№ 1190
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110158255 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. М.
Н. и Л. Г. Т., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за
установено, че ищците са съсобственици, всеки на по ½ идеална част, от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г.
на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент №133 с площ 83,81 кв. м. и
прилежащо избено помещение №8 заедно с 0,794 % от общите части на сградата и правото
на строеж с адрес: гр. ****.
Депозирана е молба с вх. №*** г., с която ищците правят искане за привличане като
втори ответник по делото на основание чл. 228, ал. 3 ГПК на Й.А.Т.. В молбата ищците
посочват, че депозираната на 27.10.2022 г. искова молба е била вписана в Имотния регистър
на 20.12.2022 г. Твърдят, че от електронната партида на процесния имот установили, че на
04.11.2022 г. било вписано прехвърляне на имота от ответника на Й.Т., поради което за тях е
налице правен интерес от привличане на купувача на имота като ответник по делото. Сочат,
че на основание чл. 226, ал. 2 ГПК Й.Т. има право да встъпи или да бъде привлечена като
трето лице, а съгласно чл. 228, ал. 3 ГПК постановеното по делото решение по
установителния иск за нищожност на саморъчно завещание, на което продавачът основава
правото си на собственост съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
Като съобрази изложените от ищците твърдения съдът намира направеното искане за
неоснователно по следните съображения.
Искането на ищците по съществото си съставлява искане за последващо пасивно
субективно съединяване на искове. Цитираната от ищците норма на чл. 228 ал. 3 ГПК не
предвижда такава възможност за „добавяне“ на нов ответник, наред с първоначалния.
Систематичното място на същата в чл. 228 ГПК ясно посочва, че се касае за хипотеза на
1
изменение на иска чрез изменение на ответника, т.е. замяна на първоначалния ответник с
различен субект, а не за добавяне на нов ответник. Алинея 3 на чл. 228 ГПК, преценена с
оглед алинея 1, урежда изрично замяната на ответника с друго лице, което обаче не е
съгласно с тази замяна, което налага и искът срещу него да се счита предявен от постъпване
на исковата молба в съда срещу него, тъй като същото не може да бъде обвързано с
предявения по-рано иск срещу първоначалния ответник. В хипотезата както на ал. 1, така и
на ал. 3 първоначалният ответник престава да е участник в процеса и делото продължава
срещу новия ответник, разликата е от кога ще се счита предявен иска срещу новия ответник,
респективно ще го обвържат ли извършените до този момент действия по делото.
Нормата на чл. 228, ал. 3 ГПК не осигурява възможност за конституиране по волята
на ответника на всеки етап от процеса пред първа инстанция на нов ответник и
продължаване на производството както срещу него, така и срещу първоначалния ответник.
Аргументи в полза на застъпеното тълкуване се съдържат и в мотивите на т. 5 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, в които е
посочено, че тълкувана систематично разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК позволява да се
приеме, че с нея е създадена единствено възможност за процесуално приемство по делото,
без съгласие на заменяната страна, което предполага продължаване на висящия процес по
предявената искова претенция. Формиран е и извод, че тази процесуална разпоредба не
създава процесуална възможност за последващо субективно съединяване на искове, или
въвеждане на нови искови претенции, наред с вече заявената, респ. привличане и на други
ответници, наред с първоначалния.
От друга страна ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено
върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни /така изрично - чл. 226,
ал. 1 ГПК/ и приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето
лице, като той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222 . /чл. 226, ал.
2 ГПК/. Следователно конкретно в хипотезата на прехвърляне на спорното право е
възможно замяната на ответника само със съгласие на двете страни. Цитираните норми не
предвиждат възможност за последващо субективно съединяване на искове срещу
първоначалния ответник и срещу неговия частен правоприемник, дори напротив
разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и 2 ГПК, отчитатайки материалноправната възможност
спорното право да бъде прехвърлено по време на висящия процес, изрично предвиждат, че
делото продължава своя ход между първоначалните страни, а участието на приобретателя е
възможно само в качеството на трето лице помагач, а като главна страна само след замяната
му с прехвърлителя с изричното съгласие на първоначалните страни.
Следва да се отбележи и че съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК, постановеното решение
съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя, с изключение на действието на
вписването, когато се отнася до недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване на
собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи.
Задължителното действие на решението, произтичащо от цитираната норма, не е обусловено
от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, съответно на решението, с което искът е
2
уважен. /в този смисъл Решение № 88 от 29.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5719/2015 г., I ГО.,
Решение № 52 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2017 г., I г. о., ГК и др./.
Посочените в молбата от 09.01.2023 г. твърдения, че решението по установителен иск
за нищожност на завещание би се ползвало със сила на пресъдено нещо спрямо
приобретателя, съдът намира че не кореспондират с фактическите твърдения и отправените
искания с исковата молба, с която такъв иск не е предявяван, поради което и не следва да
бъдат обсъждане.
Предвид изложеното и съдът намира, че следва да се остави без уважение искането за
привличане на Й.А.Т. като ответник.
Определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо движението на
делото, нито е сред актовете, за които изрично е предвидено да подлежат на нарочен
самостоятелен контрол.
С оглед изложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. М. Н. и Л. Г. Т., обективирано в молба с
вх. №*** г., за привличане като втори ответник по делото на Й.А.Т. с ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3