№ 264
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600816 по описа за 2022 година
С присъда № 260010 от 18.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 3201/ 2020 г., РС
Пловдив е признал подсъдимия И. Л. Д., роден на *** ***, български
гражданин, женен, неосъждан, живущ в ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 13.12.2019 г. в гр. Пловдив, е причинил другиму - на М. А. З.,
ЕГН **********, лека телесна повреда – разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата, поради което и на основание чл. 130 ал.1, вр. чл.
78а ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е
НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева, като на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото
обвинение да е причинил на М. А. З., ЕГН: ********** лека телесна повреда
по чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и чрез нанесения травматичен оток по
главата.
Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.
45 от ЗЗД И. Л. Д. да заплати на М. А. З. сумата от 1200,00 /хиляда и двеста/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл.
1
130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на тъжбата в съда - 08.06.2020 г., до окончателно изплащане на
сумата, като е отхвърлил претенцията за разликата над 1200,00 лева до
пълния претендиран размер от 3000 лева, като неоснователна.
Срещу присъдата в осъдителната й част е постъпила жалба от
подсъдимия, чрез защитника му адв. Н. С., като се иска отмяната и
постановяване на нова оправдателна. Твърди се, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и явно несправедлива. Твърди се, че събраните по делото
доказателства опровергават напълно обвинителната теза, като показанията на
съпругата на тъжителя са останали изолирани и опровергани от останалия
доказателствен материал. Твърди се, че подсъдимият е действал в пределите
на неизбежната отбрана и не е обществено опасно. Твърди се, че
гражданският иск е останал недоказан. Алтернативно се претендира
изменение на присъдата с намаление на присъденото обезщетение.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция в с.з., и при
направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания съдебен акт, РС Пловдив е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят З., неговата съпруга М.з. и подсъдимият Д. се познавали от
много години, като в миналото отношенията им били добри и приятелски.
В края на август 2019 г. във връзка с ползването и собствеността на
наследствен имот, находящ се в град Пловдив, *** възникнал конфликт
между неговите собственици и ползватели, от едната страна на който били
тъжителят М. З., свидетелката М.З., свидетелката В.В. и свидетелката Д., а от
друга страна родителите на свидетелката М.З. и нейният брат Х.Х..
Последният бил приятел на подсъдимия Д..
Конфликтните отношения се проявявали в чести скандали, физическа и
2
словесна агресия и рефлектирали върху отношенията на живущите в
съседство – подс. Д. и неговото семейство. При поредния конфликт между
тъжителя З. и свидетелката З. от една страна, и братът на свидетелката З. –
Х.Х. от друга страна се намесил и подсъдимия Д., който заел страната на своя
приятел Х.Х., включително и като извикал полиция. Това бил и поводът за
ескалирането на напрежението в отношенията между тъжителя З. и
подсъдимия Д.. В резултат на това се стигнало до подаването на множество
жалби и сигнали от Д. и З. един срещу друг в полиция и прокуратура, като
жалби имало и от страна на свидетелката З., като по тях се образували
проверки по реда на ЗСВ и досъдебни производства.
На 13.12.2019 г., около 07:00 часа тъжителят З. заедно със съпругата си
– свидетелката М.З. и петгодишният им син М. З. отишли пред казино „И.“ в
град Пловдив, където бил паркиран личният им автомобил марка „Мерцедес“,
за да закарат детето си на детска градина „В.“. Като приближили автомобила
свидетелката З. и тъжителят забелязали, че по него имало множество
надрасквания с остър предмет по врати, таван, брони, калници. Тъжителят
предположил, че е възможно подсъдимия Д. да е надраскал автомобила му.
Тъжителят заедно със съпругата си и детето си се качили в автомобила и
потеглили към детската градина. Пътят им минавал и през ул. „Г.К.“. Докато
се придвижвали по тази улица, тъжителят и съпругата му забелязали
подсъдимия Д. в близост до № 11. Тогава тъжителят З., който бил спрял
автомобила си, за да може да се размине с насрещно движеща се кола, свалил
прозореца на същия и се обърнал към подсъдимия Д. с въпрос защо е надрал
автомобила му. Д. пресякъл улицата и се приближил към автомобила на
тъжителя, държейки в ръка телескопична метална палка. Между тъжителя и
подсъдимия възникнал словесен спор, съпроводен с повишаване на тон и
ръкомахания. Тогава от автомобила слезнала свидетелката З., а малко след
нея и тъжителят З.. Подсъдимият се обърнал като тръгнал по тротоара на ул.
„Г.К.“ в посока ул. „С.С.“. След него вървели свидетелката З. и тъжителят,
като спорът между тях продължавал. Очевидец на описаното до тук била
намиращата се в непосредствена близост свидетелка К..
Провокиран от разменените реплики от продължаващия словесния
конфликт между тях, подсъдимият, докато все още вървял по тротоара на ул.
„Г.К.“, малко преди кръстовището с ул. „Ц.“, се обърнал към свидетелката З.,
замахнал и й нанесъл удар с палката в областта на лявото бедро, след което
3
нанесъл и удар с палката в областта на главата на тъжителя З., от което на
последния започнала да му тече кръв. След нанасянето на ударите,
подсъдимият Д. се насочил към дома си, находящ се на ул. „Ц.“, а свид. З.
заедно с тъжителя З. се върнали към автомобила си.
При завръщането им към автомобила си З. заварили свидетелката М. К.,
която докато наблюдавала спора между подсъдимия Д., тъжителя и
свидетелката З., чула детския плач на сина на тъжителя, който бил оставен
сам в автомобила. Свидетелката К. била приближила управлявания от нея
автомобил плътно до шофьорската врата на автомобила собственост на
тъжителя и се опитвала да успокои разстроеното дете, без да слиза от
автомобила. След като З. се върнали към автомобила си, свидетелката К.
забелязала, че тъжителят бил с окървавена глава – имал кръв по лицето и по
челото си, като й направило впечатление, че свидетелката З. също не
изглеждала добре. Свидетелката К. била помолена от тъжителя и съпругата
му да свидетелства за случилото се. К. им предоставила телефонния си номер
и си тръгнала.
Впоследствие, тъй като били подадени сигнали към ЕЕН 112 както от
подсъдимия Д., така и от тъжителят З., на ул. „Ц.“ пристигнали полицейски
служители – свидетелите Б. и М., които заварили там, пред дома му
подсъдимия Д.. Десетина минути след пристигането им се появил и
тъжителят З., който бил заедно със съпругата си, като посочил на полицаите,
че му бил нанесен удар от подсъдимия Д.. Свидетелите Б. и М. забелязали
следи от нараняване по главата на тъжителя, петно кръв. Подсъдимият и
тъжителят били отведени в сградата на Първо РУ – Пловдив за изясняване на
случая. Впоследствие и двамата били задържани със Заповеди за задържане
за срок от 24 часа.
На 16.12.2019 г. тъжителят З. посетил отделението по съдебна
медицина, при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където му бил извършен
преглед от д-р К.Х.. При прегледа се установили по кожата на главата, в
окосмената част, в лява слепоочно-теменна област рана с дължина един
сантиметър, с неравни, охлузени и кръвонаседнати ръбове, покрита с
червеникава коричка над нивото на околната здрава кожа, като около раната
бил установен оток без промяна цвета на кожата с диаметър 5 см.
Освидетелстващият лекар посочил в заключителната част на издаденото от
4
него СМУ № 1477/2019 г., че така описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, като било
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
На 17.12.2019 г. свид. М.З. също посетила отделението по съдебна
медицина, при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където й бил извършен
преглед от д-р Е.Б.. При извършения преглед било установено кръвонасядане
по лявото бедро.
По повод процесния случай била образувана предварителна проверка в
Районна прокуратура Пловдив. С Постановление от 17.03.2020 г. на прокурор
при Районна прокуратура Пловдив било отказано да се образува досъдебно
производство по повод подадения сигнал на 13.12.2019 г. от подсъдимия Д. до
Първо РУ Полиция към ОД на МВР – Пловдив, поради липса на осъществен
състав на престъпление от общ характер.
РС Пловдив е приел за установена тази фактическа обстановка от
събраните по делото гласни доказателства – отчасти от обясненията на
подсъдимия И. Д., изцяло от показанията на свидетелите С. Б., П. М. и свид.
М. К., отчасти от показанията на свидетелите В.В., Д. Д.а, М.З., от
показанията на свидетелите К.Б. и Е. Д.; от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства и доказателствени средства; веществените
доказателства и доказателствени средства; от заключението на СМЕ, като е
изложил мотиви кои и в каква част възприема и кои не и защо.
При така възприетата фактическа обстановка и доказателствен анализ,
РС Пловдив е приел за установено от правна страна, че подсъдимият Д. на
13.12.2019 г., в гр. Пловдив, е причинил на М. А. З. лека телесна повреда –
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
изразяваща се в разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата
(престъпление по чл.130 ал.1 от НК), както и че на пострадалото лице З. е бил
причинен и травматичен оток по главата, довел до причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето (престъпление по чл.130 ал.2 от НК).
В тази връзка е изложена съпоставка с трайната съдебна практика, че при
повече от едно телесни увреждания причинени на едно и също лице, с едно и
също деяние, е налице само мнима идеална съвкупност от престъпления,
доколкото обектът на посегателството е един и същ, а именно обществените
5
отношения, които защитават живота и телесната неприкосновеност на
конкретно увредената личност, поради което независимо от броя на телесните
увреждания причинени на едно и също лице с едно деяние, винаги се касае
само за едно единно престъпление, което следва да се квалифицира съобразно
най-тежкия резултат (т.нар. принцип на поглъщане), а броя на уврежданията
да се съобрази при индивидуализация на наказателната отговорност.
Интерполирайки тази практика в конкретния случай, първоинстанционният
съд е приел, че на тъжителя са причинени както разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата, така и травматичен оток по главата. Но
единствено разкъсно-контузната рана е довела до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 1 НК, а другото травматично увреждане – оток по главата е довело
до причиняването на болка и страдание, поради което и
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия Д. по повдигнатото
обвинение да е причинил на З. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 НК, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК и чрез нанесения травматичен оток по главата.
От обективна страна първоинстанционният съд е приел, че
престъплението е доказано от събрания и обсъден доказателствен материал,
при направения доказателствен анализ.
От субективна страна РС Пловдив е приел, че престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл.
Първоинстанционният съд е обсъдил, като е изложил мотиви защо ги
счита за неоснователни, доводите на защитата, че телесната повреда на
тъжителя, възприета от свидетелите М. и Б. може да е била причинена в друг
момент; както и защо не може да намери приложение институтът на
неизбежната отбрана.
При индивидуализацията на наказанията, първоинстанционният съд е
констатирал предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с
определяне на административно наказание и е наложил на подсъдимия
административно наказание глоба в размер съответно 1000лв.
По отношение предявения граждански иск за неимуществени вреди от
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, първоинстанционният съд е приел, че
искът е доказан по основание, но не и по размер, излагайки подробни мотиви
6
за това, като го е уважил за 1200лв. и го е отхвърлил за разликата до
претендираните 3000лв.
Пред въззивния съд делото е по инициатива на подсъдимия с
оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и явно
несправедлива. Твърди се, че събраните по делото доказателства
опровергават напълно обвинителната теза, като показанията на съпругата на
тъжителя са останали изолирани и опровергани от останалия доказателствен
материал. И пред въззивния съд се претендира квалификация действията на
подсъдимия в пределите на неизбежната отбрана изключващо обществената
опасност на деянието му. Твърди се, че гражданският иск е останал
недоказан. Алтернативно се претендира изменение на присъдата с намаление
на присъденото обезщетение.
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото,
намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за
правилно установена, изградена на пълен и пространен анализ на всички
събрани по делото доказателства, коментирани поотделно и в тяхната
съвкупност. ПОС не намира причини за корекция, като при прочита на
доказателствата си изгради същата представа за фактическата обстановка. По
делото не са налице данни, които да поставят под съмнение нито едно от
събраните и обсъдени доказателства. Въз основа на установеното от
фактическа страна въззивният съд намира, че съдията-докладчик при РС
Пловдив е направил единственият правилен правен извод, че подсъдимият Д.
на 13.12.2019 г., в гр. Пловдив, е причинил на М. А. З. лека телесна повреда –
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
изразяваща се в разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата и
травматичен оток по главата, довел до причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето - в наказателно-правната част, а също и в
гражданската част, които изводи настоящият въззивен съд споделя изцяло,
като съответстващ на обективните данни по делото, съдебната практика и
правна теория.
Въззивният съд, обаче, не може да се съгласи с подхода на
първоинстанционния, че, при все възприетия и приложен от последния
принцип на поглъщането, подсъдимият Д. следва да се оправдае по
повдигнатото обвинение да е причинил на З. лека телесна повреда по смисъла
7
на чл. 130, ал. 1 НК и чрез нанесения травматичен оток по главата, тъй като
това увреждане именно се поглъща от тази квалификация като по-тежка.
Изложените във въззивната жалба доводи, настоящият въззивен състав
на ОС Пловдив намери за неоснователни.
Твърдението, че събраните по делото доказателства опровергават
напълно обвинителната теза, като показанията на съпругата на тъжителя са
останали изолирани и опровергани от останалия доказателствен материал – е
правено като защитна теза и в пледоарията на защитата пред първата
инстанция и обсъждането му е намерило значително място в мотивите на
присъдата. Въззивният съд напълно споделя този анализ на
първоинстанционния съд и изводите направени от него, като намира за
ненуждо да ги приповтаря.
Претенцията, че подсъдимият е действал в пределите на неизбежната
отбрана, поради което деянието му не е обществено опасно, също е пледирана
по същество пред първата инстанция и обсъдена мотивите на присъдата като
недоказана. Въззивният съд споделя напълно мотивите на първата инстанция
и по тези възражения, като не намира за необходимо да ги повтаря.
Възражението, че гражданският иск е останал недоказан, също не може
да се сподели от въззивната инстанция – продължителността на
оздравителния процес, интензитета на физическите страдания от нанесените
травми са били обсъдени и от СМЕ на д-р Б., а психическите и емоционални
последици за тъжителя – от показанията на свидетелката М.З. – което е било
обсъдено от първата инстанция и обосновало при съблюдаване на съдебната
практика справедлив размер на обезщетението, в който гражданският иск е
уважен. Въззивният съд не намери основание обосноваващо по справедливост
по-нисък размер на това обезщетение – такива основания не се сочат и от
жалбоподателя.
Горния коментар на възраженията на жалбоподателя и липсата на други
установени от въззивния съд процесуални нарушения, правят неоснователно
искането му за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия.
Въззивният съд намира за правилен и законосъобразен и извода на
райониния съд по отношение предявения граждански иск за вреди причинени
от престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
8
Не се установи от въззивния съд и наличието на други нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да обосновават нейната отмяна или
изменение, поради което Пловдивския Окръжен съд, на основание чл.338 от
НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260010 от 18.02.2022 г. по н.ч.х.д. №
3201/ 2020 г. на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9