МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА,ПОСТАНОВЕНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ НА
19.10.2015 ГОДИНА ПО НОХД № 703/2015 ГОДИНА
Варненската окръжна
прокуратура е възвела обвинение срещу З.А.Я. ЕГН ********** и Я.А.Я. ЕГН **********
за това,че:
-На 27.02.2015 година
в гр.Варна,в съучастие като съизвършители помежду си,при условията на опасен
рецидив,с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали у Г.Й.К. заблуждение и с това му причинили имотна вреда
в размер на 145,35 лева-престъпление по чл.211 вр.ч.209 ал.1 НК вр.чл.20 ал.2 НК
-На 27.02.2015 година
в гр.Варна,в съучастие като съизвършители помежду си,при условията на опасен
рецидив отнели чужди движими вещи-сумата
от 14 лева от владението на Г.Й.К. без негово съгласие,с намерение
противозаконно да я присвоят,като употребили сила и заплашване-престъпление по
чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 НК вр.чл.20 ал.2 НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвиненията изцяло,като доказани по безспорен начин.Излага
доводи за извършени от двамата подсъдими активни измамливи действия по
отношение на К.,както и че отнемането на сумата от 14 лева е деяние по чл.198 НК.Счита,че съгласно съдебната практика употребата на сила може да е минимална,както
и че с присъствието си двамата са осъществили и заплаха по отношение на
пострадалия.Предлага налагането на наказания лишаване от свобода около средния
размер предвиден във всяка една от правните норми.
Защитникът на
подсъдимия З.Я. счита,че фактическата обстановка е такава,каквато е отразена в
обвинителния акт,но квалификацията е неправилна.Излага доводи,че отнемането на
паричната сума не е станало с употреба на сила и заплаха,поради което не е
налице грабеж,а кражба на имущество.Предлага съдът да приеме,че не е
осъществено престъпление по чл.211 НК,а се касае за деяние по чл.206 НК,понеже владението
на мобилният телефон е в резултат на доброволно действие от страна на
пострадалия.Моли за налагане на минимално по размер наказание предвид
добросъвестното поведение на подсъдимия в процеса и съдействието му за
разкриване на обективната истина.
Защитникът на
подсъдимия Я.Я. прави същите изводи относно
квалификацията на двете деяния.Излага доводи,че не са събрани доказателства за
участието на Я.Я. в извършване на престъпно
деяние,особено като се има предвид,че той е бил и на разстояние от другия
подсъдим и от пострадалия.Моли за преценка на доказателствата с оглед
престъпления по чл.195 НК и по чл.206 НК
и отчитане степента на съучастие на този подсъдим за евентуално
осъществяване на тези деяния.
Подсъдимият З.Я.
признава извършването на деяние по чл.211 НК,но отрича да е извършил
престъпление по чл.199 НК.Категоричен е,че брат му-Я.Я. не е взел участие при
отнемането на телефона и паричната сума и не е знаел нищо за намеренията му.
Подсъдимият Я.Я. изцяло отрича вината си.При проведения разпит обаче
прави частични признания относно свои действия,свързани с въвеждането в
заблуждение на К..
В последната си дума
подсъдимият З.Я. заявява:”Съжалявам за извършеното от мен престъпление.Надявам
се никога повече да не се повтори”.
В последната си дума
подсъдимият Я.Я. заявява:”Нямам какво да дажа.Съжалявам за всичко”.
Съдът,след като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите са братя
и двамата били многократно осъждани.
Подс.З.Я. бил осъждан
както следва:
-11 пъти за грабежи и
и веднъж-за кражба ,като излязъл от затвора след изтърпяване на поредно
наказание лишаване от свобода на 12.02.2015 година.
Подс.Я.Я. бил осъждан ,както следва:
-4 пъти за
престъпления по чл.354 а НК,2 пъти-за кражби и веднъж-за грабеж.
Свидетелят К. бил
14-годишен,а св. А.- 15-годишен.Първият от тях бил много нисък,слаб и видът му
не отговарял на действителната му възраст.
На 27.02.2015 година
двамата свидетели се движели от рехабилитационния център до стадион „Спартак”
към ж.к.”Чайка”.В близост до подлеза на спирка Дубровник към тях приближили
двамата подсъдими. Подс.З.Я. спрял момчетата и ги
попитал в кое училище учат,след него същия въпрос им задал и вторият
подсъдим.След като чули отговора на свидетелите подс.З.Я.
разказал измислена история как преди дни
лице от това училище на име Галин взел пари от негов родственик
Анатоли-лъжа,подкрепена и от подс.Я.Я..След това подс. З.Я. останал
със св.К. като по негово указание другият подсъдим и св.А. отишли встрани.
Подс.З.Я. поискал личната
арта на св.К. уж да се убеди,че той не е лицето
Галин.След това накарал момчето да покаже и контактите в мобилния си телефон уж
да се увери ,че не е това измислено лице.После поискал свидетелят да му даде
телефона си под предлог,че иска да се убеди повторно,какви са контактите и
задържал телефона в себе си.
След това подс.З.Я. накарал момчетата да разменят местата си и така
при него дошъл св.А.,а св.К. отишъл при другия подсъдим.
И със св.А. подс.З.Я. повторил същите действия,но свидетелят отказал да
му даде телефона си за лична проверка на контактите.След това подсъдимият
доизмислил историята като казал,че на роднината му този Галин взел и сума в
размер на 50 лева като попитал свидетеля има ли св.К. пари.Св.А. отговорил,че
не знае,след което по указание на подс.З.Я. момчетата
отново разменили местата си.Междувременно докато св.К. бил при подс.Я.Я. последният потвърждавал така измислената и разказана от подс.З.Я. история.
Когато св.К. отново
отишъл при подс.З.Я. той и на него казал за уж
отнетите 50 лева и поискал момчето да му покаже парите си.Към този момент
свидетелят вече бил силно притеснен от ставащото.Разплакал се, извадил
намиращите се в него банкноти на стойност 14 лева и ги показал,като ги държал в
ръката си.Подс.З.Я. посегнал и макар и с минимално
усилие взел парите.В този момент подс.Я.Я. и св.А. били на разстояние от тях и този подсъдим не взел
участие при отнемането на сумата.
Подсъдимите не се
отдалечили веднага, а продължили да заблуждават момчетата и да извършват
действия,с цел да ги накарат да повярват в разказа за лицето Галин.Когато в
един момент св.К. поискал подс.З.Я. да му върне
мобилния телефон,последният отказал.
Четиримата тръгнали
заедно,когато спрели подс.З.Я. казал,че отива да
позвъни на роднината си да се покаже и да ги увери,че никое от момчетата не е
Галин.Малко по-късно и подс.Я.Я.
казал,че ще отиде и ще провери,какво става и се отдалечил.Свидетелите изчакали
5-6 минути и си тръгнали.
Св.К. разказал на
майка си,какво се е случило и тя незабавно сигнализирала полицията.
Същия ден около
15-15,30 часа подс.З.Я. отишъл в магазин за мобилни
телефони и аксесоари и продал на св.Г. отнетия мобилен телефон,като получил за
него сума в размер на 30 лева.При това уверил свидетеля,че по-късно ще му
занесе и документите на телефона.
Вследствие
проведените оперативно-издирвателни мероприятия и по така образуваното
досъдебно производство били установени като извършители братята Янчеви,които
били задържани за 24-часа на 06.03.2015 година.
На 06.03.2015 година
св.К. разпознал подсъдимите/л.59-64 д.п./
На 07.04.2015 година
св.Г. разпознал подс.З.Я./л.66-68 д.п./.
На 16.04.2015 година
и св.А. също разпознал подсъдимите/л.72-77 д.п./.
От заключението на
оценителната експертиза се установява,че стойността на отнетия мобилен телефон
възлиза на 145,35 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
-писма,справки,протоколи
за вземане образци за сравнително изследване,фотоалбуми,копие от гаранционна
карта,писма от и до мобилни оператори,протокол за доброволно предаване,протоколи
за разпознаване,оценителна експертиза,свидетелства за съдимост и др.
-показания на св.К.,А.
и Г.,частично- и от обясненията на подс.З.Я. в
съдебно заседание.
Съдът възприема
заключението на оценителната експертиза като обосновано и компетентно
изготвено.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели като добросъвестни,истинни и
подкрепени и от други събрани по делото доказателства,включително и от
частичните самопризнания на подс.З.Я..Налице са
твърде незначителни различия в детайлите в показанията на св.К. и А.,които не
могат да променят така направения извод и се дължат на преживения стрес и
възрастта на свидетелите.
От особено значение
за решаване на делото по същество са непротиворечевите
твърдения на свидетелите по два от основните пунктове,а именно:
-измамливи действия
са извършвани и от двамата подсъдими при по-активна роля на подс.З.Я.
-при отнемането на
сумата в размер на 14 лева подс.Я.Я.
е бил със св.А. на разстояние от подс.З.Я. и Я.Я. /около и над 100 метра-показания на св.А. в с.з. л.49
НОХД / и не е взел участие при
извършване на деянието.От разказаното от свидетелите К. и А. не може да се
направи извод подс.Я.Я. да
е подпомогнал другия подсъдим,например като държи А. на разстояние,защото е ясно,че
15-годишното момче не е било в състояние да се намеси и помогне на приятеля си
даже и да се е намирало в непосредствена близост до него.
При разследването
двамата подсъдими /тогава-обвиняеми /са се признали за виновни и са отказали да
дават обяснения.
В съдебно заседание подс.З.Я. признава вината си,но изцяло отрича брат му да е
знаел или да е вземал участие при извършване на деянията.Твърди освен това,че
отнемането на сумата не е било с упражнено насилие и поради това не следва да
носи отговорност за грабеж.Самопризнанията му относно личното му участие,макар
и направени с известни уговорки се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства,а в останалата им част са опровергани по категоричен начин.
В съдебно заседание подс.Я.Я. дава лаконични
обяснения,не признава вината си като се придържа към казаното от брат му.
Същевременно обаче на практика с думите си /”Брат ми обясняваше тия неща на
момчетата ,аз потвърждавах.Нямаше такъв наш близък,който да е пострадал.”/
прави макар и неволно признание за собственото си участие в първия
епизод-измама.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери за доказано по безспорен начин,че:
-подсъдимите З.Я. и Я.Я. са осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал. вр.чл.20 ал.2 НК и ги призна за виновни
по така възведеното обвинение.
-подс.З.Я.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199
ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 НК,извършено с употреба на сила,поради което го призна
за виновен в осъществявяне на деяние,съставомерно по този законов текст.
Съдът прие,че е
извършен грабеж,понеже съгласно трайната съдебна практика за престъпление по
ал.1 на основния текст-198 НК е достатъчно прилагането на минимално
усилие,каквото е и налице в настоящия случай.Противно виждане би довело до
смехотворния извод,че пострадалият К. е бил съгласен със ставащото и едва ли не
е решил да подари на подсъдимия сумата в размер на 14 лева.
Съдът прие,че не е
налице заплаха и оправда подсъдимия З.Я. по това обвинение,защото не намери да
са налице доказателства в такава насока.Действително св.К. е бил уплашен,но
това не се дължи на конкретни действия или заплашително поведение от страна на
подсъдим по делото.За да направи такъв извод съставът на съда взе предвид и
показанията на св.А.,който определено е запазил самообладание и не заявява да
се е чувствал застрашен при така създалата се ситуация.
Съдът при анализа на
показанията на свидетелите К. и А. вече коментира липсата на доказателства подс.Я.Я. да е бил извършител или
помагач при отнемането на сумата в размер на 14 лева.Следва да се добави само и
това,че в самия обвинителен акт,както и в пледоарията на прокурора не се сочи
нито едно доказателство в такава насока.
По тези съображения
съдът призна подс.Я.Я. за
невинен в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК,а подс.З.Я. оправда частично и по обвинението касаещо
осъществяването на деянието в съучастие с Я.Я..
Възраженията на
защитата относно квалификацията на деянията са неоснователни.
Съдът вече изложи
съображения защо счита,че с отнемането на сумата в размер на 14 лева е
извършено престъпление по чл.199 НК и няма да преповтаря доводите си отново.
И другото
възражение-че с отнемането на мобилния телефон е извършено деяние по чл.206 НК,а не-по чл.211 НК не може да бъде споделено.За да е осъществено обсебване
следва да е налице предхождащо добросъвестно владение на вещта,каквото в
настоящия случай не е налице.Напротив-вземането на телефона е под доказано
измамлив предлог и е абсурдно да се твърди,че е в резултат на правомерно
поведение.Касае се за класическа хипотеза на престъпление по чл.209/211/ НК,поради което и съдът не счита за необходимо да излага допълнителни
съображения в тази насока.
Все пак следва
изрично да се отбележи,че твърдението на защитата-че е „избрана” квалификация
за измама само защото по този текст има по-тежка санкция при наличие на опасен
рецидив,се опровергава от нормите предвидени в особената част на НК.
Престъплението по
чл.211 НК се санкционира с наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10
години и възможност за конфискация като и разпоредбата на чл.206 ал.3 НК/обсебване при условията на опасен рецидив/ предвижда абсолютно същото
наказание.
Следователно е
некоректно да се твърди,че се касае за измислена от прокуратурата квалификация,
с цел възможност за налагане на по-тежка санкция.
При определяне на
наказанията съдът отчете висока степен на обществена опасност и на деянията, и
на извършителите.
Особено и правно и
морално укорим е фактът,че жертва на двете престъпления е не само малко по
възраст,но и слабо,болнаво и безпомощно момче.И двамата подсъдими са с
утвърдени престъпни навици и многократните им осъждания са нямали и минимален
възпитателен и възпиращ ефект върху тях.
Подсъдимият З.Я. е
осъждан общо 12 пъти от тях- 11 пъти-за грабежи.Излязъл от затвора след
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 4 години отново за
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК,е извършил двете престъпления по настоящето
дело само 2 седмици по-късно.При това по това предходно осъждане е било
приведена в изпълнение и неизтърпяна част от наказание вследствие предходно
освобождаване с УПО-1 година 5 месеца и 23 дни.
След като отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство-направените пред съда частични
самопризнания,а като отекчаващо
такова-осъжданията,невлияещи на квалификация- та и като взе предвид,че при
осъществяване на грабежа все пак е упражнено сравнително минимално насилие,както
и стойността на отнетото, съдът определи следните наказания:
-за престъплението по
чл.211 НК-лишаване от свобода за срок от 5 години и 6 месеца-над минимума
предвиден в закона
-за престъплението по
чл.199 ал.1 т.4 НК-6 години и 6 месеца лишаване от свобода-над минимума
предвиден в закона
На основание чл.23 ал.1 НК наложи подсъдимият
да изтърпи по-тежкото наказание,а именно 6 години и 6 месеца лишаване от
свобода в затвор при първоначален строг режим.
Подсъдимият Я.Я. е осъждан 7 пъти като последно с влязла в сила присъда през
м.07.2013 година му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1
година за извършено престъпление по чл.196 НК.След като отчете осъжданията, невлияещи
на квалификацията като отекчаващо отговорността
обстоятелство,както и след като взе предвид по-активната роля на другия
подсъдим при осъществяване на деянието по чл.211 НК,съдът наложи наказание лишаване
от свобода за срок от 4 години-малко над минимума предвиден в закона,което да
търпи в затвор при първоначален строг режим.
Съдът счита,че с така
определените наказания могат да се постигнат целите предимно на генералната
превенция,като подсъдимите бъдат изолирани от обществото за достатъчен период
от време,за да бъдат постигнати в това отношение,целите визирани в разпоредбата
на чл.36 НК,като съдебният състав има значими резерви относно възможността да
се постигнат целите и на специалната превенция.
Предвид
гореизложеното,съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: