№ 14262
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Г. Кр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20231110210949 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ П. Р. К., редовно призован, се явява, доведен от
следствения арест гр. София.
За него се явява служебният му защитник, определен в досъдебното
производство, адв. В. В. от САК.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с молбата за изменение на мярката му за
неотклонение обвиняемият е направи искане да бъде заменен служебният му
защитник с друг, също служебен защитник, защото не е доволен от
настоящия.
Съгласно разпореждане на съдията-докладчик е изискано определяне на
адвокат, който да оказва правна помощ на обв. П. Р. К..
Съгласно уведомително писмо от 11.08.2023 г. на САК, за адвокат,
който да оказва правна помощ на обв. П. Р. К., е определен адв. Н.Н. от САК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам искането си за смяна на служебния ми
защитник. Имахме среща по телефона да се свържем, но цяла седмица не
можахме да се чуем. Вече два месеца стоя в ареста и желая да знам какво се
случва. Желая г-н Николов да ме защитава в производството.
АДВ. НИКОЛОВ: Запознах се с материалите по делото, преди
заседанието. От друга страна не знам какви са основанията, но колегата до
момента е водила добросъвестно своята работа и още повече е запозната
1
детайлно с материалите и воденото на досъдебното производство.
АДВ. В.: Г-жо Председател, щом обвиняемият иска да бъда заменена,
нямам нищо против колегата да продължи.
СЪДЪТ, като съобрази посоченото в молбата на обв. К. и като съобрази,
че в днешното съдебно заседание обвиняемият поддържа искането си за
замяна на определения му служебен защитник, като излага твърдения че
защитата му до настоящия момент не е осъществявана по начин, който го
удовлетворява, намери, че следва да освободи адв. В. като служебен
защитник на обвиняемия и да я замени с определения от САК служебен
защитник – адв. Николов.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА от по - нататъшно участие в наказателното
производство като служебен защитник на обвиняемия адв. В. В..
Да се издаде препис от настоящия протокол на адв. В., който да й
послужи пред НБПП с оглед удостоверяване на факта, че защитникът се е
явил в съдебното заседание.
Адв. В. напусна залата преди приключване на съдебното заседание.
СЪДЪТ, като съобрази, че защитата на обвиняемия е задължителна,
доколкото се задържа с мярка за неотклонение „задържане под стража“,
изявлението му, че желае адв. Н. Николов да бъде назначен за негов служебен
защитник, както и изявлението на адв. Николов че е запознат с материалите
по делото, на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. НИКОЛАЙ ИВАНОВ НИКОЛОВ от САК за
служебен защитник на обв. П. Р. К. в наказателното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, не се налице пречки.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ по представен
документ за самоличност - лична карта:
П. Р. К., роден на 11.12.1995 г. в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, неженен (живущ във фактическо съжителство), с две
малолетни деца, със средно образование, работи, живущ в гр. София, кв.
„Х.Б.”, ул. „ххххххххххх” бл.5Д, ап.3, ет.3, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство,
включително правото му на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за
отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за
отводи.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и на основание
чл. 276 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз основа на
молба от П. Р. К. – обвиняем по досъдебно производство № 1026/2023 г., по
описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 26865/2023 г., по описа на СРП, на основание
чл.65 НПК за изменение на изпълняваната по отношение на обв. К. мярка за
неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Знам за какво е делото. Поддържам подадената
молба. Искам Росен Бенчев да бъде разпитан, да му бъдат взети отпечатъци и
да бъдат сравнени с тези на машините, за да разберат кой е извършителят на
престъплението. Искам и по-лека мярка за неотклонение.
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата на подзащитния ми. Няма да соча
други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е неоснователна. Нямам
доказателствени искания.
По отношение на направеното искане от страна на обвиняемия считам,
3
че не следва да бъде уважавано в рамките на настоящото производство. Това е
въпрос, който ще се решава по същество в досъдебното производство с
извършване или не на конкретното действие. Предметът на настоящото
производство е съдебен контрол на мярката за неотклонение на обвиняемия.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, се солидаризира с
изложеното от прокурора, че в настоящото производство следва да се остави
без уважение искането за разпит в качеството на свидетел на Росен Бенчев.
Това е така по следните съображения: В настоящото съдебно производство
съдът може да събира доказателства единствено за наличностите от
опасностите от укриване или извършване на престъпление. Видно от
мотивите на искането за разпит на свидетел, което направи обвиняемият, то
касае основателността, обосноваността на повдигнатото му обвинение, а в
настоящото производство съдът не е орган по разследването. С оглед на това
искането за разпит на този свидетел и за вземане на дактилоскопни
отпечатъци обвиняемият следва да насочи към органите по разследването,
които следва да преценят дали се налага или не извършване на съответното
действие в рамките на досъдебното производство.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на обвиняемия П. Р. К. за разпит в
качеството на свидетел на Р.П.Б..
Доколкото страните заявиха, че нямат други доказателствени искания и
на основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени
действия, на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. НИКОЛОВ: Искам само да кажа, че обвиняемият вече два месеца
търпи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”. От друга
4
страна по производството са разпитани множество свидетели, съпричастни
към деянието, както и дори с постановление на прокуратурата са върнати
инкриминираните вещи на правоимащите лица. Ето защо, доколкото една от
задачите на процесуалната принуда е да бъде подсигурено лицето да участва
в съответното досъдебно производство, то считам, че към момента са
извършени достатъчно на брой и изискуеми от закона действия. Поради това
считам, по-нататъшното пребиване ма обвиняемия в следствения арест се
явява нецелесъобразно в настоящото производство.
С оглед на това ще моля да измените мярката за неотклонение на
подзащитния ми от „задържане под стража” в по-лека такава.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че не са налице
основания за изменение на мярката на обвиняемия К. от „задържане под
стража” в по-лека такава.
На първо място от доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, може да се направи обосновано предположение, че обв. К. е
осъществил инкриминираното деяние.
Също така считам, че съществува реална опасност обвиняемият да
извърши друго престъпление съобразно неговото съдебно минало. Същият е
осъждан многократно, като престъплението, за което се води настоящото
производство е извършено в условията на опасен рецидив и е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Считам, че срокът на задържане до настоящия момент не е прекомерен,
минали са два месеца и един ден от първоначално вземане на мярката за
процесуална принуда. Същата не се явява самоцелна, доколкото видно от
материалите по делото в рамките на този срок са извършвани действия по
разследването и процесуално следствени действия.
Моля да оставите без уважение искането за по-лека мярка за
неотклонение и да потвърдите мярката „задържане под стража”.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Аз нямам никаква вина за това престъпление. Казал
съм в показанията си - те се гонеха двама, побягнах, когато дойде полиция,
спрях на място, защото знам, че ако не спра, ще ме задържат. Това, че съм се
мушнал под някаква кола, е лъжа. Нямам думи! Както виждате, това, че съм
рецидивист, остава едно петно, от четири години не се занимавам с такива
5
работи, четири месеца в ареста, четири месеца домашен арест. Моля за по-
лека мярка, каквато и да била, докато властите от 01 районно управление
установят човешката си грешка. Те вече дори си позволяват да пошляпват
адвокатите. Аз съм рецидивист и моля за по-голямо внимание по моето дело,
това е безобразие, няма да се призная за виновен, казвам го на прокурора.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля Ви, госпожо, за по-лека мярка, само да съм си
вкъщи, докато установят грешката си.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл.65 НПК.
Инициирано е от обвиняемия П. Р. К. с искане за изменение на
изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение от „задържане
под стража” в по-лека такава.
В настоящото производство съдът дължи да изследва законността на
продължаващото задържане на обвиняемия с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като извърши преценка продължават ли да са налице
всички предпоставки, обуславящи действието на най-тежката мярка за
неотклонение по отношение на обвиняемия. При извършване на тази
преценка съдът намери следното: На първо място с постановление от
08.06.2023 г. К. е привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.3 във вр.
чл.194, ал.1 във вр. чл.18, ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б” от НК. Касае
се за тежко умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода”,
предвид на което е изпълнена първата формална предпоставка по отношение
на обвиняемия да се изпълнява най-тежката мярка за неотклонение.
На следващо място съдът намери, че от приобщената на този етап от
досъдебното производство доказателствена съвкупност продължава да
съществува и не е разколебано обоснованото предположение, че обвиняемият
6
е съпричастен към деянието, за което му е повдигнато обвинение. В тази
насока са гласните доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите М.А.,А.А.,М.З., свидетеля Й.,И.И. и Т.П., както и писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства.
Наличието на обосновано предположение за авторството на деянието се
подкрепя и от писмените доказателства, а именно приобщените в
досъдебното производство фактури, установяващи закупуването на част от
инкриминираните вещи. За да приеме, че продължава да е налице обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, в което е
обвинен, съдът се позова в решаваща степен на показанията на свидетелите
Ивайло Иванов и Тихомир Павлов - и двамата полицейски служители.
Същите съобщават, че при обход на поверения им маршрут забелязали
паркиран автомобил марка „Форд”, модел „Торнео конект” със счупен десен
страничен прозорец на багажното отделение. Двамата свидетели се
приближили до автомобила, като и двамата са еднопосочни в твърденията си,
че от автомобила през счупеното стъкло е изскочило лице от мъжки пол,
облечено в черни дрехи. Свидетелите съобщават, че са последвали лицето.
Възприели са, че същото се опитва да се скрие под паркиран лек автомобил
марка „Хонда”, модел „Сивик”, като в крайна сметка са успели да го
задържат и да му поставят белезници. Свидетелите съобщават, че в лицето са
установили лична карта и са го идентифицирали именно като обвиняемия П.
Р. К.. Освен това свидетелите дават показания, че до разбития автомобил
марка „Форд” са установили два бели чувала със строителна техника. Техните
показания изцяло кореспондират на протокола за оглед на
местопроизшествие. Ето защо съдът намери, че и към настоящия момент
обоснованото предположение за авторството на деянието не е разколебано
предвид събраните в досъдебното производство доказателства.
По отношение на опасностите, съдът намира следното: Съдът приема,
че опасност от укриване не съществува по отношение на обв. К.. Същият е с
установена самоличност, представя документ за самоличност, а отделно от
това в материалите по досъдебното производство се съдържат и
доказателства, че същият е и семейно ангажиран и е баща на две малолетни
деца. Не такива изводи обаче формира съдът по отношение опасността от
извършване на престъпление. От една страна, обвинението, повдигнато на К.,
7
е за престъпление, извършено в условиято на опасен рецидив. От справката
му за съдимост е видно, че К. е осъждан и за деяния извън тези, които
обосновават квалификацията на настоящото деяние като такова, извършено
при условията на опасен рецидив. Горното сочи, че съществува реална и с
висок интензитет опасност обвиняемият да извърши престъпление, като
съдът намира, че тази опасност не е преодоляна предвид на срока на
задържане на обвиняемия, който към настоящия момент е двумесечен.
Обвиняемият К. е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”
с протоколно определение по ЧНД № 7755/2023 г. по описа на СРС, НО. До
настоящия момент от определяне на първоначалната мярка за неотклонение
„задържане под стража” е изминал период малко повече от два месеца. Съдът
намира, че срокът на задържане на обвиняемия е законен и разумен. Законен
е, тъй като максималният срок на задържане на обвиняемия, предвид на
повдигнатото му обвинение, в досъдебното производство е осем месеца,
видно този срок не е надвишен. Отделно от това, за да формира извод, че
срокът на задържане е разумен, съдът съобрази, че от материалите по
досъдебното производство е видно, че органите по разследването след
определяне на първоначалната мярка за неотклонение извършват ритмично
действия по разследването, съобразявайки изискването делата, по които има
задържано лице, да се разглеждат приоритетно. Така след определяне на
първоначалната мярка за неотклонение на К. в качеството на свидетел е
разпитан Росен Бенчев, чийто разпит днес поиска обвиняемият, назначена и
изготвена е СОЕ, приобщени са допълнителни доказателства за собствеността
на инкриминираните вещи, като с прокурорско постановление същите са
върнати на представител на посоченото като ощетено юридическо лице.
Отделно от това не се установяват никакви други обстоятелства от
социален, семеен или здравословен характер, които да налагат изменение на
изпълняваната по отношение на обв. К. мярка за неотклонение. Действително,
установява се, че същият е баща на две малолетни момичета, но
същевременно липсват доказателства, че той е единственото лице, което
може да полага грижи за своите деца.
Ето защо съдът намери, че молбата на обв. К. за изменение на мярката
му за неотклонение „задържане под стража” е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
8
При тези мотиви и на основание чл.65, ал.4 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Р. К. – обвиняем по
досъдебно производство № 1026/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №
26865/2023 г. по описа на СРП за изменение на изпълняваната по отношение
на него мярка за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека
такава .
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест съдът насрочва делото пред СГС на
17.08.2023 г. от 10.00ч., за когато страните - уведомени от днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.25 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9