на закупени лекарствени продукти.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, изготвена и
поддържана от д-р С. Р. въз основа на приложената по делото медицинска
документация и личен преглед на ищеца. Съгласно заключението й, при станалото
на 20.01.24 г. ПТП на В. Х. Х. на 22 г. от гр. Габрово са причинени следните
травматични увреждания:
Счупване на тялото на лявата бедрена кост, приложено е оперативно лечение
с метална остеосинтеза. Травмата е причинила трайно затруднение на движението
на левия долен крайник за срок от около 6 месеца.
Счупване на дясната ключица в средната й трета, приложено оперативно
лечение с метална остеосинтеза. Травмата е причинила трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от около 3 месеца.
Вътреставно счупване на големия пищял на лявата подбедрица, приложено
оперативно лечение с метална остеосинтеза. Травмата е причинила трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 6 месеца.
Счупване на кубоидната кост на лявото стъпало, на основата на трета
предстъпална кост и счупване на четвърта предстъпална кост. Приложено
консервативно лечение. Травмата е причинила трайно затруднение на движението
на левия долен крайник за срок от около 3 месеца.
Налице са били рентгенологични и клинични данни за претърпяна контузия
на белия дроб. Същата следва да се преценява като разстройство на здравето,
временно опасно за живота за срок от около 10 дни.
Относно механизма на причиняване на уврежданията: Травматичните
6
увреждания на лявото стъпало могат да бъдат получени при удар на лявото
стъпало в пространството под арматурното табло или при заклещване на стъпалото
в деформирани части на автомобила под арматурното табло, което е довело до
фрактура на костите на стъпалото. Вътреставното счупване на големия пищял на
лявата подбедрица в областта на колянната става се дължи на удар на лявото
коляно в арматурното табло, което е довело и до счупване на тялото на бедрената
кост. Последното е причинено най-вероятно по индиректен механизъм.
Счупването на дясната ключица може да се получи при удар на дясното рамо в
предната дясна врата на автомобила или под действието на поставен
обезопасителен колан. Контузията на белият дроб може да се получи също под
действието на поставения обезопасителен колан.
Докато е бил в болницата в гр. Габрово, левият долен крайник на ищеца бил
поставен на директна скелетна екстензия. Такава била поставена и в МБАЛ “Сърце
и Мозък“ гр. Плевен. Екстензията била махната след като била извършена
металната остеосинтеза на лявото бедро. След изписването от болницата в гр.
Плевен ищецът бил 7 месеца в отпуск по болест. През първите два месеца и
половина се придвижвал с проходилка, а след това още толкова време с две
патерици. През целия този период не можел да се обслужва самостоятелно и се
нуждаел от чужда помощ. Започнал да се придвижва самостоятелно след края на м.
август 2024 г. Започнал работа като монтажник електрооборудване във фирма
„***“, но му било трудно да кляка. В началния период при ходене усещал
нестабилност на лявото ходило. През месец февруари 2025 г. му предстои
консултация с орпотед в МБАЛ „Сърце и Мозък“ гр. Плевен за насрочване на дати
за махане на металната остеосинтеза, първо на дясната ключица и лявото коляно и
накрая на лявото бедро.
В домашни условия провеждал рехабилитация до края на м. май 2024 г., след
това провел 10-дневна рехабилитация в доболничната помощ.
През целия период на болничното лечение, продължило общо 23 дни и най-
вече в началото на домашното амбулаторно лечение ищецът се нуждаел от
обезболяващи, а тридесет дни след изписването му от болницата в гр. Плевен бил
на антикоагулантно лечение.
Към момента на прегледа на ищеца са установени: белег върху дясната
ключица с дължина около 12 см и ширина до 1 см с розовобял цвят на нивото на
кожата; дъговиден белег по предно-външната повърхност на лявата подбедрица, на
нивото на кожата с розовобял цвят и дължина около 20x1 см; белег по кожата на
7
външната повърхност на лява тазобедрена става с дължина около 10 см и ширина
до 0,5 см; розовочервен белег по лявата пета от поставената екстензия, относно
който ищецът съобщава, че раната намираща се там най-трудно се е възстановила
/заздравяла/. Вещото лице констатира, че ищецът не може да сгъне лявото коляно
повече от 95 градуса и лявото бедро по-вече от 90 градуса, поради болка и усещане
за съпротивление в съответните стави; движи лявата глезенна става в пълен обем.
При вдигане на дясната ръка над нивото на главата има пружиниращо
съпротивление, което ограничава движението на ръката над раменния пояс. Има
лекарска забрана да тича. Посочва се, че на ищеца са извършени три оперативни
интервенции с голям обем и сложност, особено тази на лявата бедрена кост, като
предстоят нови три оперативни интервенции за отстраняване на металните
остеосинтезни материали от дясната ключица, левия голям пищял и бедрената
кост.
Относно наличието на поставен предпазен колан в заключението се посочва,
че пострадалият няма травматични поражения по главата, каквито би следвало да
има, ако е бил без поставен обезопасителен колан и при такъв механизъм на пътно‐
транспортното произшествие. Счупването на ключицата в средната трета и
контузията на белият дроб могат да бъдат причинени от поставен обезопасителен
колан.
Съгласно заключението, всички представени по делото разходо-
оправдателни документи са във връзка с лечението на получените от В. Х.
травматични увреждания при процесното ПТП.
В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение, като пояснява, че
счупването на ключицата е с дислокация, а счупването на бедрото е с разместване
на фрагментите. Фрактурата на големия пищял е многофрагментно счупване, при
това вътреставно и е наложило освен поставяне на метална остеосинтеза с метал и
винтове, поставяне на костен имплант, взет от хълбочната кост на самия пациент,
за да може получилото се плато да бъде издигнато и да се възстанови нормалната
анатомична конфигурация на коленна става. Движението в тази коленна става е в
доста голям обем, но не пълен, поради което пострадалият не може да кляка и да
свива добре тазобедрената става. На ищеца му предстоят още операции за
премахване на остеосинтезата, но не е вероятно коляното му да се възстанови в
пълен обем. Травмата на левия долен крайник е тежка и за нея предстои също нова
оперативна интервенция и след това евентуално рехабилитация. Нужно е да
измине поне още половин година и тогава да се определи окончателно какво ще е
възстановяването. Накуцването е свързано с дългия период на щадене на крайника.
8
Трайното затруднение на движението на крайника е за период от 6 месеца, през
които е било затруднено движението без помощни средства, излизането и
самообслужването. Описаната в епикризата на МБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Плевен
хемартроза е нормална при вътреставни счупвания.
Пострадалият ищец бил в почти шоково състояние, с понижена сатурация,
като имал и доста тежка контузия на белия дроб, вероятно от колана, която
наложила подаването на кислород. Ако е бил без колан, трябвало да има травми по
главата, които в случая липсват. Кръвопреливането в болницата в гр. Плевен е било
наложително, тъй като при толкова счупвания настъпва излив на кръв в меките
тъкани и съответно анемизиране на организма. Тези операции са свързани доста
загуба на кръв и преливането е било неизбежно. Дори да са били предприети
/незабавни/ действия, свързани с белодробната травма, е било наложително
оперативно лечение на счупванията. При предприемане лечение на травмата -
кислородна терапия и евентуално антибиотична профилактика, вероятно не би се
стигнало до прием на ищеца в интензивно отделение и влошаване на състоянието.
Това е било конкретна преценка на лекарите към момента, тъй белодробната
контузия първоначално може да няма явна симптоматика и постепенно да настъпва
влошаване.
По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза, изготвена и
поддържана в с.з. от вещото лице инж. Х. Х.. Съгласно заключението й процесното
ПТП е протекло при следния механизъм:
На 20.01.2024 г., около 13,47 ч., лек автомобил „**" с peг. № **, управляван
от ** ** ** се движи по път І-5, в посока от гр. Дряново към гр. Габрово. По данни
от протокола за оглед на местопроизшествие в досъдебното производство,
платното за движение е с двупосочна организация на движение, като от двете му
страни има бели непрекъснати ограничителни линии. Двете ленти са разделени от
единична непрекъсната линия тип ,,М1". Всяка от лентите е с ширина 3,8 м.
Общата ширина на платното за движение е 7,6 м.
При км. 134 лекият автомобил „**" навлиза в ляв за посоката му на
движение със скорост от около 95км/ч. = 26,4м/с., която е по-висока от критичната
за радиуса на завоя. Автомобилът изгубва напречна устойчивост и навлиза в
лентата за насрещно движение, като скоростта му спада до 18,78м/с. = 67,6км/ч. По
същото време товарен автомобил „**" с peг. № А0346НА, управляван от ** ** **,
се движи в посока от гр. Габрово към гр. Дряново със скорост от 55км/ч. =
15,28м/с. Възприемайки загубата на устойчивост на л.а. „**" скоростта на товарния
9
автомобил намалява до 13,98м/с. = 50,3км/ч. и настъпва удар между двете
превозни средства, осъществил се в лентата за движение на товарен автомобил
„**". След удара л.а. „**" се завърта обратно на часовН.ата стрелка движейки се
със скорост от 8,4м/с. = 30,3км/ч. и се установява, както е описан в протокола за
оглед в досъдебното производство /частично върху дясна лента и в дясно от десен
край на дясна лента на платното за движение, с предна част насочена към гр.
Дряново/. Товарният автомобил „**" продължава движението си със скорост от
13,28м/с. = 47,8км/ч. и спира както е описан в протокола за оглед /в лява лента с
предна част насочена в посока гр. Дряново/.
Водачът на лекият автомобил „**" е имал възможност за предотвратяване на
ПТП - при навлизане в завоя със скорост по ниска от критичната за радиуса на
същия /26,07м/с. = 93,9км/ч./ и недопускане навлизане в лентата за насрещно
движение.
Относно действието и значението на предпазния колан в случая в
заключението се посочва, че ролята на колана е на първо място да задържи човек
на мястото му вътре в превозното средство, което може да се преобърне, да излезе
извън пътя или да се удари в друг статичен или движещ се обект. При всяка рязка
промяна в посоката на движение, тялото (заедно с всички незастопорени вещи
вътре в колата) продължава да се движи по инерция в посоката на движение на
автомобила, докато не срещне съпротивление. Това съпротивление може да бъде
от предпазния колан или предното стъкло, тавана, вратата и т.н. Много често
претърпелите ПТП без колани изхвърчат през прозорците и претърпяват много
тежки травми. При челен удар инерционната сила е напред и ползването на
обезопасителен колан ще задържи тялото и няма да последва удар на главата в
предното панорамно стъкло или други части на тялото в арматурното табло и
колоните на автомобила.
Заключенията на вещите лица са направени въз основа на професионалния
им опит и компетентност, не се опровергават от приетите писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели, поради което съдът приема СМЕ и САТЕ за
научно обосновани, обективни и правилни.
По искане на ищцовата страна бяха разпитани свидетели.
Свидетелката ** е майка на ищеца. Пред съда тя обясни, че научила за
инцидента с него от „Спешна помощ“ и веднага тръгнала към спешното отделение
в Габрово. Видяла сина си в същия ден и през цялото време била в болницата с
него. Там той лежал пет дни, като бил приет за лечение на счупено бедро.
10
Постепенно се усложнил и се наложило да го реанимират, тъй като от дългия
престой без предприемане на лечение се получили възпалителни процеси и
постепенно се разбрало, че има травма на белия дроб от самата катастрофа. В. Х.
не можел да диша и свидетелката извикала лекарите да му обърнат внимание.
Ищецът бил много стресиран, не можел да диша, бил обездвижен и с кислородна
маска. Придружен от лекар от габровската болница, ищецът бил транспортиран до
Плевен. След като го изписали от болницата и се прибрал в къщи, той не можел да
става въобще и бил на легло. Тялото му атрофирало от дългото лежане, защото и в
Плевен бил в реанимация много дълго време. След първата операция пак влязъл в
реанимация, за да възстановят белия дроб и след това били извършени другите две
операции. През първият месец въобще не можел да става, трудно му било да седне.
Свидетелката стояла при него непрекъснато в продължение на два месеца, тъй като
ищецът имал нужда от помощта й, докато започне постепенно да се обслужва.
След първите два месеца започнал да се движи с проходилка, с патерици и
постепенно започнал да успява да се обслужва сам. Още в плевенската болница
започнал да извършва рехабилитации, а след изписването в продължение на два
месеца извършвал рехабилитации вкъщи с рехабилитатор и според напътствията
на лекаря. Не трябвало да стъпва на увредения крак в продължение на три месеца и
трябвало да пази ключицата. Използвал патерици, които са с лакетници, за да не
натоварва ключицата. Прохождането му било трудно. След като получил
разрешение от лекуващия лекар да стъпва на на болния си крак, започнал да
провежда рехабилитационните процедури във Втора поликлиника в гр. Габрово.
Свидетелката обясни, че след изписването синът й имал болки в мястото на
операцията, кракът му бил много подут, петата му била в рани от екстензиите и от
стоене много дълго време. Другият крак бил почти атрофирал, имало изтръпване
на пръстите на ръката, от залежаването го боляли гърба и кръста. След като
започнал да се изправя, болките започнали постепенно да преминават болката, но
бавно. Към момента ищецът не можел да кляка и накуцвал. Не можел да вдига
съвсем добре ръката си, и кръстът и гърбът продължават още да го болят. Преди
инцидента работел като монтажник. Върнал се на работа в средата на месец
септември, девет месеца след инцидента. Работата му била свързана с физически
труд, но колегите му помагали, защото не трябвало да вдига тежко.
Свидетеля** обясни пред съда, че познава ищеца от около десет години, тъй
като е колега на баща му. Именно от бащата узнал за настъпилото ПТП. Видял
ищеца, когато транспортирали от болницата в гр. Габрово до гр. Плевен. Бил на
носилка и не представлявал добра гледка. Впоследствие свидетелят видял ищеца
11
няколко дни след изписването му от болницата в Плевен. Двамата с баща му
периодично ходели в дома му да го изправят, тъй като той не можел да се движи.
Оплаквал се от силни болки в началото. Около два месеца и половина не можел да
се движи самостоятелно. Придвижвал се с проходилка. Около средата или края на
м. септември 2024 г. започнал отново работа в завода на „**“, където работи и в
момента. От разговорите си с ищеца свидетелят знае, че В. Х. има затруднение да
кляка и движението на ръката му е затруднено. След инцидента у него настъпила
промяна и страх да не се контузи, станал по-предпазлив, напр. при ходене в сняг.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 429 ал. 3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди
претърпени вследствие настъпило на 20.01.2024 г. ПТП, вината за което е на
водача, управлявал застраховано при ответника МПС, ведно с дължимите лихви за
забава.
По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите обект на застраховане е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
(чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжен да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди, обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. За да бъде уважени
предявените искове, в тежест на ищцовата страна е да установи елементите от
фактическия състав за възникване на отговорността на застрахователя: наличие на
валиден застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност" между
причинителя на увреждането и застрахователя, както и фактите, включени в
състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител.
Предявените искове са допустими, тъй като не е спорно, че преди
предявяване на исковете ищецът извънсъдебно е предявил пред ответника
претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди от процесното ПТП, в
съответствие с чл. 380 от КЗ, като към момента такова обезщетение не е платено.
Безспорно е и че по отношение на л.а. марка и модел „**" с peг. № ** към
датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно
12
правоотношение по силата на издадена от дружеството-ответник застрахователна
полица.
Съдът приема за доказано осъществяването на фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, ангажиращ отговорността на водача на лек автомобил „**" за настъпване
на процесното ПТП и вредоносния резултат от него. Механизмът на настъпване на
процесното ПТП е напълно изяснен от изготвената САТЕ, от заключението на
която се установява, че липсата на контрол върху лекия автомобил от водача „**" е
причина за навлизането му в насрещната лента за движение и настъпването на
сблъсък с движещия се в същата товарен автомобил „**" с peг. № **, довел до
настъпване на здравословни увреждания на ищеца. С описаното си поведение
водачът на лекия автомобил „**“ е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, който задължава
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Нарушил е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съгласно която
на пътно платно с двупосочно движение и две пътни ленти на водачите на ППС е
забранено да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне, каквито в случая не са извършвани. Наличието на
причинна връзка между удара и получените увреждания от ищеца като пътник в
автомобила при процесното ПТП е установена от заключението на СМЕ и САТЕ.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в случаите на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. За оборване на тази законова презумпция
ответникът е навел възражение, че за водача на лек автомобил „**“ ударът е бил
непредотвратим и е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Съдът
намира това възражение за неоснователно и недоказано, тъй като от данните по
делото не се установява процесното ПТП да представлява „случайно деяние". По
смисъла на чл. 15 от НК такова е налице, когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В съдебната
практика и в правната доктрина еднозначно се приема, че за да бъде изключено
виновното поведение на водача е необходимо кумулативното наличие на няколко
предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната
дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2. да са налице условия,
при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на вредните последици. С оглед на общия правен
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на наличието на
случайно деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за движение, намиращи
се в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на
13
които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването
на общественоопасните последици. В случая, като не е съобразил поведението си с
изискванията на закона /чл. 16, ал. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП/, водачът на лекия
автомобил „**" с peг. № ** е причинил процесното ПТП противоправно и виновно.
Същият не е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпването на
вредоносните последици, а напротив – не би се стигнало до навлизането му в
лентата за насрещно движение при движение в завоя със скорост по-ниска от
критичната за радиуса на същия, установено от заключението на САТЕ.
Не се установяват противоречия между заключението на САТЕ и
заключението на СМЕ, касаещи подробно описания в последната механизъм на
получаване на всяко едно от здравословните увреждания от ищеца при сблъсъка
между двете превозни средства.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
С оглед на установената и изложена по-горе фактическа обстановка съдът
намира, че ищецът В. Х. е претърпял пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен болки и страдания от получените
травматични увреждания, които не са отшумели напълно и към настоящия момент,
и следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл. 52 ЗЗД. Предвид обстоятелството,
че увреденото благо – здраве, е неоценимо в пари, претърпените вреди са
неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на
дължимото обезщетение следва да бъде определен по справедливост от съда. В
ППВС № 4/68 г., ППВС № 2 от 1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. е
прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на
претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта е необходимо да се
отчете: действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта
на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, които съдът
е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди. Съдът следва да вземе предвид и в
каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено
лечение като по този начин съчетано приложи критериите "продължителност на
болките и страданията" и "последици от получените увреждания", отражението на
травмата върху контактите и социалния му живот, и въобще всички обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед
14
конкретиката на случая /решение № 50039 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 1941/2022 г.
на ВКС, III г. о./. При определяне на обезщетението, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съдът следва да вземе предвид и обществено-икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането, израз на която са застрахователните
лимити, регламентирани в чл. 492, т. 1 КЗ /решение № 50125/01.02.2023 г. по т. д.
№ 1454/2021 г. на ВКС, ТК, II отд./. Обезщетението се определя глобално, като
съгласно установената практика, неимуществените вреди включват всички
обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото
съществуване и активности. (решение № 214/08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г., І
т. о., решение № 23 от 4.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2018 г., IV г. о., ГК).
Съдът взе предвид следните факти и обстоятелства, релевантни за
справедливо определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди: Към момента на настъпване на увреждането В. Х. е бил на 22 г. и е
упражнявал професия, свързана с физически труд. При процесното ПТП е получил
подробно описаните в заключението на СМЕ различни по вид и тежест травми, от
които е търпял значителни болки и страдания: Получил е общо три фрактури на
левия долен крайник с многофрагментно счупване, наложили поставянето му на
скелетна екстензия и които травми са довели до трайно затруднение на движението
на този крайник за срок от 6 месеца. Претърпял и счупване на дясната ключица с
дислокация, вследствие на което движението на десния му горен крайник било
трайно затруднено за срок от 3 месеца. Болки и страдания В. Х. претърпял и
вследствие извършените му три оперативни интервенции с поставяне на метални
остеосинтезни материали в дясната ключица, левия голям пищял и бедрената кост,
които впоследствие подлежат на премахване посредством нови оперативни
интервенции, една от които е извършена към момента на приключване на
съдебното дирене. Фрактурата на големия пищял наложила поставяне и на костен
имплант, взет от хълбочната кост на самия пациент, което също му е причинило
болки и страдания. Във връзка с травмата на левия долен крайник предстои нова
оперативна интервенция.
От медицинската документация, заключението на СМЕ и показанията на
свидетелката *** непротиворечиво се установява изпадането на ищеца в почти
шоково състояние, с понижена сатурация и силно затруднено дишане, вследствие
получена тежка контузия на белия дроб, която наложила подаване на кислород и
лечение в интензивно отделение.
През целия период на болничното лечение и най-вече в началото на
домашното амбулаторно лечение ищецът приемал обезболяващи медикаменти, а
15
тридесет дни след изписването му от болницата в гр. Плевен бил на
антикоагулантно лечение.
От заключението на СМЕ и свидетелските показания, които съдът изцяло
кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви, се установява, че
лечебният и възстановителен период на ищеца е бил сравнително продължителен,
като същият се придвижвал с проходилка през първите два месеца и половина след
изписването си, а след това още толкова време с две патерици. През целия този
период не можел да се обслужва самостоятелно и се нуждаел от чужда помощ.
Започнал да се придвижва самостоятелно едва след края на м. август 2024 г. След
изписването от болницата бил 7 месеца в отпуск по болест, след което отново
започнал работа, но вдигането на дясната му ръка над раменния пояс било
ограничено, както и клякането, тъй като не можел да сгъне лявото си коляно
повече от 95 градуса и лявото бедро повече от 90 градуса. Не можел и да вдига
тежки предмети. Вследствие претърпяните увреждания и медицински
интервенции по тялото на ищеца са останали видими белези по дясната ключица с
дължина около 12 см и ширина до 1 см; дъговиден белег по предно-външната
повърхност на лявата подбедрица, на нивото на кожата с розовобял цвят и дължина
около 20x1 см; белег по кожата на външната повърхност на лява тазобедрена става
с дължина около 10 см и ширина до 0,5 см; розовочервен белег по лявата пета.
Съдът съобразява и последиците в психологичен план, тъй като при всички
случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален
аспект, дължащи се на внезапната и принудителна промяна в здравословния
статус, личния и социален живот на ищеца. Данни за такива се съдържат и в
показанията на св. **, който съобщава за настъпила у ищеца промяна, изразена в
повишени предпазливост и страх да не получи други контузии.
От друга страна съдът взема предвид, че не бяха доказани твърденията в
исковата молба, че ищецът се затворил в себе си и станал неуверен в общуването
си, както и че изпитва страх от автомобил. Не е спорно и че към момента ищецът се
е възстановил до степен, която му позволява да упражнява професията си.
Съдът съобразява и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП - м. януари 2024 г., показател за които са например: нивата на
застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492, т. 1 от КЗ/;
минималната работна заплата, която за 2024 г. е била в размер на 933 лв., а
16
средногодишния общ доход на лице от домакинство през 2024 г. е 12 857 лв.,
съгласно обявената от НСИ публична информация /на www.nsi.bg/.
Изложеното обосновава извод, че вследствие на произшествието на ищеца
са причинени болки и страдания с висок интензитет, а увреждането на функцията
на левия крайник ще остане във времето най-малко до провеждане на оперативните
лечения за възстановяването му. Затова и съобразявайки съдебната практика по
отношение размера на обезщетенията, присъдени по дела със сходни травматични
увреждания от ПТП, настъпили в относимия период /с условноста, че е
невъзможно да се установи пълен идентитет/, съдът счита, че адекватно за
репариране на търпените от ищеца неимуществени вреди е обезщетение в размер
от 140 000 лева. Според настоящия състав с такъв размер на обезщетение се
постига справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за
необосновано повишаване на стандарта на живот на ищеца. Затова съдът ще уважи
предявеният иск до посочения размер като частично основателен и доказан, а за
горницата до претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди от
180 000 лева, частичен иск от 220 000 лева, съдът ще отхвърли предявения иск като
недоказан и неоснователен.
По иска за имуществени вреди
От представените по делото фактури и касови бонове се установява, че
ищецът е извършил разходи за описаните в тях вещи и услуги в размер на сумата 6
448,34 лв., като от неоспореното в тази част заключение на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че всички тези разходи са били необходими за лечението
му и поради това са в причинно-следствена връзка с получените от В. Х.
травматични увреждания от процесното ПТП.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За за е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно за е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно /в т.см. т. 7 на ППВС № 17/63 г./.
Ответното дружество излага твърдения, че ищецът е допринесъл за
17
настъпване на травматичните уреждания, тъй като е пътувал без поставен
обезопасителен колан. Според заключението на САТЕ обаче ползването на
обезопасителен колан задържа тялото и така предотвратява удар на главата или
други части на тялото в предното панорамно стъкло, арматурното табло и
колоните на автомобила. Според заключението на СМЕ счупването на ключицата в
средната трета и контузията на белия дроб могат да бъдат причинени от поставен
обезопасителен колан. Пострадалият няма травматични поражения по главата,
каквито би следвало да има, ако е бил без поставен обезопасителен колан и при
такъв механизъм на пътнотранспортното произшествие. С оглед
кореспондиращите помежду си заключения на двете вещи лица съдът намира, че
направеното възражение е недоказано и не са налице основания за намаляване на
определените обезщетения.
В писмените си бележки процесуалният представител на ответника е навел
доводи, че неправилното лечение на ищеца е станало причина за влошаване на
състоянието му. Основал се е на посоченото от вещото обстоятелство, че ако
/своевременно/ е било предприето лечение с кислородна терапия и евентуално
антибиотична профилактика, вероятно не би се стигнало до прием в интензивно
отделение и влошаване на състоянието на ищеца. Така наведеното възражение не
представлява основание за намаляване размера на обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди, тъй като в последователната практика на
ВКС е разяснено, че: "ако възникнат усложнения поради забавено или неадекватно
медицинско лечение на увреждане на здравето, резултат от деликт, последният е
първопричината в цялостната хронология и създава предпоставки за лечението,
има отношение към последващия резултат и евентуален ексцес, поради което и на
обезщетение подлежи целият комплекс от свързани и причинени (вече настъпили и
бъдещи) имуществени и неимуществени вреди на пострадалия, последица от
непозволеното увреждане. При наличие на съпричиняване на вредите от действия
или бездействия на други лица, ще е налице солидарност в отговорността с
първоначалния деликвент, но това не изменя правото на пострадалия за избере и
потърси пълно удовлетворяване само от единия от съзадължените (чл. 122 ЗЗД).
Прекъсване на причинната връзка между деликта и настъпилото от него
увреждане може за има единствено, когато крайният резултат като последица
изключва изцяло първоначалното увреждане, но не в случай на забавено или
неадекватно лечение. Последното не изключва отговорността на причинителя на
състоянието, изискващо медицинско лечение." – така решение № 238/17.03.2021 г.
по г. д. № 665/2020 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 484 от 18.07.2024 г. на ВКС по
18
гр. д. № 2075/2023 г., IV г. о., ГК.
С оглед основателността на главните искове основателни са и акцесорните
претенции за присъждане на законна лихва върху определените обезщетения. В
исковата молба се претендира присъждане на законна лихва, считано от 27.01.2024
г. – датата, на която е изтекъл срокът за уведомяване на застрахователя от
застрахованото лице за обстоятелствата, които биха могли за доведат до
възникването на неговата гражданска отговорност, съгласно чл. 430, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че лихвите за забава върху присъдените обезщетения се дължат от
датата на заявяване на застрахователната претенция пред дружество-ответник -
19.04.2024 г. След предявяване на претенция от увредения застрахователят е
длъжен за се произнесе по нея в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и ако не спази този
срок, той изпада в забава, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, и дължи законна
лихва върху обезщетението, поради собствената си забава. В случая, с предявяване
на претенцията на горепосочената дата застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от ищеца в качеството на увредено лице и съгласно чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ от датата на уведомяването/предявяването на претенцията
дължи като част от застрахователното обезщетение лихви за забава, за които
делинквентът отговаря пред ищеца, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ. Срокът по чл.
498 от КЗ, в който ответникът е следвало за се произнесе по претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение, е изтекъл на 19.07.2024 г. и доколкото
в този срок ответникът не се е произнесъл по претенцията, съответно не е заплатил
застрахователно обезщетение, считано от 19.04.2024 г. той дължи на ищеца лихви
за собствената си забава на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на ищеца следва за
бъде присъдено адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана безплатна адвокатска
помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, съгласно
представения ДПЗС на л. 5. За да определи размера на възнаграждението на адв. П.
К., съдът взе предвид задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1
ДФЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за
съдилищата съгласно чл. 633 ГПК и практиката на ВКС, обективирана напр. в
определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. търг. дело № 757/2023 г. на ВКС, I т. о.,
определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. търг. дело № 961/2023 г. на ВКС, I т.о., в
които е прието, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, установени с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
19
възнаграждения за адвокатска работа. Тези размери могат за служат единствено за
ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски
услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа,
и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Съвкупната преценка
на фактическата и правна сложност на делото, уважения материален интерес по
двата предявени иска, обема на извършената работа, изразяващ се в изготвяне на
искова молба и писмени бележки, анализ на събраните доказателства и
заключенията на две експертизи, прилагането на познания в областта на
застрахователното право и приключването на делото в пет съдебни заседания /в
три от които делото е било отложено без извършване на процесуални действия и в
отсъствие на пълномощника на ищеца/, мотивира съда да осъди ответника да
заплати в полза на адвокат К. адвокатско възнаграждение за двата иска в общ
размер от 12 000 лева с включено ДДС /10000 лева без ДДС/.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът също ще бъде осъден да заплати на
ответника разноски, съразмерно отхвърлената част от иска. Извършените и
доказани от ответника разноски са в общ размер от 17 200 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС /ДПЗС и пл. нареждане на л. 61-63 от
делото/. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай е налице
основание за редуциране на техния размер по направеното от пълномощника на
ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва за изхожда съдът, когато определя
размера на адвокатско възнаграждение, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал.
5 от ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото, съотнесена
към цената на предоставената по него адвокатска защита. В съответствие с тези
разяснения, приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС и
цитираната по-горе формирана във връзка с него практика на ВКС, съдът извърши
преценка на платеното адвокатско възнаграждение от ответника, при съобразяване
на обстоятелствата, изложени и във връзка с определяне на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца. При това достигна до извод, че
размерът на адвокатското възнаграждение е завишен и следва да се намали до
размер от 13 500 лева с включено ДДС /11 250 лв. без ДДС/. С оглед изхода на
спора, от тази сума ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 2 896,20 лева.
Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в
производството, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
20
застрахователно дружество ще бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС Габрово, сумата 5 857,93 лева, представляваща
дължими държавни такси върху уважения размер на исковете и сумата 794,90 лева,
представляваща платени от бюджета на съда разноски за изготвените експертизи,
съразмерно с уважената част от иска или общо 6 652,83 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. «Джеймс Баучер» №87, да заплати на В. Х. Х.,
ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**, сумата 140 000,00 лева, частичен иск
от 220 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания
от телесни увреждания, причинени му от ПТП, настъпило на 20.01.2024 г., по път І-
5 км. 134+100 в посока гр. Габрово, поради противоправно и виновно поведение на
водач на л.а. марка и модел „**" с рег. № **, застрахован по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД „Бул инс“ АД, обективирана в
застрахователна полица №BG/02/123003363176, ведно със законната лихва,
считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432
във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 429 ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за разликата над сумата 140 000,00 лева до
пълния претендиран размер от 180 000,00 лева, частичен иск от 220 000,00 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. «Джеймс Баучер» №87, да заплати на В. Х. Х.,
ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**, сумата 6 448,34 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение, причинени му
от ПТП, настъпило на 20.01.2024 г., по път І-5 км. 134+100 в посока гр. Габрово,
поради противоправно и виновно поведение на водач на л.а. марка и модел „**" с
рег. № **, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в
ЗД „Бул инс“ АД, обективирана в застрахователна полица №BG/02/123003363176,
ведно със законната лихва, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, на осн. чл. 432 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 429 ал. 3 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД.
21
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. «Джеймс Баучер» №87, да заплати на адвокат П. Д. К.
от САК, с адрес гр. София, ул. „**, сумата 12 000,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца с включен ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2
от ЗА.
ОСЪЖДА В. Х. Х., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „** да
заплати на ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. «Джеймс Баучер» №87, сумата 2 896,20 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение с включено
ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. «Джеймс Баучер» №87, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС Габрово, сумата 6 652,83 лева ,
представляваща дължими държавни такси и платени от бюджета на съда разноски
по делото върху уважения размер на исковете, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
22