Р Е Ш Е Н И
Е
№…………
гр. СОФИЯ, 15.11..2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА АНТОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИНА БОТЕВА
Мл.с. Г. СТОЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Антонова в.гр.д. № 5671 г. по описа на СГС за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И.Й.С.
срещу решение № 265480/05.11.201г. по гр.д. №6376/2019г. на Софийския районен
съд, 85 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на И.И.Д. на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 600,00 лв., от
която 400,00 лв
.- обезщетение за имуществени и 200,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, извършено от ответника на 11.10.2018г. в гр.
София - реализиране на ПТП при движение
на заден ход, ведно със законната лихва върху сумата считано от 31.01.2019г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, при неизяснена фактическа
обстановка и липса на установен фактически състав на непозволено увреждане.
Сочи, че първоинстанционното решение необосновано и
при наличие на противоречив доказателствен материал
приема, че процесното
ПТП е настъпило поради виновното поведение на ответника, съответно е в причинна
връзка с твърдяните от ищеца вреди, които счита за
неустановени. Твърди, че в обжалваното решение липсва обсъждане на направените
от ответника възражения и едностранно кредитиране на свидетелските показания.
При условията на евентуалност, твърди прекомерност на претендираното
обезщетение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И.И.Д.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице
помагач на страната на въззивника и ответник в първоинстанционното
производство- З.„Б.И.“АД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран
с осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 600,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени /400,00 лв./ и неимуществени /200,00 лв/ вреди на ищеца вследствие на неползволено
увреждане – виновно причиняване на пътнотранспортно произшествие на
11.10.2018г. в гр. София.
За основателността
на иск с правно основание
чл.45 ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна
връзка между деянието и вредата. Поведението на дееца се приема
за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения
на предписани или общоприети правила. Отговорността при непозволеното увреждане по
чл.45 ЗЗД се поражда
тогава, когато има увреждане, което е в резултат на противоправно действие или бездействие.
Следва да е установена причинната връзка между поведението
и увреждането. Вината в този случай, съгласно
чл.45 ал.2 ЗЗД, се предполага
до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника.
Останалите елементи от фактическия състав се доказват
при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.
В тежест на
ищеца е да установи наличието на настъпило събитие – ПТП, вследствие на виновно
и противоправно поведение на ответника, причинени
вреди и техния размер, причинна връзка
между процесното ПТП и вредите.
Не е спорно между страните, а и безпротиворечиво
се установява от всички писмени и гласни доказателства събрани по делото, че на 11.10.2019г. в гр. София е настъпило
ПТП между лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *****– управляван от ищеца И.Д. и
лек автомобил Мерцедес бенц“ с рег. № *****управляван
от ответника И.С..
Спорен е механизма на ПТП и вината на водача И.С..
Водачите
на двата леки автомобила, между които е настъпило ПТП са съставили двустранен
констативен протокол за ПТП от 11.10.2019г. Същият е установена от закона форма
за установяване на ПТП и неговия механизъм в случаите, когато няма причинени
уреждания на физически лица – чл.123 ал.1 т.3 б.б от ЗДвП и при липса на спор
между водачите на леките автомобили, между които е настъпило ПТП. Горното обаче
не променя правната природа на двустранния констативен протокол, като частен
писмен документ и като такъв, същия би могъл да бъде оспорван с оглед
истинността му /автентичността/, както и доказателствената
му стойност.
В
настоящото производство е представен заверен препис от двустранен протокол от
11.10.2019г., като ответникът е оспорил неговата доказателствена
стойност –посочва, че са правени дописвания и
поправки, както и че не е записан и означен правилно механизма на
ПТП. В този случай, доколкото цитирания
писмен документ е подписан от ответника, което обстоятелство същия не спори, то
протокола има материална доказателствена сила спрямо
нео за неизгодните факти. Ответникът, който навежда възражения относно доказателствената стойност на двустранния протокол, следва
да установи и че е налице дописване и поправяне на същия, като очевидното – че
в протокола има различни ръкописни почерци, както и задрасквания сами по себе
си не установяват нито момента на зачеркванията, нито авторството, нито
разколебават направените писмени изявления на страните, доколкото не се спори
автентичността на подписите. Липсват
ангажирани доказателства, които да установят, че към момента на
съставяне на двустранния протокол същия е имал различно съдържание, респективно
ответника е подписал документ с различно съдържание. В тази връзка, въпреки че
ищецът е заявил готовност да представи оригинала, такъв не е поискан, съответно
не е представян и не е правена констатация за идентичност на съдържание и реквизити.
Следователно,
съдът цени двустранния протокол като частен писмен документ съставен от
водачите на ПТП и от който се установява, че ПТП е реализирано при следния
механизъм: при тръгване на лек автомобил
А /1/, управляван от ответника С. и излизане от паркинг/черен път/частен терен
и завиване на дясно същия удря със
задната си част предната част на лек автомобил Б/2-управляван от ищеца/, при
което са причинени следните щети: на лек автомобил Б - преден десен фар, а на лек автомобил А –
задна броня. Водачът на лек автомобил А
е записал саморъчно „виновен за ПТП“. Механизмът на ПТП описан посредством
маркиране на обстоятелства от т.1-17 обаче и описан по – горе, не съответства
на начертаната от страните скица на пътната обстановка на ПТП, особено като се
има предвид и означената посока на движение на превозно средство 1 /А/. Не
става ясно в каква посока се е движел МПС 1 непосредствено преди ПТП и към
момента на удара, съответно е посоката на движение на двата автомобила и по коя от двете улици, по какъв начин
организирано движение е ул. Подпоручик Футеков №1,
коя от двете означени на скицата е ул.
Подпоручик Футеков, която е улицата, с която се
образува Т образно кръстовище, как е организирано движението /еднопосочно,
двупосочно, в коя лента за движение са автомобилите/ и по какъв начин е
осъществен удара. Посочената фактическа обстановка в двустранния протокол за
ПТП се разминава и с твърденията в исковата молба – „при движение на направо…..
направи маневра „заден ход““ /както на скицата, така и от обозначаване на
обстоятелствата в двустранния протокол е видно, че има завой, като се твърди,
че ищецът се е движел зад лек автомобил „Мерцедес“. На следващо място,
механизма на ПТП става още по неясен при добавяне и на свидетелските показания
– свидетеля Велинова посочва, че управлявания от ответника лек автомобил е
завил на ляво … „и се върна обратно и
тръгна по ул. Подп. Футеков“,
след което „беше спрял на улицата, някаква жена слезе от колата му и той тръгна
назад и удари спрялата кола“ /ищецът твърди, че управлявания от него автомобил
се е движел, не е бил в спряло положение/, а свидетеля Цветкова посочва, че
след като майка й слезнала от колата, управлявана от
ответника, той потеглил, след което спрял,
синя кола зад него го ударила в задната част, но И.С. не усетил и отново
потеглил, като след като му направили знаци да спре, той спрял.
От
всички събрани по делото доказателства не се установява твърдяния
механизъм и фактическа обстановка, описани в исковата молба, а именно – при
движение направо, ответникът да е извършил маневра „заден ход“, при което е
удари движещия се зад него лек автомобил управляван от ищеца. Ищецът не
установи нито организацията на пътното
движение, нито вида и характера на улицата/булеварда, по който са се движили,
нито наличието на кръстовище или пресечка, съответно черен път, паркинг или
частен път и точната траектория на двете
МПС-та непосредствено преди и към момента на настъпване на ПТП.
От
събраните доказателства, еднакво вероятни биха били няколко различни варианти, при които
да настъпят уврежданията по автомобилите означени в двустранния протокол
включително и при различна пътна обстановка.
Тук е необходимо да се направи уточнението, че
изявлението на ответника в двустранния протокол за ПТП, че е виновен би имало
значение на извънсъдебно признание, при неспорна и ясна фактическа обстановка.
Ответникът действително може да е извършил някакво противоправно
поведение и нарушаване на правилата за движение по пътищата, но в настоящото
производство не се установи, че това поведение е именно описаното в исковата молба по смисъла
на чл.28 ал.2 и чл. 40 от ЗДвП и от което да са настъпили
вредите за ищеца.
Прави
впечатление, че първоначално констатираните при огледа на местопроизшествието
щети по двата автомобила, сочат на механизъм на ПТП, при който
съприкосновението е в предна дясна и задна дясна част т.е. в никакъв случай не
е движение направо или поне не е такова за един от автомобилите.
Следователно
и с оглед горните мотиви, настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че се установява виновно противоправно поведение на ответника при управление на МПС
състоящо се в нарушаване на разпоредбите на чл.28 ал.2 и чл.40 от ЗДвП. Както
беше посочено по – горе, на основание чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага
при установено противоправно поведение, като с
събраните доказателства по делото не водят до извод за наличие такова.
Гореизложеното
обосновава становището на настоящия състав, че ищецът по реда на чл.154 ал.1 от ГПК не
установи при пълно и главно доказване обстоятелствата, от които черпи
благоприятни правни последици, а именно – противоправно
деяние на ответника, с което виновно е причинил ПТП и в резултат на което е
претърпял имуществени и неимуществени вреди, описани в исковата молба.
Поради
липса на установен деликт, е безпредметно обсъждането
дали ищецът е претърпял вреди, съответно какъв вид са и в какъв размер.
Поради несъвпадане
на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва
да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени като неоснователни.
Разноски
С оглед с изхода на делото и направеното искане, на ответника
на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски на въззивника и ответник в първоинстанционното
производство, както следва: в производството пред районния съд – 300,00 лв. –
платено адвокатско възнаграждение по списъка по чл.80 от ГПК – л.115 от гр.д. №
6376/2019г. и договор за правна защита и
съдействие – л.54 от същото дело; в
производството пред въззивната инстанция – 25,00 лв.
– внесена държавна такса по въззивната жалба.
В жалбата въззивника претендира да му бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция
на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата. Към въззивната жалба и в хода на въззивното производство е представено пълномощно – л.8 от
дело № 4824/2020г. на СГС, като липсва каквото и да е изявление /вкл. и пред първоинстанционния съд/, че процесуалното представителство
се осъществява по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.,
такива липсват и пред въззивната инстанция /дори
напротив в първоинстанционното производство е
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие/,
като за първи път процесуалният представител на въззивника
се позовава на това обстоятелство в искането си разноски.
Предвид неустановяване наличие на хипотезата по чл.38
ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата и непозоваване на извършвано по този ред
процесуално представителство и с оглед недопускане злоупотреба с права, настоящия
състав счита, че не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение на въззивника във въззивното
производство.
Още в разпоредително съдебно заседание съдът е
констатирал, че в първоинстанционното решение е
допусната очевидна фактическа грешка, като в диспозитива
СРС е пропуснал да посочи, че решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника, което следва да бъде отстранено, като
след влизане в сила на настоящото решение, СРС
следва да направи преценка за необходимостта от допускане на ЯФГ в диспозитива на постановеното от него решение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 265480/05.11.201г. по гр.д. №6376/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 85 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.И.Д. с ЕГН: ********** и с адрес: *** комплекс „тера“ и
със съдебен адрес:*** – адв. А.С.В. срещу И.Й.С.
с ЕГН: ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** – адв. Г.Й.Г. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/, от които 400,00 лв. – имуществени вреди /щети по лек
автомобил "Пежо 206" с рег. № ******/ и 200,00 лв. - неимуществени вреди /нервно напрежение,
унижение/ вследствие на непопозволено увреждане –
виновно причиняване от И.Й.С. на пътнотранспортно произшествие на 11.10.2019г.
в гр. София.
ОСЪЖДА И.И.Д. с ЕГН: ********** и с адрес: *** комплекс „тера“ и
със съдебен адрес:*** – адв. А.С.В. да заплати на И.Й.С.
с ЕГН: ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** – адв. Г.Й.Г. на основание чл.78 ал.3 от ГПК, както
следва:
-сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - разноски в първоинстанционното производство;
-сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/-разноски
в настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на И.Й.С. с ЕГН:
********** - З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.