М О Т И В И
по НОХД № 86/2015 г. AРС,
II н.с.
Районна
Прокуратура - А. е повдигнала обвинение против подсъдимия Д.Т.К. за извършено
от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
,,лишаване от свобода’’ в размер от една година и шест месеца, което след
редукцията по чл. 58а НК, да остане една година. На основание чл. 66 НК, така
наложеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок в размер от три
години, като подсъдимият бъде осъден да заплати и направените по делото
разноски.
Пострадалата
от престъплението – Г.И.Р., с разясни права да се конституира като частен
обвинител и граждански ищец в производството, не направи такива искания.
Защитникът,
адв. А. П., от своя страна, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка. При определяне размера на наказанието на подсъдимия, счита, че
следва да се вземат предвид тежкото материално положение и обстоятелството, че
магарето е било безстопанствено, тоест е било оставено без постоянен надзор.
Ето защо, иска определянето на наказание по при условията на чл. 55 НК и същото
да бъде в размер от шест месеца.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимият призна фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като заяви, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Д.К.
се присъедини към казаното от своя защитник, като в последната си дума заяви,
че каквото каже съдът.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. Т. К. не е осъждан – реабилитиран е по право
/л.29/.
Обв. Д.К. ***. Там живеела и св. Г.И.Р.. Тя
обитавала къща, ведно с дворно място, което не е било оградено. През 2014 г.
св. Г.Р. притежавала мъжко магаре, 17-годишно, скопено, тъмнокафяво на цвят.
Животното било закупено от нея преди около 14 години. На 10.11.2014 г., около
15,00 ч. св. Г.Р. завързала магарето с метален синджир с дължина 260 см. за
метален кол, който бил забит в дворното място край къщата й. След това тя
отишла до намиращ се наблизо магазин. Малко след това покрай къщата на
посочената свидетелка минал обв. Д.К.. Той видял описаното магаре. Животното
успяло да измъкне синджира от металния кол и пасял трева близо до него. Обв. Д.К.
знаел, че магарето принадлежи на св. Г.Р.. Въпреки това решил да го отнеме и да
се разпореди с него. Във връзка с това си намерение обв. Д.К. се приближил до
животното, успял да хване синджира, който бил вързан за него и повел магарето
към дома си. Когато стигнал, деецът скрил животното в обора, който се намирал
близо до къщата му. Междувременно бащата на св. Г.Р. установил, че описаното
магаре не е в дворното място. Започнал да го търси, но не го открил. После
съобщил за това на дъщеря си. Св. Г.Р. също започнала да търси магарето си из
селото, но и тя не го открила. Поради това сезирала за случая РУП – А.. Няколко
дни по-късно, на 15.11.2014 г., обв. Д.К. се обадил по телефон на св. С. А. А.,
за когото знаел, че се занимава с търговия на животни. Обвиняемият обяснил на
този свидетел, че има магаре и иска да
го замени с кон. Св. С. А. отвърнал, че притежава кон и се съгласил на тази
размяна. На 16.11.2014 г. сутринта св. С. А., с помощта на св. В. М. Ш. качил в
товарен автомобил „Форд Транзит“ кон на около 20 години, и малко конче. С тези
животни те, заедно със св. Д. Р. К., потеглили от гр. А., където живеели, към
с. М., обл. Пловдивска. Товарният автомобил се управлявал от св. Д. Р. К..
Малко по-късно тримата пристигнали в с. М., обл. Пловдивска. Там обв. Д.К.
заменил отнетото от него магаре за малкото конче, което св. С. А. транспортирал
с автомобила. Няколко часа след това св. С. А. продал магарето на пазара в с. С.,
обл. Пловдивска.
На 17.11.2014 г. обв. Д.К. дал обяснения по случая
пред полицай при РУП – А., в които признал, че именно той е извършил
разследваното престъпление. След това деецът предал доброволно металния
синджир, с който инкриминираното животно е било вързано в двора на пострадалата.
Впоследствие този синджир е върнат на св. Г.Р. /л.38/.
В хода на разследването е изготвена
стоково-оценъчна експертиза /л.33/. В заключението й е посочено, че стойността
на описаното магаре е била 300,00 лв., а на металния синджир – 10,00 лв.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия К., дадени в хода на досъдебното производство, които се
кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с
останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: С. А. А., В. М. Ш., Д.
Р. К., Г.И.Р..
Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната
дата. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с
обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във
връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква
част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по
този начин пряко установяват обстоятелствата както във връзка със
съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм,
така и с авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими,
допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина (Справка съдимост, Характеристична справка,
Докладни записки, Приемно-предавателни протоколи).
Съдът кредитира и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал, видно от което общата стойност на отнетите вещи е в
размер от е 310 лева.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с
направените самопризнания от подсъдимия. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото
гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем),
настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка
по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелния им анализ.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Съдът
приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият Д.Т.К. е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, а
именно, че на 10.11.2014 г. в с. М., обл. Пловдив,, е отнел чужди движими вещи
– мъжко магаре на стойност 300 лева и метален синджир с дължина 260 см на
стойност 10 лева или вещи на обща стойност 310 лева от владението на Г.И.Р.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите
вещи са били без постоянен надзор.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение е отнел посочените вещи, като същите са били без постоянен надзор, без съгласието на пострадалата Г.Р.. Подсъдимият
е установил трайно фактическо владение върху тях, като те са преминали от
патримониума на пострадалата в този на подсъдимия. Отнемането е извършено с
намерение вещта да бъде противозаконно присвоена, свидетелство за което е и
обстоятелството, че след отнемането на вещите, магарето е било заменено с друга
вещ, а именно малко конче.
Откраднатите вещи не са
били под постоянен надзор, тъй като същите са били оставени в дворното място,
намиращо се до къщата на пострадалата, като същата не е упражнявала пряк
визуален контакт върху тях.
От субективна страна – престъплението е било
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Престъпният умисъл е
формиран в съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които
не са били негови, след което е било налице и последващо разпореждане с едната
от тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета. За престъплението, за което
подсъдимият беше признат за виновен е предвидено наказание лишаване от свобода
в размер от една до десет години.
В настоящия случай, при
определяне размера на наказанието на подсъдимия, като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха, чистото съдебно минало, тъй като Д.К. е
реабилитиран, изначалното признание на вината, още на досъдебна фаза,
изказаното искрено съжаление към стореното и ниската стойност на
инкриминираните вещи, който е в размер на под една минимална работна заплата,
към датата на извършване на деянието. Като отегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха лошите характеристични данни. Ето защо, ако Съдът трябваше да наложи
наказание на подсъдимия, по този ред, то същото щеше да бъде в размер от една
година, което като се намали с 1/3, щеше да остане в окончателен размер от осем
месеца.
В чл. 58а, ал. 4 НК,
обаче е посочено, че когато едновременно са налице условията на чл. 58а, ал. 1 НК и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен
за дееца.
В настоящия случай,
Съдът като взе предвид посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, като отдаде
най-голямо значение на това, че стойността на инкриминираните вещи е в размер
от 310 лева, достигна до извод, че същите са многобройни такива, поради което
наказанието следва да бъде определено под минимума определен в закона, тъй като
в противен случай, дори минимумът се явява несъразмерно тежък. Ето защо, Съдът
е на мнение, че наказание в размер от шест месеца лишаване от свобода се явява
най-подходящо за дееца, като същото е съобразено с личната и генералната
превенция и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
Предвид гореизложеното,
Съдът е на становище, че разпоредбата на чл. 55 НК е по-благоприятна за дееца
от тази на чл. 58а, ал. 1 НК, поради което при определяне размера на
наказанието, следва да се приложи същата и Д.К. беше осъден на лишаване от
свобода в размер от шест месеца.
Към
момента на извършването на деянието, подсъдимият Д.Т.К. е бил неосъждан, тъй
като същият е реабилитиран и наложеното му наказание е под три години лишаване
от свобода. Съдът е на мнение, че постановяването на реално изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не би допринесло за
реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции, които биха се
достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия следва да
се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен
гражданин и член на обществото.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше
признат за виновен в престъплението, за което е бил предаден на съд, то на
основание чл. 189, ал. 3 НПК същият беше осъден да заплати сумата от 25 лева по
сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив, представляваща направени по делото разноски.
Вещественото доказателство 1 брой метален синджир
с дължина 260 см, намиращ се на съхранение в РУП А., беше постановено да бъде
върнато на пострадалата Г.Р..
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: