РЕШЕНИЕ
Номер 86 21.03.2022 г. град Р.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., четвърти състав, на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина
Кунчева като разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело номер 461
по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215,
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адреса***, против Заповед № РД-01-2841/
08.09.2022 г. на заместник - кмета на Община Р., с
която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя К. в качеството му на извършител да
премахне незаконен строеж, шеста категория: „Гараж", ситуиран в
североизточната част на ПИ 501.387 по Кадастралния план на с. Б., общ. Р.. Иска се от съда да отмени посочената заповед
като незаконосъобразна и неправилна. В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от адв. К. К.,***, която поддържа жалбата на основания, изложени в
нея. Ангажира допълнителни доказателства, включително съдебно-техническа
експертиза. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя
писмена защита.
Ответникът – заместник - кмет на Община Р., се представлява от началник отдел
„Правно и нормативно обслужване“, Община Р. - Е.В.Т., която оспорва жалбата
като неоснователна, представя административната преписка и иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Н.Н.К., редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице - адресат на административен акт, за който изрично е
предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол, с интерес и право на
оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на
изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за
необходимите приложения.
По изложените причини
същата е процесуално допустима за разглеждане и основателна по същество.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Предмет
на съдебен контрол е Заповед № РД-01-2841/08.09.2022 г. на заместник - кмета на
Община Р., с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя К. да премахне
незаконен строеж, шеста категория „Гараж", ситуиран в североизточната част
на ПИ 501.387 по Кадастралния план на с Б.,
общ. Р., находящ се на административен адрес с. Б., общ. Р., ул. „К. и М.“ № **.
В заповедта е предвидено при неспазване на 60-дневния срок за доброволно
изпълнение (след влизането в сила на заповедта) да се извърши принудително
премахване на незаконния строеж за сметка на извършителя.
От
събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с Работен проект
от февруари 1996 г. и приложена обяснителна записка за изграждане на гараж, на
инвеститора Д. Д. Д. от главния архитект на общ. В. е издадено Разрешение за
строеж № 16/29.04.1996 г. за изграждане на гараж с площ 41 кв.м. в парцел
ІІІ-387, кв. 29 по плана на с. Б., общ. В.. Приложена е декларация за
определяне на технически ръководител на строежа и Протокол № 3/30.04.1996 г. за
определяне на строителна линия и ниво.
С
Нотариален акт № 128/24.09.2007 г. (л. 39) вписаните продавачи Н. Й. Д.а, Е. Д.а
А. и Б. Д. Д. продават на купувача Н.Н.К. дворно място, находящо се в с. Б.,
общ. В., обл. Р., ул. „Св. Св. К. и М.“ № **, с площ 1 190 кв. м.,
представляващо УПИ ІІІ-387, кв. 29 по плана на с. Б., заедно с построената в
него жилищна сграда и други подобрения, като са посочени границите на имота.
С
писмо изх. № РС-74-00-403/24.01.2022 г. главният директор на Главна дирекция
„Строителен надзор“ при Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) е
уведомил кмета на Община Р., че в ДНСК е постъпила жалба от Д.Р.М. ***, в която
жалба се съдържат твърдения за изграден незаконен гараж, без строителни книжа и
разрешение, находящ се в с. Б., ул. „Св. Св. К. и М.“ № **. Жалбата е изпратена
до кмета на Община Р. съобразно правомощията му по ЗУТ за предприемане на
действия по компетентност.
Д.Р.М.
***-13952-1/07.02.2022 г., против Е.Н.К. във връзка с гараж, разположен в имота
на К.. В жалбата е дадено описание на постройката, като се твърди, че в нея се
извършва ремонти и обслужване на леки автомобили и се сочат конкретни действия.
Сочи се още, че се използват химически
препарати за боядисване и измиване, като те се разпространяват и до
съседите, и на самата улица. Събират се коли, които затрудняват движението и
най-вече движението на селскостопански машини и техния инвентар. Цялата
дейност, извършвана в постройката, се отразява на съседите като замърсява
въздуха, а е възможно и да се стигне до химическа и/или прахова експлозия.
Посочва, че многократно се е оплаквал в тази връзка и на кмета на населеното
място и в РДНСК Р., но мерки не са взети. Посочени са свидетели.
По
подадената от М. жалба и във връзка с писмото от ДНСК София на 24.02.2022 г. е
извършена проверка от работна група, включваща служители в отдел „Строителен
контрол“ (СК) при Община Р.. В съставения за резултатите от проверката протокол
е записано, че в североизточната част на ПИ 501.387, на границата с ПИ 501.388
по Кадастралния план на с. Б., общ. Р., е изпълнен гараж. Същият е с три
самостоятелни стени, а четвъртата е обща с тази на жилищната сграда във
визирания имот. Покривът на гаража е с метална конструкция, стените са със
зидария от блокчета. При огледа на място е направено замерване, от което е
установено, че гаражът е с приблизителни вътрешни размери ширина 4,40 м,
дължина 10,35 м и височина 2,90 м. На източната стена на гаража, по границата с
ПИ 501.388 са изпълнени два прозореца с PVC дограма. В помещението има
отоплителен уред на твърдо гориво, димоотводът на който е изнесен навън чрез
отвор в източната стена. В същото са гарирани два автомобила. Приложени са
снимки. Налична е Скица № УТ-01/25.02.2022 г.
Заместник-кметът
по устройство на територията на Община Р. е изпратил писмо №
24-43-2/1/11.03.2022 г. до Е.К. (с копие до Д.М.), с което е уведомил лицето за двете жалби
относно гаража, построен в имота му и относно резултатите от извършената на
24.02.2022 г. проверка. На К. е определен 7-дневен срок от получаване на
писмото да представи доказателства относно законосъобразното изграждане на
процесния гараж, като е предупреден за последиците, които могат да настъпят
спрямо него при неизпълнение на даденото указание. Писмото е получено лично от К.
на 01.04.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 67). С писмо
вх. № 24-43-2/2/28.03.2022 г., К. е уведомил административния орган, че е болен
и иска удължаване на срока за представяне на указаните му доказателства.
С
писмо № 94Д-13952-1/2/14.04.2022 г. заместник-кметът по устройство на
територията на Община Р., в което са изложени всички факти, обстоятелства и
действия във връзка с процесния гараж, повторно е предоставен срок на К. за
ангажиране на доказателства. Писмото е изпратено и до М. за сведение.
Със
Заявление № 94Д-13852-1/1/13.04.2022 г. до кмета на Община Р., М. е оттеглил
жалбата си от 13.01.2022 г. по причина, че Е.К. се е съгласил да преустанови
изцяло посочените в жалбата дейности.
С
писмо № 24-43-2/3/18.05.2022 г. заместник-кметът по устройство на територията
на Община Р. е уведомил Д.Р.М., че във връзка с негова жалба до ДНСК София е
образувана административна преписка, като се дават указания на М. да представи
допълнителна информация.
От
представения по делото Констативен акт № НС-12, се установява, че на 21.07.2022
г. от служители в отдел СК при Община Р. е извършена проверка на строеж гараж,
шеста категория, разположен на адрес с. Б., общ. Р., ул. „Св. Св. К. и М.“ № **.
Посочено е, че имотът е собственост на Н.Н.К.; строежът е извършен от Е.Н.К. през
август 2020 г., съгласно жалба от Д.Р.М. вх. №94Д-13952-1/07.02.2022 г.,
декларация от А.О.Ю., подадена със заявление вх. №24-43- 2#5/ 15.06.2022 г. и
декларация от П.М.Т., подадена със заявление вх. №24-43-2#4/25.05.2022 г.
Отбелязано е, че възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е Н.Н.К.
съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 128/24.09.2007
г. За строител/извършител е посочен Е.Н.К. през август 2020 г., съгласно жалба
от Д.Р.М. вх. №94Д-13952-1/07.02.2022 г., декларация от А.О.Ю., подадена със
заявление вх. №24-43-2#5/15.06.2022 г. (л. 50 и л. 51) и декларация от П.М.Т.,
подадена със заявление вх. №24-43-2#4/25.05.2022 г. (л. 52 и л. 53) Посочено е още, че строежът е извършен след
2012 г., видно и от справка в интернет платформата Google Maps. Посочено е в този констативен акт, че не се изискват одобрени
инвестиционни проекти или части от тях; както и че няма разрешение за строеж, протокол
за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга на строежа.
Направеното описание на гаража изцяло съответства на описанието, посочено в
протокола аз извършената проверка на 24.02.2022 г. Посочено е, че изграденият
обект е строеж съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е VI (шеста) категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. Записано е още, че извършеното строителство
не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед което за извършването
му е било необходимо издаване на разрешение за строеж като са нарушени нормите
на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изрично е посочено, е предвид
установените нарушения е констатиран незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. За строежа не е приложим § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че е установено, че е извършен през
август 2020 г. С писмо № 2-43-2/6/26.07.2022 г. писмото е изпратено до Н.К., до
Е.К. и за сведение на Д.М. и на ДНСК София.
Н.К.
е представил Възражение № 24-43-2/7/04.08.2022 г. срещу направените с
констативния акт установявания. Сочи, че за гаража има одобрен инвестиционен
проект на 08.04.1996г. от главния архитект на Община В.; издадено Разрешение за
строеж №16/29.04.1996г. от главния архитект на Община В.; Декларация за поемане
на техническо ръководство от техническо правоспособно лице; Протокол
№3/30.04.1996г. за определяне на строителна линия и ниво, с приета първа плоча
на кота +0.10 м над терена. Във възражението се сочи, че Н.К. през 2012 г. ремонтирал
покривната конструкция за да извърша подмяна на покривните материали. През 2020
г. е извършил текущ ремонт, изразяващ се в подмяна на външна и вътрешна
мазилка, изпълнение на подова настилка, подмяна и боядисване на входната врата.
Твърди, че гаражът се използва по предназначение - гараж за личните му превозни
средства, които обслужват основната му дейност. В него извършва текущата
поддръжка на превозните средства, като смяна на сезонни гуми, смяна масло,
почистване и други. Иска от административният орган да преразгледа твърдението,
че строежът е изпълнен без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж.
В
резултат на проведеното административно производство, заместник-кметът на
Община Р. е постановил обжалваната Заповед № РД-01-2841/ 08.09.2022 г., с която
на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ е наредено на жалбоподателя Е.К. да премахне незаконен строеж, шеста
категория „Гараж“, разположен в неговия имот. В
мотивната част на заповедта е пресъздадено съдържанието на Констативен
акт № НС-12/21.07.2022 г. и са описани предприетите от административния орган
действия за изясняване статута на процесния строеж. Разгледано е възражението
на К. относно констатациите в съставения констативен акт, като е направен
извод, че „Премахването на законен гараж
и изграждането на нов такъв не прави новоизградения обект законен строеж и
документите по предходния строеж не важат за новия изграден на негово място.“ Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 04.10.2022 г. (л. 24).
Недоволен
от така постановената заповед, К. атакува същата в настоящото производство с
доводи за незаконосъобразност. Твърди съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпореди и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че Е.К. е ненадлежен
адресат, тъй като той не е извършител на строежа. Твърди, че представените документи
доказват наличие на законен строеж, който не е премахван, а спрямо него е
извършен текущ ремонт. Направени са искания по доказателствата. Заявена е
претенция за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски.
С Определение
от 01.11.2022 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на
жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите
и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и
твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На
основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен
акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице
е посочило в заключението си, че след запознаване с представените по делото
документи и проверка в кадастралните карти и планове за с. Б. е установено, че
процесният гараж не е нанесен на кадастралния план на селото. При направен
оглед на място на 20.12.2022 г. експертът е установил, че процесната постройка
е с външни размери 4,20 м/10,80 м и височина в ниската си част 2,87 м, а във
високата си част 3,50 м. Гаражът е с две ограждащи стени, като е пристроен до
съществуваща жилищна сграда. Четвъртата стена е изцяло метална врата (направена
от ламарина и винкел, боядисана с блажна боя) с размери 3,40 м/2,87 м, която е
монтирана на две странични колони с ширина 0,5 м в лявата страна и 0,З м в
дясната страна до сградата. В дъното на гаража е монтирана друга метална врата,
осигуряваща достъп до двора. Тя е с размери 2,50 м/2,60 м. Експертът посочва
още, че стените са външно и вътрешно измазани, което прави невъзможно да се
твърди със сигурност какъв вид строителен материал е ползван за изграждането
им, но при всички положения това е някакъв вариант на тънки строителни блокчета
и няма изградени стоманобетонови елементи. Дългата стена, която граничи със
съседния имот е с монтирани два прозореца, които отвън са затворени и цялата
стена е шпаклована със строително лепило. Покривът на постройката е без
стоманобетонова плоча и е покрит само с LT ламарина, която е видимо нова. При
извършения оглед видимо нови са платната ламарина, с които е покрит покрива,
както и измазването на дългата стена, граничеща със съседния имот, със
строително лепило. Така направените фактически установявания са подкрепени от
представен в заключението снимков материал.
Вещото лице е разгледало представения
по делото Работен проект в част Архитектура за изграждане на гараж в с. Б., кв.
29, парцел III-378. В обяснителната записка към проекта е отбелязано, че
гаражът е с вътрешни размери 3,72 м/10,50 м. Основите са бутобетон, стени -
решетъчни тухли, покривна конструкция - стоманобетон. Според експерта от
графичната част на проекта е видно, че външните размери на постройката са 11,00
м дължина и 3,77 м ширина, като постройката следва да заеме изцяло отстоянието
от стената на съществуващата жилищна сграда до границата на имота. Височината
на сградата във високата и част е 2,80 м, а в ниската и част е 2,48 м.
В заключението в табличен вид са представени
разликите между установеното на място строителство и предвиденото по представения
работен проект, както следва:
|
вид |
проект |
извършено
строителство |
|
Външни размери |
11,00
м/3,77 м |
10,80
м/4,20 м |
|
Височина на покрива в ниската част |
2,48 м |
2,87 м |
|
Височина във високата част на покрива |
2,80 м |
3,50 м |
|
Конструкция на покрива |
Стоманобетонова
плоча покрита с ламарина |
Само
LT ламарина |
Направен е извод в заключението, че построеният в имота гараж е с 43 см по-широк от
предвиденото по проект и с 20 см по-къс от предвиденото. Височината на
изградения гараж е средно с 50 см повече от тази по проект. Не са изпълнени
стоманобетоновите елементи предвидени в проекта.
Според вещото лице конструкцията на постройката е описана правилно
в Заповед РД-01-2841/08.09.2022 г. - гаражът е с три самостоятелни стени, а
четвъртата е обща с тази на жилищната сграда; покривът е метална конструкция,
стените са със зидария от блокчета; гаражът е с вътрешни размери ширина 4,40 м,
дължина 10,30 м и височина 2,90м. Налице са само различия в размерите.
По искане на жалбоподателя до разпит са
допуснати следните свидетели:
1. А.Б.С. –
свидетелката дава показания, че жалбоподателят Е.К. е син на неин първи
братовчед – Н.К., като тя и братовчед й Н. ***. Според С., Н.К.
притежава два имота в селото, единият e разположен на ул. „А. С.“ (в него живее Н., бащата на
жалбоподателя), а другият е на ул. „К. и М.“ – в него живее жалбоподателя, като
Е. обитава този имот от пролетта на миналата година. Посочва още, че бащата на
жалбоподателя е живял в П. повече от 20 години, но от година и няколко месеца е
в с. Б.. Свидетелката сочи, че познава имота, в който живее Е.. Този имот
е разположен в центъра на селото и е
закупен от наследниците на техния лекуващ лекар в селото - Д.. Свидетелката е
ходила в имота докато докторът е бил жив, защото това се е налагало по спешност
заради децата й и заради нейния съпруг. Посочва, че е имало гараж до къщата, с
излаз на улицата. Твърди, че може би от 17 години Н. притежава имота и когато
го е купил, гаражът си бил там. Свидетелката знае, че е сменена вратата на
гаража и покрива с нови материали – ламарина, метална врата. Има нов покрив, не
знае дали е събарян гаража. Новия покрив е направен от чичото на Е. – Л.,
защото родителите на Е. били в П., като ремонта е направен приблизително преди
2-3 години. Сложена е нова метална
врата, няма излята плоча на покрива на гаража. Свидетелката не знае дали е
имало излята плоча на покрива на гаража. Преди ремонта имало стара метална
врата. С. дава показания, че гаражът от едната страна е залепен за къщата, от
другата страна е тухлена стена, може и камъни да е било. В момента срещуположната
стена на гаража е измазана – това е станало когато е правен ремонта преди 2-3 години. Не може да каже какво е било
преди състоянието на срещуположната стена и дали са променяни материалите, но е
имало стена.
2. И.К.Х.,
която живее постоянно в
с. Б. от около 8 години, в къщата на нейните баба и дядо. Преди това е живяла в
гр. Р.. Сочи, че нейните прародители са семейни приятели с бабата на Е. и те са
фамилно-семейни приятели с Л., с Н. от поколения. Според Х. *** от около една
година, а преди това никой не живеел там. Имотът е собственост на бащата на Е.
– Н., като е закупен може би преди 15-20 години от един доктор на име Д., който
бил лекар на селото и който е починал. Свидетелката има спомени, че като малка
са я водили в този имот, имало гараж. Посочва, че като се застане срещу къщата,
гаражът е от лявата страна на къщата, долепен до къщата, с излаз на улицата.
След като закупуването на имота тя е ходила там заедно с нейния дядо и там
имало гараж, който бил паянтов, нелицеприятен. Нямало бетонна плоча на покрива,
покривът бил леко наклонен, покрит със стари къдрави плоскости. За стената на
гаража срещу къщата не си спомня как изглежда. След като Н. придобил този имот,
гаражът не е събарян. Преди около 2-3 години Л. направил ремонт на гаража,
сменил покрива с нов ламаринен и входните врати с нови, големи. Вратите са към
улицата. Къщата е разположена на граница с тротоара, продължава гаража и там са
тези нови хубави врати. Ремонта е направен от Л., защото на Е. родителите били
дълги години в чужбина и през това време Л. и съпругата му поддържали имотите,
които той притежава и имотите, които притежава брат му. Л. се занимава за
всичко и за гаража, защото Н. и съпругата били в чужбина и се върнали скоро. Не
знае дали е правено нещо друго по гаража при ремонта. Не е влизала никога в
самия гараж.
3. Л.Н.К. прави
изявление, че е чичо на жалбоподателя. Свидетелят живее в с. Б. през целия
си живот. Племенникът му Е. *** от година и два месеца, но преди това живял при
свидетеля от 2010 г., може би 15-тина години, след като се върна от чужбина.
Брат му Н. 24 години е бил в чужбина, като се е завърнал в страната през
октомври миналата година. Сега Н. *** на друг адрес, в неговата си къща. Имота
на ул. „К. и М.“ е закупен от свидетеля през 2007 г. в полза на брат му от
наследниците на доктора - Д.. В имота имало гараж, който бил с две врати,
разположени на границата между тротоара и двора. Покривът бил от старите, с
дървени и железни гредички, подръчни материали. Външната стена е от камъни и
тухли. След като брат му станал собственик на имота гаражът не бил събарян,
направен бил частичен ремонт лично от свидетеля. Преди 2-3 години Л.К. подменил
двете врати, сложил нови ламарини на покрива и нови греди, излял бетон на
земята. Лично аз той направил ремонта с помощта на неговия чичо. Стената е с
външна изолация от студопор, измазана отвътре и отвън. Наложило се да направи
този ремонт, защото гаражът бил в трагично състояние. В този имот не бил
стъпвал човешки крак почти 20 години.
По искане на ответника до разпит са
допуснати свидетелите:
1. А.О.Ю.,
която дава показания, че живее в съседство с Е. ***. Свидетелката посочва, че живее в
имота на дядо си, родена е там и там живее. В имота на К. нямало гараж. Първият
собственик бил в Т., после го купил докторът Д., който починал през 2000 г. В
момента има гараж в имота на Е., но той е направен е през август 2020 г., преди
това имало шапрон - четири колчета и отгоре балатум. През 2020 г. направили
гараж. С новите блокчета е изградена външната стена на гаража, другата стена е
залепена за къщата. На покрива сложили ламарини, но няма бетон; сменени са
вратите, като са сложили нови големи врати (преди това били стари порти).
Изходът на гаража е на самата улица. Ю. живее от долната страна, гаражът не й
създава пречки. Самите собственици направили гаража – Е. и баща му – Н., като
са го построили по време на пандемията, след завръщането им през 2020 г. Преди
да построят гаража, на същото място имало четири колчета и балатум отгоре и
врата-порта. Предишният собственик, докторът, имал кола, но тя стояла навън, не
я вкарвал в гаража, защото той не се спирал. Н., като построил гаража през 2020
г., заминал пак в чужбина и през 2021 г. се върнал окончателно.
2. Д.Р.М. ***. Познава жалбоподателя Е., който живее от
долната страна на неговия имот, през едно дворно място. М. дава показание, че
на този адрес живее откакто се е родил, познава много добре и имота на Е..
Твърди, че в имота на Е. има направена сграда, но не знае дали това е гараж или
сервиз, като сградата се използва за ремонт на коли. Постройката е направена
през август 2020 г. Зидарията е от блокчета, постройката е санирана със
стереопор и мрежа, измазана, отгоре има поставена ламарина. Преди това имало
едно малко навесче, 4-5 гредички били пуснати към мрежата, на коловете на
границата, на височина 1,50 метра, отгоре имало плоскости и балатум. Навесчето
било с дължина 5 метра и широчина 3 метра, направено от първия собственик,
който се изселил през 1989 г. в Т.. След него имотът бил придобит от фелдшер на
име Д., който починал, а след него го купили сегашните собственици. Старата
постройка била направена през 1985 г. - 1986 г. от първия собственик. Била
съборена няколко години преди 2020 г., когато направили сегашната постройка.
Тази постройка била изградена от собствениците на имота и неговите роднини -
чичо им М., бащата на Е. – Н., чичото на Е. и Е.. Е. живеел на друг адрес по
това време, а този имот свидетелят не знае на кого е. На свидетеля не е
известно Е. да е живял в чужбина.
По делото жалбоподателят е представил
писмена защита вх. № 889/ 01.03.2023 г. Изложени са доводи във връзка със
събраните свидетелски показания, като според жалбоподателя от тях се установява,
че той е ненадлежен адресат на заповедта. Повтаря се и вече изложеното в
жалбата възражение, че гаража представлява законно изградена постройка. Счита,
че от заключението на вещото лице се установява неточно описание на подлежащия
на премахване обект.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146.
Съдът намира, че
заповедта е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална
и материално-правна компетентност. Заповедта се отнася до строеж от шеста
категория и съгласно чл. 225а, ал. 1 от
ЗУТ се издава от кмета на
общината. В настоящия случай заповедта е издадена от надлежно упълномощен
заместник - кмет на Община Р., съгласно Заповед № РД-01-2717/25.08.2022 г.,
представена по делото. По компетентността на административния орган, издал
оспорената заповед, няма спор между страните.
ЗУТ
не предвижда специална форма и специално съдържание на този вид заповеди,
поради което са приложими общите разпоредби на чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа предвидените в цитираната правна норма
реквизити. Посочени са правните и фактическите основания за издаването на
заповедта, които обуславят нейното мотивиране. Доколко те са правилни е въпрос
на материална законосъобразност.
Жалбоподателят
е въвел възражения за съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но не сочи в какво конкретно се изразяват същите. Спазени са
изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ - заповедта по ал. 1 (за премахване на
строеж от четвърта до шеста категория) се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Съдът
счита, че административното производство е проведено съобразно процесуалния
закон, не са налице нарушения, които да водят до отмяна на заповедта на това
основание.
Издадената
заповед противоречи на приложимия материален закон по следните причини:
ü
На
първо място като адресат на заповедта е посочен жалбоподателя Е.Н.К., в
качеството му на извършител на строежа. Така от показанията на разпитаните
свидетели се установява следното:
ü
С.
(първа братовчедка на бащата на жалбоподателя) – покрива е сменен при ремонта
от Л.К., защото родителите на Е. са били в чужбина.
ü
Х.
– преди около 2-3 години Л. направил ремонт на гаража, сменил покрива с нов
ламаринен и входните врати с нови, големи. Ремонта е направен от Л., защото на Е.
родителите били дълги години в чужбина и през това време Л. и съпругата му
поддържали имотите, които той притежава и имотите, които притежава брат му.
ü
Л.К.
(чичо на жалбоподателя) - след като брат му станал собственик на имота, гаражът
не бил събарян, направен бил частичен ремонт лично от свидетеля. Преди 2-3
години Л.К. подменил двете врати, сложил нови ламарини на покрива и нови греди,
излял бетон на земята. Лично той направил ремонта с помощта на неговия чичо.
ü
Ю.
- Самите собственици направили гаража – Е. и баща му – Н., като са го построили
по време на пандемията, след завръщането им през 2020 г.
ü
М.
- тази постройка била изградена от собствениците на имота и неговите роднини -
чичо им М., бащата на Е. – Н., чичото на Е. и Е..
В
писмените бележки на жалбоподателя се сочи, че „Преки и незаинтересовани, подкрепени и от представените строителни
книжа, са впечатленията на свидетелите А.С., И.Х., Л.К. …“ . Съдът възприема като незаинтересовани само впечатленията,
респективно показанията на свидетелката Х., защото е необходимо да се съобразят
роднинските връзки, съществуващи между жалбоподателя и свидетелите С. и Л.К..
При
така изложените свидетелски показания на практика като извършител би следвало
да се посочи най-вече Л. Низамов К., тъй като от показанията на всички пет
свидетели по делото се установява, че той е извършил ремонта на строежа. Друг
адресат на заповедта е възможно да бъде и Н. Низамов К., за който свидетелите
на ответника твърдят, че лично е участвал в извършването на строежа, още
повече, че той е собственик на имота и това е доказано от събраните по делото
доказателства. Дори да се приеме, че Е.К. е участвал в извършването на строежа
(по показанията на Ю. и М.), то той не е имал основната роля и не е собственик.
Като не е установил надлежния извършител на строежа, административният орган е
постановил незаконосъобразна заповед, която подлежи на отмяна на това
основание.
На
следващо място, съдът не приема, че е изграден нов строеж - гараж. Не са
скрепени с доказателства твърденията на свидетелите Ю. и М., че строежа е
изграден през август 2020 г. Това е така, защото в самата заповед е посочено,
че „Строежът
е извършен след 2012 г., видно и от справка в интернет платформата Google Maps“.
По делото не е ангажирана подобна справка, но дори да беше налична, същата не
доказва момента, в който е изграден гаража, а само вероятен период от време.
Установяването на периода в който е извършен строежа е от значение не само за
търпимостта (въпрос, който е изследван от ответника в издадената заповед), но
има значение и за приложимото законодателство, особено относно въпроса кога
строеж или части от него са незаконни.
Неподкрепени
с доказателства са твърденията в заповедта, че на място на съществуващ гараж,
който е бил съборен, е изграден нов гараж. Доказано е, че на същото място
първоначално е имало шапрон (по показанията на свидетелката на ответника Ю.),
който впоследствие е доизграден съгласно представените по делото строителни
книжа и проект от 1996 г. От
заключението на вещото лице се установява, че проекта от 1996 г. не е изпълнен
в цялост и не е изграден масивен гараж, за който съгласно приложената
обяснителна записка е било предвидено използването на традиционни строителни
материали: основи – бутобетон, стени – решетъчни тухли, покривна конструкция –
стоманобетон. И при проверката на 24.02.2022 г., и при следващата проверка на
21.07.2022 г., извършени от служителите от отдел СК при Община Р. не е
установена покривна конструкция от стоманобетон, а от ламарина. Предвиденото
тухлено изграждане на стените е всъщност само за стената, граничеща със
съседния имот. Самата постройка е долепена до външната стена на къщата (това е
втората стена), третата стена е изцяло метална врата с изход към улицата, а
четвъртата стена осигурява изход към двора.
Вещото
лице е установило, че съществуват разлики в размерите на изградената постройка
в сравнение с представения проект, като липсва извод, че тази постройка не
отговаря на изискванията на проекта.
Като
правни основания за издаване на заповедта са посочени нормите на чл. 225а, ал.
1 (компетентност на органа) и ал. 2 (изисквания за провеждане на административното производство) във връзка с
чл. 225, ал. 2, т. 2 (основание за
незаконност на строежа) и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 (компетентност на
органа); чл. 137, ал. 3; чл. 148, ал. 1 от ЗУТ; § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
Според
чл. 137, ал. 3 от ЗУТ Строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Видно от част ІІ на констативния акт
„Представени книжа и документи“, срещу частта „Одобрени инвестиционни проекти“
е посочено, че такива не се изискват. За
съда остава неясно позоваването на тази норма, след като не е изследвано
наличие на подробен устройствен план на населеното място и изрично е направено
отбелязване относно факта, че не се изискват инвестиционни проекти.
Като
друго правно основание, послужило за издаване на заповедта е посочена
разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която Строежи могат
да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. К. е представил надлежно
разрешение за строеж, което не е обсъдено. В мотивната част на заповедта е
относно постъпилото възражение е посочено само, че „В същото са представени строителни книжа от 1996 г. за гараж с
еднакво местоположение и приблизителни габарити, като процесния гараж.“ Не е посочено защо
административният орган не приема представените строителни книжа за валидни.
Позоваването на декларации на заинтересовани лица, участници в производството,
при това със спорно съдържание, и на информация от платформата Google Maps не влияе върху законосъобразността и валидността на представените
книжа. Съдът намира за необходимо да посочи, че представените доказателства са
относими в производство по установяване на търпимостта на строеж, в което
производство (независимо административно или съдебно) законодателно е допуснато
използването на всички допустими доказателствени средства. В случая обаче
производството е във връзка с установяване на незаконността на строежа и върху
административният орган тежи задължението да докаже, че строежа (гараж) е изграден
незаконно. Не са събрани доказателства, от които да се установява, че съобразно
представените книжа е бил изграден гараж, който впоследствие е разрушен.
Като последно правно основание е посочена разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
съгласно която Строежи, изградени до 31 март
2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка
след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В случая точното установяване на изграждането на гаража е от
значение за приложимото законодателство, а не във връзка с неговата търпимост –
посочената разпоредба се отнася до строежи, за които няма строителни книжа.
Вече многократно съдът посочи,, че такива са налични и необяснимо защо същите
не са подложени на анализ от административният орган, който напротив –
безкритично е приел, че същите са с изчерпано съдържание, което противоречи на
материалния закон.
При така изложените мотиви, съдът приема, че издадената
заповед противоречи на материалния закон и следва да се отмени.
По делото искане за присъждане на
разноски е направено от двете страни. Съдът, като съобрази изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК намира, че такива се следват в полза на
жалбоподателя. По делото последният е представил списък на разноските, с който
се претендира присъждане на сума в размер 1 080,00 лева, от които държавна
такса 10,00 лева; депозит за вещо лице – 350,00 лева и възнаграждение за един
адвокат – 720,00 лева. Следва да се отбележи, че в полза на вещото лице за
извършената съдебно-техническа експертиза е присъдено възнаграждение в размер
на 340,80 лева. В този смисъл на репариране за заплатената експертиза подлежи
сумата от 340,80 лева, а не както е посочено в представения списък на разноските
сума от 350,00 лева. След изслушване на заключението в първото по делото
съдебно заседание съдът е указал на жалбоподателя, че може че може да поиска
възстановяване на разликата от внесения депозит в размер на 9,20 лева.
Следователно, в полза на жалбоподателя се следват разноски в размер на
1 070,80 лева.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Р., четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-2841/08.09.2022
г. на заместник - кмета на Община Р..
ОСЪЖДА Община Р. да заплати на Е.Н.К., ЕГН **********, с адрес
*** и съдебен адреса***, сума в
размер на 1 070,80 лева (хиляда и седемдесет лева и осемдесет стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва по касационен ред в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: