Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV „Б“ въззивен
състав, в публично заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря М.Димитрова,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Карабашева в.гр.д. № 1607
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
20265275 от 01.12.2020 г., постановено по гр.д. № 2464 по описа за 2019 г. на
СРС, I ГО, 41 с-в Д.Г.К., ЕГН: ********** е осъден да
заплати на Т.В.Б., ЕГН: ********** по предявените кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 5 701.33 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за заплащане на оперативно
лечение, медицински услуги, лекарствени медикаменти, транспортни разходи и
разходи, възникнали в следствие на неработоспособност от травматичното
увреждане - отлепване на ретината с разкъсване на дясно око, довело до
отстраняване на естествената леща и имплантиране на изкуствена такава и трайно
намаляване на З.то до 10% без корекция на дясно око, настъпили като пряка и
непосредствена последица от нанесен му от ответника на 17.09.2016 г. в заведение
на граничен пункт Бродске удар с юмрук в областта на дясното око, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1 000.00 л.в. - лихва за забава върху
главницата за периода от 17.09.2016 г.-15.01.2019 г., като предявеният иск е
отхвърлен за разликата над присъдената сума от 5 701.33 л.в. до пълния
предявен размер от 5 917.00 лева; сумата от 15 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени в периода от 17.09.2016 г.-16.01.2019 г. от същото
травматично увреждане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 541.68
лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 17.09.2016 г. - 15.01.2019
г., като предявеният иск за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над
присъдената сума от 3 541.68 лева до пълния предявен размер от 3 545.85
лева.
Депозирана е въззивна
жалба от Д.К. чрез назначения му особен представител адв. С.С. срещу решението
в частта, в която са уважени исковете. Инвокират се
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в посочените
части. Ищецът не е доказал, че К. е извършител на деянието и че по време на
извършването същият се е намирал на граничния пункт „Бродске“, като от
показанията на разпитаните свидетели не можело да се изгради категоричен извод
в авторството на деянието. Излага се, че справките за трудовите договори на
ответника не са били приети като доказателства по делото, но въпреки това съдът
ги е обосновал извода си въз основа на тях, приемайки за известни
обстоятелства, непосочени в определението по чл.140 ГПК, поради което допуснал
съществено процесуално нарушение. Оспорват се размерите на присъдените суми,
като се сочи, че автобусните билети не удостоверявали по никакъв начин че пътуването
е извършено във връзка с медицинска нужда. Оспорва се и размерът на присъдената
сума в размер на 15 000.00 лева като обезщетение за търпените
неимуществени вреди, като се твърди, че ищецът не е доказал да е търпял болки и
страдания. Оспорва се и претенцията за присъдената законна лихва. Прави се
искане съдът да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете, а в
условията на евентуалност се иска присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди да бъдат намалени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т.Б. чрез адв. И.Й., с пълномощно по
делото, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни
съображения за правилността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен
акт, поради което се моли за неговото потвърждаване в цялост. Налице са доказателства
за мястото на извършване на деянието, разпитани са свидетели очевидци на случая
и са описани всички сторени от ищеца имуществени разходи по повод на лечението.
Съгласно заключението на СМЕ Б. има трайно намалено З., вследствие на
претърпяната травма на окото и тези трайни
негативни последици са създали му неудобство. Трайното намаляване на зрителната
функция на пострадалия до 10% не е възможно да се възстанови, дори и с
извършените оперативни намеси и проведено лечение, с повече от 20%. Претендират
се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид възраженията на всяка от страните, приема
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол и са процесуално допустими.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 230 от
10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Въззивната
инстанция намира постановеното от СРС решение за валидно и допустимо,
постановено при спазване на императивните процесуални правила на ГПК.
От фактическа страна въззивната
инстанция установява следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т.В.Б. с
искова молба с вх. № 2001337/16.01.2019 г., уточнена с молба с вх. №
5023322/12.02.2019г., твърди че от 1997 г. работи като международен шофьор на
камион в транспортна фирма и че през м. септември 2016 г. е изпълнявал
международен курс до Германия и обратно. На 17.09.2016 г. спрял с управлявания
от него камион в граничния пункт Бродске, намиращ се между Р. Чехия и Р.
Словакия, за да ползва почивката, която му се полагала, като след около час
време, на същия граничен пункт спрели и неговите колеги Р. иБ. и всички заедно отишли
до кафенето на граничния пункт. След известно време на тяхната маса се
присъединил непознат човек, който видимо бил употребил алкохол, като непознатият седнал на свободното
място до Б., срещу Б. и неговия колега Р.. Непознатият човек искал да бъде
почерпен с бира, тъй като свършил парите си, но последвал отказ за това от
страна на Р. от името на тримата, тъй като последните имали за цел да потеглят
скоро с камионите си и искали да си починат. Тогава непознатото лице си
тръгнало, но след пет минути се върнал, при което дръпналБ., стоящ с гръб към
него, за тениската и започнал да му нанася удари с юмруци в лицето, без да е
бил предизвикан от който и да е от тримата. В този момент Б. и Р. се изправили
от масата, насочили се къмБ., за да го отделят от непознатия човек, но след
като последният видял Б. да се изправя, се насочил към него и го ударил веднъж
с юмрук в дясното око. След удара Б. не усетил болка, не е залитнал или изгубил
съзнание, но изведнъж загубил З.то си с дясното си око. На място била извикана
бърза помощ, след което дошъл и полицейски патрул по сигнал на служители на
заведението. Твърди се, че пристигнали лица от бърза помощ, които прегледали
дясното око на ищеца в линейката, като междувременно Б. дал описание на
полицейските служители за извършителя. Междувременно ударилият ищеца стоял
отвън пред кафенето и продължавал да употребява алкохол. Впоследствие ищецът
бил транспортиран до болницата в гр.Братислава, където бил опериран по
спешност, като 4 дни след първата операция, последвала втора. Последвало
отстраняване на лещата на засегнатото дясно око. Б. бил изписан от болницата
след две седмици, като за него било невъзможно да шофира, поради което
работодателят му изпратил шофьор, който да го прибере до Р. България.
Впоследствие в „СБАЛ по очни болести З.“ ООД на ищеца била поставена диагноза „Травма на окото и очната ябълка“, като
последвали три операции на 07.11.2016 г., на 18.01.2017 г. и на 26.09.2017 г.
Твърди се, че Б. претърпял шок от болката, проявил се страх и усещал медицинските
инстР.ти, с които се извършвала хирургическата интервенция, като след
операциите му била имплантирана леща. След операциите Б. продължавал да ходи на
прегледи, не виждал напълно с дясното си око, изпитвал постоянен страх от
загуба на З.то. След оперативното лечение ищецът бил с временна
неработоспособност за периода от 17.09.2016 г. до 30.06.2017г., като му били
издадени три броя експертни решения на ТЕЛК от МБАЛ „Проф.д-р Параскев Стоянов“
АД гр.Ловеч и девет броя болнични листове. Иска се съдът да осъди ответника Д.К.
да заплати на ищеца сумата от 5 917 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за заплащане на оперативно
лечение, медицински услуги, лекарствени медикаменти, транспортни разходи и
разходи, възникнали в резултат от неработоспособността от травматичното
увреждане на дясното му око, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба на 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
1 000.00 лева, представляваща изтекла лихва за забава върху главницата за
периода от 17.09.2016 г.- 15.01.2019 г.; сумата от 15 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания
и притеснения, претърпени в периода от 17.09.2016 г. до 16.01.2019 г.,
вследствие травматичното увреждане на дясното му око, ведно със законната лихва
от депозирането на исковата молба на 16.01.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 3 545.85 лева, представляваща изтекла лихва за
забава върху главницата за периода от 17.09.2016 г. до 15.01.2019 г.
Претендирани са разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. чрез назначения му особен
представител адв. С.С., с който се оспорват исковете. Счита, че в претенцията
за неимуществени вреди не е посочен в какъв период са търпени болките и
страданията, както и че не ставало ясно дали те са предизвикани от случая или
са свързани с други фактори. Сочи се, че е неоснователна и претенцията за
имуществени вреди и. се оспорват претендираните размери. Счита се, че претенцията
за неимуществени вреди е завишена, налице е съпричиняване на събитието от
пострадалия, както и че липсвала пряка и непосредствена връзка. Оспорват се и
претенциите за мораторна лихва. Иска се съдът да отхвърли исковете като
неоснователни.
След изложение на фактическите и правни твърдения на
страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото
доказателства, от които се установява следното:
Съгласно
епикриза от 28.09.2016 г. на лекар от Клиника по офталмология в Университетска
болница, гр.Братислава на ищеца Б., приет по спешност в болничното лечебно
заведение на 18.06.2016 г., е поставена диагноза „разкъсване (руптура) и сълзене на окото с пролапс или загуба на
вътреочна тъкан“. В анамнезата е отразено, че около полунощ на 17.09.2016
г. до 18.09.2016г. Б. бил с колеги на кафе, когато към компанията дошъл мъж в
нетрезво състояние, който ударил него и негов колега. Ищецът заявил в
анамнезата си, че има оточно кръвонасядане на дясното око, възприемайки
силуети, не съобщавал за болка и не е губил съзнание. Обективното състояние на
дясното му око от проведената операция на 18.09.2016 г., продължила 2 (два)
часа и 4 минути, по данни от оперативен протокол от 18.06.2016 г., и
допълнителна такава на 22.09.2016 г., продължила 2 (два) часа и 38 минути, било
наличие на едематозен клепач, кръвонасядане в булбарната (очната връзка), като
постоперативно булбусът (окото) е инжектиран, оперативната рана е адаптирана и
сутурирана, роговицата е едематозна с дискретен жълтеникав оттенък, леко
извита, като на ендотела са налични еритроцити. Предната камера на окото е
интактна, с остатъци от кръвениста материя, както и в основата на ириса,
афакиа, в стъкловидното пространство с леко дифузно закриване. На ищеца била
извършена витректомия и други екстракции на лещата от дясното му око, при
приложена терапия факофрагментация, декалин, криотерапия, силконово олио 1000,
антибиотично лечение с Абрицеф и Гентамицин, а в постоперативния период е
направено лечение с кортикостероиди, извършени многократно парабулбарна
апликация с Дексамед, а при изписването от клиниката – апликация с Дипрофос.
Пациентът е изписан в стабилно състояние и е насочен за по-нататъшно лечение в
България.
За времето от
04.10.2016 г. до 17.10.2016 г. за срок от 14 календарни дни на Б. е издаден
болничен лист № Е20133527732/17.10.2016 г. с предписано домашно лечение по
диагноза „разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“.
Установява се от
фактура № **********/14.10.2016 г. и издаден касов бон от същата дата, че
ищецът заплатил сумата от 50.00 лева за преглед в ДКЦ „А.“ ЕООД гр.София, като
е и издадено медицинско направление от
лекуващ лекар в ДКЦ „А.“ гр.София с диагноза „травматично отлепване на
ретината“.
На 17.10.2016 г.
ищецът Б. заплатил сумата от 10.00 лева в МБАЛ „Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за
извършена консултация за ТЕЛК на основание издадената му фактура №
*********/17.10.2016 г. и касов бон от същата дата, като
за времето от 18.10.2016 г. до 16.11.2016 г. за срок от 30 календарни дни на
ищеца е издаден болничен лист № Е20166559108 с предписано домашно лечение по
диагноза „разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“.
Съгласно
издадена фактура № **********/04.11.2016 г. и издаден касов бон от същата дата Б.
заплатил сумата от 50.00 лева за преглед в МЦ за спешна медицинска помощ – НКБ“
ЕООД гр.София, а съгласно издадена фактура № **********/04.22.2016 г. и издаден
касов бон от същата дата заплатил сумата от 50.00 лева за преглед в ДКЦ „А.“
ЕООД гр.София.
На 04.11.2016 г.
съгласно касов бон ищецът заплатил сумата от 15.00 лв. за преглед в Лаборатория
„Кандиларов“ ООД- гр.София за извършване на кръвни изследвания, с касов бон от
същата дата заплатил и сумата от 13.15 лева в аптека в гр.София за закупени
лекарствени медикаменти – офтакуикс,
като на 04.11.2016 г. му било издадено медицинско направление от лекуващ лекар
в ДКЦ „А.“ гр.София за операция с местна анестеция.
От представената
епикриза № 650 от 07.11.2016 г. на лекар от СБАЛ по Очни болести „З.“ гр.Ловеч
се установява, че за времето от 07.11.2016 г. до 11.11.2016 г. на ищеца била
поставена диагноза „отлепване на ретината
с разкъсване на дясното око“. Анамнезата била свързана с рязко влошаване на
З.то на дясното му око, като обективното му състояние отчело орбита в норма,
клепачи спокойни, слъзни пътища – проходими, конюнктива и роговицата в
състояние след контузно-разкъсна рана, периферна иридектомия, средна мидриаза,
афакия, с тяло от силикон, с наличие на отлепване на ретината. Приложено е била
терапевтично лечение с унитропик и офтакукс, а на 07.11.2016 г. в СБАЛ по Очни
болести „З.“ гр.Ловеч за стабилизиране на З.то му е извършена под местна
анестезия и използване на високоеластична субстанция механична виктректомия на
дясното му око с оперативен разрез. След операцията е изписан с подобрение,
като е предписано медикаментозно лечение
с диклоабак, тобрадекс и офтакуикс и в рамките на 30 дни след изписването му от
болничното заведение, ищецът следвало да извърши два контролни прегледа. За извършената на 07.11.2016 г. операция Б.
заплатил сумата от 1 600.00 лв. съгласно фактура № ********** .
Съгласно касов бон
от 08.11.2016 г. ищецът заплатил сумата от 42.82 лева в аптека в гр.София за
закупени лекарствени медикаменти – капки диклобак, максидекс, тобрадекс, а на
15.11.2016 г. заплатил сумата от 10.00 лева в МБАЛ „Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за
извършена консултация за ТЕЛК - на основание фактура № *********/15.11.2016 г.
и касов бон, като за времето от 17.11.2016 г. до 16.12.2016 г. за срок от 30
календарни дни му бил издаден болничен лист № Е201666559307 с предписано
домашно лечение по диагноза „разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на
вътреочни тъкани“.
Съгласно касов
бон от 06.12.2016 г. Б. заплатил сумата от 2.90 лева за потребителска такса за
консултативен преглед в ДКЦ „А.“ ЕООД, след това с касов бон от 13.12.2016 г.
заплатил сумата от 2.90 лева за потребителска такса за консултативен преглед в
ДКЦ „А.“ ЕООД, като на 15.12.2016 г. заплатил сумата от 10.00 лева в МБАЛ
„Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за извършена консултация за ТЕЛК - очно на основание
фактура № **********/15.12.2016 г. и касов бон от същата дата.
За времето от
17.12.2016 г. до 15.01.2017 г. за срок от 30 календарни дни му бил издаден
болничен лист № Е20166559512 с предписано домашно лечение по диагноза „разкъсна
рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“.
Съгласно касов бон
от 20.12.2016 г. ищецът заплатил сумата от 3.50 лв. за закупени лекарствени
медикаменти – максидекс, на 16.01.2017 г. заплатил 10.00 лева в МБАЛ „Проф.д-р
П.С.“ гр.Ловеч за извършена консултация за ТЕЛК според фактура №
*********/16.01.2017 г. и касов бон от същата дата, а
на 17.01.2017 г. с издаден касов бон от
същата дата заплатил 14.30 лева за преглед в Лаборатория „МДЛ Цибалаб“ ЕООД - гр.София
за извършване на кръвни изследвания.
Приета е и
епикриза № 36/18.01.2017 г. на лекар от СБАЛ по Очни болести „З.“ гр.Ловеч за
времето от 18.01.2017 г. до 20.01.2017 г., според която на ищеца била поставена
отново диагнозата „отлепване на ретината
с разкъсване на дясното око“. Анамнезата му била свързана с поредно рязко
влошаване на З.то на дясното му око, като обективното му състояние отчело
орбита в норма, клепачи спокойни, слъзни пътища – проходими, конюнктива и
роговицата в състояние след контузно-разкъсна рана, периферна иридектомия,
средна мидриаза, афакия, с долно отлепване на ретината с макулен едем.
Приложено било терапевтично лечение с унитропик и офтакукс, като на 18.01.2017
г. в същото болнично заведение била извършена под местна анестезия и използване
на високоеластична субстанция втора по ред механична виктректомия на дясното му
око с оперативен разрез. След операцията е изписан с подобрение, като му е
предписано медикаментозно лечение с диклоабак, тобрадекс и офтакуикс, а в
рамките на 30 дни след изписването му следвало да се яви на два контролни
прегледа. За извършената на 18.01.2017
г. операция ищецът заплатил сумата от 1 600.00 лв. съгласно фактура №
**********/19.01.2017 г.
Съгласно касов
бон от 19.01.2017 г. Б. заплатил сумата от 12.99 лева за лекарствени
медикаменти – капки офтакуикс, с фактура № **********/14.02.2017 г. и касов бон
на 14.02.2017 г. заплатил 10.00 лева в МБАЛ „Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за извършена
консултация за ТЕЛК, като за времето от 15.02.2017 г. до 16.03.2017 г. за срок
от 30 календарни дни му бил издаден болничен лист № Е 20177894778 с предписано
домашно лечение по диагноза „разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на
вътреочни тъкани“.
От фактура №
********** и касов бон от 16.03.2017 г. се установява, че ищецът заплатил
сумата от 10.00 лева в МБАЛ „Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за извършена консултация,
като за времето от 17.03.2017 г. до 01.04.2017 г. за срок от 16 календарни дни
на ищеца бил издаден болничен лист № Е 20178788215 с предписано домашно лечение
по диагноза „разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни
тъкани“. След това за периода от 02.04.2017 г. - 01.05.2017 г. му бил издаден
болничен лист № Е 20178788517 с предписано домашно лечение по диагноза
„разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“.
На 25.04.2017 г.
Б. заплатил сумата от 6.00 лева в МБАЛ „Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за издадените
му медицински документи според фактура № **********/25.04.2017 г., като на
същата дата е издадено Експертно решение № 1084 на ТЕЛК към „МБАЛ д-р Параскев
Стоянов“ гр.Ловеч за освидетелстване на здравословното състояние на Б., поради
временна неработоспособност за срок от 2 (два) месеца, свързана с наличие на
разкъсна рана на дясното око, травматична афакия на дясно око и състоянието му
след операция за отлепване на ретината на дясното око.
Съгласно касов бон
от 27.04.2017 г. ищецът заплатил 60.00 лв. - потребителска такса за
консултативен преглед в „З. АГПСМЛОБ“ ЕООД – кабинет за очни болести, а на
02.05.2017 г. заплатил сумата от 10.00 лв. в МБАЛ „Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за
извършена консултация с очен лекар съгласно фактура № **********/02.05.2017 г.
От представената
фактура № **********/01.06.2017 г. се установява, че ищецът заплатил сумата от
30.00 лева в МБАЛ „Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за медицински преглед ЛКК, като за
срок от 30 календарни дни му бил издаден болничен лист № Е
20170636351/30.06.2017 г. с предписано домашно лечение по диагноза „разкъсна
рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“.
На 15.06.2017 г.
Б. заплатил 6.00 лева в МБАЛ „Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за издадените му медицински
документи на основание фактура № ********** и касов бон, като му е издадено
Експертно решение № 1583 от 25.04.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ д-р Параскев
Стоянов“ гр.Ловеч за освидетелстване на здравословното му състояние, поради
временна неработоспособност за продължаването й в срок до 30.06.2017 г.
включително, свързана с наличие на разкъсна рана на дясното око, травматична
афакия на дясно око и състоянието му след операция за отлепване на ретината на
дясното око.
От приетата по
делото фактура № **********/19.06.2017 г. и касов бон от същата дата се
установява, че ищецът заплатил 10.00 лева в МБАЛ „Проф.д-р П.С.“ гр.Ловеч за
извършена консултация, а от фактура № *********/03.07.2017 г. се установява, че
заплатил 30.00 лв. за медицински преглед ЛКК.
На 09.09.2017 г.
с издаден касов бон Б. заплатил сумата от 4.00 лева за преглед в Лаборатория
„МДЛ Цибалаб“ ЕООД гр.София за извършване на кръвни изследвания, а съгласно
епикриза № 531/18.09.2017 г. на лекар от СБАЛ по Очни болести „З.“ гр.Ловеч за
времето от 18.09.2017 г. до 18.09.2017 г. на ищеца била поставена диагнозата „травматична катаракта на д.о. Афакия
оператива на д.о. състояние след травма на дясното око, състояние след
ППВ+силикон на дясното око“. Анамнезата му била свързана с поредно влошаване
на З.то на дясното му око, като обективното му състояние отчело орбита в норма,
клепачи спокойни, слъзни пътища – проходими, конюнктива – оперативен цикатрикс,
роговица – гладка, прозрачна, предна камера с бистро съдържимо, ирис –
периферна иридектомия, зеница – средна мидриаза, леща – травматична катаракта
(афакия), ст. тяло – силикон, фундус – ретина лежи. На 18.01.2017 г. за стабилизиране
на З.то на Б. под капкова анетезия с Алкаин е извършена оперативна намеса чрез факоемулсификация
и аспирация на катаракта с имплантация на ИОЛ на дясното око. След операцията ищецът
е изписан с подобрение, предписано му е медикаментозно лечение с диклоабак,
тобрадекс и офтакуикс, като в следващите 30 дни след изписването му от
болничното заведение следвало да се яви на два контролни прегледа. За извършената операция Б. заплатил сумата от
2 110.00 лв. съгласно фактура № **********/19.09.2017 г.
Съгласно касов бон
от 19.09.2017 г. ищецът заплатил сумата от 18.59 лв. в аптека „Сейба“ гр.София
за закупени лекарствени медикаменти, както и сумата от 15.32 лв. за капки
диклобак, максидекс, тобрадекс.
Според епикриза
№ 555 от 26.09.2017 г. на лекар от СБАЛ по Очни болести „З.“ гр.Ловеч за
времето от 26.09.2017 г. до 28.09.2017 г. на Б. била поставена диагнозата „отлепване на ретината с ретинално
разкъсване (за евакуация силикон) на дясното око, псевдофакия на дясното око,
състояние на дясното око след травма, състояние след ППВ+силикон на дясното
око“. Анамнезата на ищеца била свързана с изпитвани болки и зачервяване на
дясното око, обективното му състояние отчело от лекаря орбита в норма, клепачи
спокойни, слъзни пътища – проходими, конюнктива – оперативен цикатрикс,
роговица – гладка, прозрачна, предна камера с бистро съдържимо, ирис –
периферна иридектомия, зеница – средна мидриаза, леща – центрирана, ст. тяло –
силикон, фундус – ретина лежи. За стабилизиране на З.то на ищеца на 26.09.2017
г. под капкова анетезия с Алкаин е извършена оперативна намеса ППВ+евакуация на
силикон на дясното око. След операцията е изписан с подобрение на дясното око,
предписано е медикаментозно лечение с диклоабак, тобрадекс и офтакуикс, като в
рамките на 30 дни след изписването му от болничното заведение следвало да се яви на два контролни прегледа.
От приетия касов
бон от 29.03.2018 г. се установява, че ищецът заплатил сумата от 55.00 лева за
потребителска такса за консултативен преглед в „МЦ П.“ ЕООД, а на дати
05.12.2016 г., 16.01.2017 г., 08.08.2017 и на 27.10.2017 г. заплатил пет броя
билета от село Лесидрен до гр.София за сумите по 9.00 лв. или общо 45.00 лв.
Представена е
справка за работодател и осигурител на ответника Д.К., от която става ясно, че
последният е работник към фирма „К.“ ООД, ЕИК: ******* извършваща транспортна
дейност в страната и в чужбина
Разпитаният в
първоинстанционното производство свидетел Р. Г. И.излага в показанията си, че е
бил заедно с ищеца и негов колега -Б. през м. септември 2016 г. на на паркинга на
граничен пункт с име „Кути“ между Чехия и Словакия, където спрели камионите си
като международни шофьори на тирове. Тримата изпили по една бира, а след това
се насочили към близкия ресторант, за да изпият по още една бира. Седнали на правоъгълна
маса с четири стола, като свидетелят И.иБ. седнали един до друг от едната
страна на масата, а Б. на другата страна срещуБ.. Тримата си комуникирали
помежду си, когато на масата им на свободното й четвърто място седнал непознат
за тях човек с име Д., който бил пиян и говорел е завалено. Бил висок повече от
1.80 см., слаб, с дълги ръце, като на същия било заявено от тримата да напусне
тяхната маса. Д. си тръгнал, но след няколко минути се върнал и започнал да
удря колегата имБ. с юмруци, заставайки зад гърба му, а след това се пресегнал
с ръка през масата и ударил в лицето Б., който седял на стола си. В показанията
си свидетелят споделя, че от страна на никого от тримата не е имало реакция по
повод нападението на незапознатия за тях Д.. Докато тръгвали към камионите си, Б.
споделил на свидетеля И.иБ., че не вижда с едното си око. Свидетелят И.видял
кръвоизлив в окото му и наличие на кръв и била извикана спешна помощ за Б., а
отзовалата се на място линейка го транспортирала в Братислава за извършване на
операция. Свидетелят И.твърди, че работодателят на ищеца изпратил друг шофьор
за камиона на пострадалия, който да бъде прибран в Р. България. Описва и че на
другия ден на същото място видял Д., застанал до жълт камион с марка „Волво“,
модел 420, който бил на фирма „К.д“, като за името му разбрал от своя работодател.
В гласните си
доказателства свидетелятБ. Ж.А.описва, че той се събрал случайно с ищеца и
свидетеля И.на граничния пункт с име „Кути“ на границата със Чехия и Словакия,
като тримата си разделили по една бира, която изпили и след това се насочили
към ресторант на граничния пункт. Седнали на широка около 80 см. маса в
заведението, а Б. бил седнал срещу А., като след това към тях се присъединило
непознато за тях лице, което видимо е употребило алкохол. Свидетелят сочи, че
заедно с Б. и свидетеля И.си поръчали в заведението по една бира и пържени картофки,
а през това време непознатият за тях човек се излегнал на масата, месел се в
разговора им, говорел на български език с тях, като А.разказва, че на
непознатото лице му било казано да не се меси в техния разговор или да напусне
масата им. Тогава лицето се оттеглило, но се върнало след около 10-15 минути и
последвало нанасяне на удари с ръце в лицето на свидетеля А.от непознатия и
заплахи, че ще ги избие. В показанията си сочи, че си свил главата между
раменете, отдалечил се от масата, за да се изправи и започнал да бута
непознатото лице, като при ръкомаханията непознатият ударил с юмрук Б. и
свидетелят А.видял, че половината от окото на Б. изскочило навън. В показанията
на свидетеля А.се твърди, че служител на ресторанта предоставила лед за ищеца,
а след три-четири минути пристигнала линейка, която ще транспортира ищеца Братислава,
като през това време пострадалият споделял, че изпитва силни болки в окото си.
На място пристигнала полиция, които проверили само личната карта на непознатото
лице. Свидетелят А.сочи, че на другия ден след инцидента видели непознатият мъж
да се качва и слиза няколко пъти от кабината на камиона си, което било жълто на
цвят „Волво“. На свидетеля А.била споделена информация, че въпросният човек се
казва Д. от фирма „К.д“.
В показанията на
свидетеля Г.Т.К.се излага, че същият познава Б. от 2000 година, а след това
станали колеги и приятели, работейки заедно и понастоящем във фирма „Т.Т.“.
Свидетелят К. описва, че през 2016 г. Б. му звъннал от болница в Братислава,
споделил му че е пострадало окото му вследствие на физически удар от пиян човек.
Свидетелят К. закупил дрехи, занесъл яке, плодове и зеленчуци в болницата в
гр.Братислава и успял да види ищеца, като възприел, че окото му е било синьо и
надуто, което се виждало през марлята върху самото око. След това ищецът му
споделил, че е престоял в болницата около десетина дни, а при изписването му не
можел да вижда със засегнатото око. Свидетелят К. сочи, че състоянието на Б. не
се променило през 2016 г., той вече не можел да шофира камиона си и да работи с
него. В показанията си свидетелят твърди, че преди инцидента Б. бил
по-контактен, по-отворен и по-разговорлив с околните, а когато го посетил в
болницата, видял, че постоянно мълчи и след това станал още по-мълчалив и
потиснат.
Съгласно
заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, ценено от съда съгласно разпоредбата на чл.202 от ГПК, общата стойност
на сторените от ищеца имуществени разходи за лечение, с включените към тях
билети за пътуване от село Лесидрен до гр. София и обратно, възлизат в размер на
5 917.47 лева, а законната лихва върху тази сума от датата на извършване
на разходите до датата на предявената искова молба – 15.01.2019 г., възлиза в
размер на 1 071.30 лева. Вещото лице е дало заключение, че законната лихва върху
претенцията на ищеца за неимуществените вреди в размер на 15 000.00 лева
за периода от датата на събитието 17.09.2016 г. до датата на исковата молба до
15.01.2019 г. възлиза в размер на 3 541.68 лева.
От приетото по
делото заключение на СМЕ и експертните разяснения на вещото лице д-р Д.Д.М.от
разпита й в съдебно заседание от 19.11.2020 г., ценени от съда съгласно
разпоредбата на чл.202 от ГПК, по отношение на увредата на дясното око на Б. е
установено трайно намаляване на З.то, като се сочи, че дясното му око може да
възприема 10 % от обективната действителност, а с корекция (очила) - до 20%.
Механизмът на травмата му отговаря да е получена чрез удар с човешки юмрук в
областта на лицето му, като в момента на възникването на увредата са получени
разкъсване на ретината и хематом в стъкловидното тяло на окото и склерата на
стъкловидното тяло, с последвало излизане от очната орбита в малки количества
на стъкленото тяло на засегнатото око. Не е имало пълно изваждане на ябълката на
дясното око при нанесената травма, тъй като противното би довело до пълна
загуба на З.то на окото. След удара в дясното око се получили видими външни и
установени по микроскоп вътрешни кръвоизливи, като операцията „витректомия на
дясното око“ на ищеца, който претърпял няколко такива, е най-тежката, която се
извършва в офталмологията. При нея се правят вътрешни отвори в окото през
неговата склера и чрез вкарването на инстР.ти в отворите се отстраняват
кръвоизливи, извършва се лазерна коагулация на мястото на разкъсването на
ретината, като имплатирането на силиконово олио в окото има за цел да закрепи
ретината на същото, за което за извършва и допълнително тампониране. Операциите
за отстраняване на увреди, характерни за получената от такъв тип са повече от
една, а лечението се извършва с капки в окото и с медикаменти, приемащи се през
устатата – болкоуспокояващи, антибиотици и др. Изяснено е със СМЕ, че Б. е
претърпял общо шест операции, от които две в гр.Братислава, като са извършени
ревизия на очната ябълка и стъкловидното тяло, сутура на ябълката и съответните
тъкани, витректомия, факофрагментиране на лещата, декалин, ЛК, криотерапия и
поставяне на силиконово олио, и четири такива в СБАЛ по Очни болести „З.“ ЕООД в
България, като са извършени парс плана витректомия с поставяне на силиконово
олио по повод на отлепване на ретината, повторна виктректомия заради ново
отлепване на ретината и макулен едем и е отстранен предшестващия силикон, като
е поставен нов такъв, имплантиране на леща в дясното око, парс плана
виктректомия с окончателно отстраняване на силиконовото олио. Експертът е
изяснил, че ежедневното тютюнопушене на Б. и употребата на алкохол не могат да
доведат до отлепване на ретината на дясното око, както и че състоянието на
окото след оперативния период не се влияе от тези фактори. За времето от
22.09.2016 г., когато е била отстранена лещата от дясното око на ищеца до
18.09.2017 г., когато му е била поставена изкуствена леща, Б. не е имал леща в
окото си. Според заключението, всяка от операциите на дясното око на Б. изисква
възстановителен период, през който са вземани перорално през устата изписани
медикаменти, а в очите са поставяни капки при лечението му. Споделя се, че е
възможно през първите дни след извършените операции да е имал болков синдром,
който е различен при хората и зависи от тяхната индивидуална чувствителност.
Вещото лице изяснява, че в епикризите на ищец не са отразени други лекарства,
като изписването на лекарствата за лечение в епикризата не са единствените, тъй
като на пациента се изписват болкоуспокояващи при силна болка, която се появява
след спадане на анестетичното действие на анестезията.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от права страна следното:
Настоящата
инстанция намира за правилна на дадената от СРС правна квалификация на исковете
по чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът следва да
докаже в условията на пълно и главно доказване поотделно по предявените
осъдителни искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД за претендираните парични обезщетения в
индивидуализираните размери за търпените имуществени и неимуществени вреди
следните юридически факти – 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения и/или накърняване на неговия
телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва
да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборима презумпция. Тежестта за оборването на
презумпцията е на ответника.
По възражението
на ответника от отговора на исковата молба за съпричиняване на настъпилите имуществени
и неимуществени вреди следва да се докаже в условията на пълно и главно
доказване наличие на действия и/или бездействия на ищеца, намиращи се в причина
връзка с настъпилите в патримониума на увредения имуществени и неимуществени
вреди, както и размерът на приноса (съотношението между вредите от увреждането
и съпричиняването) във връзка с релевираното възражение за съпричиняване.
По предявените
осъдителни искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже поотделно наличието
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, периода на забавата и размера
на отделните акцесорни претенции.
Съдът приема за
доказано и установено, че ответникът Д.К. противоправно и в разрез със
забраната „да не се вреди други му” е нарушил разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, като на 17.09.2016 г. в ресторант на граничния пункт Бродске, разположен
на границата между Република Чехия и Република България, нанесъл удар с юмрук в
дясното око на ищеца Т.Б., като причинил на пострадалия телесно увреждане,
изразяващо се в травматично отлепване на ретината с разкъсване на дясното око,
довело до отстраняване на естествената леща и имплантиране на изкуствена
такава, поради което възникнало трайно намаляване на З.то до 10% без корекция и
до 20% с корекция. Ищецът не е предизвикал ответника преди да бъде ударен, като
в тази насока съдът се позова на показанията на разпитаните свидетели Р. И.иБ. А..
Липсва съпричиняване на увреждането на ищеца, тъй като последният не е
предизвикал нападение спрямо себе си. Напротив - Б. се е намирал в седнало
положение, когато е бил ударен от К. с юмрук в дясното му око и не е могъл да
реагира, нито да окаже съпротива. Липса на ответна реакция е имало и в
поведението на свидетелите А.и И., които не са очаквали това внезапно нападение.
Нежеланието на Б. и на свидетелите И.и А.на тяхната маса да стои К. не следва
да се тълкува като съпричиняване на събитието, а като израз на нормална човешка
реакция, при която в случай, че непознато лице да се присъедини и иска да
участва в чужда комуникация, е житейски логично последното да бъде помолено да
си тръгне. Не е осъществена заплаха от трите лица спрямо К., нито е отправяна
обида към него, липсва и провокиращо нападение спрямо същия. От данните по
делото не се установява ответникът да е бил застрашен по някакъв начин от ищеца
или от свидетелите И.и А.. Действията на свидетеля А., след като е бил ударен
непредизвикано от ответника, са извършени с цел да предпази с ръце главата си,
свита между рамената му, а не с цел да поражда конфликт, като единствено намесата
на трети лица е спомогнало К. да бъде изведен от заведението, за да преустанови
конфликтът.
Свидетелите А.и И.са
категорични, че ищецът е бил ударен от К. само веднъж, с юмрук в окото, като
това се установява и от показанията на К., който излага, че ищецът му споделил
за удар с юмрук в окото. Свидетелите А.и И.описват в показанията си, че в деня
на събитието и след него ответникът консумирал алкохол, като преди да удари
ищеца бил видимо пиян и шофирал камион с марка „Волво“ - жълт на цвят. Свидетелите
А.и И.са запомнили само малкото име на ответника като Д. от техния работодател,
като поради изминалото време не успели да запомнят останалите му имена. В тази
насока съдът се позовава на справката за работодател и осигурител от НОИ, от
която е видно, че К. е работещо на трудов договор лице към дружеството „К.“
ООД, занимаваща с транспортна дейност в страната и извън нея. Съдът счита, че
самоличността на ответника е установена не само от справката, но и от
показанията на свидетелите И.и А., разпитани като преки очевидци на събитието.
Тези доказателства не са опровергавани по реда на чл.154 от ГПК от особения
представител на ответника и възраженията в тази насока от въззивната жалба са
неоснователни.
Въззивната
инстанция кредитира изцяло съдебно-медицинската експертиза и разясненията на
вещото лице, тъй като същите намират доказателствена опора в цялостната
медицинска документация по делото. Заключението е обосновано, мотивирано и
обективно и изяснява по безспорен начин, че ищецът претърпял общо шест
операции, две от които в гр.Братислава, продължили поотделно повече от два
часа, с извършени ревизия на очната ябълка и стъкловидното тяло, сутура на
ябълката и съответните тъкани, витректомия, факофрагментиране на лещата,
декалин, ЛК, криотерапия и поставяне на силиконово олио, а останалите четири -
в Република България в СБАЛ по Очни болести „З.“ ЕООД гр.Ловеч на 07.11.2016
г., 18.01.2017 г., 18.09.2017 г. и на 26.09.2017 г., с извършени парс плана
витректомия с поставяне на силиконово олио по повод на отлепване на ретината,
повторна виктректомия заради отлепване на ретината и макулен едем, като е
отстранен предшестващия силикон и е поставен нов, имплантиране на леща в
дясното око, тъй като втората леща е била отстранена във втората операция в
гр.Братислава, парс плана виктректомия с окончателно отстраняване на силиконовото
олио“. Вещото лице пояснява, че тази операция е
най-тежката в офталмологията - при нея се правят вътрешни отвори в окото
през неговата склера и чрез вкарването на инстР.ти в отворите, се отстраняват
кръвоизливи, извършва се лазарена коагулация на мястото на разкъсването на
ретината, а имплатирането на силиконово олио в окото има за цел да закрепи
ретината, за което за извършва и допълнително тампониране. Възприетият
механизъм за настъпване на увредата на дясното око в СМЕ отговаря да е получена
чрез удар с юмрук в областта на лицето, като в тази си част заключението
кореспондира с показанията на свидетелите И.и А., които твърдят, че К. е ударил
с юмрук в дясното око пострадалия Б.. Свидетелите А.и И.са възприели, че по
дясното око на ищеца е имало кръв, като медицинските му изследвания по време на
операциите в гр.Братислава са установили наличие и на вътрешни кръвоизливи в
дясното око. Фактът на увредата е външна, тя е причинила на ищеца загуба на
лещата, отлепване на ретината и разкъсване на очното тяло на дясното око, като
за механизма на възникване на телесното нараняване на Б., съдът се позовава на
СМЕ, писмените доказателства и показанията на разпитаните в първата инстанция
свидетели.
Съдът кредитира
и заключението на СМЕ в частта, че всяка от операциите на дясното око на ищеца е
свързана с конкретен възстановителен период, като в тази насока съдът съобрази
писмените доказателства по делото, касаещи заплащани разходи за лечение, операции,
медикаментозна терапия, закупуването на лекарства и многобройни прегледи.
Вещото лице сочи, че Б. е изпитвал болки в дясното око след операциите, като
изписаните му капки „Диклобак“ са били с противовъзпалителен и болкоуспокояващ
ефект, а капките „Офтакуикс“ и „Тобрадекс“ са след оперативно лечение и имат
антибиотичен ефект. Твърди, се че в епикризите на ищеца не са отразени други
видове лекарства, а изписаните в епикризата лекарства не са единствените, тъй
като на пациента се изписват болкоуспокояващи при силна болка след операциите,
появяваща се след спадане на анестетичното действие на анестезията. Установено
е със заключението трайно намаляване на З.то до 10% без корекция, и до 20 % с
корекция, като за времето от 17.09.2016 г. до 30.06.2017 г. на ищеца издавани
болнични листи, извършвани са два прегледа с решения на ТЕЛК, с които е
удължавана временната му неработоспособност. В тази насока са и показанията на
свидетеля К., в които се излага, че на дясното око на пострадалия е имало марля
и се виждало, че окото му е подуто и посиняло.
При това положение, с оглед конкретиката на настоящия казус
и при отчитане на недоказаността на възражението на въззивника за съпричиняване
на търпените от Б. имуществени и неимуществените вреди, следва да се присъдят
парични обезщетения в конкретен размер.
По размера на
имуществените вреди:
Първоинстанционният
съд е приел, че претенцията за имуществени вреди на ищеца е доказана за сумата
от 5 701.33 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 5 917.00 лв. (т.е. 213.67 лв.) претенцията е отхвърлена. СРС, кредитирайки
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намира, че заплатените парични
разходи за пет броя билети в размер от по 9.00 лева за пътуване от с. Лесидрен
до гр.София или общо за сумата от 45.00 лева не се намират в причинна връзка с
противоправното увреждане. Възраженията от въззивната жалба, че СРС не е
съобразил, че този вид разход няма връзка с лечението на увредата на
пострадалия са неоснователни, тъй като съдът ги е отчел именно като разход, който
не е свързан с това лечение. Въззивната инстанция намира, че от общо
претендираната сума следва да се извадят и заплатените от ищеца на 01.06.2017
г. и от 03.07.2017 г. суми в общ размер на 60.00 лв. за издаване на протоколи
от ЛКК, тъй като тези вреди също не са в пряка причинна връзка с противоправното
увреждане на ищеца. Заплащането на суми за издадени протоколи от лекарската
консултативна комисия не е свързано с лечението на Б., те не са пряк имуществен
разход, породен от противоправното му увреждане. При същите изводи правилно са
изключени и сторените разходи за двете суми от по 2.90 лева или общо за сумата
от 5.80 лева, заплатени на 06.12.2016 г. и на 13.12.2016 г., тъй като касовите
бележки от ДКЦ „А.“ ЕООД не доказват за какво са платени сумите и дали са
свързани с прегледи. Правилно е извадена и сумата от 55.00 лева, заплатена на
29.03.2016 г. в полза на „П.“ ЕООД, която също не се установява за какво е
заплатена и дали е свързана с преглед на засегнатото дясно око на ищеца. От касовата
бележка от аптека „Скай Хелт“ ООД правилно първоинстанционният съд е определил,
че следва да се приемат за доказани само сумите заплатени за лекарства,
свързани с лечението на дясното око на Б., а именно за сумата от 8.85 лв. за
капки за очи „диклобак колир“. От този касов бон е видно, че до останалия
размер от 42.82 лв. ищецът е закупил и други лекарства за лечение на бронхит и
20 броя тампони. По касовия бон на
аптеката „Трейд нет“ ООД неправилно обаче съдът е определил, че е основателна
само част от заплатената сума от 15.32 лв., а именно сумата от 12.04 лв. за
закупените капки за очи „Диклобак Колир“ и за „Тобрадекс Колир“, тъй като и
третият вид лекарство за сумата от 3.00 лева „Макси Колир“ също е капки за очи,
респективно се дължи.
Разходите за
закупените на 19.09.2017 г. и на 20.12.2016 г. медикаменти – капки за очи „Терсо
колир“ и „Макси колир“ общо за сумата от 22.09 лв. не е следвало да се
изключват от размера на имуществените вреди, тъй като се намират в
пряка-причинна връзка с телесната повреда на ищеца и представляват разход за
лечението на засегнатото му дясно око. По отношение на останалите претендирани
суми в правилно приложение на материалния закон първоинстанционният съдът е
приел, че в пряка-причинна връзка с телесното увреждане от 17.09.2016 г. се намират
разходите за лечение за операции, прегледи, изследвания за кръв и ЕКГ, за
консултативни прегледи от ТЕЛК и за медикаменти. Първоинстанционният съд е
изчислил сторените имуществени вреди в размер на 5 701.33 лева, като
релевираните оспорвания във въззивната жалба срещу тази сума са неоснователни.
Според изчисленията на въззивния съд тези разходи са в размер на 5 729.42 лева. Поради липсата обаче на
жалба от страна на въззиваемия Б., съдът не може да ревизира първоинстанционното
решение в тази му част, предвид правилото да не се влошава положението на
въззивника К. в настоящото производство, образувано само по негова жалба, с
присъждането на разликата от 28.09 лева.
Като законна
последица от уважаването на иска за присъдената сума от 5 701.33 лева в
правилно приложение на материалния закон първоинстанционният съд е присъдил
законната лихва за забава от датата на предявяването на исковата молба –
16.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По претенцията
за мораторна лихва за периода от 17.09.2016 г. до 15.01.2019 г.
съдебно-счетоводната експертиза е установила, че законната лихва за забава
върху главниците за отделните плащания на разходите за лечение на Б. възлиза в
размер на 1 071.30 лв. Въззивната инстанция, счита, че съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава по силата на закона, без покана
от кредитора си за дължимото обезщетение от деня на откриването му. Денят на
откриването на делинквента, когато е неизвестен, може да съвпада с датата на
противоправното увреждане или да се установи след на извършването му. В случая К.
е бил известен още от датата на увреждането – 17.09.2016 г., а в последствие е
установена самоличността му и на 18.09.2016 г. От датата на увреждането
въззивникът дължи обезщетение за виновно и противоправно причинените на
пострадалия вреди, както и законна лихва за забава от същия момент, без да е
необходима покана, поради което са неоснователни възраженията в обратен смисъл,
инвокирани във въззивната жалба. Заплатените парични разходи за лечението след
травматичното увреждане са в пряка причинна връзка с увреждането от 17.09.2016
г., като същите изводи важат и за претенцията за мораторна лихва, присъдена
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането -
17.09.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба - 16.01.2019 г.
Правилно СРС е
присъдил на Б. сумата от 1 000.00 лв. - изтекла мораторна лихва от общата
дължимата сума от 1 349.42 лв. върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди в размер на 5 701.33 лв. за периода 17.09.2016 г. до 16.01.2019 г. Налице
е установено по размер главно задължение, период на претенцията, изпадане в
забава на К. като делинквент, считано от датата на увреждането от 17.09.2016
г., без да е необходимо отправянето на покана до длъжника.
По тези
съображения в тази му част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба– да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
По размера на
неимуществените вреди:
Неимуществените вреди по дефиниция представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли да
бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно,
а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Следователно,
при определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от противоправно поведение по чл.45, ал.1 от ЗЗД, трябва да бъдат
взети предвид обществено - икономическите условия в страната към датата на
увреждането, периода на продължилото увреждане, възрастта на пострадалото лице
към същия момент, вида и степента на увреждането (засегнатото благо), приложеният
метод на възстановяване, ако такъв е приложен,
периодът на възстановяване, възможни усложнения и дългосрочни последици
от увреждането – белези, болки, и т.н., както и продължителност на болките и
страдания в душевният мир на пострадалото лице.
При отчитане на
тези съображения и събраните по делото писмени доказателства, съдът, като
съобрази степента на търпените от пострадалия неимуществени вреди по вид, проявление,
интензивност и времетраене, от момента на противоправното увреждане, приема, че на същия се следва обезщетение в
размер от 15 000.00 лв., както е претендиран и в исковата молба, което
съответства на принципа за справедливост, дефинитивно установен в чл.52 от ЗЗД
и константната съдебна практика на ВКС. На следващо място, съдът намира, че е налице
и пряка причинна връзка между проявилите се в обективната действителност
неимуществени вреди, търпени от Б., и противоуправното увреждане на дясното му
око от страна на К. на 17.09.2016 г. Тези неимуществени вреди са свързани с
проявлението на физически и душевни болки, страдания, неспокойствие, притеснения
и затвореност в желанието си да общува с останалите. Противоправното увреждане,
причинено от К., е обусловило в сферата на пострадалия да настъпят сочените
неимуществени вреди. В правилно приложение на материалния закон и събраните по
делото доказателства първоинстанционният
съд е съобразил по сходни от съдебната практика случаи като настоящия по реда
на чл.290 ГПК вида и характера на увреждането на ищеца, продължителността на търпените
физически и душевни болки и страдания, в това число оздравителния процес за
увреждането, неприятните усещания и неудобства, които неминуемо се свързват с
подобни травми и са в причинна връзка с телесната повреда на пострадалия.
Предвид изложеното, като е определил дължимото обезщетение с оглед наличните
доказателства (с отчетените страдания във връзка с отлепяне на ретината,
отстраняване на лещата и имплантирането на изкуствена такава и с оглед четирите
извършени на ищеца виктректомии като най-тежката операция по вид в
офталмологията), СРС се е произнесъл в съответствие с цитираната в решението му
практика на ВКС и не е налице соченото противоречие във въззивната жалба.
Присъденото
обезщетение в размер от 15 000.00 лева според въззивната инстанция не
служи като средство за обогатяване, напротив - същото отговаря на критериите на
чл.52 от ЗЗД, отчитайки характера и вида на телесното увреждане, че трайно е
накърнена зрителната му функция до 10 % без корекция и до 20% с корекция,
напредналата възраст на пострадалия, при която възстановяването му изисква
по-дълъг процес, приложената терапия, проведените шест броя операции, дългия
болничен престой от 17.09.2016 г. до 30.07.2017 г., който го е възпрепятствал
да работи и да получава трудово възнаграждение. Съобразени са и икономическите
условия в страната, като размерът на обезщетението не е прекомерно завишен. Същото
има за цел да служи като средство за засегнатото лице да си набави определени
имуществени и/или неимуществени блага, с които да неутрализира последиците от
претърпените неимуществени вреди. То не служи като начин за постигане на по-висок
икономически стандарт, а следва да спомага за снижаване интензитета на вредите,
за да доведе до възможност, ако не за пълното възстановяването на предишното
състояние на пострадалото лице, то поне за доближаването му към него.
Като законна
последица от уважаването на иска за присъдената сума от 15 000.00 лв.
първоинстанционният съд е присъдил законната лихва за забава от датата на
предявяването на исковата молба – 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Въззивната инстанция, съобразявайки разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава по силата на закона без покана по отношение на
кредитора за дължимото обезщетение от деня на откриването му. Денят на
откриването на делинквента, когато е неизвестен, може да съвпада с датата на
противоправното увреждане, или да се установи след извършването му. В случая К.
е бил известен още от датата на увреждането – 17.09.2016 г., а в последствие е
установена и самоличността му на 18.09.2016 г. От датата на увреждането К.
дължи обезщетение за виновно и противоправно причинените на пострадалия вреди,
както и законна лихва за забава от същия момент, без да е необходимо покана.
СРС е присъдил на Б. сумата от 3 541.68 лв. за изтекла мораторна лихва от общо
дължимата в размер от 3 550.28 лв., изчислена чрез ЕПИ калкулатор и на
основание чл.162 от ГПК, за претендирания период. Поради липсата на конкретна
жалба от Б., настоящата инстанция не може да ревизира решението в тази му част и
да присъди допълнително разликата от 4.17 лв., тъй като въззивното производство
е образувано единствено по жалба на К.. Налице е установено по размер главно
задължение, период на претенцията, изпадане в забава на К. като делинквент, считано
от датата на увреждането - 17.09.2016 г., без да е необходимо отправянето на
покана до длъжника.
По тези
съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно и в тази му част.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СГС сумата от 1 900.00 лв. за издаден депозит за
възнаграждение за назначения му особен представител на основание чл.77 вр. чл.273
от ГПК. В същия размер въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на въззиваемия и сумата от 1 522.50 лева на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. За заплащането на това
възнаграждение въззиваемият очевидно не разполага с достатъчно средства по
смисъла на чл. 23, ал. 3 от ЗПП,
доколкото е освободен от депозита за особения представител на въззивника.
Осъществяването на такава защита изисква въззиваемият да е дал съгласие упълномощеният
защитник да го представлява в съдебното производство.
Настоящото
решение не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВКС на основанията,
предвидени в чл.280, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20265275 от 01.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2464 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 41 състав, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН: ********** с адрес *** и
съдебен адрес *** да заплати на адвокат Л.Р.– САК с ЕГН: ********** и съдебен
адрес ***, хотел Рила, офис 411 на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата вр. чл.78, ал.3 вр. чл.273 от ГПК сумата от 1 522.50 лв.
(хиляда и петстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки) - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН: ********** с адрес *** и
съдебен адрес *** да заплати на Софийски градски съд със съдебен адрес *** на
основание чл.77 от ГПК вр. чл.273 от ГПК сумата от 1 900.00 лв. (хиляда и
деветстотин лева) за заплатен от бюджета на съдебната власт депозит за особен
представител за процесуално представителство във въззивната инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.