Мотиви към Присъда №50/09.11.2016г.,
постановена по ВНЧХД №1105/2016г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Производството е образувано по подадена въззивна жалба
от Т.Т.С. /частен тъжител и граждански ищец/ чрез повереника й адв. С.П. против
Присъда №35/29.02.2016г., постановена по НЧХД №2471/2015г. по описа на
Старозагорски районен съд, с която подсъдимата Е.Х.М. е призната за невиновна в
това, че на 16.07.2015г. в гр. Стара Загора е казала и извършила нещо унизително
за честта и достойнството на Т.Т.С. в нейно присъствие – “курва, безсрамница”,
показване на среден пръст, като обидата е нанесена публично и е оправдана по
обвинението по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 НК. Подсъдимата Е.Х.М. е призната
за невиновна и в това, че на 12.08.2015г. в гр. Стара Загора е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Т.Т.С. в нейно присъствие – “курва,
безсрамница”, като обидата е нанесена публично и е оправдана по обвинението по
чл.148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 НК. В тежест на тъжителката са възложени
направените от подсъдимата разноски в размер на 600 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Недоволна от присъдата е останала частната тъжителка Т.Т.С.
и, като я обжалва в предвидения от закона срок чрез повереника си адв. С.П.,
моли същата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с
която подсъдимата М. да бъде призната за виновна по повдигнатото с тъжбата
обвинение.
В съдебно заседание частният тъжител Т.С. и
повереникът й адв. С.П. поддържат въззивната жалба и молят да бъде изцяло
уважена.
Защитникът на подсъдимата Е.Х.М. адв. В.М. моли
обжалваната присъда да бъде потвърдена, тъй като счита, че и във въззивното
производство обвинението е останало недоказано.
Подсъдимата Е.Х.М. поддържа доводите на защитника си.
В последната си дума подсъдимата Е.Х.М. моли да бъде
оправдана.
Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, включително и тези, събрани в настоящето производство, във
връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
Тъжителката Т.С. и подсъдимата Е.М. се познавали, тъй
като последната държала под наем помещение за фризьорско ателие в жилищния блок
на С.,***. Тъжителката помагала на св. П.П. по молба на негови близки и самия П.
при посещение на медицински прегледи, тъй като същият бил трудно подвижен. На
16.07.2015г. следобяд Т.С. придружила св. П. на преглед при ортопед, като
двамата се прибрали с управлявания от свидетеля автомобил пред жилищния им блок
около 17.20ч. В този момент до техния вход се намирала и подсъдимата Е.М.,
която говорела по мобилния си телефон. След като св. П. спрял автомобила,
тъжителката слязла и го изчакала пред входната врата. Подсъдимата се завтекла
към автомобила, викайки към свидетеля “Миличко, аз много те обичам” и,
обръщайки се към тъжителката, продължила на висок глас: “Тая курва я е страх да
не те открадна”. В този момент на тротоара /западния/ на север от спрелия
автомобил се намирала св. М.Б., която имала уговорка с тъжителката да пазаруват
в “Кауфланд”. Чувайки обидната реплика, св. Б. се притеснила и подминала входа,
като малко по-надолу изчакала тъжителката.
Съдът намери за доказано по несъмнен начин, че,
пресрещайки св. П., подсъдимата М. е нарекла тъжителката “курва”, като намери
за недоказано, че в този момент й показала и среден пръст. Приетите за
установени факти са възприети и възпроизведени пред съдебния състав, / както и
на проведения следствен експеримент/ от свидетелите П.П. и М.Б.. Показанията на
тези двама свидетели са последователни, убедителни и вътрешно непротиворечиви,
поради което съдът им даде вяра. Впрочем св. Б. съвсем добросъвестно заяви, че
не е видяла подсъдимата да отправя и неприличен жест към тъжителката, тъй като
се смутила от чутите обидни думи, навела глава и подминала. Тази обективност на
възприетото от нея, въпреки приятелските й отношения с тъжителката,
допълнително мотивира съда да кредитира с доверие депозираните от същата
показания. Заявеният в тъжбата неприличен жест е бил възприет единствено от св.
П.П., като показанията само на един свидетел не са достатъчни, за да се приеме
това обстоятелство за доказано по несъмнен начин. Съдът не даде вяра на
свидетелите Ж.С. и Г.Я.. Показанията на тези двама свидетели, посочени от
подсъдимата, са на първо място неубедителни. Репликата, която уж Е.М. отправила
към св. П., е интерпретирана с различни думи от всеки от тях, като се подчинява
на целта да се изрази общ интерес от подсъдимата към здравословното състояние
на П.. Напротив - последният и св. Б. потвърждават съвсем непротиворечиво
отправените думи от М. и към свидетеля, и към тъжителката. Съдът намира, че,
както св. Я., така и св. С., не са
присъствали по време на инцидента, тъй като показанията им се разминават и
досежно обстоятелствата кой къде се е намирал, какво е правил, как точно се е
развил целият инцидент. За да се даде вяра на техните показания, не е
достатъчно същите да изразяват с различни думи общ интерес от подсъдимата към
здравето на св. П.. От съществено значение е да е налице синхрон между тези
показания досежно всеки детайл от случилото се, а такъв съдът не установи.
С оглед на изложеното въззивният съд намери за
доказано по несъмнен начин, че на 16.07.2015г. на тротоара пред жилищния блок
на тъжителката подсъдимата я нарекла “курва”, с което е осъществила от
обективна и субективна страна състава на чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 НК.
Безспорно отправената квалификация е унизителна за честта и достойнството на
тъжителката и подсъдимата го е съзнавала. Съзнавала е също, че отправя тази
квалификация на публично място, като е предвиждала и искала да се засегне
личната самооценка на тъжителката.
За извършеното
престъпление законът предвижда наказание глоба от три хиляди до десет
хиляди лева и обществено порицание. От справката за съдимост на подсъдимата се
установява, че е неосъждана до момента. При това положение са налице условията
на чл.78а ал.1 НК, поради което съдът я освободи от наказателна отговорност и й
наложи административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Съдът счете, че
в този размер административното наказание би въздействало поправително и
предупредително на подсъдимата занапред да се въздържа от други подобни прояви.
Във въззивното производство не се доказа по несъмнен
начин, че на 16.07.2015г. Е.М. е показала и среден пръст на тъжителката,
доколкото това обстоятелство беше потвърдено само от показанията на св. П..
Само от показанията на един-единствен свидетел се установява и изложеното в частната тъжба за отправени
обидни думи от подсъдимата към тъжителката и на 12.08.2015г. И за двете деяния
показанията на един свидетел не са достатъчни да се приеме, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на процесуалния закон.
По изложените съображения съдът отмени
първоинстанционната присъда в частта й, с която подсъдимата е призната за
невиновна за това, че на 16.07.2015г. е нарекла тъжителката “курва” и постанови
описания по-горе резултат. В останалата наказателноправна част присъдата като
правилна и законосъобразна беше потвърдена.
Присъдата беше отменена и в частта, с която
предявеният граждански иск е отхвърлен над 500 лева до размер на 1 500 лв.
С новата присъда въззивният съд счете, че същият следва да бъде уважен за
сумата от 500 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.07.2015г. до окончателното й изплащане. Подсъдимата беше осъдена да заплати
и държавна такса върху уважената част на иска в размер на 50 лв.
Присъдата беше отменена и в частта, с която
тъжителката Т.С. е осъдена да заплати на подсъдимата Е.М. съдебни разноски над
300 лева до размер на 600 лева, съобразно доказаната част на частното
обвинение.
Водим от горните мотиви, въззивният съд постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.