№ гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито
заседание на седемнадесети юли 2019г., в следния състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като
разгледа адм.дело №156 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Постъпила е молба с.д.10305/2019г. от Технически
университет -гр.Варна за изменение в частта на разноските на Решение №1069/31.05.2019г. постановено по адм.
дело №156/2017г. по описа на Административен съд–Варна. В молбата се изразява
несъгласие с решението в частта, с която ТУ-Варна е осъден на основание чл.38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата да заплати на процесуалния представител на
ищеца 193лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед чл.10 ал.3 от ЗОДОВ адвокатското
възнаграждение следвало да се присъди на ищеца, което обосновавало извода, че той
следва да е заплатил такова, да е сторил разход за такова, който да му бъде
възстановен. В случая процесуалното представителство на ищеца било осъществено безплатно.
Поради това разпоредбите на ЗОДОВ досежно разноските се явявали специални и не
била приложима хипотезата на присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Излагат се доводи и
за неправилно приложение на чл.38 от Закона за адвокатурата, тъй като не било
доказано едновременно наличие на всички условия по чл.38 от ЗАдв. за да се
окаже безплатна правна помощ. Изтъква се, че във всички искови молби ищецът
претендира да му бъдат заплатени направените от него разноски за заплатен
адвокатски хонорар. С тези съображения се иска съда да измени решението си в
частта на разноските, като приемете, че не следва да се присъжда на адвокат В.Т.К.
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. поради осъществено
безплатно процесуално представителство.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК насрещната страна – В.Г.Р. депозира писмен отговор,
в който изразява становище за неоснователност на искането. Прави възражения във
връзка с упълномощаването на подписалия я адвокат, с искане за оставането й без
разглеждане. Подробно излага съображенията, поради които счита доводите в
молбата за несъстоятелни и моли искането да бъде оставено без уважение.
Молбата подадена от Технически университет -гр.Варна за изменение в частта на разноските на Решение №1069/31.05.2019г. постановено по адм. дело
№156/2017г. е подадена в срока по чл.248,
ал.1 от ГПК. Препис на решението е връчен редовно на 13.06.2019г. на Технически
университет –Варна чрез адв. В. Д.,
който е редовно упълномощен да представлява университета по силата на
пълномощното представено по делото /л.382/. Молбата по чл.248 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК е постъпила на 27.06.2019г. на ел. поща на съда, подписана същия
ден от адв. Д. с електронен подпис, валиден за периода от 17.08.2017г. до
17.08.2020г. съгласно придружаващото го удостоверение. ТУ-Варна е ответник по адм.
дело №156/2017г. с постановеното по което Решение №1069/31.05.2019г. е осъден да
заплати на представлявалия ищеца адвокат сумата от 193лв. като адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. С
оглед гореизложеното искането с молбата за изменение на този съдебен акт в тази
част касаеща разноските е подадена от активно легитимирана страна чрез надлежно
упълномощен представител и допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение №1069/31.05.2019г. по адм. дело
№156/2017г., изменение на което се иска в частта за разноските, частично е
уважен единият от обективно съединени искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ на В.Г.Р. срещу Технически университет–Варна за присъждане на обезщетение
за вреди от незаконосъобразните Заповед №С-1089/12.07.2011г. и Заповед
№С-2644/29.11.2012г. издадени от Ректора на Технически университет–Варна, с
които са отнети студентските му права. С решението ответникът по делото – Технически
университет – Варна е:
1/ осъден да заплати на Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв.
за времето от 12.07.2011г. до 28.10.2013г.;
2/отхвърлен е иска на Р. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в останалата част за размера над 15000лв. до 400000лв.;
3/отхвърлен е изцяло иса на Р. за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди и пропуснати ползи в общ размер 489 827лв.
По своевременно направеното искане от представителя на ищеца за присъждане
на разноски, при постановяване на решението както е посочено в мотивите му е съобразено
частичното уважаване на иска за неимуществени вреди и разпоредбата на чл.10
ал.3 изр.1 от ЗОДОВ, съгласно която при частично уважаване на иска ответникът
се осъжда да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съобразно чл.10 ал.3 изр.1 от ЗОДОВ с решението
ответникът ТУ-Варна е осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на 300лв. за първоначален депозит за възнаграждение на вещи лица и 10лв.
- държавна такса.
По своевременно направеното искане ответникът ТУ-Варна да заплати
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат
В.К. във връзка с осъществената от него по делото безплатна адвокатска помощ на
ищеца Р., при постановяване на решението е съобразено частичното уважаване на
иска за неимуществени вреди и чл.10 ал.3 изр.2 от ЗОДОВ, съгласно който ответникът
се осъжда да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. При произнасяне по това искане са взети
предвид писмени доказателства в делото, сред които е сключения на 07.11.2017г. договор
за процесуално представителство между
ищецът В. Р. и адв. В. К.. В т.4 от този
договор е посочено, че за изпълнението му Р. не е заплащал адвокатски хонорар и
не дължи такъв на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Подадените
от адвокат К. молби по делото и отразените му процесуални действия в съдебните
протоколи, свидетелстват за оказаната от него адвокатска помощ на ищеца, за осъщественото
процесуално представителство по дело. По делото ищецът е имал един адвокат, който
го е представлявал надлежно, с оглед на което в съответствие с чл.10 ал.3 изр.2
от ЗОДОВ с решението е осъден ответникът - ТУ-Варна да заплати възнаграждението
му, тъй като предявения срещу него иск за неимуществени вреди е частично
уважен.
След като ищецът е представляван от адвокат в производството по ЗОДОВ, дори
иска му да е частично уважен, при направено в срок искане ответникът да заплати
адвокатско възнаграждение, съдът трябва да осъди ответника да заплати
адвокатското възнаграждение в размер, съобразен с уважената част от иска. Поради
това неоснователно в молбата за изменение на решението в частта за разноските се
твърди неправилно приложение на чл.10 ал.3 изр.2 от ЗОДОВ в решението.
Дали ответникът ще бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение в
производството по ЗОДОВ при частично уважаване на иска – на ищеца или на самия
адвокат, зависи от това дали по конкретното дело доказателствата сочат, че претендираното
адвокатско възнаграждение е било заплатено от ищеца на наетия от него адвокат,
което е общия случай или адвоката му е оказал безплатно адвокатска помощ и
съдействие по делото, каквато възможност е предвидена в чл.38 ал.1 от Закона за
адвокатурата. Доказателствата по делото, изявленията на ищеца и представителя
му сочат, че адвокат В.К. е осъществил процесуално представителство на ищеца В.Г.Р.
по адм. дело №156/2017г. безплатно, тъй като е материално затруднен, каквато
хипотеза е предвидена в чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. При такъв
случай, чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата разписва, че ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, размерът на което се определя от съда при
съобразяване на размерите в Наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. В съответствие с тази приложима в случая
правна уредба, с Решение №1069/31.05.2019г. ответникът е осъден да заплати
адвокатското възнаграждение за осъщественото по адм. дело №156/2017г.
процесуално представителство на ищеца Р. не на него, а на представлявалият го
адвокат В.К.. Уредбата на разноските в чл.10 от ЗОДОВ е обща и приложима за
всички производства, които се провеждат по реда на този закон, като чл.10 ал.3
изр.2 от ЗОДОВ урежда общия случай, при който ищецът се представлява по делото
от адвокат срещу заплатено от него адвокатско възнаграждение. Това следва и от
чл.36 и следв. от Закона за адвокатурата, съгласно които адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, както и право да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410, ал. 1 от ГПК за вземанията си, произтичащи от неизплатени
възнаграждения и разноски. Отклонение от общия случай е предвидената в чл.38
ал.1 от Закона за адвокатурата възможност за осъществяване на безплатна
адвокатска помощ на дадено лице, във връзка с което специалния чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата предвижда съда да определи размера му и да осъди другата
страна да го заплати на адвоката.
Размерът на адвокатското възнаграждение, което ответникът ТУ-Варна е осъден
да заплати на адвоката на ищеца с решението по адм. дело №156/2017г. е определен
както с оглед изискването в чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата да се вземе предвид
минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, така и с оглед изискването в чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, да се
съобрази уважената част от иска. Както е посочено в мотивите на решението, с
оглед интереса на спора минималният размер на адвокатското възнаграждение определен
съгласно чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1/2004г. възлиза на 11428,27лв. От този
минимален размер на адвокатското възнаграждение сумата от 193лв. се явява
съразмерна на уважената част от предявените по делото искови претенции. Именно 193лв.
е осъден да заплати ТУ – Варна на адвокат В.Т.К. *** като адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата с Решение
№1069/31.05.2019г. по адм. дело №156/2017г. С оглед изложеното направеното в молбата
на Технически университет -гр.Варна искане за изменение на решението в тази му
част, касаеща разноските следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от това и на основание чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
чл.1 ал.2 и §1 от ЗР на ЗОДОВ, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането направено с молба с.д.10305/2019г. от Технически
университет -гр.Варна за изменение в частта на разноските на Решение
№1069/31.05.2019г. постановено по адм. дело №156/2017г. по описа на
Административен съд–Варна.
Определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението
- в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ
: