Р Е Ш Е Н И
Е №260140
05.09.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на пети
август две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2110/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.В.З., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-000526/05.02.2020 г., издадено от Д.Г.В.– ** група към
ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 180, ал.
1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 58, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди
административнонаказващият орган при решаването на въпроса за вината да е
игнорирал значението на относими към предмета на делото обстоятелства – че е
спрял в лентата за принудително спиране на автомагистралата поради внезапно
почувствани умора, сънливост и леко замъгляване на съзнанието. Твърди още, че
контролните органи са пристигнали на мястото по-малко от минута след спирането,
през което време е пил вода, поради което не могъл да обезопаси автомобила.
Поддържа деянието му да попада в хипотезата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
20133 от 27.03.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.В.З., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 09.03.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 16.03.2020 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 08.01.2020 г. в община Марица, на автомагистрала №
А1 „Тракия“ в посока гр. София жалбоподателят С.В.З. управлявал товарен
автомобил „Дачия Докер“ с рег. № **. В 13:40 часа на същата дата жалбоподателят
се намирал на 117 км на автомагистралата и решил да пие вода и да обядва,
поради което спрял процесния товарен автомобил в лентата за принудително
спиране на автомагистралата. В този момент и на посочения пътен участък
служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение
осъществявали свидетелите Д.З.Т. и К.А.К. – служители на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Пловдив. Двамата забелязали спрения в лентата за принудително спиране
на автомагистралата автомобил и пристъпили към проверка. Свидетелят Т. попитал
жалбоподателя З. за причината за спирането му на това място, на което
последният отговорил, че е спрял, за да пие вода и да обядва. Т. пристъпил към
съставянето на глоба с фиш против жалбоподателя и тогава последният възразил,
като обяснил, че е спрял в лентата за принудително спиране, защото му било
прилошало. Свидетелят К. също чул така даденото обяснение от З..
На място и на същата дата - 08.01.2020 г., свид. Т.
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 127694
против жалбоподателя З. и в негово присъствие, като препис от акта му бил
връчен срещу разписка. Актът бил съставен и в присъствието на свид. К..
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д.З.Т. и
К.А.К.. Същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи, дадени от незаинтересовани по делото свидетели. В показанията
си двамата възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като
очевидци и при изпълнение на служебните си задължения. От свидетелските
показания се установяват мястото на извършване на деянието – автомагистрала
„Тракия“ на 117 км, както и обстоятелството, че жалбоподателят е бил спрял автомобила,
който управлявал, в аварийната лента на автомагистралата. Изяснява се още от
показанията и на двамата свидетели, че спреният автомобил не е бил сигнализиран
чрез предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал до
тяхното пристигане. От показанията на свид. Т. се установява, че жалбоподателят
първоначално е обяснил, че е спрял, за да пие вода и да обядва, но след
съставянето му на фиш възразил, че му било прилошало. Свидетелят К. също
изяснява, че З. е казал, че му е било прилошало, когато му е съставян фишът,
като обяснява, че не е чул съдържанието на първоначалния разговор между
жалбоподателя и свид. Т., тъй като е изчаквал в патрулния автомобил, но е имал
видимост към месторазположението на процесното превозно средство.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП от материално и териториално компетентен орган.
От събраните по делото доказателства се установява, че
на посочените в НП време и място – на 08.01.2020 г. в 13:40 часа в община
Марица, на автомагистрала А1 „Тракия“, км 117 в посока към гр. София,
жалбоподателят З. при управление на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № **
е спрял същия в лентата за принудително спиране, без да има повреда в
превозното средство или здравословен проблем на водача. По делото не се
установява в товарния автомобил да е имало пътници. По категоричен начин се
доказа от показанията на свидетелите очевидци Т. и К., че процесният автомобил
е бил спрян в лентата за принудително спиране на автомагистрала, както и
авторството на деянието от страна жалбоподателя З., който е паркирал
автомобила. Датата и мястото на извършване на деянието също се установяват по
несъмнен начин. Досежно горните обстоятелства не е формиран и спор по делото.
Поддържаната от жалбоподателя фактическа обстановка, че е спрял в лентата за
принудително спиране, защото му прилошало, е оборена по делото, тъй като от
показанията на свид. Т. се установи, че пред контролните органи З. е заявил, че
е спрял, за да пие вода и да обядва, а едва след съставянето му на фиш е
започнал да твърди и за здравословен проблем. При тези факти настоящият съдебен
състав приема твърденията на жалбоподателя за внезапното му прилошаване – за
което обаче е съобщил чак след узнаването на неблагоприятните последици от
поведението си, за защитна версия, чрез която се опитва да отблъсне понасянето
на отговорност за деянието си.
Въпреки това при издаването на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които влекат
неговата незаконосъобразност и обуславят отмяната му. Констатираните съществени
пороци в съдържанието на НП не могат да се санират във въззивното производство.
На първо място е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. При
правилно установени факти същите са били подведени под състава на погрешна,
неотносима към конкретния случай, правна норма. В тази връзка по делото се
доказа, че от обективна страна деянието, което е извършил жалбоподателят З., е
при движението си по автомагистрала № А1 да спре управления автомобил в лентата
за принудително спиране, но без да е имало повреда в превозното средство или
здравословен проблем на някой в автомобила, а за да пие вода и да обядва. Тези
факти обаче се подвеждат под състава на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП,
който гласи, че „при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“.
Вместо това поведението на жалбоподателя е квалифицирано от наказващия орган
като нарушение по чл. 58, т. 1 от ЗДвП, съгласно който „при движение по автомагистрала на водача е забранено да спира пътното
превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за
това места“. Видно от хипотезите им и двете норми регламентират случаи на
спиране от водача на пътно превозно средство при движението му по
автомагистрала. За да се установи коя е релевантната правна квалификация към фактите
по делото, следва да се изясни и разликата в приложното им поле. Разпоредбата
на чл. 58, т. 3 от ЗДвП е специална спрямо общото правило за поведение по чл.
58, т. 1 от ЗДвП и изключва неговото приложение. Това е така, защото с чл. 58,
т. 1 от ЗДвП е предвидена обща забрана за водача, когато се движи по
автомагистрала, да спира ППС на което и да е място, щом то е извън специално
обозначените за това места. От своя страна правилото по чл. 58, т. 3 от ЗДвП
регулира специална, конкретна пътна ситуация – движение или спиране в лентата
за принудително спиране без законово призната причина за това. Всякога, когато
непозволеното спиране на автомагистрала е именно в лентата за принудително
спиране, то деянието ще осъществява състава на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, който и изключва общата забрана по чл. 58, т. 1 от ЗДвП. Азбучно правило
е, че специалната норма изключва приложението на общата. В случая законодателят
е извел една конкретна пътна ситуация в отделен и самостоятелен състав на
административно нарушение поради завишената обществена опасност на деянието по
неправомерно спиране на автомагистрала, когато то е в лентата за принудително
спиране, спрямо останалите възможни хипотези, както и поради завишената закрила
по охраняването на тези обществени отношения. Тази законодателна политика
намира конкретен израз в завишената отговорност за нарушението по чл. 58, т. 3
от ЗДвП спрямо това по т. 1 на същия член. Съгласно чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП за
първото деяние кумулативно наред с глобата се налага и лишаване от свобода, а
размерът на имущественото наказание е няколкократно по-висок спрямо глобата по
чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 58, т. 1 ЗДвП.
Несподелимо е становището, че едни и същи факти – в
случая спиране в лентата за принудително спиране на автомагистрала без законово
призната причина за това, могат да се квалифицират като нарушение и по чл. 58,
т. 1 и по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, за които две нарушения обаче се предвиждат
различни административни наказания. Да се приеме, че от волята на АНО зависи
дали едни и същи факти да бъдат санкционирани по единия състав /т.е. само с
глоба от 20 до 150 лева/ или по другия /глоба от 1 000 лева и 3 месеца
лишаване от право да управлява МПС/, би внесло недопустима неопределеност,
несигурност и непредвидимост в регулирането на правилата за движение. Би се
създал и потенциален риск от неравноправно третиране на
административнонаказателно отговорните лица, тъй като при едни и същи факти
материалният закон би могъл да бъде прилаган нееднакво, а посочи се, че
разликата в размера на предвидените наказания за двете нарушения е значителна.
Всички тези опасности се преодоляват чрез съблюдаването на принципа за примат
на специалната над общата норма. Това налага категоричният извод, че процесното
деяние, макар да се изразява в неправомерно спиране на водач при движение на
автомагистрала, не може да се квалифицира като нарушение по чл. 58, т. 1 от ЗДвП, както е приел наказващият орган. Деянието на жалбоподателя е нарушение по
чл. 58, т. 3 от ЗДвП, тъй като неправомерното спиране е било в лентата за
принудително спиране на автомагистралата. Всички случаи на незаконосъобразно
движение или спиране в лентата за принудително спиране на автомагистрала
попадат в хипотезата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и именно това е съответната на
извършеното правна квалификация. Същественият характер на така допуснатото
процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН ясно проличава при
съобразяването на разгледаните различни размери на следващите се наказания за
нарушенията по т. 1 и по т. 3 на чл. 58 от ЗДвП. В случая на жалбоподателя е
следвало да бъдат наложени административни наказания „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца и „глоба“ в размер на 1 000 лева. Това
изисква прилагането на закон за по-тежко наказуемо административно нарушение,
което съдът не би могъл да стори с въззивното си съдебно решение. В настоящото
производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление така, както е издадено. Настоящата инстанция не
разполага с правомощие нито да преквалифицира деянието, нито да приложи
различна санкционна разпоредба. Следователно процесуалното нарушение по чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН освен съществено е и неотстранимо.
На следващо място съществено процесуално нарушение е
допуснато и при описанието на нарушението. Словесното описание в
обстоятелствената част на АУАН и на НП не кореспондира с правната му квалификация,
което води до вътрешна противоречивост и неяснота във волята на административнонаказващия
орган. Така при описанието на нарушението е прието, че от фактическа страна
деецът е спрял в лентата за принудително спиране на автомагистрала, без да е
имал здравословен проблем. Наличието или не на такъв проблем или на друга
законово призната причина обаче са обстоятелства, включени в хипотезата на чл.
58, т. 3 ЗДвП, но не и в приложената от АНО квалификация по чл. 58, т. 1 ЗДвП.
Все в тази връзка по-нататък от фактическа страна е прието, че автомобилът не
бил сигнализиран с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен
авариен сигнал. Изискването за такова поведение е регламентирано с разпоредбата
на чл. 59, ал. 1 от ЗДвП и отново касае случаите на спиране в лентата за
принудително спиране. От своя страна правилото по чл. 58, т. 1 от ЗДвП изисква
автомобилът да е спрян извън специално обозначените за това места. При
описанието на нарушението изначално липсва такова твърдение, т.е. липсва
твърдение за съставомерно обстоятелство. Вместо това, както се посочи, се
твърди, че автомобилът е бил спрян в лентата за принудително спиране.
Направеното словесно описание на нарушението в НП кореспондира с деянието,
което е съставомерно по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, но въпреки това то е
квалифицирано като нарушение по чл. 58, т. 1 от ЗДвП. Тази непоследователност и
противоречивост създава неяснота досежно какви обстоятелства следва да бъдат
доказвани по делото, както и срещу какво административно обвинение следва да се
защитава наказаният. Правото на защита на последния е съществено ограничено, което
на самостоятелно основание обуславя отмяна на наказателното постановление.
По тези съображения съдът приема, че въпреки
извършеното от жалбоподателя деяние, то при ангажирането на
административнонаказателната му отговорност са допуснати съществени и неотстраними
процесуални нарушения – неправилно приложени правна квалификация и санкционна
разпоредба и противоречие между описанието на нарушението и дадената му правна
квалификация, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и
трябва да бъде отменено.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№
20-1030-000526/05.02.2020 г., издадено от Д.Г.В.– ** група към ОДМВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на С.В.З., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 58, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.