№ 4503
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110117943 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК К. С. П., при твърдение, че е
собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***,, поради което и
дължи заплащане на сумите на сумите 5 264,62 лева , представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 542,34 лева ,,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.01.2024 г., 72,33лева ,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 12,63 лева представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 03.01.2024 г.,. Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения
имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за
исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след
изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като
помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за
съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-
дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи
заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по
силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, получил препис от същата, на
основание чл.41,ал. ГПК – на адреса, на който му е връчена заповедта, не е подал писмен
отговор. Във възражението по заповедното производство не са изложени нарочни доводи по
недължимост на вземането.
1
С молба от 29.8.2024г. по делото, ответникът К. П. сочи на съда, че е сключил
извънсъдебно споразумение с ищеца, като се прави искане делото да се разгледа на по –
късна дата, за да се плати останалата неплатена и разсрочена сума. В първото по делото
о.с.з., процесуален представител на ищеца потвърди това изявление, като посочи на съда, че
първите две вноски са били платени.
Видно от представеното споразумение, същото касае вземането по настоящото дело,
като е налице извънсъдебно признание на цялото вземане от ответника и страните по него са
разсрочили плащането на общо дължимата сума на 7 вноски, последната – с падеж
26.2.2025г.Общият размер на вземането възлиза на 6703 лева, като видно от изявление от
12.3.2025г. на ищеца, същият признава, че тази сума му е била платена към датата на
молбата.
На основание чл.175 ГПК следва да се зачете изявлението на ищеца, че цялото
вземане, предмет на заповедта, му е било платено до приключване на устните състезания
пред СРС, с оглед на което искът следва да се отхвърли, поради плащаенто.
На ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, така, както е
поискано с изявление от 12.3.2025г. , за исковото производство, тъй като плащането е в хода
на делото, и ответникът е станал повод за завеждането му.
Същото, съгласно НЗПП, в в минимален размер възлиза на 100 лева / чл.25,ал.2 от
Наредбата/. Цитираната разпоредба пряко противоречи на отговора на преюдициално
запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016 на
СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на
СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана
правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов
нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер,
на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до
правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск,
включително за лихва от 1 лев, ищецът следва да понесе адвокатско възнаграждение от 400
лева, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като пряко не води
2
до предотвратяване на злоупотребата с право. Същото тълкуване, при приравняване на
статута на адвокат и юрисконсулт, съгласно българското законодателство, следва да намери
приложение и в настоящия случай
При съобразяване на цитираното тълкуване на СЕС, следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за исковото производство.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявения от ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против К. С. П. с
ЕГН: ********** и адрес: ********** за установяване на вземане по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.– 1838/2024г. на СРС, 125-ти състав, за:
сумите 5 264,62 лева (пет хиляди двеста шестдесет и четири лева и 62 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 181305, за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 542,34 лева (петстотин четиридесет и два лева и 34 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.01.2024 г., 72,33лева (седемдесет и два лева
и 33 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,63 лева (дванадесет лева и 63
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 03.01.2024 г. .
ОСЪЖДА К. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: ***,да заплати на Топлофикация
София ЕАД, ЕИК ********* сторените по делото разноски от 50 лева юрисконсултско
възнаграждение по гр.д.№17943/2024г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ПМУ Инженеринг“ ООД и може да се обжалва в двуседмичен срок пред СГС от
връчването му за страните.
Ответната страна може да заплати доброволно сумите по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3