Решение по дело №986/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.145 и сл. АПК вр. чл.107 ал.2 ЗАвтП.

Образувано е по жалба на С.Ш.С., ЕГН: **********,***, против Заповед за ППАМ № РД-14-1471/24.04.2023г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе в частта по т.2, с която на основание чл.107 ал.1 вр. чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“, ал.2, т.3 ЗАвтП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и изискване за форма на индивидуален административен акт и по-конкретно - за неговото фактическо и правно мотивиране, както и поради липса на установяване на хипотезата на правната норма, която се сочи като основание за налагане на ПАМ. Твърди, че не е извършвал международен обществен превоз на пътници срещу заплащане, не е взел пари, нито е имал уговорка впоследствие да вземе. Твърди, че при налагането на принудителната административна мярка е предоставена законова възможност на административния орган да извърши преценка по целесъобразност за необходимостта от прилагането й, като на контрол за законосъобразност от съда подлежи само наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4, б.„б“ от ЗАвтП. Твърди, че не се установява по безспорен начин обстоятелството, което предпоставя налагането на процесната ПАМ, а именно извършването на международен обществен превоз на пътници без необходимите по закон лицензи и регистрации. За прилагане на ПАМ на посоченото правно основание е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на международен обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, а в случая заповедта е изцяло лишена от фактическа обстановка, като от този порок страда и издаденият на водача АУАН. Освен това, като лица, спрямо които е бил осъществен твърдяният обществен транспорт, са изброени „9 бр. пътници“, но няма никакво основание това да се твърди, особено по отношение на двамата роднини на водача. Пътниците са общо 8, като деветият е самият водач. Счита, че АУАН не може да се приеме като обосновка за издаване на процесната заповед, нито да замести липсата на мотиви в нея, тъй като и самият той е неясен и неточен. Твърди, че с оглед легалната дефиниция на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, няма доказателства, че като водач е превозвал пътниците „за чужда сметка“, нито че е договорил с тях заплащане на услугата „превоз“ или икономическа облага за себе си или друго лице. Облага би била налице, ако печели, придобива нещо в своя полза или в полза на лицето, „за чиято сметка“ осъществява превоза, а в случая би получил евентуално, в един бъдещ момент, само част от реално направените от него разходи - гориво и пътни такси, но не и някаква горница, за да се счита, че ще придобие облага или печалба. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена сметка“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане „с нетърговска или нестопанска цел“, какъвто е безспорно случаят. Следователно, за да бъде установено нарушение на визираните в заповедта разпоредби на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл.170, ал.1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при т.н. „споделено пътуване“, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни. Твърди и че съставеният АУАН, в който се твърди, че се извършва обществен превоз без необходимите разрешителни и лицензи има обвинителна функция, но фактите, установени в него подлежат на доказване, а това не е сторено от страна на административният орган. Следва да са налице категорични данни, че е извършен международен превоз на пътници без притежание на заверено копие от лиценза на Общността и срещу заплащане, каквито в административното производство няма. Недоказано е и наличието на визираната в нормата на чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП предпоставка за прилагане на принудителната мярка, а именно липсата на издадено заверено копие от лиценз на Общността. След като не е налице дейност по извършване на международен превоз на пътници, няма как да има и лиценз за такава дейност. Немотивиран е и определеният размер на ПАМ - отнемане на СУМПС на водача, тъй като поради липса на конкретно посочване в какво се състои нарушението не става ясно кога то ще се счита за „отстранено“, за да му бъде върнато отнетото СУМПС. Жалбоподателят счита, че налагането на мярката за максимално определения срок без посочена причина за това препятства преценката дали мярката не се явява прекомерно тежка и несъобразена с целта на закона. Определянето на конкретен по размер срок на ПАМ, с излагане на съответни мотиви, се налага, тъй като в противен случай е налице пряко нарушение на чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради липса на ефикасно вътрешноправно средство за защита на правото на жалбоподателя. Твърди, че приложеният подход не съответства на изискването за мотивираност на волята на администрацията и гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т.2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт. След като в обжалваната заповед липсват съображения относно продължителността на мярката, то е налице нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК вр. чл.107, ал.1 от ЗАвтП, изискващ прилагането на мерките по чл.106 и чл.106а да става с мотивирана заповед. Моли заповедта в обжалваната част да бъде отменена, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на наложената мярка за срок от един месец, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна, в случай, че размерът надвишава предвиденият в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се заповед за ППАМ № РД-14-1471/24.04.2023г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе в частта по т.2, с която на основание чл.107 ал.1 вр. чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“, ал.2, т.3 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

От представения по делото АУАН Серия GA №332582/24.04.2023г. се установява, че същият е съставен на жалбоподателя за това, че на 24.04.2023г., около 08:10ч., в гр.Русе, ГКПП „Дунав мост“, вход Република България, извършва международен обществен превоз на 9 броя пътници срещу заплащане или икономическа облага с маршрут на движение Германия - България с лек автомобил марка ****с peг. № *****, собственост на А.Ц.Т.без за автомобила да е издадено заверено копие към лиценз на Общността, с което е нарушил чл.6 ал.1 ЗАвтП. Отразено е в акта, че са иззети СУМПС, свидетелство за регистрация, контролен талон, 2 бр. табели и обяснения.

Видно от приложените сведения, дадени от С.А. и Х.Н., същите са се прибирали от Германия и са се свързали със шофьора на буса, когото не са познавали, и му дали по 50 евро за нафта.

В обясненията си жалбоподателят е заявил, че негов познат му е дал буса да го прибере в България, за своя сметка; щял да пътува с приятелката си и майка й, но неговият познат го помолил да прибере към България негови двама колеги, които работили, но не си получили парите и нямат с какво да се приберат. По пътя спрял на бензиностанция за кафе, като А. и Н. го помолили да вземе и на тях, а по-късно им купил и по сандвич, защото ги съжалил. Посочил е в обясненията, че по пътя му звъннала позната и го помолила да вземе и прибере и майка й от Прага. Заявява, че всички разходи са били за негова сметка и не е взел от никого и една стотинка.

Приложена е справка за автомобила.

От Заповед № РД-14-1471/24.04.2023г. се установява, че директорът на РД “Автомобилна администрация“-Русе, като е взел предвид констатациите в АУАН № 332582/24.04.2023г. за това, че на 24.04.2023г. жалбоподателят извършва международен обществен превоз на пътници /9броя/ с маршрут Ф.Р. Германия- Република България с лек автомобил марка ****с peг. № *****, собственост на А.Ц.Т.за който автомобил при направена справка в информационните масиви на ИА“АА“ е установено, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на МПС към лиценз, издаден от МТС, е приложил принудителни административни мерки, а именно: на основание чл.106а, ал.1, т.1 б.“а“ и ал.2 т.1 вр. чл.106а, ал.7 ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС- л.а. с рег. № *****, собственост на А. Ц. Т.- до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, чрез снемане на 1 бр. регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация и на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя и прилежащ КТ- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.09.2023г. и е изпратена по пощата на А.Т., собственик на МПС, с обратна разписка, върнала се с отбелязване, че е в чужбина.

От заповед №РД-01-553/23.11.2021г. на Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а ЗАвтП са длъжностните лица, посочени в т.1 от заповедта, сред които са и директорите на РД“АА“.

От показанията на св. Д. се установява, че на 24.04.2023 г. около 8,10 ч. в гр. Русе, на ГКПП „Дунав мост“ вход Република България им е поискано съдействие от РД „Гранична полиция“ – Русе, при което са установили, че като водач на лек автомобил „***“ С.С. извършва международен обществен превоз на 9 броя пътници срещу заплащане-икономическа облага, с маршрут от Германия за България. Съгласно показанията му от снетите обяснения, които им е представил служител на РД „Гранична полиция“ М.М., единият от пътниците Х.Н. е заплатил сумата от 50 евро на водача за превоз до България и другият пътник С.А., също е заплатил сумата от 50 евро на водача С., като след направена справка в информационните масиви са установили, че въпросният автомобил няма лиценз за международен превоз на пътници. За другите пътници не знае дали са им взели обяснения, но и един пътник да признае, че е платил е достатъчно. Лицата са били на място, говорили са с водача, съставили му акта и му го връчили. Свидетелят установява, че всеки ден работят по часове и всички твърдят, че не са взели пари, това е масова практика, още когато тръгват пътниците да се наговорят да казват, че не са дали пари. Свидетелят установява и че са говорили със С. и Х. и са казали, че са платили тази сума от 50 евро.

От показанията на св. Н. се установява, че е пътувал от Германия за България; чули разговор, как този човек иска да се прибере в България и отишли при него; нямали работа и трябвало да се приберат и го попитали дали може да ги прибере; от уважение към тях той се съгласил и се качили в автобуса, но закъсал с горивото и му дали 50 евро за гориво, за да може да ги докара; нямали други пари; човекът от уважение казал, че не ги иска, но те ги дали, за да може да се приберат; по време на пътуването не са яли, взели си по една кола.

От показанията на св. А. се установява, че са работили в Германия, свършили парите и останали на пътя, човекът ги видял и съжалил; дали му 50 евро за нафта, за да ги докара в България; нямали други пари, не са купували нищо по пътя.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗАвтП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със заповед № РД-14-1471/24.04.2023г. на директора на РД „АА“- Русе на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и прилежащ КТ – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.107 ал.1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица.

В случая, видно от представената по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.106а ЗАвП, органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.

Оспорената заповед е в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.

При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения и същата съответства и на материалния закон.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от същия закон.

С разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП е предвидено налагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

Извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му е административно нарушение, за което в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП е предвидено налагане на административно наказание.

Обществен превоз, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а превоз на пътници, съгласно §1 т.2 ДР на ЗАвтП, е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че на 24.04.2023г. жалбоподателят около 08:10ч. в гр. Русе, на ГКПП „Дунав мост” е извършвал обществен /международен/ превоз на пътници от ФР Германия за Република България с л.а. с рег. № *****, собственост на А.Ц.Т.без за автомобила на има издадено заверено копие към лиценз на Общността. Това се установява от акта за установяване на административно нарушение, като официален удостоверителен документ, съставен по надлежен ред от длъжностните лица от РД „АА” гр. Русе, извлечение от регистъра на ИА „Автомобилна администрация”, сведенията, дадени от пътниците и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Безспорно се установява, че превозът е обществен. Същият е извършен срещу заплащане. Това е заявено в дадените сведения от Х.Н. и С.А.. Същите и в показанията си изрично заявиха, че са дали на жалбоподателя по 50 евро. Дадените в хода на административното производство сведения от превозваните лица са свидетелстващ документ. Същите са подписани от тях, както и от снелия ги служител на ИА“АА“. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и сведенията представляват допустими от закона доказателствени средства. Съгласно чл. 44, ал. 1 и 2 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството, и те не могат да бъдат установени по друг начин, като сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В случая тези изисквания са спазени, поради което и сведенията на превозваните от жалбоподателя лица представляват редовно събран в хода на административното производство доказателствен източник. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда. В свидетелските си показания лицата, дали сведенията в административното производство, потвърждават заявеното пред административния орган. Не са налице доказателства, а и искания за събиране на такива от страна на жалбоподателя, които да установяват неистинност на събраните сведения от превозваните лица. Дали дадените суми са били за гориво или не е без значение, тъй като безспорно е установено, че за превозът е извършено плащане.

За да е налице хипотезата на чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ ЗАвтП е необходимо да са налице две кумулативно две предпоставки- осъществен превоз на пътници и за превозното средство, чрез което е осъществен превоза, да няма заверено копие към лиценз на Общността/или за него да няма удостоверение за обществен превоз на пътници/. Обществен е превозът, който се извършва срещу заплащане с моторно превозно средство. Безспорно Н. и А. са декларирали пред компетентния орган заплащането на жалбоподателя на определена сума за осъществяване на превоза.

Неоснователни са и твърденията относно посочването в заповедта на различен брой лица от превозваните и водача, както и че са снети сведения само от две. Превозът и само на едно лице срещу заплащане без необходимия лиценз е достатъчно, за да обоснове прилагането на принудителна административна мярка, каквато е процесната. В случая две от лицата, които са пътували, са заявили, че са заплатили по 50 евро, за които твърдят, че е за гориво, което по естеството си съставлява икономическа облага за водача по смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтП.

Превозът не е за собствена сметка, тъй като се установи, че е извършен срещу заплащане. По същите съображения се неоснователни и твърденията относно споделено пътуване.

Безспорно се установи и че за автомобила, с който е осъществен превоза, не е налице заверено копие към лиценз на Общността. Неоснователно жалбоподателят твърди, че тази предпоставка не е установена от административния орган. При справка в ИМ на ИА“АА“ не е установено, че автомобила има такъв. Тежестта да докаже, че за автомобилът е имало заверено копие към лиценз на Общността е на жалбоподателят, който следва да установи положителният факт, че е налице такова.

Налице фактическият състав на цитираната разпоредба в оспорената заповед за налагане на предвидената принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидената ПАМ.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно срока и целта на мярката:

Принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Този критерий обособява принудителните административни мерки в три групи - мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения /превантивни/, с предназначение да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения /преустановителни/, и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения /възстановителни/.

Мярката по чл. 106, ал.1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП притежава качествени характеристики както на превантивна, така и на преустановителна ПАМ, тъй като с нея се преустановява факта на извършване на нарушението от страна на водача. Тя има и качествените характеристики и на превантивна мярка, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози.

Именно превантивната й цел предпоставя начина, по който е определен срокът на действие на тази мярка. Продължителността на неблагоприятното засягане на правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане обществените интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация. Затова и срокът е предвиден като относително определен, съдържащ прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи зависи единствено от волята и активността на адресата, като в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен.

С оглед гореизложеното оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ш.С., ЕГН: **********,***, против Заповед за ППАМ № РД-14-1471/24.04.2023г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе в частта по т.2, с която на основание чл.107 ал.1 вр. чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“, ал.2, т.3 ЗАвтП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

	Съдия: