Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.11.2021г. Град С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На
дванадесети
ноември Година 2021
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 12193 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата С.Б.Р. е предявила с исковата молба иск с
пр. осн. чл.19, ал.3 от ГПК за обявяване за окончателен на предварителен
договор за покупко-продажба на подробно описан в исковата молба апартамент в
гр. С., сключен на 12.10.2018г. с Г.С.Г.– наследодателка на ответницата А.С.Й..
В исковата молба се сочи, че владението върху процесния имот е било предадено
на купувача още при сключването на предварителния договор, уговорената цена е
изцяло заплатена, но няколко дни след последната вноска продавачката починала,
поради което не се стигнало до нотариално изповядване на сделката.
В депозирания по делото
писмен отговор ответницата, чрез адв. Х.Н., признава иска. Сочи, че се е намирала
в чужбина, починалата продавачка е нейна „полусестра“, от която знаела, че
процесният апартамент е продаден приживе и не е била уведомена, че е сключен
само предварителен договор. Моли искът да бъде уважен, а сторените от нея
разноски да бъдат възложени на ищцата, т.к. не е давала повод за делото.
Още преди първото по делото заседание ищецът е поискал произнасяне на решение при признание на иска, а в съдебно заседание, проведено на 12.11.2021г. и двете страни поддържат такова искане.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието. Съгласно, ал. 2 на същия член в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Доколкото в случая предмет на делото е
иск по чл.19, ал.3 от ГПК, по силата на чл. 363 от ГПК, съдът е длъжен при разглеждане на
делото да извърши проверка дали отчуждителят е собственик на имота. Съдът
намира, че независимо от признанието на иска, е длъжен да извърши посочената
проверка.
Установява
се от приетите доказателства, че с договор за продажба на недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти, сключен на 22.04.19991г. Р.Д.Д.и Г.С.Г.са
придобили по ½ ид.част от следния недвижим имот: апартамент №57, находящ
се в гр. С.,***, състоящ се от стая, кухня, обслужващи помещения, със застроена
площ от 53,43 кв.м., с прилежащото таванско помещение с полезна площ 4,77 кв.м.
и 0.788%ид.части от правото на стоеж върху мястото, при съседи на жилището:
изток - коридор с асансьор, запад – ул. „*********“, север – ап. 58 Н., юг –
ап.56 Г., отгоре ап.50 М., отдолу ап.64, а на таванското помещение: изток –
коридор, запад – таван 13, север – таван 14, юг – таван 15.
Установява
се от удостоверение за наследници, че Р.Д.Д., ЕГН **********, е починала на
08.09.2012г. и е оставила единствен наследник – дъщеря – Г.С.Г., ЕГН **********.
На
12.10.2018г. Г.Г.е сключила с ищцата процесния предварителен договор за
продажба на описания по-горе апартамент на цена 32 000 лв., чието
заплащане се установява от приетите доказателства, а и се признава от
ответницата.
На
25.02.2020г. Г.С.Г.е починала и е оставила единствен наследник – еднокръвна сестра
– А.С.Й., ЕГН ********** – ответницата.
Като взе
предвид от една страна, че правото на собственост върху процесния апартамент се
установява от представените писмени доказателства, и от друга, че признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и това, че е
признато право, с което страната може да се разпорежда, съдът намира, че следва
да бъде уважена исковата претенция в цялост по реда на чл.237
от ГПК.
По
разноските:
Ответникът
претендира прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото не е
станала повод за завеждане на делото. Като взе предвид особените обстоятелства
по делото, а именно - от една страна, че
предварителният договор е бил сключен от наследодателката на ответницата и по
делото няма данни последната да е била канена да сключи окончателен договор, да
е отказала и с това свое поведение да е дала повод за завеждане на делото, а от
друга страна - факта, че за ищеца няма друг ред, по който да реализира правата
си, освен съдебния, в рамките на който да установи кои са наследниците на
починалия продавач, съдът намира, че разноските по делото следва да останат за
сметка на страните така, както са направени.
Съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 1 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати следващите се разноски по
прехвърлянето на имота.
Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, вр. с чл. 35, ал. 2 от
Наредбата за определяне на размера на местните данъци на СОС, ищцата следва да
заплати местен данък за имота по сметка на Столична община в размер на 3% от оценката
на прехвърляното имущество. Съгласно чл.46, ал.2, т.1 от ЗМДТ имуществото -
недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценява по
уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в
случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната. От писмо на
л.31 от делото от СО, Дирекция Общински приходи, отдел Люлин, се установява, че
процесният имот не е деклариран пред данъчните служби, поради което и същият
няма данъчна оценка. Следователно, ищцата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СО местен данък в размер на 3% от уговорената цена или сумата от 960
лв.
Ищцата следва за заплати нотариална
такса по сметка на СГС, определена по раздел ІІ, т. 8 от Тарифата за
нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес,
възлизаща на сумата 336,50 лева.
За горепосочените суми следва да бъде
вписана възбрана върху имота, съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 1 ГПК, като заверен препис на решението не следва да се издава до представянето
на доказателства за заплащането на разноските.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, по иск на С.Б.Р., ЕГН **********
срещу А.С.Й., ЕГН **********, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключения на 12.10.2018
г. между С.Б.Р., ЕГН ********** - купувач и Г.С.Г., ЕГН ********** - продавач,
предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент
№57, находящ се в гр. С.,***, състоящ се от стая, кухня, обслужващи помещения,
със застроена площ от 53,43 кв.м., с прилежащото таванско помещение с полезна
площ 4,77 кв.м. и 0.788%ид.части от правото на стоеж върху мястото, при съседи
на жилището: изток - коридор с асансьор, запад – ул. „*********“, север – ап.
58, юг – ап.56, отгоре ап.50, отдолу ап.64, а на таванското помещение: изток –
коридор, запад – таван 13, север – таван 14, юг – таван 15, за сумата от 32 000
лв.
ОСЪЖДА С.Б.Р., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на Столична община местен данък по реда на чл. 47 от ЗМДТ в размер на 960 лв.
ОСЪЖДА С.Б.Р., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати и по сметка на СГС нотариална такса за прехвърлянето на имота в размер
на 336, 50 лв.
На основание чл. 364 от ГПК съдът разпорежда ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху имота, до
изплащането на тези разноски от ищеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от решението след представяне
на доказателства за плащане на разноските по прехвърлянето на имота.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.