Р Е Ш Е Н И Е №260008
гр.Оряхово, 07.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 29.04.2022г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№510/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
От „ ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к. 1407, р-н „ Лозенец „, ул.„ Хенрик Ибсен “ №15, ет.6,
представлявано от Л.Д– изпълнителен директор чрез пълномощника си юрисконсулт И.
К.против О.М.Р., ЕГН:********** ***, е предявен иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника, на
вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №113/13.07.2020г., издадена по ЧГД №262/2020 г. по описа на РС – Оряхово, а
именно, че ответникът дължи на ищцовото дружество по договор за потребителски
кредит №*********/28.10.2014г., сключен между „ Провидент Файненшъл България „
ООД, с ЕИК:********* и длъжника, като в последствие вземането е прехвърлено в
полза на „ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕАД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 28.07.2016г., както следва:
- сума в
размер на 327.39 лева / триста
двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки / - главница;
- лихва за
забава в размер на 118.76 лева / сто и осемнадесет лева и седемдесет и шест
стотинки / за периода от 28.07.2016г. до 13.03.2020г.;
- законната
лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 09.07.2020г.
/ видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата;
Претендират
се и направените съдебно - деловодни разноски в заповедното и съдебното производство.
В подкрепа на иска са представени копия от
следните писмени доказателства – договор за цесия от 28.07.2016г.; договор
за потребителски кредит №*********/28.10.2014г., ведно с приложение №1 и №2 и
формуляр за кандидатстване за кредит; уведомление за извършено прехвърляне на
вземания; стандартен европейски формуляр за потребителски кредит; известие за
доставяне и пълномощно.
В
исковата молба се твърди, че на 28.10.2014г., между „ Провидент Файненшъл
България “ ООД, с ЕИК:********* и ответника О.М.Р., е бил сключен договор за
потребителски кредит с №*********, въз основа на който на ответника е бил отпуснат
кредит в размер на 500.00 лева.Сочи се, че кредитополучателят, настоящ ответник
се е задължил да върне сумата, ведно с добавка, съставляваща печалбата на
кредитора, на 60 броя седмични вноски.Сочи се също, че с подписването на
договора, ответника е удостоверил, че е получил сумата, предмет на договора.
Твърди
се още, че ответникът е преустановил плащанията по кредита, като падежът на
първата неплатена вноска е настъпил на 16.04.2015г, като считано от следващия
ден, кредитополучателят е изпаднал в забава, като в този случай се дължи
обезщетение за забава / лихва за забава / на основание чл.86 от ЗЗД, чийто
размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.
Твърди
се също, че крайният срок на изпълнение на договора е настъпил на 22.12.2015г.,
с което става целият неизплатен остатък от главното задължение – главницата,
която е дължима ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
В
ИМ се твърди, че на 28.07.2016г. между „ Провидент Файненшъл България “ ООД, с
ЕИК:********* и „ Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, е бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който на основание чл.99, ал.2
от ЗЗД, титуляр по вземанията по договора за кредит е ищеца „ Фронтекс
Интернешънъл “ ЕАД.Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми О.М.Р. заизвършената цесия спрямо
него, като на същия е било изпратено писмо, връчено му лично на 14.10.2016г. в
11.32 часа от служител на български пощи.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника О.М.Р., не е постъпил писмен
такъв.Единствено е постъпила молба, с която същият е поискал спиране на делото.
По
делото е приложено ЧГД №262/2020г. по описа на РС – Оряхово.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество не се явява представител.От ищцовото дружество е
постъпила молба, с която се моли съда да признае за установено спрямо
ответникът, че същият дължи на ищцовото дружество сумите, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД №262/2020г. по описа на РС – Оряхово.Претендират се и разноски в
заповедното и исковото производство.
Ответникът не се
явява и не се представлява.
По делото е изготвена
съдебно – счетоводна експертиза.
Вещото лице в представената по
делото съдебно счетоводна експертиза е дала следното заключение:
1.От
анализа на приложените по делото материали, е установено, че договорът за
паричен заем е бил сключен на 28.10.2014г. между „ Провидент Файненшъл
България „ ООД.Отразено е, че договорът е сключен с клауза, която е отразена в
условията, посочена т.Д на първа страница на договора, т.е. от клиента е била
избрана услугата „ Кредит у дома „.
Договорът е сключен със следните
параметри:
а/ размер на
кредита – 500.00 лева;
б/ такса за оценка
на досие – 25.00 лева;
в/ общ размер на
фиксирана лихва – 98.62 лева;
г/ такса услуга „
кредит у дома „ – 391.49 лева;
д/ брой погасителни
вноски – 60 броя седмични плащания;
д/ месечна
погасителна вноска – 16.92 лева и последна вноска в размер на 16.83 лева;
е/ ГПР – 48.00%;
ж/ ЛП – 31.82%;
Отразено е, че общия размер
на дължимата сума по кредита е 1015.11 лева.Погасителния план е с първа падежна
дата – 04.11.2014г. и крайна дата 22.12.2015г..
Посочено е, че съгласно чл.28
от договора, първото седмично плащане е дължимо в срок от седем календарни дни
от сключването на договора – 04.11.2014г..
Сочи се, че в „ условия по
договора „ в чл.27 е записано, че с подписването на договора за кредит клиентът
потвърждава, че е получил от кредитодателя пълния размер на кредита, както е
посочено в първата страница на договора в б.“А“ – разпоредби, приложими само в
случай, че клиентът избере услугата „ Кредит у дома „ – стр.3 на договора.
Вещото лице дава заключение,
че на 28.10.2014г. на ответника от кредитен консултант на „ Провидент Файненшъл
България „ ООД е изплатена сума в размер на 500.00 лева.
2.От приложен отговор от
ищцовото дружество вещото лице е констатирало извършени от страна на ответника
преводи за плащане на задълженията, които е представило в табличен вид.
От представената таблица се
установяват общо извършени от ответника 72 броя вноски, като първата в размер
на 17.00 лева е от дата 09.11.2014г., а последната в размер на 04.57 лева е от
дата 23.12.2015г..Общо извършените от ответника плащания са в размер на 663.98
лева.
3.От приложения погасителен
план вещото лице е констатирало, че дължимата вноска по кредита се състои,
както следва:
- главница – 06.93 лева;
- лихва – 03.05 лева;
- такса оценка на досие –
00.41 лева;
- такса услуга „ кредит у
дома „ – 06.53 лева;
Сочи се, че по погасителен
план първата вноска е на дата 04.11.2014г..
Отразено е, че първото
плащане от страна на ответника на дата 09.11.2014г. в размер на 17.00 лева е
извършено със закъснение от пет дни, а второто плащане на 11.11.2014г., което
съвпада с дата от погасителния план е в размер на 09.14 лева, и не покрива
дължимата вноска по договора.
Прието е, че падежът на
първата частично неизплатена седмична вноска по договора е от дата
11.11.2014г..
4.Съгласно чл.9 от договора,
редът за разпределение на плащанията, които не са достатъчни да покрият
непогасените задължения е както следва – законна лихва за забава / ако е
приложима /, такса за услуга „ кредит у дома „, такса за оценка на досие,
лихви, обезщетение при пълно предсрочно погасяване на кредита, главница.
Сочи се, че от анализа на
направените постъпления на суми от ответника, предоставени в справка и
направените погашения съгласно условията на подписан договор за кредит, се
констатирали следните задължения след постъпилото последно плащане на
23.12.2015г. по спазване на т.9 от договора:
- такса кредит у дома –
391.49 лева;
- такса за оценка на досие –
25.00 лева;
- лихва по кредит – 98.62
лева;
- главница – 148.87 лева;
Или общо задължение от 663.98
лева.
Сочи се, че във вариант, при
който е погасена сума в размер на 663.98 лева и са спазени погашенията в реда
на т.9 от договора, като задължение остава сума за главница в размер на 351.87
лева, а във вариант, при който не е отчетена постъпила сума в размер на 23.74
лева и са спазени погашенията в реда на т.9 от договора, като задължение остава
сума за главница в размер на 327.39 лева.
Вещото лице изразява
становище, че поради непредставяне от страна на ищцовото дружество на
допълнително изискани справки, дължимата сума като главница е в размер на
327.39 лева.
5.Вещото лице е констатирало,
че месечната анюитетна погасителна вноска е разпределена както следва:
- главница – 06.93
лева;
- лихва – 03.05
лева;
- такса оценка
досие – 00.41 лева;
- такса услуга
кредит у дома – 06.53 лева;
Или общо – 16.92 лева.
Сочи се, че таксата услуга
кредит у дома в размер на 391.49 лева е разпределена на 60 седмични вноски от
по 06.53 лева, т.е. таксата е включена в седмичното плащане, посочено в
договора.
6.Отразено е, че ГПР е 48%,
т.е. не надхвърля 5 – кратния размер на законната лихва.
7.Обезщетение по чл.86 от ЗЗД
се дължи при забавено изпълнение.Отразено е, че на основание чл.86, ал.2 от ЗЗД
и с оглед транспониране на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски
сделки, са приети Постановление №100 от 29.05.2012г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, в сила от
01.07.2012г. / отм. / и Постановление №426 на Министерския съвет от
18.12.2014г., в сила от 01.01.2015г., за определяне на размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, в които е предвидено размерът на
законната лихва да е основния лихвен процент на БНБ за периода на забава,
увеличен с 10 пункта.Годишният размер на законната лихва по просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01.01.,
съответно от 01.07. на текущата година, плюс десет процентни пункта.Дневният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360
част от годишния размер.Лихвеният процент, в сила от 01.01. на текущата година
е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент, в
сила от 01.07., е приложим за второто полугодие.
Отразено е, че законната
лихва върху задължението от 327.39 лева за периода от 28.07.2016г. до
13.03.2020г. е в размер на 120.40 лева.
Посочено е, че съгласно
чл.13, ако клиентът не плати в срок някоя седмична погасителна вноска или
наруши някое от задълженията по договора, кредитодателят има право по своя
преценка чрез уведомяване на клиента, да обяви за изискуеми след изтичане на
15-дневен гратисен период всички суми, дължими по договора.
Вещото лице сочи, че крайния
срок за изпълнението по договора е 22.12.2015г., с което целия неизплатен
остатък от главницата става дължим, заедно с дължимата лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 09.07.2020г., до
окончателното изплащане на задължението.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.10.2014г.,
ответникът О.М.Р., ЕГН:********** *** сключил с „ Провидент Файненшъл България
„ ООД, с ЕИК:********* договор за потребителски кредит с №*********, по силата
на който заемодателят е предал в собственост на заемателя сума в размер на 500.00
лева, като договорът има характера и на
разписка за получената от заемателя сума.Последната заемателят се задължил да
върне на 60 броя седмични вноски в размер на 16.92 лева всяка без последната и
последна в размер на 16.83 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил на 04.11.2014г.,
а падежът на последна погасителна вноска на 22.12.2015г..Бил договорен лихвен
процент от 31.82% и ГПР – 48.00 %.
Съгласно чл.25 от договора, клиентът разбира и
се съгласява, че услугата кредит у дома е допълнителна и по желание, и се
предоставя срещу такса.Посочено е, че кредитът се предоставя на клиента в брой
по неговото, както и, че погасителните вноски се събират седмично също по
неговото местоживеене.За предоставянето на услугата клиентът дължи такса,
посочена в буква „ Д „ на първата страница на договора, 30 % от която такса е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга и
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на клиента.Предвидено е, че
тази такса е дължима от клиента при подписване на договора, но е платима на
равни вноски през периода на кредита за негово улеснение.Останалата част от
таксата за сумата кредит у дома е свързана с разходите за събиране на
седмичните вноски в дома на клиента и е дължима през срока на кредита, като
също е включена в седмичните вноски.
Съгласно чл.3 от договора, клиентът
заплаща такса за оценка на досието в размер, посочен на първата страница в б.“
Б „, като таксата е платима при подписване на договора за предоставяне на
услуги по оценка на досието на клиента, но ще бъде включена в седмичните вноски
за улеснение на клиента.
На 28.07.2016г. е бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / между „
Провидент Файненшъл България “ ООД, с ЕИК:********* и ищцовото дружество.
На 09.07.2020г.
ищцовото дружество - „ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1407, р-н „ Лозенец „, ул.„ Хенрик
Ибсен “ №15, ет.6, представлявано от Лилия Димитрова – изпълнителен директор чрез
пълномощника си юрисконсулт Теодора Кощрова, депозирало в РС – Оряхово заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.В РС –
Оряхово по така депозираното заявление било образувано ЧГД №262/2020г..
По същото на дата 13.07.2020г. била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №113 по чл.410 от ГПК, с
която било разпоредено ответника да заплати на дружеството заявител както
следва – сума
в размер на 327.39 лева / триста
двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки / - главница по цедиран договор
за потребителски кредит с №*********/28.10.2014г., сключен между „ Провидент
Файненшъл България “ ООД и ответника, договорна лихва за периода от 16.04.2015г.
до 22.12.2015г. в размер на 00.19 лева
/ нула лева и деветнадесет стотинки /, обезщетение за забава за периода от
28.07.2016г. до 13.03.2020г. в размер на 118.76
лева / сто и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 09.07.2020г. / видно от пощенското клеймо / до
изплащане на вземането, както и сумата от 25.00
лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева / петдесет лева /.
По делото на
11.08.2020г. е било депозирано от страна на ответника възражение по чл.414 от ГПК.В същото е посочено, че ответникът не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, тъй като същото е погасено по давност.
С Разпореждане от дата 19.08.2020г., РС
- Оряхово на основание чл.415 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви
установителен иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса, поради обстоятелството, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е
депозирано възражение.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
В случая са налице процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, че посоченият в
договора кредитор е бил регистриран като финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което е можел да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ответника
като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла
на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че „
Провидент Файненшъл България “ ООД и
ответникът са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
кредит.Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.Ответникът е
получил в заем сумата от 500.00 лева, удостоверено с подписа му съобразно
декларативната част в договора за получаване на сумата.
Заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника - заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение
по договора да върне предоставения му заем, ведно с договорените лихви в сроковете
уговорени в договора.В случая са налице доказателства, че ответникът за периода
от 09.11.2014г. до 23.12.2015г. е погасил общо сумата от 663.98 лева.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1 от 09.12.2013г.
на ВКС по т.д.№1/2013г., съдът може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване,
като в тази насока е длъжен да следи служебно за наличието или липсата на
неравноправни клаузи в договорите за предоставяне на заем.
Отпуснатият заем на
ответника като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответника има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Тъй като процесният
договор е договор за потребителски кредит, по отношение на него са приложими
разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в
ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и
т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-т.9 – договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът следи служебно
за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато те са
свързани с противоречие на закона или на добрите нрави, и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото.
На първо място процесния договор
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК относно форма и съдържание,
поради което същия е действителен и е породил търсените от страните правни
последици.Налице е и усвояване на главница по кредита от страна на ответника в
размер на 500.00 лева.
Съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-т.12 от ЗПК.
Следва да се отбележи, че
договорената между страните възнаградителна лихва представлява печалба за
кредитодателя за това, че кредитополучателя ползва паричните средства на
първия, т.е. тази лихва има възнаградителен характер, поради което се дължи
така, както е уговорена между страните.В процесния случай общия размер на
същата е 98.62 лева, а договореният процент на разходите от 48.00% не надвишава
посочения в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК такъв.Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че
договорът, съобразно изискванията на ЗПК, е действителен, както и, че размерът
на договорната лихва, уговорен в договора не е прекомерен и, че клаузата по
силата на която се дължи, не е нищожна
Посоченото в договора кореспондира и
с установеното от вещото лице при изготвяне на експертното заключение.В
последното е отразено, че в приложения по делото погасителен план на отпуснатия
кредит, седмичната анюитетна погасителна вноска е разпределена на главница,
лихва, такса оценка на досие и такса услуга кредит у дома и е общо в размер на 16.92
лева седмично.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата
към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора
за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.
Съдът намира
договорната разпоредба, в която е уговорена такса услуга кредит у дома в размер
на 391.49 лева и в последствие, за погасяването на която са удържани суми от направените
от страна на ответника вноски за нищожна.
При анализ
на клаузата, с която е уговорена таксата за услуга кредит у дома се
установява, че тя се състои от две части - организирането на допълнителната
услуга и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на клиента и
разходите за събиране на седмичните вноски в дома на Клиента.
В частта си, в която е свързана с организирането
на допълнителната услуга и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
клиента, тази клауза противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като е свързана с
усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното
задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума.
Нищожна е и по отношение на частта, в която е
свързана с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на Клиента.Таксата
кредит у дома е включена в погасителните вноски и води до
скрито оскъпяване на кредита и представлява сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора.Основната цел на така
уговорената такса е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.Това е
така, тъй като в договора е посочено, че
общо дължимата такса " Кредит у дома " е в размер на 391.49 лева,
като при изчисляване на посочения общ годишен размер на разходите от 48 %, тази
такса не е включена, а процесната сума е следвало да бъде взета предвид при
преценка на действителния годишен процент на разходите по кредита, доколкото
въпросната такса е начислена като покупна цена на твърдяната услуга,
респективно представлява разход за потребителя.Следователно с нея се заобикаля
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално
допустимия процент на разходите на годишна база
по потребителските кредити да е в размер не по - висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет, поради което е нищожна.
Също така не са ангажирани
доказателства по какъв начин е предоставена сумата на ответника.Единствено се
сочи, че сумата е получена с подписването на договора.От друга страна от
ответника се изисква да заплати сума в размер близък до предоставения кредит за
услуга, за която не е ясно дали и по какъв начин е реализирана.Това поставя потребителя / ответника / в неравноправна
позиция спрямо кредитора, какъвто е характера и на клаузата по смисъла на ЗЗП,
доколкото този разход се дължи независимо от физическия начин на предоставяне
на сумата и поставя под съмнение предоставяна ли е такава услуга и дължи ли се
в действителност заплащането й.
Таксата за услуга „ кредит у дома „ представлява
предварително уговорено задължение на потребителя, с което се заобикалят
разпоредбите на ЗПК и предвидения в закона по - благоприятен режим за
потребители.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че начислената по договора такса за услуга кредит
у дома в размер на 391.49 лева не се дължи поради нищожността на клаузата,
която я урежда.
Клаузата, с която е уговорена такса
за оценка на досието също е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.10а, ал.4 от ЗПК.Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието
за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение
на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка
оценка на кредитоспособността на потребителя.
Процесната уговорка в случая е
неясна, тъй като не става ясно за какво точно действие или услуга се дължи,
като по този начин се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата
е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.Също така оценката на досието
предхожда сключването на договора, като тази дейност касае усвояването на кредита,
във връзка с което не може да бъде изискано заплащането на такси и комисионни
от страна на кредитора на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя, преди да му предостави кредит, а в случая с
процесната клауза тежестта от изпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кредитополучателя
е прехвърлена върху последния.Също така тази такса, както и горепосочената
услуга кредит у дома води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че начислената по договора такса за оценка на
досие в размер на 25.00 лева не се дължи поради нищожността на клаузата, която
я урежда.
В процесния случай съгласно
договорът за кредит и погасителния план към него съдът прецени, че е настъпил
крайният падеж преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а именно на 23.12.2015г.,
като вземането е изискуемо изцяло.
Предявените установителни искове за съществуване на вземане
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за главница и договорна
лихва са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
заплащане на дължимите месечни вноски.
Следва да се установи
размера на претенциите.Тук следва да се отбележи приетото с ТР №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което, условията за погасяване на задълженията по чл.76,
ал.1 от ЗЗД и по чл.76, ал.2 от ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението.При липсата на уговорка между страните за реда за погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 от ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора.В
случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва
по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 от ЗЗД.Отразено е, че правилото на
чл.76, ал.1 от ЗЗД е установено в полза на длъжника, като по този ред се
погасяват еднородни задължения, включително паричните.Условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и е определено
по основание и размер.За погасяването на паричните задължения, приложение
намира специалното правило на чл.76, ал.2 от ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най –
после – главницата.Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента.Посочено е още в ТР, че по отношение на изпълнението на паричните
задължения, законът не прави разграничение между различните видове лихви –
възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна.Неизпълнението на
парично задължение е винаги забавено съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗД.Законодателно
уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без
покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като
лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните
лихви.Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата
с настъпване на срока за изпълнение, за разлика от договорните възнаградителни
и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент от дълга
към момента на възникването му.Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо
вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване
на главницата и на определените по договора или начислените от деня на
плащането законни лихви.Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на
неделимост на плащането, в съчетание с коректива на чл.66 от ЗЗД, налагат
тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, предвижда еднаква поредност
за плащане на всички видове лихви.Правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД отчита
интереса на кредитора – първо да се погасяват лихвите, а непогасената главница
да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по – кратка погасителна
давност за вземания за лихви по чл.111, б.“ В „ от ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата.
От
събраните по делото доказателства се установява, че размерът на отпуснатия
кредит е 500.00 лева, както и, че уговорената възнаградителна лихва е в размер
на 98.62 лева.
С оглед
нищожността на договорните клаузи, уреждащи такса за услуга кредит у дома и
такса за оценка на досие, съдът приема, че дължимата от страна на ответника
сума по процесния договор е в общ размер на 598.62 лева, включваща главница и
възнаградителна лихва, която същият е следвало да изплати на 60 броя седмични
вноски в периода от 04.11.2014г. до 22.12.2015г..
От
заключението на вещото лице се установява, че ответникът в периода от 09.11.2014г.
до 23.12.2015г. включително е направил вноски в общ размер на 663.98 лева, т.е.
ответникът е внесъл по задължението си за главница и възнаградителна лихва с
65.36 лева повече, като е погасил изцяло дължимата главница и възнаградителна
лихва.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че искът относно претендираната главница е изцяло
неоснователен.
С исковата молба се претендира и обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 28.07.16г. до 13.03.2020г..Основание за претенцията е
разпоредбата на чл.9 от договора, в която е уговорено, че ако клиентът по
каквито и да е причини пропусне една от седмичните погасителни вноски, същата
погасителна вноска трябва да бъде направено от клиента заедно със следващата
дължима седмична погасителна вноска, като кредитодателят си запазва правото по
своя преценка да претендира неустойка, равна на законната лихва за забава по
българското право, приложима към всяка просрочена сума за периода между падежа
на съответната погасителна вноска и датата на плащане.Както беше вече отбелязано
към дата 23.12.2015г. ответникът е бил изплатил изцяло задължението си по
процесния договор, поради което към дата 28.07.2016г. не е било налично
забавено плащане от негова страна.С оглед на това исковата претенция в тази си
част и в частта, в която се претендира законна лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 09.07.2020г. / видно от
пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Следва да
се отбележи, че по делото
е представен и договор от 28.07.2016г. за прехвърляне вземане на „ Провидент
Файненшъл България „ ООД на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД, който обаче не установява,
че в пакета на прехвърлени вземания попада и процесното вземане – не е
представено приложение №1 към договор за цесия, в който да е посочен ЕГН на
кредитополучателя и други индивидуализиращи данни по конкретното кредитно
правоотношение.Т.е. представените от ищеца
доказателства не удостоверяват извършената цесия, но тъй като липсват
възражения в тази насока, съдът разгледа делото по същество.
За прецизност с оглед направеното възражение в заповедното
производство за изтекла погасителна давност следва да се посочи, че приложима по
отношение на процесното задължение е общата 5 – годишна давност по чл.110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Следва да се
отбележи, че Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №113/13.07.2020г.,
издадена по ЧГД №262/2020г. по описа на РС – Оряхово включва и сума в размер на
00.19 лева / нула лева и
деветнадесет стотинки /, представляваща възнаградителна лихва за периода от
16.04.2015г. до 22.12.2015г..В исковата претенция обаче тази сума не е
включена, поради което издадената заповед следва да бъде обезсилена в тази й
част.
С оглед изхода на
делото съдът намира, че разноски от ответника не се дължат – нито за
заповедното производство, нито за съдебното такова.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1407, р-н „ Лозенец „, ул.„ Хенрик Ибсен “ №15, ет.6,
представлявано от Л.Д. – изпълнителен директор чрез пълномощника си юрисконсулт
И.К. против О.М.Р., ЕГН:********** *** с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника О.М.Р., на
вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №113/13.07.2020г., издадена по ЧГД №262/2020 г. по описа на РС – Оряхово, а
именно, че ответникът О.М.Р. дължи на ищцовото дружество по договор за
потребителски кредит №*********/28.10.2014г., сключен между „ Провидент
Файненшъл България „ ООД, с ЕИК:********* и длъжника, като в последствие
вземането е прехвърлено в полза на „ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕАД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 28.07.2016г., както
следва:
-
сума в размер на 327.39 лева / триста двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки
/ - главница;
-
лихва за забава в размер на 118.76 лева / сто и осемнадесет лева и
седемдесет и шест стотинки / за периода от 28.07.2016г. до 13.03.2020г.;
-
законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД
върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 09.07.2020г. / видно от пощенското клеймо
/ до окончателното изплащане на сумата;
- разноски по
заповедното и исковото производство;
ОБЕЗСИЛВА Заповед №113/13.07.2020г., издадена по ЧГД №262/2020г. по описа на РС –
Оряхово за изпълнение на парично задължение, в частта, в която е разпоредено
длъжникът О.М.Р.,
ЕГН:********** *** да заплати на „ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1407, р-н „
Лозенец „, ул.„ Хенрик Ибсен “ №15, ет.6, представлявано от Л. Д.а –
изпълнителен директор сума в размер на 00.19
лева / нула лева и деветнадесет стотинки /, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 16.04.2015г. до 22.12.2015г..
Решението да бъде
приложено по ЧГД №262/2020г. по описа на РС – Оряхово след
влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: