Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 737 Година 29.05.2019
Град -З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети
април Година 2019
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3572 - описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД.
Ищците Я.-А.
и А.А.А., като родители и законни представители на малолетното им дете -Я.А., твърдят в -правената
си искова молба, че на 18.04.2017 г. ищецът взел това им дете от ответното
училище и установил, че имало две линейни червени охлузвания на лявото ухо и
кожата на ухото му била обелена. Забелязал също, че и - шията му имало
ожулвания с ширина около 0.5 см. -питал го за причините и то му казало, че след
края на междучасието преди пети учебен час на първа смяна на ответното училище,
било дърпано и драскано от старши учител -М.- в същото училище. На този ден
синът им бил на училище и не бил контактувал с трети лица или други деца, които
да били причинили ожулванията. Ясно -твърдил, че те не му били причинени от трето
лице. Фактът, че синът им -сетил същото училище на цитираната дата, можел да
бъде доказан с дневника за присъствие на учениците, от който било видно, че не
бил отсъствал или напускал сградата на училището. -ради факта, че на сина им
били нанесени увреждания във време и от служител на училището, преценили, че не
бивало да оставят случая без -следствия. След съобщеното завел това дете при -сочения
съдебно-медицински експерт, който го прегледал и установил нанесените му
ожулвания - ухото и шията, за което било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 29-1/2017 г., заключението - което било, че нанесени увреждания
били от твърди тъ--ръбести предмети, които можело да бъдат -лучени при захват с
човешки пръсти. Уврежданията причинили болка на сина им. За тези обстоятелства
имало -становление за отказ да се образува досъдебно производство на Р. с №
405/2018 г., -ради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Било
видно от описаните факти, че служител на ответното училище извършил
противоправно действие, изразяващо се в нанасяне на ожулвания - ухото и шията
на детето им. Действията му били противоправни, защото педагогическите
специалисти в ответното училище, нямали право да нанасят удари, ожулвания/драскат
учениците в същото училище. -сочвали чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО и чл. 211, ал. 1
ЗПУО, както и чл. 49 ЗЗД. Ответното училище било юридическо лице (чл. 29, ал. 2
ЗПУО), което било възложило на своите педагогически специалисти извършването на
пре-давателска работа въз основа на -дписан трудов договор (чл. 216 ЗПУО). -следната
изисквала грижа, разбиране, търпение към учениците и категорично забранявала
причиняването на болки и страдания, чрез физическите им наказания. Деликтът бил
извършен виновно от пре-давател в училището - лице, на което същото било възложило
пре-давателска работа, тъй като било видно от уврежданията, нанесени на сина
им, че нямало как те да били нанесени -грешка или случайно. Пре-давателят от
училището имал ясно изразено субективно отношение към извършеното и -следиците му.
В качеството си на лице, на което била възложена пре-давателска работа, ясно
съзнавал какво можел да причини като болка на сина им с деянието си и или пряко
желал настъпването на -следиците, или му било безразлично дали детето им щяло
да претърпи болка. Налице била вина с нейните волеви и интелектуален момент. -ради
това за тях нямало с-р, че деликтът бил виновно извършен от лице, на което ответното
училище било възложило работа. Налице била причинна връзка между действието на
пре-давателя, с което нанесъл ожулвания на детето им, и настъпилите -следици -
претърпяна болка. Вредите за детето били, както тази болка от ожулванията с
пръсти и нокти, така и претърпян стрес и страх това да не се -вторело. Стресът,
изживян от сина им, не бил преминал, тъй като -чти всяка седмица с-менавал
случилото се. Не бил забравил преживяното и не можел да си обясни защо
учителката, на която трябвало да вярва и го пази и обучава, му причинила болка.
Именно този преживян стрес допълнително им давал основание да търсят
отговорност от ответното училище, което отговаряло за действията й. -сочените
норми, съ-ставени с фактите, безс-рно установявали, че - време на учебен ден,
служител на ответното училище, на когото била възложена пре-давателска работа и
в чиито задължения влизало опазването на здравето на учениците - време на същата,
извършил виновно деликт срещу синът им, в резултат на което -следвали и били претърпени
болки за същия. Искането е да се осъди ответника да заплати на малолетното дете
- -сочената в -правената искова молба банкова сметка, ***. 49 ЗЗД на
причинените му от извършения горе-сочен деликт неимуществени вреди, изразяващи
се в -несена от същото дете болка и претърпян стрес от извършеното, както и
сторените - делото разноски.
Ответникът
I. „**”
-З. ос-рва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му
присъди сторените - делото разноски, с възражения и доводи, изложени -дробно в -дадения
в срок отговор и чрез пълномощника му в хода на делото - същество.
Д.
представя социален доклад, с който взема писмено становище - закрила правата и
интересите на малолетното дете на ищците в настящото производство.
Съдът, след като прецени събраните - делото доказателства, -отделно
и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и
настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за с-рното право, намери
за установено следното:
Страните не
с-рят, че през учебната - г. малолетният син на ищците, тогава на -
години, е
бил ученик във - на ответното училище, с класен ръководител свидетелката - (св.
А., - и К. (л.
174-179).
Това се установява и от представеното с отговора лично образователно досие (ЛОД) на това дете в същото училище (л. 31-140),
както и от приложената прокурорска преписка № 405/2018 г. на Р..
От представения с ЛОД протокол на медицинска комисия от
12.10.2016 г. е видно, че на това дете е била -ставена диагноза – - (л.
33). -ради
това и диагностицирането му като дете със -, - молба на неговата майка от
26.11.2015 г. и за-вед от 03.12.2015 г. на директора на ответното училище,
считано от 07.12.2015 г. до 24.05.2016 г., същото дете е било обучавано в -
клас в - от -сочените в същата за-вед учители от ответното училище, сред които
и свидетелката - (л. 33-34 от пр.пр. № 405/2018 г. на Р.). -
заявление на неговата майка от 29.09.2016 г., да бъде записано през учебната -
г. в група за -, със за-вед от 05.10.2016 г. на директора на ответното училище,
е назначен екип за - (л. 36-37
от пр.пр. № 405/2018 г.).
Същият екип е предложил на директора на ответното училище, детето да
продължи обучението си в -, защото -, с което -, -, -часове (л.
38 от пр.пр. № 405/2018 г.). Несъгласието на ищците с
това предложение е изразила върху същото на 17.01.2017 г. майката на това дете (л.
38 от пр.пр. № 405/2018 г.). На 02.12.2016 г.
родители на деца от - на ответното училище са -дали предложение до директора на
същото училище - малолетното дете на ищците да премине на - (л.
111).
На 01.02.2017 г. е проведена и родителска среща при дневен ред представяне на -дадени
от родители документи относно проблемно -ведение на детето на ищците и
обсъждане на различни варианти за разрешаване на възникналата конфликтна
ситуация (л.
113-117).
От -казанията на свидетелката - е видно още, че от 02.11.2016 г. до 2-3.02.2017
г. същата е била в отпуск -ради временна неработос-собност (л.
178). На
20.02.2017 г. ищецът е -дал до директора на ответното училище искането си да не
бъдат притискани с ищцата да вземат решение за - обучение на малолетното им
дете, като е изразил разбирането, че екипът -, с председател свидетелката -, е
единственият, който пре-ръчва - обучение, различна от -, като е -сочено, че от
началото на 2017 г., когато същата свидетелка е била замествана от друг учител,
детето им било във всички часове и с-койно до завръщането на свидетелката -,
когато за-чнали телефонните обаждания до ищците, че имало ситуации, с която тя
не можела да се справи (л. 47-52 от
пр.пр. № 405/2018 г.). Същото становище, че „..учителката е виновна за
проблемите, които създава детето, -ради неправилното си отношение към него…“, е
изразила на родителката среща на 01.02.2017 г. и -та на това дете, свидетелката
А. (л.
115).
- делото е представено и съдебномедицинско удостоверение на
живо лице № 29-I/2017 г. (л. 6).
От същото е видно, че на 18.04.2017 г., към 13.40 часа, -соченият в същото
съдебен лекар е прегледал - желание на ищеца малолетното дете, което съобщило,
че на 18.04.2017 г., след края на междучасието преди пети учебен час на първа
смяна на ответното училище, е било дърпано и драскано от гос-жата, която била
негова класна ръководителка. При прегледа на това дете са установени охлузвания
пред и -д лявата му ушна мида и - дясната -върхност на шията, които са му
причинили болка и добре отговарят да са от действието на твърди тъ--ръбести
предмети, и могат да бъдат -лучени - начин и време, както се съобщава в
предварителните сведения - при захват с човешки пръсти (л.
6).
Свидетелката - отрича в -казанията си - делото да е причинила тези увреждания
на малолетното дете, а свидетелката К. дава -казания, че и разпитаните - този
случай в нейно присътвие от дознател в - -З. двама съученици на това дете са
отрекли такова нещо въобще да се е случвало (л.
176-179).
На 13.11.2017 г. ищците са -дали сигнал до О. -З., че чрез
намеци, свидетелката - им -искала, за да -лагала --големи грижи към детето им,
дарение на компютър и монитор, което те извършили, както и че детето им и самите
те били -длагани на психически тормоз от същата свидетелка (л.
126). Тъй
като при извършената проверка - този сигнал не са установени твърдените в него обстоятелства,
е отказано образуването на досъдебно производство (л.
126). В
същия сигнал липсват оплаквания на ищците и за физически тормоз/увреждания на
малолетното им дете от свидетелката -, въпреки, че същият е -даден на
13.11.2017 г., след издаденото им преди това още на 18.04.2017 г. процесно СМУ.
За констатираните в -следното телесни увреждания на детето им, ищците не са -търсили
и обяснения от свидетелката -, нито от директора на ответното училище (св.
А., - и К.).
Едва на 05.12.2019 г. ищецът е -дал жалба до - -З. за описаните в това СМУ
телесни увреждания на детето, за причинител на които е -сочил в същата жалба
свидетелката - (л. 5 от пр.пр. 405/2018 г.).
Тъй като при извършената проверка - тази жалба не са установени данни за
извършено престъпление от общ характер, включително и такова - чл. 131, ал. 1,
т. 2 НК, е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е
прекратена (л. 120-121 от пр.пр. 405/2018 г.).
От представеното в същата преписка -становление от
22.02.2018 г. на Р. - преписка вх. № 4535/2017 г. е видно още, че същата преписка
е била образувана - -стъпили от - -З. материали - колективна жалба на родители
на съученици в - на малолетното дете на ищците, против - му (л.
105 от пр.пр. № 405/2018 г.). От същото -становление е
видно още, че жалбата е била -дадена след отказ на ищците, малолетното им дете
да премине в - на обучение. -ради липса на данни за извършено престъпление от
общ характер, е отказано образуването на досъдебно производство и - тази жалба
и преписката е прекратена (л. 105 от пр.пр. № 405/2018 г.). От мотивите на
същото -становление е видно, че с цел предотвратяване на ескалацията на
напрежението, ищците са преместили малолетното си дете в друго учебно
заведание, където същото се чувства добре и няма проблеми с пре-даватели и
съученици.
Същото
-твърди и самото дете при изслушването му от съда - делото (л.
160). При
същото това дете заявяви, че в момента учи в училище „**“ - К.. Това е видно и
от представената с ЛОД служебна бележка, както и от социалния доклад (л.
123 и 150-155).
При изслушването му това дете заяви още, че в ответното училище не му е
харесвало, защото всички деца са го гонели и не играели с него, а в сегашното
му училище нямало лоша случка, докато в ответното училище нямало хубава случка,
като в -следното имало и лоша случка – всички го гонели и гос-жата казвала на съучениците
му да ходят - стаите и да се крият от него, като добавя, че тези гос-жи били свидетелките
- и К. (л.
160).
Съдът
не кредитира в останалата им част -казанията на свидетелката А. (-
на детето - -),
че -сочените в СМУ телесни увреждания на това дете на ищците, били причинени от
свидетелката -. Не само защото в тази им част -казанията й не са не-средствени,
а се градят само на разказаното й от самото дете на 18.04.2017 г. (л.
174-175).
А то не само е страна - делото, защото именно от негово име се води делото от
неговите родители (чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 4 ГПК),
а обясненията на страните не са доказателствено средство, освен ако представляват
признание на неизгодни за тях факти, какъвто не е случая (чл.
175 ГПК), но
и с оглед ниската му възраст (-) към датата 18.04.2017 г., когато същата свидетелка сочи, че
това дете й е казало, че „гос-жата ме удари“, не биха могли да се приемат за
достоверни тези му обяснения. Този извод се -твърждава и от обстоятелството, че
при изслушването му от съда - делото, същото дете не с-деля въобще да е било
удряно от свидетелката -, когато е било неин ученик в ответното училище (л.
160).
Вярно е, че присъстващият при това му изслушване социален работник заяви, че с-ред
него същото дете е искрено и няма склонност да не казва истината (л.
161).
Но също така е вярно, че същият социален работник заяви при изслушването още,
че е имал само една среща с това дете и няма трайни наблюдения върху него, като
не може да прецени и дали изразите му „не си с-мням“ или „не знам“ са верни или
начин да не каже истината (л. 160-161). Но
и защото, в същата им част, -казанията на свидетелката А. са и не-следователни,
нелогични и вътрешно противоречиви, а противоречат и на останалите
доказателства - делото, което в съчетание с близката й родствена връзка с това
дете и неговият баща, оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася
към тяхната достоверност в тази им останала част (чл.
172 ГПК).
Първоначално
същата свидетелка дава -казания, че на 18.04.2017 г. детето си дошло в 14.00
часа, а не както обикновено в 12.30 часа, а след това напълно не-следователно,
нелогично и вътрешно противоречиво на горното същата свидетелка дава -казания,
че всъщност е видяла това дете чак „надвечер“, когато дошло у тях с баща си (л.
174).
Не може да даде -казания и къде точно са били забелязаните от нея охлузвания на
това дете („
…и
ми направи впечатление, че има охлузвания на ухото, така -д ухото, на бузката.
Мисля, че на лявото ухо бяха охлузванията, като бяха отдолу на мидичката и
отдолу -д ухото, на вратлето от лявата страна. --скоро бяха зачервени чертички
от нокът….“ – л. 174). В
тази й част -казанията й противоречат и на СМУ, в което не е -сочено детето да
е имало охлузвания и на ухото, нито на бузата, а само пред и -д лявата ушна
мида и - дясната -върхност на шията (л. 6).
А -казанията й, че решила, че забелязаните от нея охлузвания на това дете били
от нокът, защото, когато го -питала от какво му били причинени, то й казало, че
„Гос-жата ме удари“, са нелогични и противоречат и на СМУ, с-ред което, в
предварителните сведения детето е съобщило на изготвилият това СМУ съдебен
лекар, че е било „дърпано и драскано“, а не „удряно“ от гос-жата, а от същото
СМУ е видно и още, че -сочените в него охлузвания на детето могат да бъдат -лучени
от захват на човешки пръсти, а не от удар (л.
6 и 174). -казанията
й, че ищецът нищо не й бил с-менал за тези охлузвания на детето, когато го
довел вечерта в дома й, а тя сама ги забелязала и едва след разговора й с
детето го -питала, а той й отговорил, че ги видял, когато го взел от училище и след
това го завел на съдебен лекар, като й -казал само една бланка на -следния, в
която пишело, че било доведено дете на видима възраст -, около 13 часа, а
следите от охлузванията били около 11 часа, но тя не -питала ищеца за причината,
нито дали бил -питал гос-жата дали било вярно това, което казвало детето, но не
знаела причината, -ради която не го -питала, са нелогични при -ложение, че дава
-казания, че друг път свидетелката - не била удряла детето, но имала негативно
отношение към него, като настройвала децата да не играели с него и да страняли
от него, въпреки, че свидетелката А. не знаела да имало случаи то да било -, да
се -, да им - и да -, въпреки, че била разговаряла със свидетелката -, когато
ходела да взема детето и тя й казвала за - му, че „-“ (л.
175).
Тези й -казания в частта им, че видяла в бланка на съдебния медик, че следите
от охлузванията на детето били около 11 часа, противоречат и на СМУ, в което не
е -сочен час на причиняването им (л. 6).
А -казания й, че не знаела за - на детето в училище и да било -, - и - на свои
съученици, противоречат на протокола за проведената на 01.02.2017 г. родителска
среща, на която същата свидетелка е присъствала и заявила, че учителката е
виновна за проблемите, които създало детето, -ради неправилно си отношение към
него (л.
115).
Първоначално дава категорични -казания, че на следващата сутрин след 18.04.2017
г., детето вече не искало да отиде на училище, защото било плахо, стресирано и
уплашено да не се -вторело това, което било станало предния ден, а след това
напълно не-следователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното дава -казания,
че още от втората седмица след като тръгнало на училище, детето не е искало да
ходи на училище, като било от тези, които не обяснявали, а само казвали „не
искам“ или „не знам“, и никой не бил в състояние да го -пита за причината, а
когато го -питали отговаряло „не знам“ (л.
175).
Вътрешно противоречиви са и -казанията й, че нямало случаи детето да не казвало
истината, а --скоро „премълчавало“ и когато го -питаш нещо отговаряло „не знам“
(л.
175).
Първоначално дава категорични -казания, че след случая детето се уплашило,
стресирало и не искало да ходи на училище, за да не го удряла гос-жата, от
която и нейни колежки се сипела негативна енергия върху него, и то й с-деляло,
че гос-жата му се карала и настройвала децата да бягат от него, а след това
напълно не-следователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същата
свидетелка дава -казания, че родителите на това дете въпреки това не искали да
го преместят в друг клас при друга учителка, защото „щяло да се травмира детето
като се мести от клас в клас“, което било мнението и на тази свидетелка (л.
175-176).
Първоначално дава -казания, че детето нямало приятели в квартала и не общувало
с такива, защото в квартала и кварталното училище били само деца от неговия
клас, които били научени от свидетелката - да бягат от него, а след това
напълно не-следователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същата
свидетелка дава -казания, че всъщност не всички деца от техния блок и от
квартала били от класа на детето (л. 176).
Съдът
кредитира -казанията на останалите свидетели - и К. (-),
тъй като са не-средствени, -следователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства, което оправдава напълно доверието, с което съдът се
отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК).
При тези
установени - делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск е недоказан
още в своето основание (чл.
49 ЗЗД). -ради това следва да
се отхвърли
изцяло, като неоснователен, без преди
това да бъде обсъждан и - отношение на неговия размер,
защото това се явява безпредметно.
Отговорността
- чл. 49 ЗЗД има обезпечително - гаранционна
функция. -ради това не произтича от вината на възложилият работата и
затова няма място за презумптивна виновност и нейното опровергаване.
Отговорността - чл. 49 ЗЗД настъпва, след
като натовареното лице, при или - -вод изпълнението на възложената му
работа, причини виновно вреди на -страдалия. Това означава,
че
за възникване на тази отговорност са необходими следните кумулативни
пред-ставки: вреди причинени на -страдалия пряко
и не-средствено от виновно и противоправно деяние на лице, на което
отговорният - чл. 49 ЗЗД е възложил някаква
работа, при или - -вод
изпълнението на която те са причинени (чл. 45,
чл. 49 и
чл. 51 ЗЗД,
ППВС № 7/1958 г. и Р 378-2016-IV г.о.). -ради това ВКС
приема в задължителната си практика, че при предявен иск - чл. 49 ЗЗД
за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на
работа на прекият причинител на вредите (делинквента), следва
да се изследва
дали е налице целият фактически състав на не-зволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД,
включително и
наличието на изискваната от чл. 51, ал. 1 ЗЗД пряка и не-средствена причинна връзка между процесното
противоправно и виновно -ведение на делинквента, и
процесните вреди (Р
378-2016-IV
г.о.). От
това следва, че отговорността - чл. 49 ЗЗД за възложителя на работата не
възниква, ако липсва който и да е от елементите на
фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД,
защото са кумулативни (Р 1123-2008-V
г.о.). Липсата
на който и да е от тях е достатъчна за отхвърляне на предявения
на това основание иск за обезвреда. Тежестта да докажат -следните,
и то пълно (защото само с такова доказване може да бъде убеден безвъпросно съда
в осъществяването на фактическите твърдения в исковата молба за съзнателно причинените
от свидетелката - охлузвания на детето на 18.04.2017 г.) и главно (защото само
такова може да бъде доказването на фактите, за които доказващият носи
доказателствена тежест, какъвто е случая, докато насрещно е доказването на ответната
страна, което може да бъде и непълно, защото цели само да обезсили главното),
се носи от ищците - делото (чл. 154 ГПК).
В случая
обаче, макар - делото да се установи от представеното от тях съдебномедицинско
удостоверение, че малолетното им дете е имало на 18.04.2017 г. охлузвания пред
и -д лявата ушна мида и - дясната -върхност на шията, които са му причинили неимуществени
вреди - болки, искът им - чл. 49 ЗЗД за обезвредата
им от ответника се явява неоснователен, защото -
делото не е несъмнено доказано, тези вреди да са причинени от
умишлено/съзнателно дърпане и драскане на това им дете от свидетелката -, както
-ддържат в исковата си молба (л. 3-4). -
делото от една страна няма несъмнени доказателства, същата свидетелка да е
дърпала и драскала това им дете на 18.04.2017 г. В тази насока са само -казанията
на свидетелката А., които обаче съдът не кредитира в тази им част с оглед
изложеното, а други доказателства ищците, чиято е тук доказателствената тежест,
не са представили и липсват - делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). Нещо
-вече, дори и съдът да бе кредитирал -казанията на свидетелката А. в тази им
част, то и тогава предявеният от ищците иск - чл. 49 ЗЗД би се явил недоказан
още в своето основание, защото в този случай щяха да са налице взаимоизключващите
се нейни гласни доказателства, с-ред които, свидетелката - е причинила
процесните увреждания на малолетното им дете, и тези на -сочените от ответника
свидетели - и К., с-ред които, това им дете въобще не е наранявано от
свидетелката -. А при това -ложение, дори и съдът да бе кредитирал -казанията
на свидетелката А. в тази им част, то искът на ищците - чл. 49 ЗЗД отново щеше
да се яви недоказан още в своето основание, защото се касае до -казания, дадени
съответно от - на детето и служители на ответника, които съдът може с-ред чл.
172 ГПК да преценява само с оглед на всички останали доказателства - делото,
вземайки предвид възможната им заинтересованост, а при липса в случая - делото
на други несъмнени доказателства, които да -дкрепят тезата на едната или
другата страна, съдът очевидно нямаше да може да се -зове на -казанията на
свидетелката А. относно авторството на
процесното увреждане и уважи само въз основа на тях иска на ищците (в този
смисъл Р 66-2010-I г.о.).
Твърдяното
от тях причиняване от свидетелката - на охлузванията на това им дете на същата
дата, не се доказва несъмнено и от представеното с исковата им молба съдебномедицинско
удостоверение, защото то представлява доказателство само за удостоверените в
него охлузвания на това им дете, причинената му от тях болка и възможния
механизъм за причиняването им, но не и за авторството на същите (чл.
179, ал. 1 ГПК). Вярно
е, че в това удостоверение е -сочено и обстоятелството, че пред изготвилият го
съдебен лекар детето е съобщило преди прегледа му, че е било дърпано и драскано
от неговата класна ръководителка, която страните не с-рят, че е била към този
момент именно свидетелката - (л. 6).
Но също така е вярно, че същото удостоверение не доказва, а само възпроизвежда тези
съобщени от това дете сведения, а то, както се -сочи и --горе, не само е страна
- делото, защото именно от негово име се води делото от неговите родители (чл.
26, ал. 1 и чл. 28, ал. 4 ГПК), а обясненията на страните (с
изключение на признанията, какъвто не е случая) не са доказателствено средство, независимо дали са
възпроизведени пред съда в свидетелски -казания или в анамнезата на медицински
удостоверения (в
този смисъл Р 883-1969-II г.о. и Р 226-1977-I
г.о), но
и с оглед ниската му възраст (-) към датата 18.04.2017 г., на която са дадени
от същото дете тези предварителни сведения в това удостоверение, те не биха
могли да се приемат за достоверни. А други доказателства, от които пълно и
главно, тоест несъмнено, да се установява - делото твърдяното в исковата молба
авторство на причинените на това дете неимуществени вреди от телесните му
увреждания на 18.04.2017 г., ищците, чиято е тук доказателствената тежест, не
са представили и липсват - делото (чл. 154 ГПК). Налице
е следователно непълнота на -сочените от тях доказателства в -дкрепа на
исковата им претенция, което се дължи изцяло на тяхното процесуално
бездействие. В тази хи-теза, при липса на други доказателства, които да -дкрепят
предявения от тях иск, съдът очевидно не може да приеме за доказано пълно и
главно, тоест несъмнено, твърдяното от тях в исковата им молба извършителство
на процесния деликт от свидетелката -, която да е дърпала и драскала на
18.04.2017 г. малолетното им дете в ответното училище, при изпълнение на
възложената й от -следното с трудовия й договор - чл. 216 ЗПУО пре-давателска работа.
А след като те не доказаха пълно и главно още този - кумулативен елемент от
фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД/авторството на процесното
телесно увреждане, предявеният от тях иск за осъждането на ответното училище да
заплати на малолетното им дете обезщетение от 2000 лева за причинените му от
същото неимуществени вреди, се явява недоказан още в своето основание само на
това основание (чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД).
В
случая обаче няма и доказателства за твърдяната в исковата им молба вина/умисъл
на свидетелката - за извършване на това увреждане, а тежестта да представят и такива
е на ищците - делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Вярно е, че с-ред нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се пред-лага до
доказване на противното. Но същото така е вярно, че -следната в гражданското
право не е субективното отношение на дееца към деянието, а не-лагането на
дължимата грижа (Р 189-2014-IV г.о. и Р 758-2011-IV г.о.). -ради това, когато с
исковата молба се -ддържа, че деликта е извършен умишлено/съзнателно, както е в
случая, то именно ищците следва да докажат, че -сочения в същата деликвент е
действал умишлено. Или казано иначе, в хи-тезата на чл. 49 ЗЗД, кагото се
претендират вреди от съзнателно/умишлено извършен деликт, както е в случая, то
именно ищците следва да докажат това си твърдение и то пълно и главно, тоест
несъмнено (в този
смисъл т. 1 от ППВС 4/1975 г., Р 1123-2008-V
г.о.).
Въпреки указанията на съда за това с доклада на делото, че не сочат
доказателства и за твърдяното умишлено извършване на твърдения в исковата им
молба деликт от свидетелката -, ищците не представиха такива (л.
162).
В тази насока са само -казанията на свидетелката А., които обаче съдът не
кредитира в тази им част с оглед изложеното, а други доказателства, които да
доказват пълно и главно, тоест несъмнено, това им твърдение - свидетелката -
съзнателно да е дърпала и драскала на 18.04.2017 г. малолетното им дете,
съзнавайки, че му причинява констатираните в СМУ горе-сочени телесни
увреждания, не са представени и липсват - делото, а това само - себе си също е
основание за отхвърляне на иска им - чл. 49 ЗЗД срещу ответното училище, защото
лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност и
когато действията на деликвента, на който е възложил тази работа, не са
виновни, защото горе-сочените пред-ставки на същата отговорност - чл. 49 ЗЗД са
кумулативни, и липсата на която и да е от тях обуславя отхвърлянето на целия иск,
именно защото са кумулативни (ППВС 7/1958 г. и Р
1123-2008-V
г.о.).
Ето
защо
предявеният от ищците иск - чл. 49
ЗЗД
следва да се отхвърли, като неоснователен,
без преди това съдът да обсъжда -вече в настоящото решение и наличието на
останалите елементи от фактическия състав на чл. 49,
във вр. с чл. 45 ЗЗД, защото са кумулативни и
липсата
на който и да е от тях – в случая на соченото от тях авторство
на процесните вреди и съзнателното/умишленото им причиняване от свидетелката -, е достатъчна, за да се
приеме за невъзникнала, а оттам и несъществуваща, претендираната
от тях с този им иск - чл. 49 ЗЗД гаранционно - обезпечителната отговорност на възложилото
пре-давателската й работа ответно училище, за обезвредата
им.
При този
изход на делото, само ответното училище има право да
му се присъдят сторените от него разноски - делото за заплатено адвокатско
възнаграждение от 720 лева, които -ради това ще следва да се възложат в тежест на ищците (чл. 78,
ал. 3 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от Я.-А., с ЕГН **********, с адрес *** и А.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес ***, като родители и законни представители на
малолетното им дете -Я.А., с ЕГН **********, иск за осъждането на I. „**”, -, представлявано от директора С.Г.П., да заплати на
това им дете, - банкова сметка ***: ***, сумата
от 2000 лева за обезщетение -
чл. 49 ЗЗД на причинените му неимуществени вреди – болки и стрес от не-зволените
му охлузвания пред и -д лявата ушна мида и - дясната -върхност на шията със съзнателното
му дърпане и драскане на 18.04.2017 г. от неговата учителка -М.-, при
изпълнение на възложената й от същото училище пре-давателска работа, както и
сторените - делото разноски.
ОСЪЖДА
Я.-А. с п.а. и А.А.А. с п.а., да заплатят на I. „**” с п.а., сумата от 720 лева
разноски - делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните - делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: