Р Е Ш Е Н И Е
№ 2417
Гр. Пловдив, 09, 12, 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VIII
състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретар НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 2461 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
ал.2 т.1 от АПК , във връзка с чл.82 от Закона за водите /ЗВ/.
Жалбоподателят - „Есетра“ ЕООД, с ЕИК по булстат *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Драгота“ № 7, със собственик
на капитала и управител Н.А.А. оспорва Решение № 176/05.08.2021 г. на заместник
министъра на околната среда и водите, оправомощено лице по чл.52 ал.1 т.1 от
ЗВ, с което е отказано продължаване срока на действия на Разрешително №
02460048/28.04.2011 г., на министъра на околната среда и водите, издадено на
„Есетра“ ЕООД за ползване на воден обект – язовир „Кърджали“ с цел аквакултури
и свързаните с тях дейности
В жалбата се твърди, че решението е
издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, без да се посочват конкретни възражения.
Твърди се, че КП № КЖ-094/04.062021 г. е изготвен без присъствието и без да
носи надежден подпис на отразения в него представител на фирмата, което
обстоятелство е съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Твърди се
също така, че актът е издаден от лице, без надлежно оправомощаване. Иска се
отмяна на акта.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в
представената по делото писмена защита. Претендират се сторените в
производството разноски.
Ответникът по жалбата – заместник министърът на околната
среда и водите, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника, с която се оспорва
жалбата и се излагат доводи в тази насока. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, осми
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното
производство е сложено с подаденото до министъра на околната среда и водите
заявления вх. № ПВ-20/08.04.2021 г. (л.100, т.1) за продължаване на
разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 02460048/28.04.2021 г.,
подадено от „Есетра“ ЕООД. Към заявлението е приложен документ за платена такса
за изменение и/или продължаване или преиздаване на разрешителното (л.103, т.1).
Във връзка със заявлението е последвала кореспонденция между министерство на
околната среда и водите и Басейнова дирекция „Източно-беломорски район“ –
Пловдив. Така с писмо изх. № ПВ-20/27.05.2021 г. (л.99, т.1) директор дирекция
„Управление на водите“ при МОСВ е изискал становище за допустимост на искането
спрямо ПУРБ на ИБР 2016 – 2021 г.; възложено е извършване на проверка на място
и информация за изпълнение на условията в разрешително № 02460048/28.04.2011
г., като е указано,у че при установяване на нарушения, следва да бъдат
предприети необходимите административни мерси и дирекцията да бъде уведомена за
предприетите действия; изискани са копия на протоколи от провеждане на собствен
мониторинг от 2017 г. до настоящия момент и е указано, че при необходимост
могат да се включат условия в решението за продължаване срока на действие на
разрешителното.
В отговор, директорът БД ИБР –
Пловдив е изпратил писмо вх. № ПВ-20/14.06.2021 г., в което са отразени: -
становище за допустимост на искането за изменение спрямо ПУРБ и ПУРН на ИБР;
резултати от извършена проверка на място и информация за изпълнение на
условията, заложени в действащото разрешително, както и копие на протоколите от
извършен собствен мониторинг от 2017 г. до настоящия момент, както и е посочена
необходимостта от допълнителни условия при издаване на решението за
продължаване на срока на действие на разрешителното.
При проверка на получената
документация, от дирекция „Управление на водите“ при МОСВ е констатирано, че:
1./ липсват протоколи от изпитване на физико-химичните показатели, както
следва: - по един протоколи от изпитване за 2019 и 2020 г.; – протоколи №№
14-0496/28.10.2019 г. и 14-0229/07.08.2020 г се повтарят.; липсват стр. 2 и 4 от
протокол за изпитване № 37658/03.08.2017 г.; 2./ в почти всички протоколи
липсват показатели, които са заложени в разрешителното; 3./ констатирано е и,
че в садковото стопанство са изградени
234 броя мрежени клетки (със 74 повече от допустимите в разрешителното
160 садки) и допълнително поставена панелна конструкция и сграда със санитарни
помещения за отдих на персонала. В тази връзка е указана повторна проверка на
документацията и допълване на целия набор от липсващи протоколи, ако са
налични, включително и съставени АУАН.
На 14.07.2021 г. в МОСВ е входиран
отговор на директора на БД ИБР – Пловдив с № ПВ-20, в който се посочва, че
действително има дублиране на протоколи
от извършен собствен мониторинг по условията в разрешителното; потвърждава
се фактът на липса на физико-химичните показатели хлориди и сулфити за 2018,
2019 и 2020 г., относно изискванията в разрешителното за мониторинг, като е
посочено, че за 2017 г. са изпълнени всички условия. Посочено е също така, че
във връзка с нарушението на максимално разрешения лимит на съоръженията за
използване на водите е съставен АУАН № 55/28.06.2021 г. и е образувано
административнонаказателно производство по Закона за водите. Със същото писмо
до МОСВ са изпратени и липсващите протоколи от извършен собствен мониторинг –
анализ на водни проби в района на водоползването.
На 05.08.2021 г. е последвало и
издаването на оспореният административен акт, предмет на настоящото съдебно
производство, а именно: Решение № 176 на заместник министъра на околната среда
и водите, оправомощено лице по чл.52 ал.1 т.1 от ЗВ, с което е отказано
продължаване на срока на Разрешително № 02460048/28.02011 г., издадено на
„Есетра“ ЕООД.
За да мотивира оспорения акт,
административният орган е посочи, че за удовлетворяване на молбата и постановяване
на решение за продължаване срока на действие на разрешителното, чл.78 ал.2 от
ЗВ изисква наличието на три кумулативни предпоставки,у а именно: 1./ молбата да
бъде подадена преди изтичането на крайния срок на разрешителното; 3./ да са
изпълнени условията на издаденото разрешително.
Решаващият орган е констатирал, че
подаденото заявление е в срока по чл.78 ал.1 от ЗВ, поради което няма основание
и за постановяване на отказ поради просрочие на заявлението. Не са изпълнени
обаче останалите две изискванията на чл.78 ал.2 от ЗВ, което е дало основание
да бъде издаден отказ от продължаване на процесното разрешително.
Посочено е, че в разрешителното на
титуляра е поставено условие да извършва собствен мониторинг за качеството на
водите в района на разрешителното за ползване – в обхвата на складовата база,
като четири пъти годишно да се вземат проби за анализ по следните показатели: -
рН, температура, неразтворени вещества, електропроводимост,разтворен кислород,
наситеност с кислород, БПК5, ХПК, азот амониев N-NH4, азот нитратен N-NO3, азот
нитритен N-NO2, ортофосфати Р-РО4, хлориди и сулфати.
След проверка на протоколите е
установено, че „Есетра“ ЕООД не изпълнява условията по провеждане на собствен
мониторинг на водите, тъй като е установена липса на редица показатели, които
са заложени в разрешителното: - за 2017 г. във всички протоколи липсва
показателят наситеност на кислород; - за 2018 г. в протокол за изпитване №
6527//29.01.2018 г. липсва показателят наситеност с кислород; в протоколи за
изпитване № 14-0160/03.05.2018 г., № 14.0302/20.08.2018 г- и №
14-0455/24.10.2018 г. липсват показателите хлориди и сулфати; - за 2019 г. във
всички протоколи липсват показателите хлориди и сулфати в протокол за изпитване
№ 14-0189/14.05.2019 г. липсва и показателят наситеност с кислород; - за 2020
г. във всички протоколи липсват показателите хлориди и сулфати; в протокол от
изпитване № 14-0008/22.01.2020 г. и № 14-0119/27.04.2020 г липсват и
показателите рН, температура, електропроводимост, разтворен кислород, наситеност
с кислород; - за 2021 г. във всички протоколи липсват показателите хлориди и
сулфати.
Не е изпълнено и условието за
съобразимост на титуляра на разрешителното с нормативната уредба в областта на
управлението на водите, ПУРБ и ПУРН, тъй като
е налице е нарушение на параметрите в раздел „Съоръжения за използване
на водите, техническите параметри и оборудване на съоръженията“, тъй като
дружеството е изградило допълнително 74 броя садки, извън разрешените 160
такива. Горното е сторено, без да се инициира пред органа по чл.52 ал.1 т.1 от
ЗВ, процедура по чл.72 от ЗВ по изменение на разрешителното.
В решението е посочено, че в
производството по чл.78 ал.2 във връзка с чл.78 ал.1 от ЗВ, административният
орган се произнася в условията на обвързана компетентност, като ,установява
единствено наличието или липсата на условията по чл.78 ал.2 от с. з., която
норма е императивна по своя характер и не позволява вземането на решение от
органа, различно от предписаното.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел Станимир Георгиев Б.,
от чийто показания се установява, че работи като зооинженер в
дружеството-жалбоподател от 5 години и няма спомен през м.юни 2021 г. да е
извършвана проверка в обекта. Твърди, че достъпът в него става само в негово присъствие,
тъй като до него не може да се стигне по суша – намира се в акваторията на яз.
Кърджали и до там се стига само с плавателно средство. Твърди, че той лично
присъства задължително, когато трябва да има достъп до обекта, не му е
представян КП за подписа и не е присъствал на проверка на обект в с.Каменарци.
По административната преписка, освен
цитираните по-горе документи са приложени още: - Заповед № РД-544/21.05.2021 г.
на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.8 ал.1 и ал.2
и чл.26 ал.1 и ал.2 от Закона за администрацията и чл.12 и чл.19 от
Устройствения правилник на министерство на околната среда и водите (л.75, т.1);
- Заповед № Рд-511/14.05.2021 г. (л.76, т.1), на министъра на околната среда и
водите, издадена на основание чл.-52 ал.1 т.1 от ЗВ и чл.26 от Закона за
администрацията; скица на обекта, протоколи за вземане на проби, протоколи от
изпитване за периода 2017 – 2021 г.; КП № КЖ-094/04.06.2021 г. (л.46, т.1); НП
№ 93/12.08.2021 г. (л.49, т.1); АУАН № 55/28.06.2021 г. (л.69).
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - приложените към жалбата доказателства и представените от
ответната страна доказателства с молба вх. № 18814/25.10.2021 г. доказателства,
съдържащи административната преписка по издаване на разрешително №
02460048/28.040211 г. на „Есетра“ ЕООД.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни
изводи:
Жалбите, предмет на това
производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Решението е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл.78 ал.2 т.3 във връзка чл.52 ал.1 т.1 от Закона за
водите –министъра на околната среда и водите, в случая негов заместник,
съгласно заповед № РД-511/14.05.2021 година на министъра на околната среда и
водите, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие административно-производствените
правила, материалния закон и целта на закона.
В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че оспореният акт е издаден от лице без надлежно оправомощаване.
Спор по фактите не се констатира.
Спорът е относно правилното
приложение на закона за водите, на ПУРБ 2016-2021 и на ПУРН на ИБР- Пловдив за
2016 – 2021 г.
Съгласно чл.78 ал.2 от ЗВ органът по
чл.52 ал.1 от с.з. продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1.
молбата е подадена в срока по ал.1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби,
планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на
издаденото разрешително.
В конкретния случай, настоящият
състав на съда намира за безспорно установено, че не са изпълнени условията на
чл.78 ал.2 т.2 и т.3 от ЗВ, за да бъде продължен срока на действие на
процесното разрешително.
На първо място, с надлежна проверка,
резултатите от която се установяват от писмо изх. № ПВ-20/27.05.2021 г. на
директор „Управление на водите“ при МОСВ, становището на директора на Д ИБР –
Пловдив, изразено в писмо изх. № РР-09-12(1) от 14.06.20021 г. и последваща
кореспонденция между двата посочени по-горе органа, отразени в писмо изх. №
ПВ-20/06.07.2021 г. и изх. № РР-09-12(3) от 14.07.20021 г., както и от КП № КЖ
-094/04.06.2021 г., АО е констатирал неизпълнение на условия и задължения на
действащото разрешително, изразяващи се в: 1. нарушаване/неизпълнение на
условията в издаденото разрешително – чл.78 ал.1 т.2 и т.3 от ЗВ, а именно: -
нарушени са нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени
интереси, и не са изпълнени условията на издаденото разрешително.
При проверката на контролните органи
не са представени доказателства, че са изпълнени тези условия на
разрешителното, за да са налице основания за продължаване действието му – в
протоколите от собствения мониторинг на водата липсват редица показатели,
подробно описани по-горе в настоящото изложение, както и е допуснато изграждане
на съоръжения за ползване на водитебез да е съобразено от страна на титуляра,
дали същото е допустимо спрямо нормативната уредба за управление на водите,
ПУБР и ПУРН.
Тези констатации на контролните
органи са обективирани в КП, който притежава материална доказателствена сила,
обвързваща съда. Констативният протокол е официален документ по смисъла на
чл.179 ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и е доказателство за направените
установявания от длъжностните лица. Материалната доказателствена сила на така
представения и приет като доказателство по делото КП не бе оборена, независимо
от показанията на свид. Б., съответно съдът приема за доказани направените в
него установявания. Съдът не кредитира показанията на последния, на първо
място, тъй като същият е в трудово правоотношение с „Есетра“ ЕООД и очевидно
защитава интересите на дружеството. На второ място, твърденията му, че не е
извършвана проверка и не е допускал проверяващи в обекта, съдът намира за
необходимо да отбележи, че действително, процесният протокол не е подписан от Б.,
но в него са написан имената му и длъжността, както и много подробно е описана
самата обстановка, вкл. със садките, сервизните помещения, сградата, което
налага изводът, че проверка на място е извършвана; на трето място, АУАН е
подписан от представляващия дружеството с възражение, но няма възражение срещу
записания в него свидетел на проверката – С.Б.. Няма спор, че в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН е постъпил и писмено възражение от проверяваното дружество, но
очевидно,у от изложеното в НП, в него изобщо не се коментира отсъствието на свидетел
при проверката, още по-малко пък, точно свид. Б.. Този извод на настоящия
състав на съда, напълно кореспондира с разпоредбата на чл.172 от ГПК, приложима
съобразно чл.144 от АПК.
Отделно от това следва да се
отбележи, че мотивите за отказ от продължаване на разрешителното на „Есетра“
ЕООД не се основават само на констатацията за изградените в повече садкови
ядки, което действително е нарушение на условията на разрешителното, но и на
други нарушени изисквания в него, което от своя страна не изключва
административнонаказателната отговорност по ЗАНН, още повече, че в чл.200 ал.1
т.2 предл. второ от ЗВ предвижда и санкция за отклонение от предвидените
условия в разрешителното, което е абсолютно различно от настоящото
административно производство.
Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователно възражението, че липсата на положен подпис на свид. Б. в КП №
КЖ-094/04.06.2021 г. представлява съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила и представлява самостоятелно основание
за отмяна на оспорения акт.
Отделно от това следва да се посочи,
че АУАН и НП са издадени на основание чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, квалификация, по
която няма спор – не се отрича от жалбоподателя, че е изградил със 74 бр.
повече садки, от определените в разрешителното 160 такива, както и не се доказа
в настоящото производство, че са извършени изследвания по посочените по-горе
липсващи показатели при мониторинга.
При разпределението на доказателствената тежест още с разпореждането за насрочване
на делото, съдът е указал изрично на жалбоподателя, че следва да докаже
твърденията си по жалбата.
Съдът намира, че оспореното решение
съответства на материално-правните разпоредби. В чл.78 от ЗВ са посочени
предпоставките за продължаване на срока на действие на вече издадено
разрешително – молбата да е подадена не по-късно от 3 месеца преди изтичането
му, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или
обществени интереси, и да са изпълнени условията на издаденото разрешително. В
случая отказът е мотивиран с неизпълнение на условия по разрешителното от 2011
година, което, каза се, не се оспорва от дружеството, че не са изпълнени. Така
в т.1 от раздел „Задължения за провеждане на собствен мониторинг и специфични
изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ в Разрешително
за ползване на повърхностен воден обект № 02460048/28.04.2011 г. е указано, че
след изграждането на първите 40 съоръжения за аквакултури, да започне да се
изпълнява програма за собствен мониторинг за качеството на водите в района на
разрешеното ползване – в обхвата на садковата база, като 4 пъти годишно се
вземат водни проби за анализ на следните показатели: - рН, температура,
неразтворени вещества, електропроводимост,разтворен кислород, наситеност с
кислород, БПК5, ХПК, азот амониев N-NH4, азот нитратен N-NO3, азот нитритен
N-NO2, ортофосфати Р-РО4, хлориди и сулфати. Наред с това, в т.1.1.2 от
Приложение към разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 02460048/28.04.2011
година е предвидено до м. юни 2012 г да изгради първите 40 броя съоръжения за
аквакултури, а в т. 1.1.3. – изграждането на останалите 120 броя да става
поетапно с цел въвеждане в експлоатация на цялото съоръжение за аквакултури в
срок до 10.05.2015 г. В т.1.5. пък е предвидено да се спазват изискванията в
областта на опазване на околната среда, което от своя страна включва и
съобразяване на инвестиционния проект с изискванията на ПУРБ и ПУРН на ИБР. В
т.3.3. е предвидено, че разрешителното може да бъде отнето по реда на чл.79 а
ал.1 от ЗВ при: - ползване на водния обект извън разрешения участък и при
нарушаване на поставените в него условия, което безспорно включва посоченото в
т.1 от приложението.
По делото не са предоставени: - за
2017 г. протоколи за показателя наситеност на кислород; - за 2018 г. по
протокол за изпитване № 6527//29.01.2018 г. данни за показателя наситеност с
кислород; в протоколи за изпитване № 14-0160/03.05.2018 г., №
14.0302/20.08.2018 г. и № 14-0455/24.10.2018 г. данни за показателите хлориди и
сулфати; - за 2019 г. данни показателите хлориди и сулфати, както и за протокол
за изпитване № 14-0189/14.05.2019 г. данни за показателя наситеност с кислород;
- за 2020 г. данни за показателите хлориди и сулфати; в протокол от изпитване №
14-0008/22.01.2020 г. и № 14-0119/27.04.2020 г данни за показателите рН,
температура, електропроводимост, разтворен кислород, наситеност с кислород и за
2021 г. данни за показателите хлориди и сулфати.
В случая, задължението по самото
разрешително относно изграждане на съобръжението е нарушено, а и задълженията
по приложението към разрешителното, е следвало да бъдат спазени за целия срок
на действието му, поради което съдът намира, че е налице неизпълнение за
задължения по разрешителното не инцидентно, а собственият мониторинг е
извършван системно в непълен обем, и това не може да се приеме за незначителен
пропуск, тъй като не са ангажирани доказателства относно наличие на
обстоятелства, препятстващи изпълнение на това задължение. Приложението е
неразделна част от разрешителното и с него са установени условия и срок за
изпълнението им и следва същите стриктно да бъдат изпълнени, като приложените
протоколи не установяват по никакъв начин извършването на мониторинга в пълен
обем.
По отношение на изложените основания,
послужили за постановяване на процесния отказ, от страна на жалбоподателя не са
изложени конкретни възражения, а се твърди основно, че са били налице
бюрократични пречки за изпълнение на инвестиционното намерение, за което не се
представят никакви доказателства, както и, че няма нарушение и неизпълнение на
условията на чл.72 ал.2 и чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ.
В жалбата се твърди, че на основание
чл.72 ал.1 т.2 е подадено заявление за продължаване на разрешителното за
ползване с вх. № ПВ -20/0704.2021 г. Що се отнася до липсата на нарушение на
чл.72 ал.2 от ЗВ, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Съгласно ал.1 на сочения текст,
изменение на разрешителното може да се извършва: 1. служебно от органа по чл.52
ал.1 - при условията на чл. 73 и 2. по молба на лицето, в полза на което е
предоставено.
От своя страна, чл.78 ал.1 от ЗВ
гласи, че заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава
преди изтичането му пред органа по чл.52 ал.1. Т. е., касае се до две различни
хипотези. В случая е подадено заявление за продължаване на разрешително за
ползване на повърхностен воден обект, както изрично е посочено в заявлението,
което е бланково, поради което не следва да намира приложение разпоредбата на
чл.72 ал.1 т.2 от ЗВ. Независимо от това обаче, и в двата случая, това може да
стане, само и единствено, ако са изпълнени условията на разрешителното (ал.2 и
на двата текста), което в настоящия случай не е така.
Що се отнася до възражението, че
временните садки са резултат на сушата и критично ниското ниво на водите в
язовир Кърджали през 2020 г., съдът намира същото за неоснователно, тъй като не
се представят никакви доказателства в тази насока. Действително, Ковид епидемия
създава ограничения, но пред дружеството е била налице възможността да поиска
изменение на разрешителното за ползване на повъхрностен воден обект на
основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗВ своевременно, като изложи именно такива
аргументи. Данни за такова действия няма, което налага извода, че
допълнителните садки са изградени в нарушение на разрешително №
02460048/28.04.2011 г.
Съдът намира за недоказано и
твърдението, че е настъпила съвкупност от „…реално настъпили обективни и
непредвидими обстоятелства, водещи до изключителна неотложност.“.
Непреодолимата сила няма конкретни, предварително установени характеристики.
Следователно, възникването на непредвидени обстоятелства ще трябва да бъде
доказано. Т.е. да се представят документи, потвърждаващи настъпването на
непреодолима сила (от компетентните органи). Препоръчителен изход в тази
ситуация е по-задълбочено описание на условията за възникване на такива
обстоятелства и възможностите за действие, до които те могат да доведат. Тоест,
тази страна на търговските отношения, която се отнася до непреодолима сила, трябва
да докаже, че в този случай тя не може да повлияе на хода на събитията, и какви
точно за този случай обстоятелства са непреодолими.
В настоящия казус не се представят
никакви доказателства относно обстоятелството: кога точно са изградени
допълнителните садки (по време на пандемията от Ковид 19), свързани ли са те
със затруднени търговски отношения във връзка с реализацията на рибата, т.е.
липсват доказателства за „неотложност“ от изграждане на допълнителни
садки.
Изменението на разрешително, след като
е установена липса на извършвани дейности, които са ангажимент и условие за
първоначалното му издаване, както и допълнително изградени съоръжения във
водния обект, не се обосновава и доказва от действително настъпила обективна
причина за изменение на същото. Като последица от това, че не се изпълнява
задължението настъпват и неблагоприятни последици, които се търпят от една от
страните. В тежест на жалбоподателя е да докаже изпълнение на условията по
разрешителното, както и да представи доказателства относно твърдения за
възникнали нови обстоятелства, които обосновават тезата за изменение. Подобни
доказателства не са представени в хода, нито на административното, нето в
настоящото съдебно производство, което налага извода на съда за недоказаност на
искането за законосъобразно.
Предвид изложените мотиви, съдът счита, че в
настоящия случай са налични и двете основания, всяко от които, само по себе си
е достатъчно да бъде постановен процесният отказ за продължаване срока на
действие на разрешително № Разрешително № 02460048/28.04.2011 г., издадено от
министъра на околната среда и водите, поради което и жалбата се явява е
неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 100 (сто)
лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл.143 ал.4 от АПК във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК.
Воден от горното, Административен съд
– Пловдив, V!!! състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.А.А., в качеството му на собственик на капитала и управител на
„Есетра“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. „Драгота“ № 7, срещу Решение № 176/05.08.2021 г. на заместник
министъра на околната среда и водите, оправомощено лице по чл.52 ал.1 т.1 от
ЗВ, с което е отказано продължаване срока на действия на Разрешително №
02460048/28.04.2011 г., на министъра на околната среда и водите, издадено на
„Есетра“ ЕООД за ползване на воден обект – язовир „Кърджали“ с цел аквакултури
и свързаните с тях дейности
ОСЪЖДА
„Есетра“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: -
гр. Пловдив, ул. „Драгота“ № 7, представлявано от управителя Н.А.А., да заплати
на Министерство на околната среда и водите - София, сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: