Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.05.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета  година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8688 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Н.Г.Б. *** осъдителен иск за сумата 26 000лв. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.02.2016г. до изплащането.

Твърденията са, че на 18.02.2016г. в гр.Пазарджик настъпило ПТП, при което л.а.Фолксваген Шаран с ДК № *******управляван от Г. Н. Т., блъснал пресичащия на пешеходна пътека ищец. В резултат на произшествието получил травматични увреждания-контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузвания в дясната челна област на главата и гърба, травма на дясната раменна област, травма на дясната тазобедрена област, травма на дясно коляно и дясна подбедрица, разкъсно-контузни рани, натъртвания, отоци и кръвонасядания по цялото тяло, във връзка с които претърпял болки и страдания. Към деня на произшествието отговорността на вонивния водач била покрита от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, поради което спрямо него предявява иска за обезщетение на неимуществените вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до изплащането.

Ответникът оспорва механизма на произшествието и то да е последица от виновното противоправно поведение на застрахования водач на автомобила. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, съответно навежда довод за прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване с твърдение ищецът да е пресичал пътното платно в нарушение на установените в ЗДв.П правила.

Съдът, като взе предвид становищата на старините и прецени доказателствата, намира следното:

Не е спорно ответникът да е страна по сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Фолксваген Шаран с ДК № *******покриваща отговорността на водача Г. Н. Т. за причинени на трети лица вреди. Договорът е сключен на 20.12.2015г., поради което и в съответствие с §22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ приложими в настоящия случай са разпоредбите на Кодекса за застраховането от 2005г. /отм./. С доклада по делото съдът погрешно е квалифицирал иска по чл.432, ал.1 КЗ според действащия нормативен акт, но това е без значение, доколкото все се касае за прякото право на пострадалия да претендира от застрахователя обезщетение за причинени вреди.

По делото не е спорен факта на настъпилото на 18.02.2016г. пътно-транспортно произшествие в гр.Пазарджик на ул.Цар Освободител с участието на посочения автомобил, управляван от Г.Т., и ищеца. От показанията на разпитаната св.С. /очевидец/ и заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че на посочената дата около 19.30ч. свидетелката и ищецът предприели пресичане на булеварда на обозначено за това място-пешеходна пътека тип „зебра” и в момента на пресичането автомобилът ги ударил от дясната страна, при което свидетелката била качена на предния капак, а ищецът отхвърлен напред и в дясно. Свидетелката сочи, че мястото е осветено и преди да предприемат пресичането се огледали, но не видели приближаващи автомобили. Според заключението на вещото лице причина за произшествието са изцяло субективните действия на водача на автомобила, който не проявил необходимото внимание и късно възприел пресичащите пешеходци, поради което и въпреки опита за спиране не успял да предотврати удара. 

Налице е фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от застрахования при ответника водач, който с поведението си е нарушил чл.119, ал.1 ЗДв.П задължаващ водачите, при приближаване към пешеходна пътека, са пропуснат стъпилите и преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Ищецът е пресичал пътното платно на пешеходна пътека и от събраните доказателства не се установява да е допуснал нарушение на чл.113 или чл.114 ЗДв.П, поради което възражението на ответника за принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, показанията на св.Б. и заключението на СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: контузия и охлузвания на дясната челна област на главата; мозъчно сътресение; контузия на дясната половина на тялото, трахантерния масив, дясното коляно и дясната подбедрица; контузия на корема, без открито нараняване.  Мозъчното сътресение е било от лека степен, без продължителна загуба на съзнание /временно отсъствие от обстановката/ , и съставлява разстройство на здравето неопасно за живота, а мекотъканните наранявания на главата и тялото временно разстройство на здравето неопасно за живота. При постъпване в болничното заведение, непосредствено след инцидента, е бил контактен, адекватен и с болки в травмираните части. Визуално е имал обширни охлузвания на дясната част на таза, дясното бедро, дясно коляно и дясна подбедрица. Не са били установени други увреждания, както и неврологични прояви от мозъчното сътресение. Поради последното поставен на постелен режим за няколко дни за наблюдение, а нараняванията по тялото били обработени хирургично. Болките и мекотъканните увреждания са отзвучали за срок до 2-3 седмици. Проявите на претърпяното мозъчно сътресение като главоболие, световъртеж, светобоязън са изчезнали окончателно за срок от 30 дни. Общият лечебен и възстановителен период е приключил за срок около 30 дни, в който е търпял болки и страдания, с по-интензивен характер в първите 2-3 седмици, а в останалото време периодични при мозъчна преумора или при въздействие на силна светлина, както и при студено и влажно време в областите на контузиите, налагащо ползването на обезболяващи средства. Според заключението на вещото лице по СМЕ към момента ищецът е възстановен напълно и не търпи болки от телесните увреждания при ПТП.

Според показанията на св.Б. в първите дни след инцидента ищецът имал силно главоболие, не можел да пази равновесие и поради това да се придвижва самостоятелно, с позиви за повръщане. По цялата дясна страна имал охлузвания и синини, от които също чувствал болки. В продължение на около 25 дни в къщи бил все на легло поради същите оплаквания, не можел да се храни добре, пречели му шума и светлината, изпитвал силна болка в главата. След посещение на лекар започнал прием на медикаменти за подобряване на вестибуларния апарат, които дали известен ефект, но не се възстановил напълно. След около месец се върнал на работа, но не можел да я изпълнява пълноценно поради това, че ползването на компютър засилвало оплакванията му свързани с мозъчното сътресение-главоболие, световъртеж, гадене, поради което се принудил да напусне. Понастоящем имал оплаквания за изтръпване в лявата част на главата и тялото-изтръпване на лявата част на главата, болки в ухото, замятане на левия крак, мигане на едното око, които според свидетелката имат връзка с получените при произшествието травми. Допълнително от него се променил, станал нервен, лесно избухвал, спрял да прави музика.  

Тези доказателства установяват по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените телесни увреждания при ПТП, подлежащи на обезщетяване от ответника. При определяне размера съдът съобрази възрастта на ищеца /към деня на произшествието 25г./; вида и характера на травматичните увреждания-мозъчно сътресение и наранявания предимно в дясната област на тялото с натъртвания и охлузвания; продължителността на лечебния и възстановителен период-около 30 дни, съпроводен с болки и страдания поради нараняванията по тялото и най-вече поради свързаната с мозъчното сътресение симптоматика-силно главоболие, гадене, световъртеж, нарушено равновесие, дразнене от шум и светлина, които са довели да затруднения в ежедневието с необходимост за известно време да бъде подпомаган от близки, а като последица и до напускане на работа; негативното отражение в психично отношение. Следва да се отчете пълното възстановяване на ищеца от уврежданията, без данни за настъпили усложнения или негативни последици. Заявеното от свидетелката и понастоящем да има здравословни проблеми не се подкрепя от събраните доказателства. Ето защо съдът намира за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 15 000лв., до който предявеният иск следва да се уважи.

Върху така определения размер на обезщетението на основание чл.84, ал.3 ЗЗД следва да се присъди законната лихва от деня на увреждането-18.02.2016г. до изплащането.

 

По разноските:

Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса за иска по чл.83, ал.2 ГПК.

Направил е разноски по делото от 300лв., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК и съобразно уважената част от иска ответникът следва да му заплати 173.08лв.

Представляван е от адвокат безплатно по чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.М.Д.-САК адвокатско възнаграждение от 755.77лв. с оглед уважената част от иска.

Ответникът е направил разноски от 380лв. за събиране на доказателства и 1560лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на последното по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като този размер съответства на минимално предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С. С оглед отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 820.77лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 600лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, заплати на Н.Г.Б., ЕГН **********,  с адрес ***,  сумата от 15 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 18.02.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Фолксваген Шаран с ДК № *******ведно със законната лихва от 18.02.2016г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 26 000лв.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД да заплати на Н.Г.Б., **********,  разноски по делото  на основание чл.78, ал.1 ГПК от 173.08лв.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК*********, гр.София, да заплати на адв.М.Д.-САК, с адрес ***, офис 215, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 755.77лв.

ОСЪЖДА Н.Г.Б., ЕГН **********,***” АД, ЕИК*********, гр.София,  разноски по делото  на основание чл.78, ал.3 ГПК от 820.77лв.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 600лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: