О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№191
гр.Добрич 25.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и пети февруари 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно частно гражданско дело №108 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3
изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от И.П.И.
с ЕГН ********** *** чрез процесуалния му представител адв.В.Д. от АК-Хасково
срещу определение №3700/23.12.2019 г. по гр.д.№1768/2019 г. на Добричкия
районен съд,с което частният жалбоподател е осъден да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна сторени съдебно-деловодни разноски в
размер на 360 лв адвокатско възнаграждение.Настоява се за отмяна на атакуваното
определение като незаконосъобразно.Претендира се присъждане на сторените в
настоящото производство разноски
В писмен отговор на жалбата
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна изразява становище за недопустимост и неоснователност
на същата и настоява за оставянето й без разглеждане,респ. за прекратяване на
производството по нея,или за потвърждаване на обжалваното определение.Претендира
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Като постави на разглеждане частната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Частната жалба е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество поради следните съображения:
Същата е насочена срещу определението на
ДРС по чл.248 ал.3 изр.1 от ГПК,постановено по молба по чл.248 ал.1 от ГПК на
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна с вх.№24839/04.12.2019 г. за допълване
на прекратително определение №3333/21.11.2019 г. на ДРС в частта за разноските.Действително
в обжалваното определение №3700/23.12.2019 г. не е изрично упоменато от съда,че
произнасянето е именно по горната молба,но това следва логически от
хронологията на процесуалните действия на страната „Електроразпределение Север“
АД и на съда.С определение №3333/21.11.2019 г. районният съд е прекратил
производството по гр.д.№1768/2019 г. по отношение на горното дружество поради
оттегляне на иска срещу него,но е пропуснал да се произнесе по искането на
дружеството за присъждане на разноски.На 04.12.2019 г. е подадена молба от
дружеството на основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение /всъщност за
допълване/ на определение №3333/21.11.2019 г. в частта за разноските,като с
атакуваното определение от 23.12.2019 г. първоинстанционният съд констатира,че
действително с определението от 21.11.2019 г. е пропуснал да се произнесе по
искането на горния ответник за разноски,поради което постановява акт за
осъждане на ищеца по делото И.П.И. да заплати на дружеството разноски в размер
на 360 лв адвокатско възнаграждение.С последното определение де факто се
допълва определение №3333/21.11.2019 г. в частта за разноските.Подадената
частна жалба е допустима като насочена срещу акт от категорията по чл.248 ал.3
изр.1 от ГПК,за който процесуалният закон /чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка
с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК/ предвижда изрично обжалваемост и самостоятелен инстанционен
контрол за законосъобразност.Частната жалба е подадена по смисъла на чл.62 ал.2
от ГПК в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,тъй
като частният жалбоподател е получил съобщение за определение №3700/23.12.2019
г. на дата 06.01.2020 г. /виж съобщението на лист 92 от делото на ДРС/,а
жалбата е подадена по пощата на 10.01.2020 г. при изтекъл срок за въззивно
обжалване на 13.01.2020 г.Същата изхожда от активно легитимирано лице-страна по
делото /ищец/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение.
Разгледана по същество,частната жалба е
основателна и следва да бъде уважена поради следните съображения:
Гр.д.№1768/2019 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба /предмет първоначално на гр.д.№6092/2019 г. на
РС-Варна-прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Добрич/,с която е предявен
от И.П.И. *** срещу „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна /според титулната
част на молбата/ или срещу „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна /според петитума
на молбата/ отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК за
недължимост от ищеца на сума от 709,14 лв на ответника.Добричкият районен съд
не е констатирал при проверката по чл.129 ал.1 от ГПК нередовността на исковата
молба,изразяваща се в неясно посочен ответник,като не е забелязал посоченото
по-горе противоречие между титулната част и петитума на молбата.Съдът веднага с
постъпване на исковата молба е предприел размяна на книжа по реда на чл.131
ал.1 от ГПК и е връчил на 04.06.2019 г. преписи от исковата молба и
приложенията към нея на „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна.Последното
дружество подава писмен отговор на исковата молба с вх.№12095/17.06.2019 г.,с
който отправя и искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
С последващо разпореждане от 25.06.2019
г. районният съд вече констатира горната нередовност на исковата молба и указва
на ищеца И. П.И. да я отстрани в срока по чл.129 ал.2 от ГПК,като посочи срещу
кое от двете дружества е насочена исковата му претенция.С молба
вх.№14723/22.07.2019 г. ищецът заявява,че искът му е срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД-гр.Варна,с което отстранява нередовността на исковата молба и
същата се счита за редовна от деня на подаването й,като при горното уточнение
следва,че искът се счита за насочен срещу „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна още
от датата на сезиране на съда с него,както и че иск срещу „Електроразпределение
Север“ АД-гр.Варна не е имало и няма предявен.Въпреки последното районният съд
с разпореждане от 02.08.2019 г. задължава ищеца в едноседмичен срок да заяви
дали се отказва от иска срещу „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна на основание
чл.228 ал.2 от ГПК,приемайки очевидно неправилно,че иск срещу последното
дружество е имало предявен и е необходимо да се приложи редът по чл.228 от ГПК
за изменение на иска чрез заменяне на ответната страна.С молба
вх.№16309/13.08.2019 г. ищецът отново заявява,че искът му е срещу „Енерго-Про
Продажби“АД и че не е имал и няма искова претенция спрямо „Електроразпределение
Север“ АД-гр.Варна.Последната молба е третирана от първоинстанционния съд като
изявление по чл.233 от ГПК за отказ от иск срещу „Електроразпределение Север“
АД-гр.Варна и с определение №2389/30.08.2019 г. съдът прекратява производството
по делото поради отказ от иска спрямо „първоначалния
ответник“-„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна.Прекратителното определение
от 30.08.2019 г. е съобщено само на ищеца по делото И. П.И. на 05.09.2019
г.Същото не е съобщено на нито едно от двете „ответни“ дружества и в частност
на „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна,поради което и до настоящия момент
все още не е влязло в сила.
С последваща молба вх.№23747/20.11.2019
г. ищецът И. отправя въпреки вече постановеното определение за прекратяване
поради отказ от иск ново искане за прекратяване на производството спрямо
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна,но този път на основание чл.232 от ГПК-поради оттегляне на иска.С определение №3333/21.11.2019 г. районният съд
отново прекратява производството спрямо горното дружество,но на основание
чл.232 от ГПК.Това определение е съобщено на ищеца и горното дружество и не е
обжалвано,т.е. е влязло в сила.В рамките на срока за обжалването му
/определението е съобщено на дружеството на 28.11.2019 г.,а срокът за обжалване
изтича на 05.12.2019 г./,т.е. в срока по чл.248 ал.1 от ГПК,„Електроразпределение
Север“ АД-гр.Варна подава молба вх.№24839/04.12.2019 г.,с която на основание
последната цитирана разпоредба настоява за изменение /всъщност допълване/ на съобщеното
му прекратително определение №3333/21.11.2019 г. в частта за разноските,тъй
като съдът пропуснал да се произнесе по искането на дружеството за присъждане
на разноски,отправено с отговора на исковата молба.С атакуваното определение
№3700/23.12.2019 г. районният съд уважава последната молба,като осъжда на
основание чл.78 ал.4 от ГПК ищеца И.П.И. да заплати на ответника
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна разноски в размер на 360 лв адвокатско
възнаграждение.
Обжалваното определение е допустимо като
постановено по допустима молба по чл.248 ал.1 от ГПК /депозирана в
законоустановения срок и от активно легитимирано лице,като в случая депозирането
на списък на разноските по чл.80 от ГПК от молителя не е условие за допустимост
на молбата за допълване-в този смисъл т.8 от ТР №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Определението от 23.12.2019 г. обаче е
неправилно и следва да бъде отменено,като молбата по чл.248 ал.1 от ГПК подлежи
на отхвърляне поради следните съображения:
По правило при прекратяване на исковото
производство ответникът има право на сторените от него разноски на основание
чл.78 ал.4 от ГПК.С определение №3333/21.11.2019 г. районният съд е прекратил
производството по отношение на „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна поради
оттегляне на иска срещу дружеството,като дали горното прекратяване е
законосъобразно не подлежи на изследване в настоящото производство,тъй като
цитираното прекратително определение е надлежно съобщено на страните,не е
обжалвано от тях и е влязло в сила.Със същото очевидно съдът е пропуснал да се
произнесе по своевременно отправеното още с отговора на исковата молба искане
на горното дружество за присъждане на разноски,поради което са налице условията
за допълване на прекратителното определение в частта за разноските чрез
присъждане на такива в полза на дружеството.Такова искане за допълване обаче е
основателно,когато е подкрепено със своевременно депозирани доказателства за
сторени разноски.Нито към отговора на исковата молба,нито към молбата по чл.248
ал.1 от ГПК обаче са представени доказателства за реално сторени от
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна разноски в първоинстанционното
производство.Към молбата по чл.248 ал.1 от ГПК са приложени преписи от
предходна молба вх.№22807/11.11.2019 г. на дружеството ведно с приложени към
последната договор за правна защита и съдействие №15794/06.06.2019 г. за защита
по гр.д.№1768/2019 г. на ДРС;фактура №16651/07.06.2019 г. за дължимата сума по
този договор в размер на 360 лв с ДДС и платежно нареждане за кредитен превод
от 03.07.2019 г.,удостоверяващо плащане по банков път на горната сума по
цитираната фактура.Представеният договор за правна защита и съдействие от
06.06.2019 г. обаче е сключен между „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна и
Адвокатско дружество „Величков,Желязков и Партньори“-гр.София,респ. фактурата и
платежното нареждане удостоверяват извършено плащане на адвокатско
възнаграждение в полза на упълномощеното адвокатско дружество от „Енерго-Про
Продажби“ АД-гр.Варна.Тези доказателства удостоверяват сторени
съдебно-деловодни разноски от ответника по делото „Енерго-Про Продажби“ АД,но
не и от претендиращото разноски „Електроразпределение Север“ АД.Последното също
е упълномощило посоченото адвокатско дружество да го представлява по делото
/пълномощни на листи 18 и 69 от делото на ДРС/,но не е депозирало доказателства
за сторени разноски-платено възнаграждение в полза на адвокатското дружество,поради
което и такива не следва да му се присъждат.
Предвид горното съдът намира молбата на
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна по чл.248 ал.1 от ГПК за
неоснователна,поради което след отмяна на обжалваното определение
№3700/23.12.2019 г. следва да я остави без уважение.
И двете страни в настоящото въззивно
производство са претендирали присъждане на сторени от тях пред ДОС
разноски.Такива обаче не следва да се присъдят на нито една от страните.В
производството по чл.248 от ГПК за изменение или допълване на съдебен акт в
частта за разноските разноски не се дължат.Поначало отговорността за разноски е
правото на страната,в чиято полза е решено делото,да иска и задължението на
другата страна да плати сторените от първата разноски.Изходът от производството
по чл.248 от ГПК,чийто предмет е именно спор за отговорността за разноски,не
обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно
предизвикан правен спор /определение №25/28.01.2013 г. по ч.гр.д.№255/2012 г.,II г.о.,ГК на ВКС;определение №300/20.04.2012 г. по
ч.гр.д.№245/2012 г.,IV г.о.,ГК на ВКС/.В
производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като същото няма
самостоятелен характер,в него само се изменя или допълва решението/определението
в частта за разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови
разноски /определение №74/25.04.2018 г. по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на
ВКС и цитирана в последното съдебна практика/.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №3700/23.12.2019 г. по
гр.д.№1768/2019 г. на Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Електроразпределение
Север“ АД-гр.Варна с вх.№24839/04.12.2019 г. по описа на ДРС,с която се
настоява на основание чл.248 ал.1 от ГПК за допълване на определение №3333/21.11.2019
г. по гр.д.№1768/2019 г. на Добричкия районен съд в частта за разноските чрез осъждане
на ищеца по делото И.П.И. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на горното
дружество сторени в първоинстанционното производство разноски в размер на 360
лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.