Р Е Ш Е Н И Е
№ 73/15.03.2018г.
гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, I
състав
На петнадесети февруари Година 2017
В публичното заседание в следния състав :
Председател:
Людмила Пейчева
Членове : Капка
Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Емилия Павлова_____________ и в
присъствието на прокурора _______________________ като разгледа докладваното от
член съдията Капка Павлова, въззивно гражданско дело № 19 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 771/10.10.2017г., постановено по гр.
дело №4700/2016 год. по описа на
Пернишкия районен съд „Стомана индъстри „ АД е осъдено да заплати на Г.П.И.
сумата 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от същия
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на професионално заболяване,
установено с Експертно решение № 0169 от 023/03.02.2016г., издадено от
Университетска болница МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД- София, ведно със законната
лихва, считано от датата на констатиране на заболяването- 03.02.2016г. до
окончателното изплащане на сумата. Претенцията за разликата до пълния й
предявен размер на 10 000лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В законоустановения срок е постъпила
жалба от „Стомана индъстри” АД, с която
се моли решението да бъде отменено в
частта, с която са уважени претенциите
на ищеца и да бъде постановено друго такова, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло. На първо място в жалбата са развити доводи, че няма данни
решението въз основа на което районният съд е приел, че е налице професионално
заболяване да е влязло в сила, тъй като няма данни да е връчено на
работодателя, за да бъде изчерпана съответната
административна процедура, свързана с надлежното констатиране на
професионалното заболяване. На второ място са развити съображения,
че при
определяне на размера на обезщетението съдът не се е съобразил и не е
обосновал решението си със степента на увреждането и разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и присъдената сума е силно
завишена.
Въззиваемият
Г.И. чрез процесуалния си представител е подал писмен отговор, с който оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Пернишкият окръжен съд извършвайки проверка на обжалваното решение с
оглед направените оплаквания и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Пред районния съд е предявен
иск с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания,
претърпени в резултат на професионално заболяване „Неврит на двата слухови
нерва“ в размер на 10000лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на признаване на заболяването за професионално – 03.02.20163г. до
окончателното й изплащане.
Ответното дружество е подало
отговор на исковата молба, с който на първо място твърди, че производството по
делото е недопустимо, тъй като между страните са налице предхождащи съдебни
спорове и решения, с които е постановено обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, а настоящата
претенция не е такава от ексцес на
професионално заболяване. На следващо
място искът се оспорва поради липса на материално-правна легитимация на ответника.
Посочва се, че професионалното заболяване на ищеца не е придобито в
резултат на работата му в ответното дружество , което не е правоприемник на
„Стомана“ АД и на „Еврометал“ ЕООД. Оспорват се обстоятелствата, на които се
основават исковите претенции като се сочи, че
експертното решение, на което се позовава ищецът не е произвело
действие. При условията на евентуалност се оспорва претендираният размер
на обезщетението като завишен.
По делото е представена
трудовата книжка на ищеца, от която е установено,че същият е работил по трудов
договор последователно в СМК „Ленин“, на длъжностите „***“ и „ ***“. В последствие ищецът е
работил като „***“ и в „Стомана“ АД,
„Еврометал” ООД, „Стомана индъстри” АД и „Сигма ИС“. За периода 01.11.2012г.- 13.02.2014г.
ищецът отново е работил в ответното дружество на длъжност „***“. Трудовото му
правоотношение е прекратено със заповед № *** на основание чл. 331 от КТ, която
е приложена като доказателство по
делото.
Представени са четири броя
епикризи, издадени от Университетска болница МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕАД,
гр.София за периодите 15.08.2013г.- 17.08.2013г.,
05.08.2014г.-07.08.2014г.,,14.07.2014г-18.07.2014г. и 29.05.2015г- 31.05.2015г.
Освен това са приложени протокол за извършено проучване на професионална болест
№200 от 16.10.2015г. на НОИ, ТД-Перник и
експертно решение № 0169 от 023/03.02.2016г., издадено
от Университетска болница МБАЛ „Св.Иван
Рилски“ ЕАД- София. С последното на И. е призната общо 72%
неработоспособност при водеща диагноза хронична исхемична болест на сърцето.
Заболяването „Неврит на слуховите нерви“ е посочено като професионално такова,
което обуславя 35% нетрудоспособност. На представеното копие от решението е
направено отбелязване,че решението е
влязло в сила на 23.02.2016г.
Пред районния съд е била
допусната и изслушана съдебно- медицинска
експертиза, извършена от вещото лице С.Р.. От заключението по същата е
установено, че И. страда от заболяване
„неврит на слуховите нерви“, което е хронично. Същото има прогресиращ характер и е причинено
от работата му в шумна среда. Вещото лице е установило,че и в двете уши на ищеца има
почти симетрично спадане на високите тонове /4,6 и 8 кHz /.
Заболяването засяга както периферната,
така и централната част на слухово- вестибуларния анализатор. При И.
намаляването на слуха и от ІІ-ра степен, т.нар. тежко чуване. Той
изпитва затруднения при общуването, затруднено чуване на тих говор от
близки разстояния. Експертът посочва, че тежкочуващите влагат много усилие в общуването и затова се
уморяват по-бързо. При ищеца е констатирано и наличие на субективен шум в
ушите. Няколкократно е лекуван поради оплаквания от световъртежи и нарушено
равновесие като лечението е имало
временен ефект. За в бъдеще може да се очаква нормално физиологично намаление на слуха поради
напредването на възрастта и наличието на съпътстващи заболявания. Ищецът не
изпитва болки от това заболяване.
Пред първоинстанционния съд са
събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Л. И. Л. и С.Г.А.. От
същите се установява, че ищецът трудно
осъществява контакт с хората, тъй като не чува. Това обстоятелство го притеснява и той ограничава социалните се контакти дори с
хора, които познава отдавна. Има проблем
да разговаря и по телефона. Когато трябва да ходи до институция или на лекар винаги е с придружител
С оглед на така събраните
доказателства районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.200 от КТ, тъй като е налице увреждане на здравето на работника, което увреждане
е в причинна връзка с упражняваната от него трудова дейност при
работодателя. Причинната връзка между
увреждането и условията на труд
се установява от ЕР № ***, издадено от
Университетска болница МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД- София
Въззивният съд при
упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК , намира че обжалваното
решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от съдебния състав,
разгледал делото и в рамките на правомощията на
съда, като последният се е произнесъл
по заявената претенция, излагайки ясни и разбираеми мотиви.
По отношение на правилността на същото, настоящата
инстанция намира следното:
Жалбоподателят
„Стомана индъстри” АД е направил
оплаквания, че по делото не са ангажирани доказателства това решение да е
съобщено на работодателя и да е влязло в
сила. По отношение на направеното от
РЗИ-РКМЕ, гр.Перник, че отбелязване на същото е влязло в сила още пред
първоинстанционния съд са развити съображения, че този орган не притежава
материално-правна компетентност да удостоверява посоченото обстоятелство, а
това може да направи само издателят. С
въззивната жалба тези доводи се навеждат отново като се сочи,че не спазена административната процедура, по която се
удостоверява издаването, съобщаването и влизането в сила на експертното решение.
Съдът
намира, че така направените оплаквания са неоснователни по следните
съображения: По иск за вреди от трудова злополука или професионално заболяване
с правно основание чл. 200 КТ в тежест на работника е да
докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила
решение на ТЕЛК или НЕЛК, но не е необходимо върху експертното решение да има
отбелязване на органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя
дата. Работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в
сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се
разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В същия смисъл е
практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК и по-конкретно решение № 213 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1761/2009
г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. в случая това не е направено поради което и се налага този извод.
Следователно в случая е осъществен
фактическият състав на чл. 200 от КТ – доказано е увреждането на здравето на
работника и обстоятелството, че същият е
работил в ответното дружество. Решението
на ТЕЛК е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на установено по надлежния ред професионално заболяване,
за началната дата, от която е констатирано неговото проявление и за наличието на причинна връзка, като
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Ето
защо твърденията на жалбоподателя за липса на причинна връзка се явяват неоснователни. В задължителната
практика на ВКС по чл.290 от ГПК е прието, че констатациите, направени от компетентния
медицински орган не могат да бъдат опровергавани в производството по чл.200 от КТ / Р 226 от 29.03.2010г. по гр.д.№4119/2008г./. Ето защо
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на посоченото основание.
В жалбата на работодателя се правят оплаквания
и за завишеност на размера на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд
намира, че същите са неоснователни. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че заболяването „неврит на слуховите нерви“,
макар да не предизвиква болки, е довело
до сериозно увреждане на здравето на
ищеца. Намалението на слуха на И. е от ІІ-ра степен, която представлява т.нар.
„тежко чуване“. То води до големи затруднения в общуването, тъй като болният не
може да чува нормален говор, а е необходимо
хората, с които контактува да
викат силно. Това се е отразило
на неговото самочувствие, на увереността му като човек. И. престанал да излиза и осъществявал срещи с
приятели само ако дойдат в дома му.
Излиза навън само с придружител. Увреждането на слуховите нерви е довело
до нарушения във вестибуларния апарат на
ищеца като същият често има световъртеж, замайване и нестабилна походка. Шумът
в ушите, който е постоянен, действа на психиката му и води до нарушения при
съня. Всичко това е довело до емоционални,
психически, психологически терзания на личността, както и до чисто физическо
страдание свързано с нарушенията на вестибуларния апарат. Нарушен е социалният
статус на лицето, тъй като проблемите с общуването му пречат да работи и да
контактува пълноценно с хората. Предвид
активната възраст на ищеца - 55 години,
това обстоятелство води до сериозен
душевен дискомфорт.
С оглед на
така установените увреждания
окръжният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 8000лв. адекватно ще
репарира претъпените от ищеца
неимуществени вреди. Следва да се посочи,че този размер взема предвид както
претърпените от момента на констатиране на заболяването вреди, така и тези,
които И. ще търпи за в бъдеще до момента, до който евентуално не бъде констатирано влошаване на
здравословното му състояние, предизвикано именно от професионалното заболяване.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита и обстоятелството,
че професионалното заболяване обуславя само 35% неработоспобност, а останалия
процент, посочен в експертното решение идва от общите заболявания, от които ищеца страда.
Върху така определеното
обезщетение се дължи законна лихва, считано от констатиране на заболяването до
окончателното му изплащане.
Предвид на изложеното
подадената въззивна жалба се явява неоснователна и решението на районния съд ще
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
„Стомана индъстри” АД ще следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия направените разноски във въззивното производство, които
са в размер на 800лв.
ВОДИМ ОТ ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО, ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 771/10.10.2017г., постановено по гр.
дело №4700/2016 год. по описа на
Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Перник, ул. „Владайско въстание“ 1 да заплати на Г.П.И.
, ЕГН ********** с адрес *** сумата 800лв. направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 30-дневен срок от съобщаването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.