Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 3 968 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №39 107/21.03.2019г. от длъжника „О.Ф.Б.“ ЕАД срещу постановление от 11.01.2019г.,
с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на приетите
в изпълнителното производство разноски по отношение на адвокатското
възнаграждение и дължимата такса по т. 26 от ТТЗЧСИ по изпълнително дело №20187850400372.
Жалбоподателят -
„О.Ф.Б.“ ЕАД поддържа, че в срока за
доброволно изпълнение дружеството длъжник е погасило предявените за събиране
парични задължения, с което е изключило необходимостта от предприемане на
действия с цел удоволетворяване на вземането. Твърди, че в хода на
изпълнителното дело действията на процесуалния представител на взискателя се
изчерпват с молбата за образуване на изпълнително дело. Моли съдът да отмени обжалваното постановление
на частния съдебен изпълнител, като намали претендираното адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум в размер на 200 лв. и съответно се
редуцира размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят – „Б.“ ЕООД, в срока
по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира възражение, в което излага становище за неоснователност на
частната жалба. Посочва, че освен образуване на изпълнителното дело са
извършвани и други действия – подавани са други молби и е променен
изпълнителният способ.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 20187850400372 е образувано на 14.12.2018г. по писмена
молба с вх. № 2115 на „Б.“ ЕООД, в качеството му на взискател чрез пълномощника
му адв. С.К.срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 12.10.2018г. по гр.д. № 11 508/2018г. по описа на Софийски
градски съд, VІ - 17 състав за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща
разноски по делото.
Към молбата е приложено пълномощно, въз
основа на което дружеството взискател е упълномощило Адвокатско сдружение „С.К.“,
чрез адв. С.К.да представлява дружеството, с оглед събиране на присъдената по
изпълнителния лист сума. Представено е
още и платежно нареждане от 13.12.2018г. за заплатен адвокатски хонорар в
размер на 350 лева.
На 17.12.2018г. с молба вх. № 2137
дружеството взискател, чрез адв. Куньова е заявило, че оттегля посочените с
молбата за образуване на изпълнително дело способи и е поискано да бъде наложен
запор на банковите сметки на длъжника.
По делото липсват данни за датата на
връчване на поканата за доброволно изпълнение, но доколкото в частната жалба се
твърди, че същата е връчена на 19.12.2018г., както и в мотивите на ЧСИ по реда
на чл.436, ал.3 ГПК е посочена същата дата, съдът приема, че на 19.12.2018г. е
връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочено, че
задължението по изпълнителното дело е както следва: присъдени разноски в размер
на 200 лв., 5.00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист, 350 лева
разноски в изпълнителното производство и
210.60 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Представено е преводно нареждане от 27.12.2018г.,
т.е. в срока за доброволно изпълнение, с което е извършен превод на сумата в
размер на 765.60 лева на частния съдебен изпълнител, във връзка с процесното
изпълнително дело.
На 28.12.2018г. /датата на пощенското
клеймо/ длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение срещу определения
размер на разноските по изпълнителното дело – адвокатско възнаграждение и
съответно такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 11.01.2019г.
съдебният изпълнител е оставил без уважение искането да бъде редуциран размерът
на дълга по отношение на адвокатското възнаграждение и дължимите такси по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ.
Обжалваният
акт е съобщен на длъжника на 16.01.2019г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този
смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Настоящият въззивен състав приема, че от
представените документи към молбата за образуване на изпълнителното производство
не се установява извършване на разход от взискателя в размер на определеното
адвокатско възнаграждение. По изпълнителното дело не е представен договор за
правна защита и съдействие, който е сключен между взискателя и упълномощеното
адвокатско дружество. В посоченото преводно нареждане е вписан като вносител –
физическо лице, а не имената на взискателя – юридическо лице. Този документ не
носи подписа на нито взискателя, нито на упълномощения представител от него.
Следователно при така установеното, частния съдебен изпълнител не е следвало да
включва като разноски в изпълнителното производство, които са в тежест на
длъжника сумата от 350 лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид диспозитивното начало и
обстоятелството, че длъжникът е подал жалба само в частта относно определения
адвокатски хонорар над 200лв. до посочения в призовката за доброволно
изпълнение от 350 лв. настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде
намален размера на дължимото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело
на 200лв.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ дължими такси по процесното изпълненително
производство са:
- 20лв. без ДДС за образуване на делото,
- 20лв. без ДДС за изпращане на покана за
доброволно изпълнение до длъжника,
- 15 лева без ДДС за налагане на запор в
банка ДСК и
- 5 лв. без ДДС – за справка до НАП или общо
такси в размер на 72 лева с ДДС.
Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата 200 лв. –
адвокатско възнаграждение или общо – 405 лв. При така възприето дължима такса
по т. 26 от Тарифата е 50, 50 лв. без ДДС или 60, 60 лв. с ДДС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата следва да се уважи в частта относно определените от съдебния изпълнител
разноски по изпълнението, като се измени постановлението и същите се намалят до
размера от 132, 60 лв. с ДДС.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
/наименовано съобщение/ от 11.01.2019г. постановено по изп. дело №20187850400372,
с което е отказано по искане на длъжника „О.Ф.Б.“ ЕАД да бъдат редуцирани разноските по
изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №2919/14.12.2018г. по изпълнително дело
№20187850400372 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 350 лв.
на 200 лв., както и НАМАЛЯВА
разноските, начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до сумата от
132, 60 лв. с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.