Решение по дело №351/2020 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 7
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20203240100351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Каварна , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Анастасия Г. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20203240100351 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. И. Д., срещу И.
Г. К., иск с правно основание осн. чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 от СК - за
постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващият между
страните, в качеството им на родители на детето И. И. К.а, родено на
14.02.2015 г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му, както и за издаване на разрешение заместващо съгласието на
бащата, детето да напуска пределите на страната придружавано единствено
от майка си, за да посещава страните от Европейския съюз, Великобритания и
РТурция, за срок от две седмици през всяка година, до навършване на
пълнолетие.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е баща на
малолетното дете И., за което от раждането му и до сега грижи полага
единствено майката. Твърди се, че ответникът след употреба на наркотични
вещества настоява за всекидневни контакти с детето включително и в късните
часове на деня, като с това си поведение нарушава личния режим на детето. В
такива случаи при посещенията поведението му било и агресивно. Спрямо
ответника била издадена заповед по ЗЗДН, както и били подавани
многократно жалби до полицията, но въпреки издадените предупредителни
1
протоколи същият не променял поведението си. С оглед изложеното ищцата
моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права над
детето; да бъде определен режим на лични отношения между ответника и
детето, който да бъде ограничен в рамките на деня, в дома на майката и в
нейно присъствие; да бъде присъдена издръжка в законовия минимум; както и
да бъде издадено разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване
задграничен паспорт на детето и за пътуването му в чужбина, придружавано
от своята майка, всяка година за период от две седмици, до навършване на
пълнолетие.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. И., моли
режимът на лични отношения с бащата да бъде ограничен в рамките на два
часа седмично, за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката.
Искането за ограничаване режима на лични отношения се обосновава с
наличните данни за наркотична зависимост на ответника и цели опазване
физическото и психическото здраве на детето.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
заявява, че не оспорва исковете относно упражняването на родителски права,
размера на претендираната издръжка и искането за издаване на разрешение за
заместващо съгласие. Прави искане за определяне на по-разширен режим на
лични контакти за времето от 10.00 ч. до 16.00 ч. на неделния ден, като е
съгласен същите да се осъществяват в присъствието на майката.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт
за раждане № 301/17.02.2015 г. на община Варна детето И. К.а е родено на
14.02.2015 год. от родители Д. И. Д. и И. Г. К..
Установява се от представения препис от влязло в сила решение № 29 от
29.03.2016 г. постановено по гр.д. № 69/2016 г. на БРС, че по искане на Д.Д.
са постановени мерки за закрила по ЗЗДН, спрямо ответника И.К., като му е
забранено да доближава на разстояние по-малко от 50м. жилището в което
живее Д. и местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца.
2
Със заповед № 260000/20.01.2021 г. за незабавна защита по чл. 18, ал. 1
ЗЗДН, постановена по гр.д. № 30/21 г. по описа на КРС, на И.К. е забранено на
приближава на разстояние по-малко от 100 м. майка си М. И. К. и лицето с
което съжителства – С.Б.К., както и жилището което обитават в с. Селце,
общ. Каварна. Във връзка с нарушение на заповедта в РС Каварна са
образувани две наказателни производство – НОХД № 41/21 г. и НОХД №
51/21 г. за извършени престъпления по чл. 296, ал. 4, вр. с ал. 1 НК.
От приложените към наказателните производства характеристики
изготвени от мл.ПИ към РУ Балчик се установява, че И.К. няма постоянно
жилище, като последно е живял на квартира в хотел „***”. По данни на
съседи и познати е непостоянен, затворен и тих човек, използва лъжата, за да
постигне поставените си цели. Общува с определен кръг лица от
криминалния контингент. Склонен е към извършване на престъпления с цел
лична облага. Употребява алкохол и наркотични вещества. Задържан е в
сградата на РУ Балчик на 05.04.2019 г. за това, че показва психични
отклонения и с поведението си нарушава обществения ред и излага живота си
или живота на други лица на явна опасност.
Установява се от представените справки за съдимост, че ответникът И.К.
е осъждан осем пъти, като са му наложени различни по вид и
продължителност наказания, шест от които лишаване от свобода при строг
режим на изтърпяване.
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Т.И.Д. –
дядо на ищцата, се установява, че от раждането на детето И., грижи за
отглеждането и възпитанието му полага изцяло и единствено майката Д.,
подпомагана от членовете на разширеното си семейство. Бащата няма
постоянно жилище и доходи. Злоупотребява с наркотични вещества, като под
тяхно влияние инициира непрекъснато скандали и поставя в риск живота и
здравето както на майката, така и на детето. Отново под влияние на наркотици
посещава дома на майката по всяко време на денонощието, като настоява да
бъде допуснат, за да види детето. Майката е обезпечена жилищно и
финансово, като за детето са създадени много добри условия на живот в дома
й. Д. разполага и със собствено жилище, но се страхува да се премести да
живее там с детето, поради поведението на ответника. При нужда майката
3
може да разчита изяло при отглеждане на дете, както от страна на своите
родители и сестра, с които живеят в едно домакинство, така и от страна на
баба си и дядо си, които живеят в собствено жилище в съседство.
От изготвения социален доклад от Д ”СП” гр. Балчик, се потвърждават
изнесените в исковата молба факти и събраните гласни доказателства.
Установено е, че детето се отглежда и възпитава в условията на семейна
среда. Майката показва загриженост към здравословното израстване и
правилното възпитание на дъщеря си. Старае се по най-добър начин да
задоволи нейните потребности. И. е обхваната от образователната система,
като посещава ДГ „Здравец” гр. Балчик. Детето е емоционално привързано
към майка си, баба си и дядо си по майчина линия и леля си. Майката и
роднините й не възпрепятстват контактите между детето и бащата, но желаят,
те да бъдат регламентирани. Въпреки раздялата между родителите
емоционалната връзка между детето и бащата не е нарушена. При
извършеното социално проучване отв.К. е заявил, че е съгласен майката да
упражнява родителските права.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
В разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК е предвидена възможността за
уреждането на въпросите във връзка с упражняването на родителските права,
когато между съпрузите не може да бъде постигнато съгласие за това. По този
начин по законоустановен ред се урежда спора между родителите съобразно
разпоредбата на чл. 59 СК, а именно относно упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето, определянето на режим на личните
отношения между родителите и децата, като при преценката водещо значение
има интереса на детето. Основание за допустимост на искането по чл. 127, ал.
2 СК е да е налице правен интерес, обусловен от липсата на уреден по
законоустановения ред режим на лични отношения и упражняване на
родителски права по отношение на детето, както и липсата на постигнато
между родителите съгласие в тази насока, съгласно ал. 1 на същата
разпоредба.
По делото не се спори, че малолетната И. е дете на страните, като същото
е родено от връзката им при съжителството им на семейни начала. Не е
4
спорно, а и видно от отразеното в социалния доклад и събраните гласни
доказателства, родителските права по отношение на детето фактически се
упражняват от майката, която съдът намира, че е годна да осигури
необходимите условия и да полага усилия за отглеждането му, като разполага
и с необходимия родителски капацитет за това. Установи се, че ответникът е
поверил грижите по отглеждането на детето изцяло на майката, като не
възразява и за в бъдеще тя да упражнява родителските права, при осигурен за
него режим на лични отношения с детето. От изготвения от Д "СП" Балчик
социален доклад се установява, че към момента майката задоволява
адекватно потребности на детето в семейна среда, като между двете има
изградена здрава емоционална връзка, детето се чувства сигурно и спокойно в
дома, в който се отглежда. Майката има подкрепата на родителите си, които
изразяват готовност да й помагат при отглеждането на детето. При това
положение, съдът намира, че родителските права по отношение на
малолетната И. следва да бъдат предоставени за упражняване от майката, при
която да бъде определено и местоживеенето на детето. Това положение би
отговаряло в най-пълна степен на интереса на детето, предвид установената
му вече семейна среда при майката. В тази насока е и становището на Д "СП"
Балчик в изготвения по делото социален доклад.
По отношение на неотглеждащия родител следва да бъде определен
подходящ режим на лични контакти. В разпоредбата на чл. 124, ал. 2 СК
изрично е предвидено правото на детето на лични отношения с родителите си,
освен ако е постановено друго, на което право съответства задължението на
родителя да контактува с детето си, което е необходимо за правилното му
психо-физическо и емоционално развитие. От друга страна, правото на децата
да общуват с родителите се преценява с оглед на изградената връзка между
дете и родител, както и начинът, по който се отразява на детето това
общуване, като от съществено значение е да кореспондира с интереса на
детето. В настоящия процес от събраните писмени и гласни доказателства се
установи, че бащата е привързан към детето и емоционалната връзка между
тях не е прекъсната след раздялата на родителите, но поведението на същия
повлияно от злоупотребата с наркотици поставя детето в опасност при
общуването с него. К. е с лоши характеристични данни, обусловени от
множеството извършени от него криминални деяние и общуването му с лица
от криминалния контингент и най-вече злоупотребата с наркотични вещества
5
под чието влияние става агресивен и неконтролируем. Всичко това дава
основание на съда да определи един по-ограничен режима на лични
отношения между детето и бащата, който да се осъществява всяка втора и
четвърта неделя от месеца в присъствието на майката за времето от 10.00 ч.
до 12.00 ч.
При разглеждане основателността на иска по чл. 127, ал. 2 СК, съдът
дължи произнасяне и относно издръжката, която неотглеждащият родител
дължи на детето. В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК е предвидено
задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. В исковата молба ищецът е изразила
претенция за заплащане на издръжка на малолетното дете в
законоустановения минимум – 162,50 лв. По делото не са представени
доказателства за доходите и имуществото на родителите. Не се установи
някой от родителите да има задължение за издръжка и към други лица. С
оглед установените факти по делото и заявеното искане от ищеца и
неоспорването му от ответника съдът определя размера на издръжката, която
неотглеждащия родител да заплаща на малолетното дете, в размер на 162,50
лв., дължима от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, предвид претенцията на ищеца по нея.
Искането за даване заместващо съгласие на родител съдът намира за
основателно. Разпоредбата на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД предвижда, че не се
разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите
спорът се решава по реда на чл. 127а СК. Съгласно посочената разпоредба,
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
6
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една
страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга
страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
Безспорно е, че до завеждане на делото бащата не е дал съгласието си за
пътуване извън страната на детето. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител заявява, че не оспорва искането на майката за издаване на
заместващо съгласие.
Несъмнено е, че майката която упражнява фактически родителските
права и детето имат право на свободно придвижване, като това право е
гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на
детето.
При установените факти по делото, съдът намира, че липсата на съгласие
от страна на единия родител, препятства излишно правата и свободите на
детето, регламентирани и защитени от закона. Възможността детето да
посещава страните от Европейския съюз, Великобритания и РТурция,
придружавано от своята майка е изцяло в негов интерес, т.к. ще
благоприятства за формиране на непосредствени представи за света и
разширяване на познанията му, а оттук и за оформянето му като личност.
Посочените държави не са място на размирици и природни бедствия, а
напротив - същите са пример за благоденствие, поради което не се
застрашават интересите на детето. Същото е вече във възраст, в която
пълноценно може да възприема информация, с която ще се обогати при
пътуването си.
С оглед на горното и преценявайки всички значими обстоятелства, съдът
намира, че молбата следва да бъде уважена, чрез даване на разрешение,
заместващо съгласието на бащата, детето да пътува придружавано от своята
майка, за срок до навършване на пълнолетие в държавите от Европейския
съюз, Великобритания и Р Турция, всяка година за период от две седмици,
съгласно заявеното искане.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
7
сметка на РС Каварна държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните
платежи на определения размер издръжка, възлизаща на 234,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете И. И. К.А, ЕГН **********, на майката Д. И. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Балчик, ул. „Самара” № 6, при която се определя и
местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. Г. К., ЕГН
**********, с детето И. И. К.А, родено на 14.02.2015 г., както следва: всяка
втора и четвърта неделя от месеца от 10:00 часа до 12:00 часа, в присъствието
на майката Д. И. Д..
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето И. И.
К.А, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. И. Д.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 162,50 лв. (сто шестдесет и
два лева и петдесет стотинки), считано от датата на влизане на решението в
сила, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
следващата се законна лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законна причина за нейното изменяване или прекратяване. Издръжката
следва да бъде превеждана по банкова сметка: BG 34 STSA 93001526965
SWIFT/BIC STSA BG SF.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. с чл. 45 от
ЗБЛД, заместващо липсващото съгласие от бащата И. Г. К., ЕГН **********,
на малолетното дете И. И. К.а с ЕГН **********, да се издадат необходимите
лични документи за пътуване на дете в чужбина.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ малолетното дете И. И. К.А с ЕГН **********, да
напуска пределите на Република България и да пътува до всички държави-
членки на Европейския съюз, Великобритания и Република Турция,
придружавано от своята майка Д. И. Д., ЕГН **********, като пътуванията се
осъществяват за период от две седмици всяка година, което разрешение се
дава за срок до навършване на пълнолетие от детето и замества липсващото
8
съгласие на бащата И. Г. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК, И. Г. К., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Каварненски
районен съд, държавна такса върху присъдените издръжки за бъдеще време, в
размер на 234,00 лв. (двеста тридесет и четири лева), на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
9